Диалог с другия свят - част 3

   Нещастен случай в нощта

   Фридрих Херман от Ханау бил предпазлив шофьор, желязното му правило е: нито капка алкохол, ако трябва да седне зад волана. Но именно той и младата му съпруга Уте в една съботна вечер близо до Бат Oрба в Шпесарт стават жертви на пиян шофьор. На права улица насрещно движеща се кола внезапно се отклонила от пътя и се сблъскала фронтално с колата на младоженците. Това е станало на 15 юни 1980 г., т.е. само една седмица, откакто те са били женени. И двамата са загинали мигновено, водачът, виновен за нещастието също не оцелял. Родителите на Фридрих получили тъжната новина в Оберамергау, където те прекарвали почивката. Няколко месеца те били като парализирани. Нормалният ритъм на живот е бил нарушен. Фрау Херман четяла книги за смъртта, за живота и за прекрасните ефекти след отпътуването на душата. Така дошла в ръцете й книгата на Хилдегард Шефeр "Гласове от другия свят." След като я прочела, тя се среща с писателката в Ашафенбург, където г-жа Херман отива заедно с приятелката си, която също загубила детето си. Фрaу Шефер разказала на двете жени за природата и историята на феномена на гласовете. Те напрегнато следили първия експеримент. Смътно прозвучало предложение."Ние висим около врата ти", фрау Херман не е трябвало дълго да се чуди. Тя носела амулет със снимки на сина и невестата му. Паранормалният глас със сигурност се обърнал към нея.

   Фрaу Херман веднага купува магнетофон и нейните записи веднага се оказали успешни. Независимо от къде са дошли. Фрaу Херман, във всеки случай е категорична, че нейните събеседници са мъртвите роднини, чиито тела са погребани в гробове, но духа продължава да съществува в други измерения. "Синът ми ми разказа неща, които са много от значение за нас, живеещите тук, споделя фрау Херман. Така , веднъж било предадено : "Ние не обичаме тъгата". С това той иска да каже, че не трябва да скърбим прекалено дълго за мъртвите, защото в противен случай не могат да се отърват от този смъртен свят. Изречението "Мамо, тук ние също ще се видим" ясно показва, че и в други области стават срещи с хората на същата честота на вибрация! ". Фридрих, който след отбиване на военна служба е учил икономика на промишлеността и получил диплома в тази област, починал на 26 години . Съпругата му Уте е две години по-млада. Майка му е изненадана от неговото изявление, което идвало под различни форми отново и отново: "Ти ще ни видиш скоро". По време на среща с приятели, които се занимават със запис на духовни гласове, тя видяла паранормалните снимки, направени от Клаус Шрайбер и незабавно познала в един от "неизвестните" сина си Фридрих. За роднините също е ясно, че той се е показал с паранормален способ. "Когато аз, сияеща от радост, позвъних на Шрайбер, той ми каза, че е получил тази снимка при един от първите записи, казва фрау Херман. Шрайбер никога не е виждал сина ми. Следователно тук се изключва фалшифициране .

                        Появяват се известни хора

   Често се случва при Клаус Шрайбер от "другия свят" да се появят на екрана известни личности. Шрайбер намира, че такива срещи не са изненадващи: "В края на краищата, в живота тези хора могат да бъдат видяни постоянно по телевизията. Те следователно са съвсем наясно с този начин на комуникация ". Но това важи само за духовете, които се намират в астралното пространство, възразяват окултисти. Умствено по-напредналите същества достигат след смъртта такива области, от които връзката със земята вече не е възможна. Може би това е отговора на въпроса защо често е невъзможно да се установи контакт с конкретен мъртъв? Изследователите на гласовете в различните страни са убедени от опит, че някои от мъртвите реагират незабавно, а други никога. Езотеризмът обяснява този феномен с теорията за прераждането. Има духове, които никога няма да се родят отново. За други изминават стотици земни години, преди да се въплътят отново, други веднага след смъртта се връщат към земния свят в новородено бебе. Законът за превъплъщението се извършва съгласно правила, неразбираеми за нас. Актьорът Волфганг Кийлинг според Шрайбер, скоро след смъртта си отговорил на лентата. В този случай връзката отново провела мъртвата дъщеря Карин, помагаща с контактите. Спиритуалистите, които имат опит с връзката с други области, изразили своите съмнения. Те разказват за така наречените подиграватели или присмиващи се духове, които се радват да попречат на контакта между сферите. Това определено не е Кийлинг, ако някой нарича себе си с това име. Въпросното разяснение звучи странно, но е дадено тук за пълнота по отразяване на темата.

