Човек не вярва в по-всеобхватна
реалност само защото не може да я възприеме. Следователно, можем да
кажем, че закоравелите скептици имат най-"закостенялото" и
"програмирано" чрез общоизвестни догми и общоприети погрешни схващания
съзнание. И това понякога стига до пълен абсурд - когато такъв човек
започва да не вярва на своите очи и уши в името на общоприетото мнение.
Такъв човек не е просто "биоробот", програмиран от детството от
своето обкръжение (и съществата от други реалности) относно
възприемането на точно определена част от реалността, той се превръща
вече в истинско "зомби", тъй като е лишен от свобода на избор по
отношение на излизане от обикновения модел на възприемане на света. С
други думи, ако има нещо, което излиза извън рамките на възприемане на
света от неговата картина, той просто "не вижда" и "не възприема"
въпросното събитие.
"Филтрите" на възприятието му просто не пропускат информация за това
събитие в съзнанието. И ако част от информацията все пак проникне в
съзнанието, човекът сам ще се уверява, че всичко това просто му "се е
сторило" и е лишено от всякаква реална почва.
Подобен извод за възможността за програмиране на съзнанието ни може
да бъде получен от следните думи на професора Е. Бороздин : "По наше
мнение, съзнанието е в пряка зависимост от количеството на информацията,
възприемана с форма или тяло, както и естеството на обработката на тази
информация. Последното се определя от програма, достъпна за дадено
тяло и намираща се в него от самото му появяване и раждане ... Освен
това всяко тяло в зависимост от формата се програмира, т.е. възприема
програми от общата информационна банка с програми на Вселената. В
зависимост от програмирането обектът е в състояние да усвоява и
обработва информация".
По този начин, програмирането на съзнанието ни определя нивото на
"усвояване и обработка на информация", или с други думи - нивото на
възприятие. Подобно на програмирането на нашето съзнание е хипнозата :
тя променя нашето възприемане на реалността и поведението ни, позволява
да ни манипулират. Въпреки това, хипнозата не е единствения начин за
програмиране на съзнанието ни. Кой може да гарантира, че наложената ни
материалистична картина за възприемане на действителността не е резултат
от програмирането на нашите умове ?
Косвено потвърждение на това предположение може да се намери в
следните думи на К. Медоуз : "Генетичните изследвания през последните
години показват, че мозъкът е снабден с вътрешна програма, реагираща на
определени енергийни схеми, възприемани от околната среда. Психолозите
наричат тези реакции "черти на поведение". Разбира се, ние сме под
влиянието на някои социални и икономически фактори, расови и културни
въздействия, както и други обстоятелства".
Може би затова смятаме, че ние живеем в един механичен и бездуховен
свят, че ние сме просто "фиксирани" (програмирани) за такова възприемане
на заобикалящата ни реалност, ние сме уловени на "куката" на чисто
материални интереси и нямат представа за тези, които ни "ловят на
стръвта", използвайки терминологията на риболова. Може би ние не сме
по-умни от тези риби, които се хващат на нашите куки и стръв?
И консерваторите, и догматиците, и фанатиците - всички те са като
риби, заклещени на своята "кука", която позволява да се манипулира
съзнанието и поведението им. Ето защо толкова много хора не са в
състояние да възприемат реалността отвъд наложените върху тях стереотипи
и догми, които се смятат за неизменни и единствено верни. По този начин
няма разлика между догматици и фанатици - те вярват само във внушените
им постулати, дори не правейки опит да проверят тяхната истинност. Това е
лесно да се обясни с факта, че "куките" са един вид устройство за
поставянето на нашата "събирателна точка на възприятие" в строго
определено положение.
За това как може да се манипулира съзнанието и поведението
свидетелства историята, споделена от кандидатът на физическите и
математическите науки В. Псаломщиков. Тази история станала през 1998 г. с
една млада жена Ирина Петросян, която след смъртта на съпруга си
(банкер) заела мястото му в борда на банка в Москва.
Първо, без причина Ирина започнала да има тежко главоболие, за което
не помагали лекарства. Когато жената се обърнала към клиниката,
терапевтът не успял да определи причината за болка. И тогава още една
жена, намираща се в лекарския кабинет, се представила като специалист по
нарушения в мозъчното кръвообращение, поканила Ирина да бъде изследвана
с най-съвременна техника в частна лаборатория.
Тази лаборатория се оказала в обикновен многостаен апартамент,
затрупана с различни компютри и електронно оборудване. На жената сложили
на главата й енцефалографски шлем със сензорни електроди и предложили
да си пусне в слушалките музика по свой вкус.
Изследването е продължило около половин час, в хода на което Ирина
понякога задавала безсмислени въпроси. Постепенно болката утихнала.
Тогава един от компютърните специалисти съставил диагнозата на болката
като резултат от "информационно претоварване".
Скоро банката, в която Ирина работела, започнала да понася тежки
загуби в резултат на няколко неизгодни сделки. Шест месеца по-късно тя
прочела в едно списание за изобретението на някой си д-р Игор Смирнов,
директор на Института по компютърни технологии РАЕН.
Впрочем, за продължение на изложението на историята да дадем думата
на самия В. Псаломщиков : "От известно време към Игор Смирнов започнали
да проявяват интерес американските разузнавателни агенции. И това не е
чудно : ученият открил начин за психосондиране, с помощта на което от
човешкия мозък се извлича необходимата информация без използването на
наркотици, хипноза и всякакви психотропни лекарства. При това човек не
може да противостои на психосондирането, защото то е станало на
подсъзнателно ниво. Изобретението на д-р Смирнов дори може да се нарече
"детектор на истината", защото на подсъзнателно ниво човек не е способен
на измама.
Разпитът на "детектора на истината" изглежда доста просто : върху
обекта на психосондиране слагат шлем с датчици, свързан към
енцефалограф, и предлагат да послушате приятна музика. Въпросите са
зададени на ултразвук в паузите между музикалните фрази и на нивото на
слуха не се приемат, но се възприемат и разшифроват на подсъзнателно
ниво (невероятно, но въпросът може да се задава на език, непознат за
тествания човек!). "Отговорът" на подсъзнанието е регистриран като
импулси на енцефалографа. Нищо неразбиращия човек, слушащ например
мелодията на "Шербурските чадъри", става и си тръгва без да подозира, че
е издал всичко от най-съкровените си тайни.
Именно това се случило с нашата Ирина, на която измъкнали основни банкови тайни, много важни за конкурентите".
Жената също така си припомни, че под прозорците на апартамента й,
когато тя отивала в клиниката бил точно същия "Ford" микробус, който я
завел после в "лабораторията". Очевидно главоболието било предизвикано
от излъчване на микровълнов предавател, който може да е в микробуса.
