Диалог с другия свят - част 4

 ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ

   Коментира Франц Зусмaн, доктор по история:

   По време на изследванията си се натъквах отново и отново на феномена с мeдиумните способности и се научих да разпознавам тяхното многообразие. В днешно време, когато едва ли можем да се откажем от помощните технологии, съществуват дори и мeдиумно талантливи хора, които използват тези помощни технологии за предаване на информация. Така че съществува едно широко разпространено явление на комуникация чрез гласовете на лента.

  Клаус Шрайбер отива една крачка напред и изследва дали е възможно с помощта на техническо оборудване да направи духовните същества не само чуваеми, но и видими. И е успял. След няколко месеца на подготвителна дейност неговото дело се увенчало с успех. На екрана се появил поразително ясен портрет на дъщеря му, починала на 18 години, и с която вече има постоянен контакт чрез магнетофон. След този успешен старт Клаус Шрайбер работи още, като в резултат и други членове на семейството стават видими. Първооткривателят винаги предизвиква скептицизма на своите съвременници. С Шрайбер е същото. Как така? Това, което до сега не е било, внезапно се превръща в реалност? Това нормалния човешки ум не може да разбере. Но за всеки, който е имал работа с проява на мeдиумните способности, това не е толкова необичайно. Изобретателите Никола Тесла и Томас Едисон са търсели технически възможности за връзка с фините светове. Аз гарантирам за този човек и му пожелавам много сила за в бъдеще и търпение в изследователската му работа.

       Гласове върху магнитната лента и видеокадри от Клаус Шрайбер

   Коментира д-р Ернст Сенковски, професор по физика:

   Методите на записи имат едно общо нещо: те са енергия в затворена верига в нестабилно състояние. В това състояние структурата на тази енергия, т.е. честотата и амплитудата може да бъде модифицирана с нисък разход на допълнителна енергия. Явяват ли се гласовете и образите "истински", т.е. това наистина ли е проява на свръхестествени същества? След повече от година на внимателно наблюдение на тези процеси за мен е извън съмнение. Проекция на филмовата лента от съзнанието на Шрайбер се изключва, тъй като доста често използвани думи, ясно чути от Шрайбер, не принадлежат към речника му. Въпреки, че той отличава тези думи акустично, но не разбира тяхното значение. И другите приети, отчетливо чути изказвания не могат да бъдат проекция, защото тяхното значение често за дълго време или изобщо остава неразкрито.

   При запис на видеокадри принципно възниква същия феномен. Клаус Шрайбер получава често много отчетливи портрети на хора, които не са познати за него. Едва след появата на тези портрети в пресата някои хора са били идентифицирани. При магнетофонните и видео записи става въпрос, с известна вероятност, за обхвата на информацията, свързана с "другия свят". Този вид информация в човешката история е идвала при нас чрез много способи. Защо в ерата на технологиите, тя да не може да се предава чрез използване на технически средства? Що се отнася до метода на възникване на изображенията, то водещо е предположението, че става въпрос за проекции от морфогенетичното поле. Това е, както се установи при всички експерименти с гласовете на касета, не само технически проблем. Желанието на човека, неговата искреност, и в никакъв случай не на последно място медиумните му способности са били и са от решаващо значение за контакт "с другия свят." Психическата енергия на един човек, известна също като силата «Od», е очевидно от съществено значение за тези контакти (Od от исландски "чувство ", име на енергия, излъчвана от предмети и хора, сякаш от магнити, дадено от австрийския химик фон Райхенбах 1788 - 1869). Клаус Шрайбер е надарен с дарбата на медиум и се стреми в съответствие с това да спазва високите етични стандарти в начина си на живот. От както той работи с гласовете и видеоизображенията, мeдиумните му способности значително се повишиха и укрепнаха. Доверието му в Бог, неговото съвършено духовно състояние и любовта му към духовните приятели със сигурност са възпрепятствали появата на негативни видения.
   Тази информация може да даде храна за размисъл и да вдъхнови собствени експерименти.