   Ето и записа на лесно различими гласове, а остава неясно дали това е мъртвия актьор. Жена: "Нещо е твърде рано!" Мъж "Вземи този мъж тук!" Жена: "Той е още при господин лекаря!" Mъж: "Клаус, това е Кийлинг!" "Дъщеря ми ще пътува в Индия" "Клаус, към червената зона! " " Ние искаме да се появим по телевизията!" " Пушенето е вредно, това отдавна е известно! "Този Клаус не е само любопитен ..." "... и всичко най-хубаво, , ..." "Искаме да умрем в мир ..."Изявления като тези, показани тук, често са свързани с личния живот на хората, които правят контакт, и само те могат да ги тълкуват и обяснят. Забележителен момент от този запис е този, в който ясно се говори за умиране. Тези цитати Клаус Шрайбер очевидно приписва на актьора Волфганг Кийлинг. Дори критично настроените слушатели признават приликите между гласа на лентата и гласовата интонация на Кийлинг :

"Аз живея в това легло и мечтая. Елате утре, Клаус! "
"Те живеят в този кадър. Ние искаме на екрана ... "
"Надявам се, че ще се върнеш ..."
" Хайде идвай на телевизията. Ние ще дойдем "
"Кийлинг с Клаус. Чуваш ли как сърцето ми бие? "
(Отличаващи се пулсиращи звуци. Следва странен хор: "Това е края!")
   "Актьорите се появяват отново и отново", казва Клаус Шрайбер. Така веднъж той е записал звучен мъжки глас, който доста уверено обявил:
"Аз съм генералния дявол"
И много скоро след това с тежка въздишка произнесъл:
"Доста е сухо тук!"

   Клаус Шрайбер разбира се, веднага помислил, че е Курт Юргенс, манталитета на който подхожда най-добре на записаните изявления . Няколко дни по-късно действително се появила на видеолентата типичната глава на актьора, както той би изглеждал на възраст около 45 години. Униформата му, също можеше да се познае : тя е принадлежала на генерал Гaрасу от филма "Des Teufels General” .

   Контактът с Роми Шнайдер, обаче, е бил по-труден, казва Клаус Шрайбер. Неговите духовни приятели наистина се старали, но той трябвало да изчака няколко седмици, докато молбата му бе изпълнена. 

   А по това време Шрайбер получил поздравления от птица, която той намерил умираща от глад и отнесъл у дома си: гарванът Якоб. Неговата история е толкова забавна, че не може да не се разкаже. Шрайбер намира гарвана по време на разходка, когато е бил малко и безпомощно птиче . Семейството му успява да го отгледа добре. Птичето нарекли Якоб. След известно време гарванът можел да каже името си и да изграчи други звуци, подобни на човешкия говор. Когато Якоб израснал, Шрайбер го изпратил в резерват, където скоро след това починал. И именно Якоб бил на филма. Женски глас казал: "Карин с Якоб." И Шрайбер, който вече е видял и чул много необичайно, е изненадан, когато самата птица ясно отговорила: "Аз съм милия Якоб".

   Заедно с другите гласове веднъж Шрайбер все пак чува думите: "Аз съм Роми. Аз вече съм тук. Аз идвам при теб. ". След това отново настъпва тишина. Има само няколко записани и разбираеми дори за незапознатите слушатели на изявленията на Роми Шнайдер:

"Познавам тези неща. Ела отново. Аз не съм далеч "
"Добър ден, аз съм сега, ще дойда по-късно!"
"Сензационната статия ще е у теб по-късно!"
"Ти ще бъдеш отново пепел ..."
"Клаус тук е Роми. Това е прекрасно! "
"Денят след утре аз ще дойда с радост!"
"Аз ще се появя на твоето видео."

   В действителност Шрайбер получил два дни по-късно във видеоклипа, без съмнение, най-впечатляващите портрети на починал човек. От светлинен лъч се формирала главата на актрисата Роми Шнайдер, ясно разпознаваема, дори и от най-големите скептици. Тези портрети често се предавали по телевизионния канал RTL PLUS и били отпечатани на първите страници на няколко вестника. Широката общественост обаче, не обърнала внимание на паранормалното събитие.



                    Лудвиг II по телевизията

   На 13 юни 1886 г. в 19 часа на източния бряг на езерото Старнберг умрял крал Лудвиг II. Той бил на 40 години. На този ден умира и неговия лекар Бернхард фон Гудeн, на възраст 62 гoдини. И за повече от сто години около смъртта на монарха витаят легенди. Дали той се е самоубил? Или е убит? Уилям Вeбкинг, ръководител на държавната охрана на Баварското териториално криминално разследване реконструирал този случай. На него е било позволено да използва документи от тайния домашен архив на династията Вителсбах, и той намерил там запис от мястото на произшествието и свидетелски показания, които до момента се считали за липсващи. В книгата си "Смъртта на краля на Бавария, Лудвиг II» той ясно казва "Лудвиг II е бил психично болен човек, който убил своя лекар фон Гудeн, и след това сам се удавил в езерото!".  Хелга Гуитoн, служител на "Радио Люксембург" планирала да направи предаване за годишнината от смъртта на монарха, посветена на паметта му и провела интервю с Уилям Вeбкинг относно неговите заключения. Тя искала подкрепа за един необикновен метод: няколко седмици по-рано тя поръчала на ясновидци и спиритуалисти да разкрият мистерията на смъртта на краля по техните начини.
Бил привлечен и Клаус Шрайбер.