Това е типичен пример за това как могат да манипулират нашето поведение :
в този случай като предизвикат главоболие , била предвидена
характерната реакция на жената - да се обърне за помощ в клиниката ,
където я очаквали с предсказуемите действия "стръв".
По този начин хората, въоръжени със специфично оборудване или имащи
психически способности (например , хипнотизират) могат незабелязано за
нас да манипулират нашето поведение. Манипулацията при същностите от
паралелните светове е дори по-фина и незабележима. Тя се основава на
предвидимите реакции на нашето чувство за собствена значимост на
определени дразнители.
Въпреки това, с развитието на своите "енергийни спирали " се
увеличава енергийния потенциал на човека, хоризонтите на съзнанието му
значително се "разширяват" и той е в състояние да противодейства както
на специалното оборудване, така и на същности от други светове. В тази
първа стъпка към "пробуждане" на своите спирали е отхвърлянето на
робството към чувството за собствена значимост. Именно този трик пресича
почвата под краката на всякакви манипулатори и показва на човека пътя
към истинската свобода.
Б. Maрчиняк отбелязва: "Нарушителите на правилата често стават
изследователи на нови територии, а някои правила са създадени за
нарушения, особено тези, които засягат свободата ви и указват какво
точно да мислите, вместо да ви подкрепят при превръщането ви в творяща,
мислеща и чувстваща част от любящото цяло. Владетелят на плана,
превъзхождащ плановете на Семейството на Светлината и Семейството на
тъмнината е силата, наречена любов".
По материали от Интернет
събота, 21 юни 2014 г.
сряда, 18 юни 2014 г.
МЕЧТИ В ЗАТВОР
Никой
досега не е повдигал въпроса и не ви е давал достатъчно смислено
разбиране за вашето прекрасно себе - как функционираме ние. Защо се
пристрастяваме? Защото не намираме по-добра алтернатива.
Никога не сме мечтали за нещо по-добро защото никога никой не ви е учил как да мечтаете по-добре. Обикновено психиатрията не дава достатъчно свобода за действие на хората, това означава много проблеми. Разбира се, не всички но едно огромно множество проблеми, които наричаме психологически се явяват при хора, които правят лош житейски избор. А те би трябвало да бъдат научени да правят по-добър избор.
Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни, които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност.
Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от обкръжението си от медиите, телевизията и от хората, които живеят и създават идеали, които всеки се бори да постигне и които никой още не е постигал. става дума за физически постижения като красота и достойнство, които са все илюзорни. Затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. И живеейки по този начин душата им може никога да не потърси свободата си техните желания може никога да не се сбъднат, така че те искат да бъдат нещо друго.
Но ако разумът излезе на повърхността и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си и могат дори да получат нервна криза но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си.
И понеже сме на непозната територия мозъкът ни започва да се пренастройва като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан? И кои са тези хора, места, времена, събития или неща към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя?
Това е коренът на човешките трагедии.
Никога не сме мечтали за нещо по-добро защото никога никой не ви е учил как да мечтаете по-добре. Обикновено психиатрията не дава достатъчно свобода за действие на хората, това означава много проблеми. Разбира се, не всички но едно огромно множество проблеми, които наричаме психологически се явяват при хора, които правят лош житейски избор. А те би трябвало да бъдат научени да правят по-добър избор.
Ние не съществуваме в асоциативните центрове на мозъка ни, които утвърждават нашата индивидуалност и нашата самоличност.
Обикновените хора по света, които се носят по течението често смятат живота си за досаден и лишен от вдъхновение. Това е защото те не са потърсили знание и информация, които да ги вдъхновят. Те са толкова хипнотизирани от обкръжението си от медиите, телевизията и от хората, които живеят и създават идеали, които всеки се бори да постигне и които никой още не е постигал. става дума за физически постижения като красота и достойнство, които са все илюзорни. Затова повечето хора се предават и водят един посредствен живот. И живеейки по този начин душата им може никога да не потърси свободата си техните желания може никога да не се сбъднат, така че те искат да бъдат нещо друго.
Но ако разумът излезе на повърхността и ако те се запитат само това ли е животът? Или защо съм тук? Какъв е смисълът на живота? Къде отивам? Какво се случва след смъртта? Тогава те започват да си задават такива въпроси. Започват да флиртуват с възприятието си и могат дори да получат нервна криза но това, което става всъщност, е че техните остарели възгледи за живота и света започват да рухват. В такъв случай попадаме на непозната територия в мозъка си.
И понеже сме на непозната територия мозъкът ни започва да се пренастройва като изгражда нови връзки, съответстващи на новия мироглед. И в крайна сметка това ни променя основно. Ако аз променя ума си, ще променя ли избора си? Ако променя избора си, ще се промени ли животът ми? Защо не мога да се променя? Към какво съм пристрастен? Какво не искам да изгубя, към което съм химически привързан? И кои са тези хора, места, времена, събития или неща към които имам някакво химическо пристрастяване и с които не искам да се разделя?
Това е коренът на човешките трагедии.
http://www.occultism.biz/content/view/547/78/
събота, 14 юни 2014 г.
Изкривяване хода на времето и "времевите примки"
Още акад. Сахаров в
работата си " Mноголистният модел на Вселената " и някои други статии,
посветени на свойствата на изкривеното пространство признава, че заедно с
видимата вселена има и много други.
Идеята за паралелните светове в днешно време вече е широко призната. И е възможно да стигнете до там, "пробивайки" пространството с мощен енергиен удар, както вероятно това се е случило с известния "Елдридж". Но такива "пробиви" в пространствено-времевия континуум могат да възникнат не само в резултат на въздействие на електромагнитни и гравитационни полета. Често тези явления се случват и по време на ядрени експлозии.
Ето го свидетелството на военния строител С. А. Алексеенко, работил в Семипалатинск на ядрения полигон, под ръководството на ген. Вертелов. Военните строители всеки път възстановявали разрушените от поредната ядрена експлозия инженерни конструкции. Един ден, през лятото на 1973, взривно устройство, разположено дупка на дълбочина 3 километра, се задействало с голямо закъснение : в момента, когато строителите се приближили до дупката.
