Малко се увлякох, но (обективно) конкретно повдигнах тези въпроси, за да ви покажа как вървят логическото "преплитане" и потвърждаването на информацията от А. Хатибов и Н. Левашов. И това (надявам се, че сте разбрали) е обективен процес.
Както казах, нашето Светило (Ярило) беше загасено и заменено от Слънцето. Всички планети са "вързани" със Слънцето с комуникационни тръби. Привичните идеи на хората за материалния свят не позволяват веднага правилно да възприемат думата "изгасено". Възниква асоциацията, че нещо се е случило с нашето Слънце. Избухна ли? Превърна се в неутронна звезда? Беше откраднато и погълнато от крокодил, както в стихотворението на К. И. Чуковски? Ако възникне експлозия, цялата планетарна система ще загине. Трансформацията в неутронна звезда не се случва бързо и гравитационните сили на такова масивно тяло просто ще унищожат съществуващата атмосфера на всички планети. Дори приближаването на известната Планета Х през 2003 г. заплашваше цялата Слънчева система. Остава последната опция: "Светило" наричаха системата на истинската светлина, която създава решетка на атмосферата, когато фазата на светлинния импулс е настроена на 0. На скоростта на префазировката влияят параметрите на светлината, цветовия спектър, яркостта, плътността на потока, кода на планетата (за Земята е 512) и разстоянието от светлината. Октавите на местните СУЗ бяха занижени, а тъй като много от важните системи за управление на Земята бяха заловени от интервенционистите, те трябваше да бъдат прекъснати.
В търсене на по-пълно разбиране на това, което е казано, може да се обърнем към друг важен източник на информация - книгата на Н. Левашов "Приказката за Ясния Сокол" - миналото и настоящето"
"... нашите далечни и не много далечни предци наричаха нашето осветително тяло РA или ЯРИЛО-СЛЪНЦЕ! Точно както нашата планета е наричана МИДГАРД-ЗЕМЯ, а не само ЗЕМЯ, както я наричаме днес! Защото MИДГАРД е СВЯТ, населен от хора. Така че думата "Слънце" не беше за нашите предци името на нашия светилник, точно както "Земята" не беше името на нашата планета! Всяка планета, всеки светилник в онези дни имаше свои собствени имена, включително тези, отдалечени на много светлинни години планети-земи и техните светила. Всички СВЕТИЛА и ПЛАНЕТИ-ЗЕМИ имаха имена, които не са били дадени от нашите предци, а от жителите на същите тези планети-земи от далечни съзвездия, от които преселниците се установяват на нашата Mидгард-Земя на няколко етапа!". По времето на завладяването на Земята са живели около милиард и двеста прото-човека.
Тази важна и ключова информация за замяната на нашето Ярило (Истинската земна светлина - Бяла Светлина) със Слънцето за първи път е дадена открито в интервюто за кандидата на историческите науки, етнолог, изкуствовед, член на "Руското географско дружество" Светлана Василиева Жарникова на Втория ведически конгрес през 2010 г. За съжаление Светлана Василиева ни напусна през ноември 2015 ...
От произведенията на Н.В. Левашов се знае, че за настъпването на Живот на Планетата е необходимо да се спазват следните условия:
присъствието на постоянно диференциално измерение;
наличието на вода;
наличие на атмосфера;
наличие на периодична промяна на деня и нощта;
наличие на заряди на атмосферно електричество.
Това е вярно за началото и развитието на Живота от самото начало. Аз подчертавам от НАЧАЛОТО. Много милиарди години преминават без външно влияние върху тези процеси. Често животът никога не е имал време да се развива до Разумен на тази или онази планета, тъй като не е осигурена стабилност и допълнителна защита - жизненоважно обезпечение на системата за управление.
В естествени условия планетите се формират в зоната на деформираното пространство по време на "експлозията" на Свръхнова Звезда. "В процеса на компресиране на звездите балансът между излъчващата повърхност и излъчващия обем е нарушен. В резултат на това първичната материя се натрупва вътре в звездата.