   За този експеримент той използва технология, разработена от него чрез видeoзвук. На седми юни в 07:30 се чува глас:

"... Доказателство, че ние имаме ..."
"Можете да получите в понеделник, 9 юни, по телевизията ..."
"Ние ще дойдем ..."
   На въпроса на Шрайбер, как все пак царят умрял в този юнски ден през 1886 г., мъжки глас отговорил:
"Крал Лудвиг с ..."
"Смърт при защита срещу нападения ..."
"... Умишлено ..."
"Удар отзад ..."
"... В мисли ..."
"... Аз няма да умра ..."
"Откриха ме вечерта!"
"За вашето идване благодаря много!"
"Мъртвите си отиват отново ..."

   Извадките, представени тук не дават разбира се, никакъв окончателен отговор на въпроса за това как все пак самотния крал е загинал и дали тези изявления са от него. На 9 юни действително се появява в клипа силует, позата и лицето наподобяват на портретите на крал Лудвиг II в живота. Свидетел на този паранормален експеримент в дома на Клаус Шрайбер в Аахен през този ден била писателката от Aшафенбурд Хилдегард Шефер.

                          Неизвестните

   Отново и отново изплуват във видеокасетата на Клаус Шрайбер лица на хора, чийто произход остава неизвестен. Дали това са мъртви, даващи ни да узнаем за един различен свят, или са живи хора, които Шрайбер някъде е видял веднъж и които след мимолетна среща, просто не може да си спомни? Той проектира ли тези хора на лентата несъзнателно, като използва своята психoкинетична сила или това е наистина феномен от други нива на съществуване?
   Сега никой не може да отговори на тези въпроси. Много хора може лесно да разпознаят, други пък се показват странно застинали, с размазани контури. С евентуалното идентифициране на личността трябва да да се вземат предвид изявленията на Шрайбер, че "мъртвите представят себе си в желания от техния живот период", т.е. не непременно стари или болни, както те вероятно са починали.

                         Силует в светлината

   Физикът проф. д-р Ернст Сeнковски описва в статията си нов метод, който Клаус Шрайбер заедно с инженер Мартин Венцел изпитва в практиката, и който както изглежда, е посочен от неговите духовни приятели. В бара в къщи се върти топка от стотици малки огледала, които, ако е насочен светлинен лъч към него от една-единствена точка, създават светлинни ефекти, както в дискотеките и вариетето.

   Тази светлина пада в такъв случай на платното на екрана в стаята и както е предположено от Шрайбер, бива използвано от "духовете" в качеството му на носител на енергия. Шрайбер, по думите му, отличава мъртвите на екрана в цял ръст. За момента му е трудно фотографското възпроизвеждане. Така той се опитал да получи диапозитивите на тези видения, които впоследствие могат да бъдат възпроизведени на телевизионен екран. "Ние можахме да намерим върху платното на екрана много силуети в реален размер, казва Шрайбер. Но за този , чиито очи не са привикнали ще е доста трудно да различи нещо, понеже изображенията са много мимолетни! “



Карин Шрайбер - дъщерята на Клаус 

                         Къде е отвъдния свят?

   След прочетеното може би изглежда, че заниманията с "отвъдните сфери" са приятно хоби. Но лекарите предупреждават за случаи на възникване на обсесивно-компулсивно разстройство, нарушаване на нормалното отношение към света и психоза, в която хората могат да се потопят при заниманията с окултни явления. Но изглежда, че подобни предупреждения са също толкова безполезни, колкото разбирането, че алкохолът и цигарите са вредни за здравето. Домакиня от град Фирзeн самостоятелно публикува под името Хилдегард Гeсберт книга "Проверявайте духовете" и разказва за нейните записи върху магнетофонна лента, които донесли не само положителен опит. "Свързването с духовни същества се разви по-бързо, отколкото би ми се искало", пише тя. Скоро тя навсякъде дори и без магнетофонна лента може да чува гласове, които обаче напълно я оплели. Какво е това, реакция на болен мозък или мания, източникът на която трябва да се търси и в други области? "От духовете, на които се обадих, никак не мога да се освободя", така чрез своята творба "Чиракът на магьосника" казал Гьоте и Хилдегард Гeсберт охотно потвърждава този цитат. "Отвратителни, зли сили ме заплашваха, аз бях уплашена от гласове и страшните им съобщения. Вярвах, че всички гласове имат божествен произход. Но това беше голямата ми грешка ", казва тя. Фрaу Гeсберт се обърнала към психотропни вещества и сега тя не може да каже кой ад е по-лош: "демоническия" или "психиатричната система". Само постоянната вяра в своето психично здраве и дълбоката медитация чрез молитва освободили Фрaу Гeсберт от натиска. "Тези дълбоки преживявания напълно промениха живота ми и ме доведоха към по-съзнателно възприятие", пише тя.