         Аномалните ефекти на Клаус Шрайбер

   Клаус Шрайбер става известен от получените (или разработените) и отчасти публикувани "паранормални" видео изображения. Тези аномални ефекти могат да бъдат ( също и по времето на развитието им) разделени в три групи.

а) Гласове на магнетофонна лента;
б) ТВ / видеоизображения;
в) изображение на платното на екрана
   1. Гласовете на магнетофонна лента. Клаус Шрайбер показва на експерти примери на "паранормални" гласове на лентата, като използва метод, който се използва и от други експериментатори. В устройството влиза: широколентов радиоприемник ("психофoн"), които в зависимост от конфигурацията "поставя" речевата смес; параметричен филтър (за намаляване на някои от звуковите радиочестотни ленти), генератор на правоъгълни импулси, горните колебания на който са промените в ELF обхвата ("генератора на полето" ) и записващо устройство.
   Гласовете показват добре известни характеристики: кратки, сравнително бързо произносими фрази в "психофоничен стил ." Слабите сигнали "в задния план" на записите може да се тълкува поне отчасти като медиумен процес, в който може да се различи доста дълга информация.

   2. ТВ и видеоизображения. Паранормалните магнитни записи на реч отдавна съдържат, според Клаус Шрайбер, повтарящи се съобщения за желанието на "далечните му събеседници" да се появят по телевизията. След безплодни субективни наблюдения на телевизионния екран, настроен на свободен канал, а по-късно използване на видео и позициониране на съоръженията така, че камерата да е насочена към празния стол, Клаус Шрайбер осъществява връзка, следвайки инструкциите, съдържащи се в записите на магнитни ленти в своето работно мазе чрез следната комбинация на апаратурата. Основните елементи от нея са черно-бял телевизор в качеството на монитор, една (доста стара) видеокамера, няколко видеокасетофона и два усилвателя за презаписване. Шрайбер направлявал камерата на разстояние няколко метра малко отстрани и отдолу на екрана и записвал визуалните и звуковите сигнали. В зависимост от наличните средства за осветление (дневна светлина от прозорците, флуоресцентно осветление на тавана, два УВ излъчвателя), техническите качества на системите за обратна връзка и неколкократно променяната от Шрайбер за всеки запис позиция на камерата (направлението на оптичната ос е настроено към телевизора ) се появяват повече или по-малко бързо променящи се, генерирани електрони, отчасти периодично вибриращи модели на екрана заедно с отраженията (Шрайбер ги нарича "огледални образи") на намиращи се в помещението източници на светлина и предмети.

   Клаус Шрайбер предугажда или разпознава ( бързо визуално възприятие, опит и умения, медиумни компоненти ) група от особени форми или мигновено ставащи промени като "заподозрени" в "паранормалното" съдържание. След края на записа с продължителност до три минути, той разглежда този видеозапис на екрана на телевизора (понякога с помощта на устройство за показване на забавен кадър) и се опитва да намери интересни места и да ги фиксира. Ако това са сравнително рядко "изскачащи кадри", то при тяхно задоволително качество процесът на обработка чрез презаписване на оригинала (и ако е възможно, на отделни изображения) на втори филм завършва.

  Според евентуалното разпознаване на индивидите могат да се съставят четири групи.

а) много мъртви роднини на Шрайбер (майка, баща, съпруга, дъщеря, зет ...)
б) някои от най-известните хора в миналото (Кийлинг, Курт Юргенс, Роми Шнайдер, баварския крал Лудвиг II),
в) няколко млади хора, които след смъртта са били или са във вербален контакт със семействата си;
г) няколко неизвестни.