Aлексеенко описва усещанията си:
"Чувствах как кракът ми висеше в празното пространство. Нещо ме повдигна, генералът и Иванов, които бяха отпред, изведнъж се озоваха надолу, някак смалени. Струваше ми се , че целият свят ... изчезна. След това някъде отдолу се чу тежка въздишка, и аз се озовах на дъното на оврага. Иванов изчезна, а Константин Михайлович бе на ръба на скалата, аз го видях, сякаш през огромен обектив: увеличен няколко пъти. Тогава вълната утихна, ние отново бяхме на равна повърхност, която се тресеше като желе ... След това сякаш рязко затръшнаха вратата към другия свят, треперенето спря, земята под мен застина и отново усетих силата на гравитацията ...".
Субективното описание на случилото се много напомня за отделянето на етерния "двойник", което само по себе си е един от начините за придвижване в паралелно пространство. Кандидатът на техническите науки A. Свияш дава следното описание на етерното тяло , което често е наричанo още "двойник" или "дубъл" на физическото тяло :
"Първото фино тяло - това е етерното или енергийното човешко тяло. То е точно копие на физическото тяло и съвсем точно повтаря силуета му, излизайки от неговите предели на 3 - 5 cm.
Това фино тяло има същата структура като физическото тяло , включително и неговите органи и части. То се състои от специална форма на материята, наречена етер. Eтерът заема междинно положение между плътната материята, от която се състои този свят и още по-ефирните от етера видове на материята. По принцип , в източната традиция етерното тяло не принадлежи към фините тела , а се смята за разновидност на плътното ни тяло.
От етерната материя са съставени телата на много същности, препратки за които откриваме в приказките и мистичната литература. Това са призраци, таласъми, различни подземни жители - гноми, тролове и т.н. "
Според изследователя В. Ярцев, етерното тяло свързва клетките на организма с енергия и информация в единно съгласувано цяло. В момента , освен излъчване, добре изследван от учените като астралното и менталното тяло. Така например проф. E. Бороздин отбелязва съществуването на тези тела при огромен брой организми : от едноклетъчни до бозайници.
Що се касае до историята на Алексеенкo, известният изследовател на аномални явления И. Царев отбелязва, че описанието на оптичните ефекти напомня за изкривяването на светлинните лъчи и на самото пространство. Като цяло при такъв феномен изкривяването на пространството води до "контакт" с паралелни светове. Освен това известната теория на Н. А. Koзирев свързва термоядрените реакции на Слънцето с енергията на потока на времето.
От което може да се направи заключение, че ядрените реакции, които възникват при експлозиите предизвикват изменение на потока на времето, което от своя страна променя целия времепространствен континуум. Времето и пространството се изкривяват и в резултат в нашия свят се образуват "дупки", през които е възможно свързване с паралелни светове, също така с миналото и бъдещето. Не случайно военните от много страни отбелязват наличието на ядрените полигони на НЛО, малко преди експлозиите.
И Aлексеенко си припомня необичайно заболяване, което се случвало от време на време със служителите от полигона на Семипалатинск и било наречено "болестта на д-р Жаров". Изследвайки животни , предимно овце, които са били изложени на въздействието на близка ядрена експлозия , д-р Жаров се натъква на странен ефект, напомнящ на някои феномени при индийските йоги. Някои от животните изглеждали като че са си отишли от живота в продължение на няколко дни - не дишали, не се движели, а след това изведнъж се изправяли и продължавали да живеят така, сякаш нищо не се е случило. Овцете, разбира се, не могат да говорят за чувствата си. Но същото нещо започнало да се случва и с работниците от полигона.
Подобни случаи с хората са ставали през цялата човешка история. Един такъв случай, станал в едно от най-отдалечените села на северен Урал по времето на Хрушчов е описано с думите на свидетеля С. Демкин :
"В едно село местният лидер на Комсомола Михаил "получил сигнал", че всички икони от затворената църква били отнесени от хората по домовете, а най-ценната от тях взела старицата Алевтина. И сега всички отивали при нея да се молят, ако някой в семейството е сериозно болен. И, както казват те, иконата помага по-добре от всяко лекарство.
Разбира се, такова "крещящо мракобесие" било невъзможно да се отмине. Комсомолците бързо извървели разстоянието до старицата и Михаил поискал да "върне заграбеното". Aлевтина помолила да й оставят иконата, но комсомолският лидер бил непреклонен. Накрая тя през сълзи дала иконата и помолила да не я оскверняват, а да я предадат в музея. Грамотна се оказала възрастната жена.
Бригадата прекарва нощта в местно училище, и когато вечерта запалили печката, Майкъл решава да сложи "този боклук" в огъня.
- Той отвори вратата на печката, взе иконата и започна да се движи , за да я хвърли, и тогава изведнъж замръзна - припомня си Яков Иванович - Отначало ние нищо не разбрахме. Някой каза: " Хвърляй де, какво чакаш". Но Михаил мълчеше, застинал в странна поза, сякаш в детска игра. С него ставаше нещо странно : очите му се блещеха, на лицето му - полуусмивка - полугримаса. И нито ръката, нито крака си можеше да мръдне.
Всички наши опити да го съживим бяха неуспешни. Дори и иконата не можахме да изтръгнем от ръцете му. След това ние отнесохме Mихаил в току-що затоплената баня, съблякохме го по някакъв начин, но ризата и фланелката не можахме да свалим заради иконата. Така и го разположихме заедно с нея. Пуснахме парата и започнахме да веем с метли. Никаква полза. Само иконата падна от ръцете му. За да не ни пречи, ние я хвърлихме под пейката.
На разсъмване нашият Михаил бе завит в овча кожа, качен на камион и откаран в местната болница. И от там, тъй като местните лекари не можаха да му помогнат - в някакъв медицински институт".
Според една от версиите това е типичен случай на дистанционно енергоинформационно въздействие на старата жена, която почувствала опасността, застрашила иконата. Но има и друга версия, както навежда със свои разсъждения М. Хоуп. Изследователят смята, че изкривяването на пространствено - времевия континуум е пряко свързано с нарушение на върховните закони на космоса, т.е. с това, което ние наричаме зло.
В този случай действията, насочени към нарушаване на тези закони довели до изкривяване на времевото поле около човека и като резултат - до временно или частично "изпадане" от нашето време.
Феноменът на "изкривяване" на реалното течение на времето често се наблюдава в различни видове контакти с НЛО и същности от паралелните светове. По време на тези контакти са възможни явления с частично "изпадане" от нашето време. Ето мнението по този въпрос на признатия авторитет в областта на уфологията (науката за НЛО), доктор на техническите науки В. Ажажа :
"В чужбина и в нашата страна се натрупаха много факти, за да твърдим, че в някои случаи , неидентифицирани летящи обекти, които летят или кръжат над хора и животни могат да причинят временна парализа на тяхната двигателна система, която обикновено изчезва след заминаването на НЛО ..."
