“Всичко
започна с болестта на брат ми. Той беше културист – много здрав мъж. И
изведнъж закъса. Водихме го по лекари и лечители и всички пееха една
песен – депресия, фрустрация, уроки, шерше ла фам. Често говорех с брат
ми и се стараех да му помогна в трудни минути на живота. Той ми
разказваше подробно за усещанията си. Смяташе, че е станал жертва на
някакви опити. По това време мислех, че си въобразява, но сега знам, че е
бил прав.
След
смъртта на брат ми срещнах още трима души с подобни симптоми на
внезапен дискомфорт. Техните разкази съвпадаха с тези на брат ми по
следните позиции. Всички те се занимавали със спорт, били здрави, но в
някакъв момент почувствали необяснимо влошаване на психическото и
физическото си състояние. В описанията им се срещаха общи думи като
“енергиен калпак”, “донор” и “изтичане на жизнените сили”. Един от тях
разказваше: “Бях като балон с кислород. До десет часа сутрин всичко беше
нормално, след това се появяваше първият болен, включваха ме към него и
той дишаше с моята сила. Идваше редът на други пациенти и аз в края на
краищата се изтощавах. Тогава докторите започнаха да включват болните
към друг донор…”
Аз
съм технически човек и реших да потърся научно обяснение на това
явление. Не съм първият, който е слушал за пси-излъчвателите, но моето
отношение към тях се изчерпваше с въпроса: как може да се въздейства
само на един човек? Наясно съм, ако вкъщи се разболеят всички или в
определен район се увеличи процентът на самоубийствата.
Някога
бях работил като инженер в завод “Алфа” и участвах в производството на
различни космически прибори. На една пресконференция се запознах с един
човек, който познаваше теорията на електромагнитните полета. Моят
приятел работеше в техническия отдел на КГБ на ЛССР, след това се
пенсионира. На една от нашите срещи сподели своите наблюдения. Оказа се,
че е участвал в разработването на лептонно оръжие – в теоретичните
разработки. Този нов тип оръжие първо било замислено като модернизация
на системите “Краб” и “Въздушен змей”, които използваха пси-излъчватели.
Възрастният човек ми разказа за “Въздушният змей”, внедрен в Рига през
80-те години. Принципът на въздействието бил следният: населеното място
се покрива с някакво кохерентно поле, в което хората придобиват някакво
определено общо качество, с една дума, системата изравнява хората по
ниво на интелекта, физическия тонус и емоционалната настройка. Хората,
които излизат от установените рамки, усещат дискомфорт, враждебността на
околните и в края на краищата слизат до средното състояние. При такава
система са невъзможни бунтове и народни вълнения. Системата “Змей”
регулирала нивото на престъпност и според идеята на създателите трябвало
да създаде усещане за безметежно щастие и сплотеност сред трудещите се.
Ефективността на апаратурата била толкова висока, че се изнасяла в
страните от СИВ и Далечния изток…”
В
Рига за монтирането на “Въздушния змей” били построени няколко много
високи сгради. Основният излъчвател се намирал на покрива на “Агропром”.
Пултът за управление и модулаторите били разположени в сградата на
телевизионния център на остров Закюсала. Друго високо здание бил “Домът
на печата”.
Системата
“Краб” е по-съвременна мрежа за пси-излъчване. Тя позволява да се
манипулира съзнанието на хората и да се подтикват към програмирани
постъпки. Системата “Краб” била внедрена в Москва, Ленинград, Алма-Ата,
Душанбе. Но през 1990 г. дала срив в Душанбе и населението в града за
два дни изпаднало в полубезумно състояние. Разграбили всички магазини и
учреждения. В масовите безредици участвали милицията и вътрешни войски.
Може да се каже, че на Рига й провървяло с “Въздушния змей”. Тази
система действа и сега. За да се убедите в това, е достатъчно да
постоите до вратите на главния вход на “Агропром”. Там е “мъртвата зона”
на излъчвателя и човек усеща странна глухота, тревога и потиснатост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.