   Сходството на записите на Шрайбер със снимките на някога живяли хора, включително и тези, които той лично не познавал и чиито снимки до преди записите не са му показвали (които първоначално са били класифицирани като "неизвестни") се признава в толкова много случаи, че дори като се вземат предвид неизбежните допустими граници на отклонение, за критичните наблюдатели хипотезата на случайността може да се елиминира. В присъствието на експерти Клаус Шрайбер предприема опит за приемане на образ, по време на който всички присъстващи различили в горния десен ъгъл на екрана в полето за кратко време едно лице.

   3.Силуети на прожекционен екран. С натрупването на опит в получаването на "паранормални" изображения Шрайбер започва разработването на метод за получаване на изображения без използването на видео оборудване . Първата стъпка тук е, че в тъмната стая, един (или два) снопа светлинни лъчи са насочени към една (или две) огледални топки, висящи на тавана на помещението, които бавно се въртят или се люлеят по вертикалната ос (електрическо задвижване, въртене или незначителни промени на позицията на ъгъла на наклон ). Светлината се отразява от тези оглeдала (също влияе върху лицата им), и отчасти пряко, отчасти косвено от разположеното на тавана на стаята алуминиево фолио се наблюдава на вертикално монтирания на няколко метра от топката малък прожекционен екран. Заедно с пряко отразените светли движещи се светлинни петна се образуват по-слаби, с много оттенъци, вариращи от светли до тъмни фигури, които имат прилика с грубо образувани интерференчни фигури . Клаус Шрайбер наблюдавал в първия си такъв опит един оптичен феномен, който той вижда като лицето на дъщеря си Карин. Серия от снимки на този феномен, извършени от инженер Венцел дават един диапозитив, на който при разглеждане на един обикновен проектор и след кратко "привикване" човек може да види това лице. След демонстрацията и обяснение на метода Шрайбер проецира този диапозитив и също го възпроизвежда чрез видео система. Вероятно поради промени в контрастното съотношение на телевизора се появил този човек, който в субективното възприятие е доста по-ясно разпознаваем, отколкото на прожекционния екран.

      ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   За да се предотврати неизбежното, крайно досадно "недоразумение", в заключение да цитирам от многократно издаваната книга на Oлхавер "Мъртвите живеят", публикувана за първи път през 1916 г.: "Може да се твърди, че моите тестове не отговарят на научните възгледи. Искам да се съглася с това. Намерението ми не е да уча другите чрез изследванията си, аз просто исках да се убедя сам, и постигнах това. Но мисля, че трябва да кажа, че тези изследвания напълно отговарят на практическите изисквания. " Към това може би аз нямам какво да добавя !



Крал Лудвиг II по време на видеовръзка с Клаус Шрайбер - юни 1986 г.

                Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"  

Освобождаване от енергийни влияния и зависимости (Карин Брандл) - 12

Разпределение на властта в отношенията

Астралната пъпна връв винаги води до неравнопоставеност и конкурентно поведение. Една връзка, прия­телство или други отношенията, в които двамата партньори по никакъв начин не се опитват да властват един над друг, се осъществява с участието на сърдечната или гърлената чакра, или пък - на разблокирания слънчев сплит.

Това ще рече, че благодарение на развитието и осъз­наването на личността, стремежът й към доминиране се е трансформирал от неизменна форма на властване над хора и ситуации в положителна форма на себевладеене (владеене на собственото его и подсъзнание).

Господар на себе си е онзи човек, който знае мястото си във вселената и се самонаблюдава и изучава. Но тук се включва и една духовна компонента. Господар на себе си е и онзи човек, който се оставя на Бог или на косми­ческия порядък да го ръководи и съществува скромно сред останалите частички на Цялото. Ето защо той е по-спокоен и не изпитва необходимост да си осигурява пре­вес, като властва над другите. Освен това се чувства ду­ховно закрилян сред вселената и приема кръговрата, съ­стоящ се от възникване и разпадане. Такъв човек общу­ва посредством слънчевия си сплит отговорно, с любов и със съчувствие към всички хора.