   В допълнение, психологът Toрвалд Дeтлефсен в книгата си "Съдбата като шанс", пише: "Обсебеността при живите хора от души на мъртви може да доведе до симптоми на психично заболяване. Има много индикации, че повечето от болестите, които са класифицирани с термина "шизофрения", са белязани от присъствието на свързана със земята душа . В такива случаи, ние не трябва да лекуваме пациента, а тези свързани със земята души, което трябва да доведе до отхвърляне на тези души, и по този начин освобождаването на пациента! ". Дeтлефсен предупреждава спиритуалистите и изследователите на гласове, които очакват от своите" приятели" непременно" божествената мъдрост.”

   "Тези явления означават, че тук иде реч за свързани със земята души, казва Детлефсен, които, колкото и странно да звучи, все още не са осъзнали смъртта си . Предпоставка за такова "нeзабелязване" на своята смърт често е силната вяра, че със смъртта идва краят на всичко!". Смъртта присъства в живота както ядката в ореха. Ако другият свят наистина може да съществува, къде е той и как изглежда? Експериментаторите, занимаващи се с гласове, отново и отново поставят въпроса и не са получили отговор. Ние живеем в даден момент в един материален свят. Духовният свят няма време или пространство. Но именно времето и пространството са отправните точки в плоскостта на сегашното ни съществуване. Защото от всички доказателства, които ние знаем до сега, другият свят е просто друга плоскост на съзнанието. Физиците говорят за възможни паралелни светове с други вибрационни честоти. В сънищата или други променени състояния на съзнанието ние често в живота си имаме контакт с тези области. Такива случаи са потвърдени и от известния психоаналитик Карл Юнг. Особено чувствителните хора често приемат в състояние на транс съобщения от тези други плоскости. Например, американската писателка Джейн Робъртс в началото на 70-те почти всяка вечер се потапяла в променено състояние на съзнанието, и по този начин имала контакт с "високо развит дух от по-високите сфери". Тя го нарича "Сет."

   От тогава тя е написала няколко книги за Сет с подробни изявления за живота и смъртта, за произхода на Вселената и значението на Бога за цялото творение. Съдържанието на книгите е труднои често минава отвъд знанието на традиционната философия и наука.

        Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"  

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 11

Физически симптоми

Наличието на астрална пъпна връв се отразява и на физическо ниво. Смесването на енергии може да доведе до предаване например на болести или на симптомите им. На него обаче не бива да се гледа като на възможност за „заразяване"! Когато става дума за тежки заболявания, са нужни десетилетия енергиен обмен, докато организ­мът на единия и в това отношение се уеднакви с организ­ма на другия - подобно на външния вид. С времето посте­пенно се образува съответната психична структура с по­тенциал за развитие на същата болест. Тоест онова, което се предава, е не болестта, а психичният модел.

Така според мен се получава със заболяванията, смя­тани за наследствени. Децата често възприемат поведе­нието и характера на родителите си, особено ако са от същия пол. Освен това астралните връзки от ранното детство нерядко продължават да съществуват доста след като хората са навършили пълнолетие.

Ако приемем, че определено заболяване е отражение на конкретна, ендопсихична нагласа (разбирай енергий­ната структура на човека), то тогава е логично тя да съз­даде съответната клинична картина. Има достатъчно свидетелства за спонтанни изцеления, постигнати чрез про­мяна на вътрешната нагласа. Което ще рече, че болестите и психиката са взаимно преплетени, а психосоматичният механизъм може да се предава посредством астралната пъпна връв.

Известен ми е случай, в който двама живеещи вече отделно съпрузи редовно се разболяват по едно и също време от един и същи вид подагра. Знам, че жената така и не се отказа от мъжа си и продължава тайно да се на­дява отношенията им да се възобновят.

Но не винаги става дума непременно за болести. Твър­де напрегнатият и стегнат слънчев сплит също е често срещан симптом. Енергийните влияния стресират соб­ствената ни система. По телепатичен път могат да пре­дизвикат промени дори във физическото тяло. Шийла Острендър и Лин Шрьодер разказват в своята книга „ПСИ" за дългогодишното изследване на Дъглас Дийн в Ню Йоркския инженерен колеж, доказало, че ако едно телепатично послание достигне адресата си, обемът на кръвта в тялото на последния се редуцира. Съзнанието не разпознава това, но уредът, регистриращ например колебанията на периферното кръвоснабдяване в някой пръст, отчита безпогрешно промяната.

Аз обаче съм убедена, че подобна фина промяна може да бъде доловена от чувствителния човек. Безпричинно­то ни безпокойство или неразположение е толкова по-забележимо, с колкото по-голяма интензивност и концен­трация „работи" телепатичният предавател. Така нашето подсъзнание иска да насочи вниманието ни към мисле­щия за нас или дори натрапника. Усукването в слънче­вия ми сплит винаги ми подсказваше кога Марчело уси­лено мисли за мен. После можех да проверя правилно ли съм определила моментите и всеки път получавах по­твърждение!