Това за пореден път доказва , че независимо с какво е свързан проблема НЛО, той все пак насочва директно към способността на тези съоръжения да променят хода на времето. Не случайно в местата на кацане на НЛО изследователите отбелязват различни показания на хронометрите. Подобни експерименти е провеждал например професор A.В.Золотов, зафиксирал ускорението на времето с конвенционален морски хронометър.
Това може да се случи и при появата на полтъргайст. Ето каква история разказа A. Кардашкин - експерт в сдружение "Екология на непознатото" за един от признатите авторитети в областта на паранормалните явления - И. Мирсализе :
"... Mирзалис - професионалист. През юли 1990 г. е имало случай , когато са разговаряли хора, които са преживели ужаса на полтъргайст. Разговорът бил приятелски , предлазполагащ ... но когато един от преживелите приключението станал от стола си, Mирзалис погледнал часовника си и автоматично отбелязал в бележника си "20:10"... Човекът тръгнал и разговорът продължава в същия спокоен дух. Скоро - 15 минути по-късно, той се върнал. Игор Владимирович Mирзалис отново погледнал към циферблата и записал в бележника: "20:10". Отначало той не забелязал странното съвпадение; но после, по пътя към дома, сравнявайки цифрите на различните страници на бележника, дълго сверявал своя часовник с мигащите светлини от електронното табло над входа на тунела. Часовникът му бил наред!".
Друг подобен, но не по-малко интересен случай, свързан с "компресия" и времето, описва жителят на Москва Д. Давидов :
"Един ден през пролетта на 1990 г. се обадих на моя приятел , който живееше на разстояние една автобусна спирка от мен, и предложих да отидем на разходка. Разбрахме се да се срещнем на входа на къщата ми. Като си спомням, беше точно два часа следобед. След като затворих, аз веднага излязох навън, за да не седя в апартамента и да подишам малко свеж въздух в двора.Точно в този момент видях, че приятелят ми пристига. Но това не би могло да стане, защото, както казах, той живее твърде далеч от мен !
Придвижих се към него, когато изведнъж проблясък на светлина ме заслепи и след като примигнах, видях, че бях сам в двора.
Не разбирайки какво се случва, се качих на автобуса и се отправих към приятеля. Той отвори вратата и каза учудено : "Е, ти си просто като реактивен самолет! Току-що се обади, и вече си тук! Как успя ?"
Погледнах часовника си - беше точно 14:00 , въпреки че по мое усещане от момента на обаждането минаха около четиридесет минути. Може би часовника ми изостава? Но значи и часовника на приятеля изостава, тъй като също показа два. Така че аз все още не знам къде пропаднаха тези четиридесет минути..."
И в двата случая бива отбелязано изкривяване на времето, което често придружава различни аномални явления. Може незабелязано за себе си за кратък период от време да се окажете в много близка и подобна, но все пак паралелна реалност и след това също така незабелязано да се върнете обратно. По време на тези "пътувания" обратно във вашата реалност Вие може да се окажете почти в същата точка в потока на времето и по този начин за "пътешественика" субективно се появява "излишно" време.
Но понякога става така, че времето описва вид " примка ", т.е. неговото изкривяване става толкова силно, че започва да се проявява феномена на "близнаците". Човек може да види себе си как извършва някакво действие, а след известно време да види същото събитие вече през очите на своя "двойник", при което разменят местата си с него.
Това става точно така, както е описано от известния писател на научна фантастика Станислав Лем в "Звездните дневници на Ийон Тихи" само с една съществена разлика - в творбата на писателя "времевата примка" е образувана от въздействието на "черна дупка" и това вече се допуска от съвременната наука. Как това може да се случи в земните условия ? Еднозначен отговор на този въпрос все още не съществува.
Въпреки това такива случаи са доста редки, но все пак не са изключение в нашия свят. Например е добре известно, че известният немски писател Йохан Волфганг фон Гьоте през 1771, по пътя към Друзенхайм срещнал свой двойник, яздещ на кон срещу него. Двойникът бил облечен в сиво със златисто палто, каквото Гьоте не е имал. Но осем години по-късно той се завръща в родното място именно с такова палто, което видял на неговия двойник.
Ето как описва един такъв случай през 1975 г. жителят на гр. Нитва (Пермска област) В. Савицев, по това време студент в Пермския университет : "... Една вечер аз и моят приятел Александър - студент от друг факултет, и нашия общ приятел Игор ходехме из града с намерението да "прочетем" три "монографии". На нашия жаргон означаваше да изпием три бутилки доста отвратително вино. Заради това ние решихме да отидем до Игор , който живееше наблизо. И изведнъж у мен се появи някаква неразбираема апатия. Аз отказах да отида с приятелите. Въпреки техните молби скочих в минаващия тролейбус и си отидох в общежитието.
И тогава станало безпрецедентното : при пристигането до къщата, където на първия етаж живеел под наем Игор, приятелите видяли светлина в прозореца! Това изненадва Игор, тъй като единственият ключ от стаята бил у него, и никой не може да влезе без него. Той излязъл в следобедните часове и много добре си спомня, че светлината била изключена. Младежът се хванал за перваза и повдигайки се, погледнал в стаята. След миг той извикал, скочил на земята и трескаво погледнал към Александър.
"Там, там, ти, ти само виж какво е там" - промърморил той в ужас. Моят приятел погледнал през прозореца и също изпаднал в неописуем ужас и недоумение. В стаята седяли на масата ... той и Игор ! Техните двойници изглеждали точни копия на момчета и били облечени точно като тях. Освен това те държали чаши с вино и говорели за нещо, но думите не се чували. След това двамата двойника погледнали към прозореца, засмяли се, вдигнали за наздраве чаши и отпили вино ...
Александър също бил шокиран от видяното. Приятелите на бегом се махнали от невероятния спектакъл. Те дълго ходили по улиците и говорели за това, което се е случило. Накрая и двамата стигат до заключението, че всичко това им се сторило. Халюцинацията на единия се предала на другия -това е всичко. Окуражени от тази идея, те отново отишли в апартамента, където живеел Игор. Този път нямало светлина в стаята. Те предпазливо влезли в апартамента. Вратата към стаята на Игор била заключена.
Приятелите влезли в стаята и включили светлината. Нямало никой. Това ги успокоило. Те взели бутилката, налели в чаши вино, отпили, и седнали на масата, продължавайки разговора си за невероятните халюцинации. И Игор шеговито казал: "Може би нашите двойници сега са зад перваза на прозореца и ни гледат?" Двамата погледнали към прозореца и се засмели, вдигнали чаши за наздраве и пийнали вино. Александър разбрал, че сега те точно са повторили действията на своите двойници, наблюдавани преди това !"