Блокираният слънчев сплит се стреми да властва и контролира. Той действа безогледно, воден от чист его­изъм и желанието да се налага. В този контекст е умест­на древната мъдрост, че всеки, който не е господар на себе си, предпочита да стане господар на волята на съсе­да си!

Словесно това се изразява в отстояването на собствената безусловна правота. Страстно се брани единствена­та истина - онази именно, която служи на собственото благо. Гледната точка на другия почти няма значение. Човекът се върти само около себе си.

Така слънчевият сплит се превръща в бариера за енергийния поток по продължение на гръбначния стълб, свързващ една с друга всички чакри. Следователно сек­суалната емоционална жизнена енергия не може да се из­качи до сърдечната и до по-горните чакри, а се събира в центъра на властта. Такъв човек подменя любовта с над­мощието, като това е определящо за начина, по който общува, но прави невъзможно преживяването на по-дъл­боки чувства. Сексуалността се проявява единствено за задоволяване на чисто физиологичните потребности. Тя или дегенерира до средство за доминиране над останали­те или пък всички отношения подсъзнателно се сексуализират. Сексуалността и чувствата се възприемат като две отделни неща, които не могат да бъдат изпитвани ед­новременно и съответно биват държани настрана едно от друго с идеята, че съществуват две партньорства - едно сексуално и едно чисто платоническо. Сексуалното удо­волствие често е неразривно свързано с усещанията за сила/безсилие; затова вълненията на сърцето се обличат в думи. Безкрайните монолози, чийто обект са емоциите, възпрепятстват действителното преживяване на собстве­ната спонтанност.

На този стадий съпринадлежност се постига не благодарение на искрената любов, а на астралната пъпна връв. Всеки от обвързаните е своего рода мост в енергийния кръговрат, тъй като е отражение и на двете - на сексуал­ната вещественост и на емоционалността, и така създава връзка между сакралната и сърдечната си чакра. Едва тогава, посредством другия, те са в състояние изобщо да възприемат собствените си чувства. Това ги изправя пред дилемата на зависимост от партньора, защото ако пъп­ната връв се прекъсне, блокираният слънчев сплит ще послужи отново за бариера и те отново ще са болезнено изолираният сърцето, тоест - от своя чувствен свят. По тази причина всяко „посегателство" върху астралната пъпна връв е обременено със страх от загуба.

Това обяснява защо истинската любов (към ближния) може да бъде резултат единствено от любовта към самия себе си или с други думи - от свободното протичане на енергията от първата и от сакралната чакра към собственото сърце. Само тогава човекът постига вътрешен мир и е искрено отворен към себе си и към ближните си. Превъзнасяната „голяма любов" най-често е пропита от също толкова голям егоизъм. Отначало, в стихията на страстта, това почти никога не се осъзнава; когато обаче бъде инсталирана пъпната връв, партньорите започват по някакъв начин „да се задушават" и в повечето случаи единият прави опит да се дистанцира, което пък другият усеща като непоносимо отдалечаване и отхвърляне.

Така се създава един омагьосан кръг, който непре­станно се разширява, докато накрая се скъса. Вследствие на това астралната връзка често бива разрушена силом и без съзнателното участие на въображението. Отваря се астрална рана, която много скоро се запушва с подходящ заместител. Или пък след раздялата бившите партньори възобновяват пъпната връв, което води до редуването на раздели и събирания в отношенията на някои двойки.

Рана в аурата може да възникне и при хора, които се отделят рязко от семейството си - или поради разрив вследствие на скандал, или в случай на смърт. Тогава те се привързват към „заместник-родители".

За да се установи наличието на астрална пъпна връв, човек би трябвало да си отговори на следните въпроси:

•    Как участниците употребяват властта?

•    Доколко са егоистични?

•    В каква степен са нарцистични? Или по-добре: какво си въобразяват за себе си и за своята голяма любов?