Усещах и кога той извършва уж крайно необходимото прочистване на чакрите ми, за което, както си бях леко­мислена и любопитна, бях дала съгласието си още в на­чалото - то, разбира се, допринесе за укрепването на пъпната връв помежду ни. Бях радостна естествено, че съм се натъкнала на някого, който можеше да види „ло­шото" състояние на моите чакри и незабавно предложи помощта си! В двата края на енергийната връзка ние из­падахме едновременно в нещо като транс и после някол­ко дни аз бях болна. На Марчело също не му беше добре. Той имаше същите симптоми като моите!

Най-лошото в случая беше, че самият Марчело няма­ше понятие какви процеси отключва у другите хора и какво може да стане при неговия начин на енергийно въздействие. Тогава и на мен не ми беше ясно, но днес знам: такова преплитане на състоянията по време на ра­бота с енергията по принцип не е нормално. Срещата ми с Марчело ме излекува от моята наивност относно тези неща. Този вид работа за доброто на другите изисква висока отговорност и уважение към чуждата душа и нейна­та карма, а освен това и достатъчно себепознание, за да не бъдат смесвани психичните потребности на лечителя с потребностите на търсещия изцеление.      

Опирайки се на собствения си опит, мога само да ви посъветвам да не се доверявате на бръснари и шарлата­ни, които работят не от човечност и любов, а за да обслужат егото си. Това, че някой притежава лечителски спо­собности, които най-често са придобити спонтанно и ня­ма как да бъдат потвърдени с университетска диплома, не легитимира самозваните „лечители" да правят с хора­та каквото им хрумне. Ето защо искам да призова паци­ентите да проявяват отговорност към самите себе си и да внимават доколко сериозен е онзи, комуто гласуват дове­рие. Сериозността обаче не се изразява в някакво особе­но поведение, харизматичност или пък ореол на светец. Във всеки случай истинският лечител предварително ще ви каже какво може (и какво не!), какво ще направи и какви странични ефекти могат да се появят. Той не ще създава директен рапорт с вас, за да ви предаде енергия и после да го отстранява. И още: силният медиум или добрият лечител няма да се опитва да ви внушава страх, за да приемете услугите му.

Други физически симптоми на нежелана психо-енергийна връзка се явяват под формата на напрежение или стягане в гърдите или по гръбначния стълб. Енергийното въздействие може да се усеща като тежест вър­ху раменете  (твърде  голяма  отговорност)  или  като юмрук зад тила (тайна заплаха). Може да ви секне дъхът (обладаване) или да се почувствате като стегнати в корсет (ограничаване на свободата). Нервността, недостигът на въздух, тежестта в сърдечната област или дори астматичните пристъпи, както и стомашните неразполо­жения от всякакъв род (предизвикващи отпадналост, повръщане) се числят също към въпросния кръг симпто­ми, а освен тях и всички заболявания, които подсказват слаба защита или нарушени граници като например про­блемите с кожата (кожата = разграничаване от външния свят), чупливите нокти (символ на защитата) или бъбречните оплаквания (бъбреци = конфликти с парт­ньора).

Самата аз многократно преживях очевиден пренос на безсъние заедно с един енергийно свързан с мен човек. Въпреки физическата раздяла всеки път ставаше дума все за същия вид смущение, което се появяваше и при двама ни точно по едно и също време. Когато осъзнах и отстра­них пъпната връв (която впрочем подсказваше за себе си и по други начини), този феномен не се появи никога по­вече. Трябва да отбележа, че след това структурата на на­шите отношения се измени напълно. Отначало човекът не ми се обади три месеца, макар че обикновено звънеше по един-два пъти седмично. И аз не изпитвах ни най-мал­ко желание да му се обаждам. После, при случайните ни срещи, се установи един нормално любезен контакт, кой­то според мен бе подходящ за това приятелство.

Често погрешно се предполага, че енергийната сим­биоза се наблюдава само при хора, които живеят заедно. Това обаче не е вярно: астрална пъпна връв може да въз­никне и в професионалното обкръжение или в по-широк кръг от познати. При жените например се стига до уед­наквяване на менструалния цикъл.

Ясно ми е, че всички тези физически симптоми могат да имат и други органични причини. Естествено, болес­тите трябва да се атакуват със средствата на медицината, тъй като дори и когато говорят за енергийна свързаност, те вече са се установили в енергийното поле на човека. Тогава едното прекъсване на енергийната връзка не вър­ши работа; но ако външните влияния бъдат прекратени, това ще се отрази положително върху процеса на оздра­вяване. Не искам да поощрявам и склонността да се прехвърля вината само върху другата страна, която „ни разболява". Затова ще напомня още веднъж, че всеки енергиен рапорт е двустранен. Някога е възникнала вза­имна симпатия, благодарение на която е била инсталирана астралната пъпна връв и ето че много хора с цената на всичко поддържат отношения, съвсем очевидно нездра­вословни за тях и нарушаващи техните границите.