Що се отнася до "изпадане" (частично или пълно) от нашето време-пространство, нещо такова, както си спомняме, вече се е случило с някои от членовете на екипажа на "Елдридж", които "изпаднали от реалния ход на времето".
Ето как описва "филаделфийския експеримент" Боб Фрисъл :
"Независимо от резултатите от експеримента Филаделфия, той действително има място в реалния живот и е проведен от ВМС на Съединените щати през 1943. За целта е използван военен кораб USS Eldridge. Учените искали да направят кораба невидим за радар, а не напълно невидим. По време на експеримента цветовете се променят от червено до оранжево, жълто и зелено.
Това не отнема твърде много време , но експериментаторите се провалили в опита да достигнат друга фаза.Това е горе-долу същото като да повдигнеш реактивен самолет с няколко метра над земята, а след това да спреш мотора. С други думи, експеримента моментално се е провалил. Военният кораб с целия екип бил извън полезрението за около четири часа. Когато се появил, някои от членовете на екипажа са били буквално притиснати в палубата, двама са открити в отделенията, някои от тях не били намерени изобщо, а останалите на моменти се дематериализирали, след което се материализирали отново. Излишно е да казвам, че всички оцелели са били напълно дезориентирани".
Но провалът на експеримента не спира военните и през 80-те години е направен друг опит (проект Moнтоук), който поражда времевата примка и обвързва в едно двата експеримента : " Двама от членовете на екипажа скочили във водата с надеждата да достигнат земята с плуване. И те наистина са стъпили на земята, но не във Филаделфия, а в Лонг Айлънд (един от районите на Ню Йорк) през 1983 година.Те са "изплували" точно в този момент, тъй като там тогава се провежда подобен експеримент, наречен "Проект Moнтоук". Той бил свързан с Експеримента Филаделфия от 1943. Тези двамата са били братя, техните имена - Дънкан и Едуард Камерън.
Двата експеримента били проведени на 12 август. Ако се съди по думите на Ал Биелек (твърдейки, че истинското му име е Едуард Камерън и той е един от двамата , които скочили във водата от кораба USS Елдридж), на нашата планета има четири биополета, и всички те да достигнат своя пик на интензивност на всеки двадесет години (1943, 1963 , 1983, и т.н.) именно на 12 август. Това води до факта, че магнитната енергия също достига пик по това време . Тази енергия е достатъчна, за да се създаде хиперпространствено поле и за това през 1943-та военен кораб да влезе в това пространство".
Ето и друго свидетелско показание за експеримента Филаделфия, което е получил американският математик и астроном Морис Джесъп през 1956 г. от физика K. Аленде, бивш "приятел на приятел" на Айнщайн : "Може би ще се заинтересувате от факта, че теорията на единното поле е наистина разработена от Айнщайн през 20-те години. Но той я отхвърли по морални причини; получените резултати го плашеха ... Въпреки това , изчисленията, направени въз основа на нея от моя приятел Франклин Рено бяха реализирани и се доказаха по отношение на физичните явления...
Резултатът от експеримента е пълна невидимост на военния кораб и целия му екипаж. Използваното поле приема формата на сфероид, сплескано на полюсите и разтегнато на стотина ярда зад борда на кораба. Лицата, които са били вътре в полето се виждали един друг като размазани силуети, а отвън не се виждало нищо. Сега са останали много малко хора от екипажа. Повечето полудяли. Едно просто преминал през стената на апартамента пред очите на съпругата му , детето и двама приятели, след което изчезнал. Няколко души са все още в това поле, където всеки може да получи помощ от другарите си, ако изведнъж "попаднат в празнотата". "Попадане в празнотата" - означава да се превърнеш в невидим за всички, независимо от своята воля. Единственото спасение е бързото докосване от други хора и мигновено изключване на полето.
Когато по време на експеримента някой "попадал в празнота", неговото тяло и лицето сякаш се вдървявали и били наистина ледени - там хората действително замръзвали. Размразяването продължава няколко часа, хората започват да стават видими, възвръщат нормалната си маса и тегло, повечето полудяват... Тези, които си възвърнали съзнанието твърдят, че такова състояние е най-лошото нещо, което може да се случи на едно човешко същество на този свят".
В края на писмото Аленде посочва своят флотски номер и имена на хора, които са участвали в експеримента. Всички тези факти в крайна сметка са изтекли в официалния печат. Не случайно американската армия отпуснала $ 2 милиона за опровержение на всички факти, свързани с "филаделфийския експеримент". А парите, както знаете, не се хвърлят просто на вятъра. А и няма дим без огън.
Въпреки това, най-вероятно "изпадането от реалния ход на времето" в този случай не е свързано с движението в паралелното пространство, а с преместване в зона на изкривяване на пространствено-времевия континуум в някаква "временна торба", "черна дупка", където дори не съществува време. Д. Андреев е описал в "Розата на света" подобно място във вселената като самото "дъно" от най-ниските области на ада, един вид "сметището на Вселената", където времето и пространството са се свили в точка. Това е най-първата, изходната точка на възходяща спирала на еволюцията.
Подобни на "филаделфийските" неграмотни експерименти в крайна сметка са довели до факта, че в нашето триизмерно пространство - време се отварят канали за комуникация с едномерния свят на "вселенското сметище", дори заобикаляйки двуизмерните светове на неорганичните същности.
Същността на възходящата спирала на еволюцията е да се премине към многоизмерно съзнание за живота във висшите светове на многоизмерни реалности. Пътят на деградацията води до падение в дву- и едноизмерните демонични светове на ада .
Сега става ясно защо Айнщайн унищожил разработките си по теорията на общото поле и в края на живота си придобил дълбока и искрена вяра в Бога. Той разбрал, че опасността от такива експерименти за човечеството могат да доведат до пълното му разграждане. Пътят към по-висшите светове е чрез създаването на вътрешна, а не външна "машина на времето".
По материали от Интернет
Идеята за паралелните светове в днешно време вече е широко призната. И е възможно да стигнете до там, "пробивайки" пространството с мощен енергиен удар, както вероятно това се е случило с известния "Елдридж". Но такива "пробиви" в пространствено-времевия континуум могат да възникнат не само в резултат на въздействие на електромагнитни и гравитационни полета. Често тези явления се случват и по време на ядрени експлозии.