С течение на времето, в резултат на термоядрените реакции звездата губи най-простите атоми, като водород, хелий и т.н., а се увеличава процента на атомите на тежки елементи. Размерът на звездата намалява, тя става все по-плътна, тежка и степента на влияние върху измерението на околното пространство става все по-силно". Изхвърлената при това материя от звездата и Първичната материя могат да формират планета с подходящи размери на подходящото разстояние от източника на деформация. Всички формирани планети в резултат на експлозията на Свръхнова оборудват планетната система не в една плоскост на еклиптиката, която е невъзможно да се намери в Макро-Космоса, защото е необичайна по своята същност, но в хармония със структурата на самото нееднородно пространство ... Според материалистичните идеи, инструменталните наблюдения, получени от данните и използването на компютърни модели на звездната еволюция "Слънцето ще съществува още 5 милиарда години, постепенно ще се затопля и ще увеличава размера си. Когато целият водород в централното ядро се изразходва, Слънцето ще бъде 3 пъти по-голямо от сега. Накрая, слънцето ще се охлади, превръщайки се в бяло джудже. Това са заключенията на "съвременните учени". Обаче смея да ги разочаровам - не е нужно да чакате 5 милиарда години. Всичко ще се случи (и вече се случва) НЕ ТОЧНО ТАКА.
Както виждаме от две описания на еволюцията на Слънцето, възгледите на Н. Левашов, А. Хатибов и съвременната наука са много различни. Може да се приеме, че някой от тях не е прав. Но нека не бързаме с изводите. Николай Левашов в "Нееднородната Вселена" показа процеса на образуване на материята и обясни раждането на звездите, тяхната еволюция и образуването на черни дупки или неутронни звезди. Учени-астрофизици наблюдават конкретното Слънце и наблюденията показват точно растежа на атмосферата на нашата "звезда". Но ако масата на звездата стане по-плътна, тогава според законите на гравитацията не може да се образува планетарна мъглявина. Нещо тук не съответства на естеството на самата звезда. Какво може да причини такава аномалия? Ще повторя нещо, но отново ще ви обърна внимание на описанието на Слънцето от А. Хатибов.
Да се върнем към казаното по-горе: Слънцето е планета, монтирана в нашата система (заедно с Луната), диаметърът на Слънцето е приблизително равен на диаметъра на Земята. То имаше атмосфера с дебелина около 2000 км, състояща се от смес от кислород и хлор. Слънцето вътре е кухо, животът му е само вътре (като в черупка). Там има всичко необходимо, за да се запази животът, който пришълците искаха да направят навсякъде в нашата система. Освен това беше необходимо да се попълнят запасите, които преди нападението бяха на сателитите. Поради изпомпването на енергия от Земята, новата атмосфера на Слънцето се е увеличила с повече от 100 пъти (диаметър 1392000 км).
Приблизителната структура на слънчевата атмосфера в момента:
№ Дебелина на слоя 1 смес от водород и хелий, t0 около 30000 19200km
2 Честотна решетка 53.375, потенциална плътност 127.4, ризи 111 332000 км
3 Честотна решетка 53,875,875, плътност 121 и 100 128,000 км
4 Решетка на честотите на кислород и хлор, плътност 100 и 100 63000 км
5 защитна решетка 49 октави, плътност 100 и 100 146000 км
6 Решетка на сероводород, октава 36.5, плътност 75 и 75 2000 км
Слънцето има честотен преобразувател. Получавайки енергия на 49 октави, те го превръщат в 53,375, поддържайки радиационната решетка. Температурата на повърхността на самото Слънце не надвишава 200 ° С. 49 октави бяха изпомпани от Земята (полярните сияния) с помощта на специални обекти на Земята.
Слънцето е гравито-магнито-електрически генератор на движението на цялата слънчева система. Слънцето е тактов генератор на движението и този генератор е свързан със системите за поддържане на живота на всяка планета. И не слушайте професора от Хидрометеорологичния център, че циклонът (антициклонът) е причинен от температурата. Тази локална ПРОМЯНА на електрическите параметри на мрежата на Хартман привежда в движение макроструктурата (атмосферата). Но да се върнем към последователността.
Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.