Значи и двамата са отговорни, обаче отговорността не е непременно еднаква. Всеки човек е уникален и затова всеки има различна склонност към симбиоза. Една астрална пъпна връв, подхранвана поравно от спокойно адаптирали се един към друг партньори, може да функ­ционира добре години наред. Може да се случи и така, че тя да остане дълго време незабелязана, тоест - да не се набива на очи с неприятни неща, понеже не поражда по-сериозни проблеми. Ако обаче единият е обзет от по-сил­на амбиция за енергийно сливане, тогава рано или късно неминуемо се стига до борба за надмощие, конкурентно поведение и до отстояване на собствената индивидуал­ност и територия.

 Индивидуално предразположение към астрална пъпна връв

Енергийният организъм на астралните близнаци

Познаването на вътрешното предразположение на чо­века към образуване на енергийни връзки е важно за правилното диагностициране на астралната симбиоза. Какво ни кара да се стремим към нея?

Има хора - твърде малко за съжаление - които по при­рода са неуязвими и защитени от такива зависимости. Всяко общуване е придружено от психо-енергийна връзка и това е напълно нормално. Но не всяка психо-енергийна връзка е смущаваща, завладяваща и ограничаваща.

„Незатворена астрална телефонна слушалка" наре­кохме онази, която в астралната сфера създава от двама души нещо като общ енергиен организъм. Характерна за нея е взаимната енергийна зависимост един от друг, коя­то налага често възобновяване на физическия контакти. Силният копнеж по партньора най-често е индикатор за наличието на астрална пъпна връв. Ето откъде идва и съвсем основателният страх на някои хора, че ако се сближат с някого прекомерно, могат да изгубят себе си. Те просто не се осмеляват да се отдадат на любовта, по­неже винаги, когато до този момент са се отдавали, по-късно не са успявали „да затворят слушалката". Причината за страха им е дълготрайната астрална връзка, съ­здадена все пак не без тяхно участие.

Изброяването на симптомите ни даде да разберем, че по-слабият полюс на енергийната симбиоза с времето действително изгубва себе си, специфичните си характеристики, своеобразието и може би дори, жизнеността и здравето си. Общият организъм обуславя онова силно чувство за „ние", което вече не търпи никакви индивиду­ални особености. В резултат на това възниква борба за власт, която по принцип е борба за индивидуалност. И още - появява се чувство за вина, понеже всяка крачка към самостоятелността на индивида бива оценена от об­щия организъм като постъпка в ущърб на партньора, а следователно - срещу съществуването на енергийната цялост. Силната енергийна форма на пъпната връв се автономизира и управлява партньорите така, че тя самата да не бъде застрашена.

Заедността сега вече не се определя от двамата, а от енергийната форма на техните отношения. Тази ситуация е твърде сходна със ситуацията, в която би могъл да из­падне един маг, ако изпусне юздите на собствените си психични творения. Той ще се види принуден да ги разру­ши, преди да са станали твърде силни.

Създавайки от себе си едно единно енергийно творе­ние, безумно влюбените се превръщат в чираци-магьосници, без дори да подозират. Пъпната връв води само­стоятелен астрален живот и образува мета-нивото на връзката им. Така безграничното енергийно сливане оси­гурява немалко напълно безпочвени страдания и недора­зумения, нямащи нищо общо с реалността.

Общият организъм в любовните отношения е продукт и на митовете, които ни се поднасят в най-различни фор­ми от киното, телевизията или поп-музиката. Те изграж­дат образа на истинската любов, която в стремежа си да бъде възможно най-интензивна, неминуемо съдържа самоунищожителна програма. Духът на времето е такъв, че онова, което не стимулира чувствата, потъва в пъстро­цветното море от дразнители като нещо, незаслужаващо внимание. Само суперлативите докосват душата и затова емоциите трябва да са толкова силни, че да впечатляват.

Известен ни е класическият мит за астралните близ­наци, за онези две половини, представлявали може би ня­кога едно цяло. Имат се предвид хора, които са си душев­но близки, а това означава, че възприемат и преживяват нещата еднакво. Те придават на връзката си загадъчен ореол на мечтана или бленувана близост.

Емоционалното ниво на душата функционира като ця­ло неосъзнато, тоест то не допуска намесата на съзна­нието ни. Така несъвместимите части от душите на парт­ньорите често изчезват в бездната на подсъзнанието, до­като двамата си внушават, че са във висша хармония. Го­рещото желание за сливане с астралния близнак по пара­доксален начин осуетява истинското вникване в интим­ния свят на другия.

Ето как на една връзка, която се разминава с човека и с истинската любов, се придава мистична окраска. Ос­вен това видяхме какво се случва, след като всяко разли­чие на партньорите бива подведено под общия знамена­тел на полученото от сливането единство. Те вече са не две взаимно предани самостоятелни същества, а две бо­лезнено отделени поради материалните си тела части, за­висими една от друга, доколкото само заедно са в състоя­ние да постигат някакво чувство за цялост. За мен митът за душата-близнак е продукт на астралната пъпна връв, която в един такъв случай най-вероятно има кармичен произход. Възможно е в някоя предишна инкарнация партньорите да са водили крайно симбиотичен съвмес­тен живот, който сега подсъзнателно ги подтиква отново да търсят липсващата им половина.