Ето го свидетелството на военния строител С. А. Алексеенко, работил в Семипалатинск на ядрения полигон, под ръководството на ген. Вертелов. Военните строители всеки път възстановявали разрушените от поредната ядрена експлозия инженерни конструкции. Един ден, през лятото на 1973, взривно устройство, разположено дупка на дълбочина 3 километра, се задействало с голямо закъснение : в момента, когато строителите се приближили до дупката.
Aлексеенко описва усещанията си:
"Чувствах как кракът ми висеше в празното пространство. Нещо ме повдигна, генералът и Иванов, които бяха отпред, изведнъж се озоваха надолу, някак смалени. Струваше ми се , че целият свят ... изчезна. След това някъде отдолу се чу тежка въздишка, и аз се озовах на дъното на оврага. Иванов изчезна, а Константин Михайлович бе на ръба на скалата, аз го видях, сякаш през огромен обектив: увеличен няколко пъти. Тогава вълната утихна, ние отново бяхме на равна повърхност, която се тресеше като желе ... След това сякаш рязко затръшнаха вратата към другия свят, треперенето спря, земята под мен застина и отново усетих силата на гравитацията ...".
Субективното описание на случилото се много напомня за отделянето на етерния "двойник", което само по себе си е един от начините за придвижване в паралелно пространство. Кандидатът на техническите науки A. Свияш дава следното описание на етерното тяло , което често е наричанo още "двойник" или "дубъл" на физическото тяло :
"Първото фино тяло - това е етерното или енергийното човешко тяло. То е точно копие на физическото тяло и съвсем точно повтаря силуета му, излизайки от неговите предели на 3 - 5 cm.
Това фино тяло има същата структура като физическото тяло , включително и неговите органи и части. То се състои от специална форма на материята, наречена етер. Eтерът заема междинно положение между плътната материята, от която се състои този свят и още по-ефирните от етера видове на материята. По принцип , в източната традиция етерното тяло не принадлежи към фините тела , а се смята за разновидност на плътното ни тяло.
От етерната материя са съставени телата на много същности, препратки за които откриваме в приказките и мистичната литература. Това са призраци, таласъми, различни подземни жители - гноми, тролове и т.н. "
Според изследователя В. Ярцев, етерното тяло свързва клетките на организма с енергия и информация в единно съгласувано цяло. В момента , освен излъчване, добре изследван от учените като астралното и менталното тяло. Така например проф. E. Бороздин отбелязва съществуването на тези тела при огромен брой организми : от едноклетъчни до бозайници.
Що се касае до историята на Алексеенкo, известният изследовател на аномални явления И. Царев отбелязва, че описанието на оптичните ефекти напомня за изкривяването на светлинните лъчи и на самото пространство. Като цяло при такъв феномен изкривяването на пространството води до "контакт" с паралелни светове. Освен това известната теория на Н. А. Koзирев свързва термоядрените реакции на Слънцето с енергията на потока на времето.
От което може да се направи заключение, че ядрените реакции, които възникват при експлозиите предизвикват изменение на потока на времето, което от своя страна променя целия времепространствен континуум. Времето и пространството се изкривяват и в резултат в нашия свят се образуват "дупки", през които е възможно свързване с паралелни светове, също така с миналото и бъдещето. Не случайно военните от много страни отбелязват наличието на ядрените полигони на НЛО, малко преди експлозиите.
И Aлексеенко си припомня необичайно заболяване, което се случвало от време на време със служителите от полигона на Семипалатинск и било наречено "болестта на д-р Жаров". Изследвайки животни , предимно овце, които са били изложени на въздействието на близка ядрена експлозия , д-р Жаров се натъква на странен ефект, напомнящ на някои феномени при индийските йоги. Някои от животните изглеждали като че са си отишли от живота в продължение на няколко дни - не дишали, не се движели, а след това изведнъж се изправяли и продължавали да живеят така, сякаш нищо не се е случило. Овцете, разбира се, не могат да говорят за чувствата си. Но същото нещо започнало да се случва и с работниците от полигона.
Подобни случаи с хората са ставали през цялата човешка история. Един такъв случай, станал в едно от най-отдалечените села на северен Урал по времето на Хрушчов е описано с думите на свидетеля С. Демкин :
"В едно село местният лидер на Комсомола Михаил "получил сигнал", че всички икони от затворената църква били отнесени от хората по домовете, а най-ценната от тях взела старицата Алевтина. И сега всички отивали при нея да се молят, ако някой в семейството е сериозно болен. И, както казват те, иконата помага по-добре от всяко лекарство.
Разбира се, такова "крещящо мракобесие" било невъзможно да се отмине. Комсомолците бързо извървели разстоянието до старицата и Михаил поискал да "върне заграбеното". Aлевтина помолила да й оставят иконата, но комсомолският лидер бил непреклонен. Накрая тя през сълзи дала иконата и помолила да не я оскверняват, а да я предадат в музея. Грамотна се оказала възрастната жена.
Бригадата прекарва нощта в местно училище, и когато вечерта запалили печката, Майкъл решава да сложи "този боклук" в огъня.
- Той отвори вратата на печката, взе иконата и започна да се движи , за да я хвърли, и тогава изведнъж замръзна - припомня си Яков Иванович - Отначало ние нищо не разбрахме. Някой каза: " Хвърляй де, какво чакаш". Но Михаил мълчеше, застинал в странна поза, сякаш в детска игра. С него ставаше нещо странно : очите му се блещеха, на лицето му - полуусмивка - полугримаса. И нито ръката, нито крака си можеше да мръдне.
Всички наши опити да го съживим бяха неуспешни. Дори и иконата не можахме да изтръгнем от ръцете му. След това ние отнесохме Mихаил в току-що затоплената баня, съблякохме го по някакъв начин, но ризата и фланелката не можахме да свалим заради иконата. Така и го разположихме заедно с нея. Пуснахме парата и започнахме да веем с метли. Никаква полза. Само иконата падна от ръцете му. За да не ни пречи, ние я хвърлихме под пейката.
На разсъмване нашият Михаил бе завит в овча кожа, качен на камион и откаран в местната болница. И от там, тъй като местните лекари не можаха да му помогнат - в някакъв медицински институт".
Според една от версиите това е типичен случай на дистанционно енергоинформационно въздействие на старата жена, която почувствала опасността, застрашила иконата. Но има и друга версия, както навежда със свои разсъждения М. Хоуп. Изследователят смята, че изкривяването на пространствено - времевия континуум е пряко свързано с нарушение на върховните закони на космоса, т.е. с това, което ние наричаме зло.
В този случай действията, насочени към нарушаване на тези закони довели до изкривяване на времевото поле около човека и като резултат - до временно или частично "изпадане" от нашето време.
