събота, 7 юни 2014 г.

Мистериозната връзка между близките хора

  В наше време никой не е изненадан от твърдението на възможността за телепатична комуникация между хората. Според научни изследвания, тази връзка е особено силна в критичните моменти от живота на хора, свързани с роднински връзки, особено в моменти на раждането и смъртта.
   В московски родилен дом провели експеримент, чиято цел е била да се създаде възможност за телепатична комуникация между майката и детето. По време на експеримента, майките били в едно крило на болницата, а бебетата - в друго. Майките не можеха да чуят как техните деца плачат и не знаеха кога лекарят ги преглежда. Но когато детето плачело, докато му правели кръвен тест, у майката се наблюдавали ясни признаци на безпокойство.
   Телепатичната връзка между деца и родители течала с голяма сила и в момента на прехода на някой от тях в другия свят.     Известният ясновидец Инго Суон веднъж се разхождал на улицата. Изведнъж, без никаква причина той усетил остра болка в лявата част на главата и прекомерна слабост. Той паднал, скъсал панталоните си на асфалта и така се разкъсала кожата на лявото му коляно.
   "Аз бях в безсъзнание - припомня си той по-късно - но се усещах в тежко безпаметство, като пиян. Когато дойдох на себе си, реших, че един от моите роднини е починал. Но не можех да разбера кой. Понеже най-старата в семейството е баба, аз естествено помислих, че тя е умряла".
   Въпреки това, няколко часа по-късно Суон получава обаждане от друг град, където живеел баща му и му казали, че е починал от инсулт. Суон впоследствие научава от роднини, че ударът настъпил в лявото полукълбо на мозъка на баща му, на същото място, където ясновидецът усетил остра болка. Освен това, при падането в резултат на загуба на съзнание бащата на Суон тежко повредил лявото си коляно, същото се случва и с Инго Суон.
   Не по-малко интересни случаи на тайнствена връзка между хората привеждат д-р Муди и други чуждестранни изследователи.    Драматичен случай на пренос на една болест от един близък роднина към друг е историята на две сестри близначки, Бети и Боби Eлър от САЩ, живели в Северна Каролина.
   От раждането си момичетата били толкова неразделни и така си приличали , че в резултат не се превърнали в самостоятелни личности в пълна степен. Бети Елър била сянка на сестра си във всички аспекти на мисли, желания, действия. Скоро след като близнаците завършили училище, родителите им започнали да забелязват, че характерите на момичетата се променят. Боби започнала да седи с часове , взирайки се в една точка и отказвала да говори с когото и да било. И както обикновено, след известно време сестра й започнала също да се държи странно. Дълбоко привързани една към друга , момичетата отивали все по-далеч от външния свят.
   Родителите изпаднали в тревога и скоро момичетата били изпратени в психиатрична болница, където им е поставена диагноза - шизофрения. Цяла година те са били държани на лекарства и им провеждали интензивно психиатрично лечение. Но никой не успял да върне сестрите към външния свят. Накрая лекарите решили да разделят сестрите и да ги поставят в различни крила на сградата на болницата .
   Лекарите се надявали, че психичната изолация ще помогне да се разруши странната връзка между сестрите и да ги върнат към нормалния живот. На първо време състоянието на момичетата се променило към по-добро и у лекарите се появила надежда. Но една пролетна вечер Боби припаднала. Тя починала малко след полунощ. Знаейки за необичайната близост на момичетата и притеснявайки се за Бети, една медицинска сестра се обадила в отделението, където е била тя.
   Бети е била намерена мъртва на пода. Двете момичета в момента на смъртта лежали свити в ембрионална поза , и двете - на дясната страна. Както в живота , така и в смъртта Бети последвала сестра си. Учените психиатри , които изучили този случай заключават, че първата смърт - на Боби Елър - била усетена от сестра й Бети , която веднага загубила воля за живот.
   Но може би най-ярък случай за предаване на усещания от един роднина към друг е историята на 55-годишната домакиня Мишел Хозел и дъщеря й, 12-годишната Кони. Мишел заболяла от тежка форма на грип. Три дни имала висока температура, чувствала се много зле и лежала в леглото. Една вечер нейното състояние се влошава особено много. Дъщерята Кони по това време лежи в леглото си на горния етаж на къщата, и изведнъж у нея се появило чувството, че майка й ще умре сега.
   За да си поговори с майка си , Кони я помолила да й донесе малко вода. Майката й донесла. Кони била толкова уплашена от странното си усещане, че не посмяла да говори с майка си. Г-жа Хозел се спуснала надолу по стълбите от горния етаж в стаята си, отишла до леглото и изведнъж усетила че умира. Нейният съпруг бил нощна смяна и тя не е имало на кого друг да се обади за помощ, освен на дъщеря си.
   Изведнъж Мишел се озовала, както тя си спомня, извън тялото си. "Почувствах, че се рея във въздуха. Летях все по-бързо и по-бързо. Изобщо не беше страшно. Хвърлих един поглед към себе си, както лежах в леглото и все още си спомням как светеха белите чаршафи. Изведнъж се сетих за моите три деца". Мишел се притеснила, че трябва да остави децата. Освен Кони , в нейното семейство има двама по-млади синове. Mишел възкликнала : "Боже, аз те моля , понеже съпругът ми е протестант , а аз съм католичка, остави ме в живота, така че да мога да отгледам децата си католици". Тя повторила тази молитва три пъти и тогава отговорът бил : "За известно време можеш да останеш. Сега е 4.25 и някой друг ще трябва да заеме мястото ти". Когато се събудила, Мишел погледнала към часовника до леглото си : било 4.25.
   Възстановила се, Мишел поръчала заупокойна меса в памет на този, който починал вместо нея. В тези драматични часове на борбата за живота дъщерята на Мишел Кони чувствала всичко, което се е случило с майка й. Ето как го описва самата Кони : "Мислено аз видях , че майка ми умираше. Видях я да се издига над тялото си, докато лежеше на леглото. Бях уплашена и знаех, че не мога да помогна".
    Изминали девет години, преди Кони и мисис Хозел в разговор да си споделят какво са преживели тази нощ. Те били изумени от приликата на двете истории.
   Интуитивно човек винаги усеща, когато неговите близки са застрашени. Това усещане се изразява в необяснима тревожност, емоционална депресия и други признаци на емоционален стрес. Всичко това доказва едно нещо: свързаните помежду си чрез връзки на приятелство или родство хора чувстват състоянието си един на друг, а и често съпреживяват с тези, които се намират в затруднено положение, така да се каже като поемат част от страданията, понесени от техните роднини, както се случило с Инго Суон.
    Езотеричната философия твърди, че потенциално хората могат не само да чувстват състоянието на любимите си хора , но също така да им помагат енергийно в критични моменти в живота им - благодарение на една невидима , но ефективна астрална връзка, съществуваща на всякакво разстояние.

По материали от Интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.