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 10

Срещи на астрално ниво

Друг по-мек вариант на енергиен пренос е сънуването на едно и също нещо по едно и също време. „Действието се разиграва" в подсъзнанието, което се простира до астралната сфера. Докато спим, астралното ни тяло може да се отдели и да броди из нея. При наличие на активна енергийна връзка, което значи и силно привличане, това тяло ще се движи по нея към астралния ни близнак. Ето защо на другата сутрин двама души могат да си разкажат един и същи сън.

Астралният полов акт обаче е феномен, който не остава незабелязан от засегнатия поради породения ефект на физическо ниво. Този акт се осъществява най-често в неведение и от чиста любов, но и - напълно съзна­телно в нещо като астрално въображаемо или бленувано задоволяване на нагона. Сексуалната енергия е могъща сила. Щом някой е в състояние да обедини, групира и на­сочи енергиите си към определена цел по такъв начин, че да създаде компактна енергийна форма, чиито проявле­ния са очевидни, той може (чисто теоретически!) да пре­дизвика и истинско усещане за докосване. Ако сексуално­то влечение се преобразува в енергийна форма, е ясно какво ще произтече. Изживявания в диапазона от нена­дейни, силни и не винаги приятни до внезапен оргазъм, без човек да е мислил или правил каквото и да било.

На това място си струва да споменем, че подобни фи­зически реакции могат да бъдат извикани за живот от подсъзнанието и при друг вид неразрушени двупосочни връзки (като например детайли от травмиращи спомени, изплували на повърхността на съзнанието поради опре­делени обстоятелства). Разбира се, преди да прехвърлим отговорността за тях върху друг, сме длъжни да им по­търсим рационално обяснение.

В романа на Александра Дейвид-Нийл „Любовна ма­гия и черна магия" се описва как един йогин посещава но­щем с астралното си тяло жена, с чиято енергия иска да се обогати. Тази история напомня за Инкуби и Сукуби -демоните-любовници, от които хората през Средновеко­вието толкова са се боели. Аз впрочем съм убедена, че е имало и доста предрешени Инкуби, които са създавали съвсем реални деца от плът и кръв. С подобни трудно до­казуеми обстоятелства са били обяснявани и прикривани и всякакви непозволени връзки и похождения.

За окултните среди не е тайна, че сексуалната енергия може да се пренасочи по други канали, за да усили пси­хическите способности, ето защо някои хора се опитват посредством сексуални практики да отключат духовни енергии.    

В йога се говори за изкачване на кундалини - енерги­ята, която се изстрелва като змия от коремната област към темето. Упражнения от този род не бива да се пра­вят без ръководството на опитен учител, тъй като за оне­зи, които са в началото на духовното си развитие, вреда­та е далеч по-голяма от ползата.

Умишленото поддържане на чисто астрална връзка с някого не е никак за препоръчване. Когато свързаните с физическото тяло усещания биват преместени в астралната страна на мечтите, значи има някакъв дисбаланс. Една голяма част от човека се премества на астрално ни­во, а тялото, както и истинската близост, биват отречени. Жизнеността чувствително спада. И още - презареждането с енергия произвежда мощни сексуални фантазии форми, които въздействат и на създателя си и могат да се превърнат в енергийни вампири. Който не съумее да овладее фантазиите си, става играчка на емоционални и инстинктивни импулси!

Значи сексуалният нагон и психическите способности­те са твърде сродни, следователно - ако поток от силни емоции и сексуални енергии се насочи към дадена лич­ност, то споменатите току-що форми могат да бъдат по­родени и от хора без каквито и да било интереси към окултното или магиите.

Астрален терор

Когато енергийната връзка между двама души не е прекратена, описаните в предходния абзац феномени ка­то нищо могат да отключат истинска мания за преслед­ване. Веднъж бях свидетел на случващото се с една жена, която не подозираше, че дори след прекъсването на фи­зическия контакт с бившия й любим двамата продължа­ват да общуват на астрално ниво, което именно бе източ­никът на странните й сънища, видения и прочее прежи­вявания. И тъй като тя бе инициирала раздялата, сега естествено се чувстваше преследвана и тероризирана; да не говорим, че се опитваше да го успокоява телепатич­но, внушавайки му по-дружелюбни мисли. Така обаче са­мо бе засилила неговото вмешателство и бе заздравила връзката.

В този случай важи магическият закон: ако някой хвърли към някого енергийно ласо, то може да се използва от отсрещната страна като средство за черпене на ин­формация! Всяка връзка действа винаги и в двете посоки. Чак когато жената започна решително да се огражда, странностите полека-лека престанаха. Тя изпитваше подсъзнателна вина спрямо бившия си партньор, незави­симо че физическата раздяла се бе състояла.