Феноменът на "изкривяване" на реалното течение на времето често се наблюдава в различни видове контакти с НЛО и същности от паралелните светове. По време на тези контакти са възможни явления с частично "изпадане" от нашето време. Ето мнението по този въпрос на признатия авторитет в областта на уфологията (науката за НЛО), доктор на техническите науки В. Ажажа :
"В чужбина и в нашата страна се натрупаха много факти, за да твърдим, че в някои случаи , неидентифицирани летящи обекти, които летят или кръжат над хора и животни могат да причинят временна парализа на тяхната двигателна система, която обикновено изчезва след заминаването на НЛО ..."
Това за пореден път доказва , че независимо с какво е свързан проблема НЛО, той все пак насочва директно към способността на тези съоръжения да променят хода на времето. Не случайно в местата на кацане на НЛО изследователите отбелязват различни показания на хронометрите. Подобни експерименти е провеждал например професор A.В.Золотов, зафиксирал ускорението на времето с конвенционален морски хронометър.
Това може да се случи и при появата на полтъргайст. Ето каква история разказа A. Кардашкин - експерт в сдружение "Екология на непознатото" за един от признатите авторитети в областта на паранормалните явления - И. Мирсализе :
"... Mирзалис - професионалист. През юли 1990 г. е имало случай , когато са разговаряли хора, които са преживели ужаса на полтъргайст. Разговорът бил приятелски , предлазполагащ ... но когато един от преживелите приключението станал от стола си, Mирзалис погледнал часовника си и автоматично отбелязал в бележника си "20:10"... Човекът тръгнал и разговорът продължава в същия спокоен дух. Скоро - 15 минути по-късно, той се върнал. Игор Владимирович Mирзалис отново погледнал към циферблата и записал в бележника: "20:10". Отначало той не забелязал странното съвпадение; но после, по пътя към дома, сравнявайки цифрите на различните страници на бележника, дълго сверявал своя часовник с мигащите светлини от електронното табло над входа на тунела. Часовникът му бил наред!".
Друг подобен, но не по-малко интересен случай, свързан с "компресия" и времето, описва жителят на Москва Д. Давидов :
"Един ден през пролетта на 1990 г. се обадих на моя приятел , който живееше на разстояние една автобусна спирка от мен, и предложих да отидем на разходка. Разбрахме се да се срещнем на входа на къщата ми. Като си спомням, беше точно два часа следобед. След като затворих, аз веднага излязох навън, за да не седя в апартамента и да подишам малко свеж въздух в двора.Точно в този момент видях, че приятелят ми пристига. Но това не би могло да стане, защото, както казах, той живее твърде далеч от мен !
Придвижих се към него, когато изведнъж проблясък на светлина ме заслепи и след като примигнах, видях, че бях сам в двора.
Не разбирайки какво се случва, се качих на автобуса и се отправих към приятеля. Той отвори вратата и каза учудено : "Е, ти си просто като реактивен самолет! Току-що се обади, и вече си тук! Как успя ?"
Погледнах часовника си - беше точно 14:00 , въпреки че по мое усещане от момента на обаждането минаха около четиридесет минути. Може би часовника ми изостава? Но значи и часовника на приятеля изостава, тъй като също показа два. Така че аз все още не знам къде пропаднаха тези четиридесет минути..."
И в двата случая бива отбелязано изкривяване на времето, което често придружава различни аномални явления. Може незабелязано за себе си за кратък период от време да се окажете в много близка и подобна, но все пак паралелна реалност и след това също така незабелязано да се върнете обратно. По време на тези "пътувания" обратно във вашата реалност Вие може да се окажете почти в същата точка в потока на времето и по този начин за "пътешественика" субективно се появява "излишно" време.
Но понякога става така, че времето описва вид " примка ", т.е. неговото изкривяване става толкова силно, че започва да се проявява феномена на "близнаците". Човек може да види себе си как извършва някакво действие, а след известно време да види същото събитие вече през очите на своя "двойник", при което разменят местата си с него.
Това става точно така, както е описано от известния писател на научна фантастика Станислав Лем в "Звездните дневници на Ийон Тихи" само с една съществена разлика - в творбата на писателя "времевата примка" е образувана от въздействието на "черна дупка" и това вече се допуска от съвременната наука. Как това може да се случи в земните условия ? Еднозначен отговор на този въпрос все още не съществува.
Въпреки това такива случаи са доста редки, но все пак не са изключение в нашия свят. Например е добре известно, че известният немски писател Йохан Волфганг фон Гьоте през 1771, по пътя към Друзенхайм срещнал свой двойник, яздещ на кон срещу него. Двойникът бил облечен в сиво със златисто палто, каквото Гьоте не е имал. Но осем години по-късно той се завръща в родното място именно с такова палто, което видял на неговия двойник.
Ето как описва един такъв случай през 1975 г. жителят на гр. Нитва (Пермска област) В. Савицев, по това време студент в Пермския университет : "... Една вечер аз и моят приятел Александър - студент от друг факултет, и нашия общ приятел Игор ходехме из града с намерението да "прочетем" три "монографии". На нашия жаргон означаваше да изпием три бутилки доста отвратително вино. Заради това ние решихме да отидем до Игор , който живееше наблизо. И изведнъж у мен се появи някаква неразбираема апатия. Аз отказах да отида с приятелите. Въпреки техните молби скочих в минаващия тролейбус и си отидох в общежитието.
И тогава станало безпрецедентното : при пристигането до къщата, където на първия етаж живеел под наем Игор, приятелите видяли светлина в прозореца! Това изненадва Игор, тъй като единственият ключ от стаята бил у него, и никой не може да влезе без него. Той излязъл в следобедните часове и много добре си спомня, че светлината била изключена. Младежът се хванал за перваза и повдигайки се, погледнал в стаята. След миг той извикал, скочил на земята и трескаво погледнал към Александър.
"Там, там, ти, ти само виж какво е там" - промърморил той в ужас. Моят приятел погледнал през прозореца и също изпаднал в неописуем ужас и недоумение. В стаята седяли на масата ... той и Игор ! Техните двойници изглеждали точни копия на момчета и били облечени точно като тях. Освен това те държали чаши с вино и говорели за нещо, но думите не се чували. След това двамата двойника погледнали към прозореца, засмяли се, вдигнали за наздраве чаши и отпили вино ...
Александър също бил шокиран от видяното. Приятелите на бегом се махнали от невероятния спектакъл. Те дълго ходили по улиците и говорели за това, което се е случило. Накрая и двамата стигат до заключението, че всичко това им се сторило. Халюцинацията на единия се предала на другия -това е всичко. Окуражени от тази идея, те отново отишли в апартамента, където живеел Игор. Този път нямало светлина в стаята. Те предпазливо влезли в апартамента. Вратата към стаята на Игор била заключена.
Приятелите влезли в стаята и включили светлината. Нямало никой. Това ги успокоило. Те взели бутилката, налели в чаши вино, отпили, и седнали на масата, продължавайки разговора си за невероятните халюцинации. И Игор шеговито казал: "Може би нашите двойници сега са зад перваза на прозореца и ни гледат?" Двамата погледнали към прозореца и се засмели, вдигнали чаши за наздраве и пийнали вино. Александър разбрал, че сега те точно са повторили действията на своите двойници, наблюдавани преди това !"
Що се отнася до "изпадане" (частично или пълно) от нашето време-пространство, нещо такова, както си спомняме, вече се е случило с някои от членовете на екипажа на "Елдридж", които "изпаднали от реалния ход на времето".
Ето как описва "филаделфийския експеримент" Боб Фрисъл :
"Независимо от резултатите от експеримента Филаделфия, той действително има място в реалния живот и е проведен от ВМС на Съединените щати през 1943. За целта е използван военен кораб USS Eldridge. Учените искали да направят кораба невидим за радар, а не напълно невидим. По време на експеримента цветовете се променят от червено до оранжево, жълто и зелено.
Това не отнема твърде много време , но експериментаторите се провалили в опита да достигнат друга фаза.Това е горе-долу същото като да повдигнеш реактивен самолет с няколко метра над земята, а след това да спреш мотора. С други думи, експеримента моментално се е провалил. Военният кораб с целия екип бил извън полезрението за около четири часа. Когато се появил, някои от членовете на екипажа са били буквално притиснати в палубата, двама са открити в отделенията, някои от тях не били намерени изобщо, а останалите на моменти се дематериализирали, след което се материализирали отново. Излишно е да казвам, че всички оцелели са били напълно дезориентирани".
Но провалът на експеримента не спира военните и през 80-те години е направен друг опит (проект Moнтоук), който поражда времевата примка и обвързва в едно двата експеримента : " Двама от членовете на екипажа скочили във водата с надеждата да достигнат земята с плуване. И те наистина са стъпили на земята, но не във Филаделфия, а в Лонг Айлънд (един от районите на Ню Йорк) през 1983 година.Те са "изплували" точно в този момент, тъй като там тогава се провежда подобен експеримент, наречен "Проект Moнтоук". Той бил свързан с Експеримента Филаделфия от 1943. Тези двамата са били братя, техните имена - Дънкан и Едуард Камерън.
Двата експеримента били проведени на 12 август. Ако се съди по думите на Ал Биелек (твърдейки, че истинското му име е Едуард Камерън и той е един от двамата , които скочили във водата от кораба USS Елдридж), на нашата планета има четири биополета, и всички те да достигнат своя пик на интензивност на всеки двадесет години (1943, 1963 , 1983, и т.н.) именно на 12 август. Това води до факта, че магнитната енергия също достига пик по това време . Тази енергия е достатъчна, за да се създаде хиперпространствено поле и за това през 1943-та военен кораб да влезе в това пространство".
Ето и друго свидетелско показание за експеримента Филаделфия, което е получил американският математик и астроном Морис Джесъп през 1956 г. от физика K. Аленде, бивш "приятел на приятел" на Айнщайн : "Може би ще се заинтересувате от факта, че теорията на единното поле е наистина разработена от Айнщайн през 20-те години. Но той я отхвърли по морални причини; получените резултати го плашеха ... Въпреки това , изчисленията, направени въз основа на нея от моя приятел Франклин Рено бяха реализирани и се доказаха по отношение на физичните явления...
Резултатът от експеримента е пълна невидимост на военния кораб и целия му екипаж. Използваното поле приема формата на сфероид, сплескано на полюсите и разтегнато на стотина ярда зад борда на кораба. Лицата, които са били вътре в полето се виждали един друг като размазани силуети, а отвън не се виждало нищо. Сега са останали много малко хора от екипажа. Повечето полудяли. Едно просто преминал през стената на апартамента пред очите на съпругата му , детето и двама приятели, след което изчезнал. Няколко души са все още в това поле, където всеки може да получи помощ от другарите си, ако изведнъж "попаднат в празнотата". "Попадане в празнотата" - означава да се превърнеш в невидим за всички, независимо от своята воля. Единственото спасение е бързото докосване от други хора и мигновено изключване на полето.
Когато по време на експеримента някой "попадал в празнота", неговото тяло и лицето сякаш се вдървявали и били наистина ледени - там хората действително замръзвали. Размразяването продължава няколко часа, хората започват да стават видими, възвръщат нормалната си маса и тегло, повечето полудяват... Тези, които си възвърнали съзнанието твърдят, че такова състояние е най-лошото нещо, което може да се случи на едно човешко същество на този свят".
В края на писмото Аленде посочва своят флотски номер и имена на хора, които са участвали в експеримента. Всички тези факти в крайна сметка са изтекли в официалния печат. Не случайно американската армия отпуснала $ 2 милиона за опровержение на всички факти, свързани с "филаделфийския експеримент". А парите, както знаете, не се хвърлят просто на вятъра. А и няма дим без огън.
Въпреки това, най-вероятно "изпадането от реалния ход на времето" в този случай не е свързано с движението в паралелното пространство, а с преместване в зона на изкривяване на пространствено-времевия континуум в някаква "временна торба", "черна дупка", където дори не съществува време. Д. Андреев е описал в "Розата на света" подобно място във вселената като самото "дъно" от най-ниските области на ада, един вид "сметището на Вселената", където времето и пространството са се свили в точка. Това е най-първата, изходната точка на възходяща спирала на еволюцията.
Подобни на "филаделфийските" неграмотни експерименти в крайна сметка са довели до факта, че в нашето триизмерно пространство - време се отварят канали за комуникация с едномерния свят на "вселенското сметище", дори заобикаляйки двуизмерните светове на неорганичните същности.
Същността на възходящата спирала на еволюцията е да се премине към многоизмерно съзнание за живота във висшите светове на многоизмерни реалности. Пътят на деградацията води до падение в дву- и едноизмерните демонични светове на ада .
Сега става ясно защо Айнщайн унищожил разработките си по теорията на общото поле и в края на живота си придобил дълбока и искрена вяра в Бога. Той разбрал, че опасността от такива експерименти за човечеството могат да доведат до пълното му разграждане. Пътят към по-висшите светове е чрез създаването на вътрешна, а не външна "машина на времето".
По материали от Интернет
Абонамент за:
Публикации (Atom)