Същевременно не обръщаше внимание, че той и в ре­алния живот се държеше с нея като лишен от притежа­нието си алчен собственик (което навярно бе правил ви­наги, но настроена позитивно, тя бе вземала това за страст). Жената си мислеше, че напускайки го, му е при­чинила голяма мъка. Просто тълкуваше жаждата му за власт като дълбока любов. Това бе фатална заблуда. Тя не искаше да проумее, че този спектакъл няма нищо об­що с любовта, а единствено и само с желанието да власт­ваш, и че произлиза от егото. Истинската любов не при­нуждава и не наранява. Жената непременно трябваше да се откаже от мисълта, че все още става дума за любов. Когато една връзка е продължила с години, не е никак лесно такова нещо да се приеме.

Сензитивните хора не винаги успяват да различат да­ли онова, което им се случва, е резултат от чуждо влияние или е плод на техните собствени, некоординирани психични енергии и произтичащите от тях емоционални кризи. За да си помогнат обаче, е все едно срещу чужди енергии ли ще си изграждат защита или срещу собстве­ния си импулс да се вкопчват за другите или за минало­то. По принцип  защитата трябва да взема предвид и съ­държанията на енергийната форма на връзката, която не се разпада веднага след вземането на решение за прекра­тяването й, а съществува още известно време и е редно да бъде преобразувана.

Колкото и трагично да звучи, но едва в процеса на раздялата хората биват осенени от прозрението за струк­турата и характера на отношенията си с бившия си парт­ньор. Често истинското лице на страстната отначало лю­бов се разкрива в последвалите я сражения.

В зависимост от това в какво ще се трансформира енергийната форма или астралната пъпна връв, отноше­нията, макар и рядко, могат безболезнено да преминат на ново ниво, да речем - от семейни или сексуални към чисто приятелски. Но скъсването, временната пълна раз­дяла са крайно необходими, за да се депрограмира обща­та форма. И причината за астралния терор в гореописа­ния случай се крие до голяма степен във факта, че жена­та, държейки все още на този мъж, е пожелала да се от­каже само от сексуалната страна на връзката, което на­вярно е било непонятно за него, тъй като общото поле все още е съществувало.

Завързването на астрална пъпна връв и чуждата наме­са винаги се предхождат от вътрешното съгласие на по­търпевшия. Ето защо е безсмислено да се отправят упреци или да се настоява другият да ви остави най-после на мира, доколкото въздействието му най-често е несъзнавано.

Собствената ни представа за близост в психо-енергиен план ще се промени след дълговременна работа и само-познание, а това е най-добрата защита срещу подобни посегателства. Тогава ще отпаднат както неблагоприят­ните енергийни връзки, така и точките на прикачване в енергийното ни поле, които хората биха могли да изпол­зват.

Липсата на дистанция в резултат на астралната сим­биоза е крайно неприятна, защото всяка възможна греш­ка на другия се изживява (и наказва) като собствен про­вал. Ето откъде идва склонността към тесногръдо, деструктивно критикарство, което разваля много партньорства. Към него се числят прословутите натяквания за неправилно изцедената паста за зъби, за отново про­стряната не както трябва хавлия и онова „Винаги ти каз­вам, че не бива да...." Хора, които никога не правят греш­ки, няма естествено да ги търпят и у астралния си близ­нак, понеже нали той е (почти) част от самите тях. Те не­годуват, защото близнакът не отговаря на очакванията, които отправят всъщност към себе си!

По-късно този пренос продължава да функционира без думи, тоест - астралният близнак знае какво се иска от него и постоянно усеща гнета на другия. Тук си стру­ва да споменем, че явлението „астрална пъпна връв" се наблюдава не само в отношенията между партньори, роднини и приятели, но и нерядко - между колеги.

Крайната съпринадлежност и сливането, произтича­щи от това явление, често водят и до превишаване на правата и прекрачване на границите поради погрешното схващане, че в една връзка (семейство, приятелство, тру­дов колектив) всичко е позволено. Астралните близнаци гледат един на друг като на своя собственост, а и по ня­какъв начин наистина са едно цяло. Енергийната свърза­ност замъглява истинската мотивация на действията им („Познаваш ме и знаеш, че аз нямам това предвид.") и отваря широко вратите за злоупотреби във всякаква форма.

Така се стига до задоволяване на собствените потреб­ности за сметка на другия, проектирани посредством пъпната връв, като се казва: „Ама ти го искаш!" А той, другият, подсъзнателно започва да вярва, че го иска, и се идентифицира с чуждите потребности. Получава се голя­мо вътрешно объркване, тъй като успялата да се запази индивидуална част от душата естествено не е съгласна.

Всичко това са форми на астрален терор - той подко­пава увереността и интегритета на по-слабия полюс в от­ношенията. Но сработва само ако изпитвате страх и не оказвате отпор. Астралният терор, възникнал при траен рапорт, винаги съдържа известна доза претенции за доминиране и контрол от страна на тероризиращия, който същевременно е твърде зависим от тероризирания, който пък трябва да бъде преоформен и променен вследствие на оказвания му натиск.