•    Как е разпределена властта във връзката? Опитва ли се единият да властва над другия (или го правят и два­мата), пък било то и само в отделни сфери?

•    Конкурират ли се двамата помежду си? Чувства ли се единият по принцип по-слаб от другия (по-грозен, по-некадърен, по-незначителен и т. н.)?

•    Зачитат ли се личните граници и различия или се усе­щат като причиняващи дисхармония и като лична обида?

•    Какво е отношението на хората към родителите им (към бившите им партньори)? Таят ли непреодолима омраза и/или нежелание да им простят за неща, кои­то са се случили някога?

Позиция от рода на: „Родителите са виновни за всич­ко! Ако те се бяха държали с мен по друг начин, днес щях да съм далеч по-добре" свидетелства за вкопчване в ми­налото. Или пък съществува силно, несъответстващо на реалността идеализиране на хората от доброто старо вре­ме? („Имах най-прекрасното детство и най-милите роди­тели, които винаги правеха за мен и невъзможното. Не съм преживял нищо лошо и никога не съм бил нещастен. Ах, де да бях отново дете!")

И в двата случая и на омраза, и на идеализиране - най-често съществува неразградена връзка в астралната сфера. Личното царство на емоциите също се намира в астралното ниво. Силните, дълготрайни чувства към някого винаги образуват съответната енергийна форма и така ни обвързват с адресата.

Хора, които не са се отделили астрално от родители­те си или от предишните си партньори след физическото прекратяване на отношенията си с тях, продължават да не са сами по себе си, независимо от възрастта си. Те все още не са излезли от обсега на астралната симбиоза и за­това са доста склонни към образуване на нова. Отдалеча­ването в пространството или във времето не променя нищо.

Дори и смъртта на единия обвързан не води до авто­матично освобождаване от пъпната връв. В астрала ча­совниците се движат различно от часовниците във физи­ческата реалност, а разстоянията не съответстват на зем­ните. Съпоставени с представите ни за време и простран­ство, валидни за нашата планетарна биосфера, астрално-то време и астралното пространство са почти вечни.

Въпросът за неразрешените астрални връзки, продъл­жаващи да съществуват и след изчерпването на предишни близки (родствени) отношения е много важен. Те често подкопават всяко ново познанство още в самото му начало. Ако разглеждаме една такава връзка като живо енергийно създание (чието съдържание представлява съвсем определен психически модел или система), ще се убедим, че това създание ще иска да живее и да се въз­произвежда и в по-нататъшния ни живот. То може дори да ни принуди да възстановим някогашната, носила ни страдание структура на отношенията.

Астралната пъпна връв от отдавна приключили отно­шения с родители или с партньор като нищо може да проектира стария модел върху новата любов и да се пре­върне в неин реален убиец. Уникалността на другия човек дори няма шанс да бъде забелязана, тъй като пъп­ната връв управлява случващото се. Тя „преслушва" но­вия партньор/ новата партньорка за използваеми и неиз­ползваеми структури и целенасочено свързва нишките, отговарящи на проекциите от миналото.

Тъй като в останалия от старата енергийна форма фрагмент са запаметени и всички натрупани негативни преживявания, несбъднати желания, рани и т. н., сега, след поредното свързване, те биват подхранени с енергия и съживени. Именно затова още след зараждането на връзката усещаме да изплува вече познат ни проблем, който обаче впоследствие - ако цялата ситуация бъде об­съдена откровено - се оказва несъществуващ. А работата е там, че партньорът Б по погрешка се взема за партньо­ра А (или за лошия/добрия родител). Колкото по-силно човек е привързан към фрагмента, толкова по-голямо ще бъде влиянието на последния върху бъдещата близост.

Ето защо е желателно старата връзка напълно да се прекрати, преди да е положено началото на следващата. Понякога астралните фрагменти (отцепени, изтласкани в подсъзнанието чувства) биват разградени в рамките на новата връзка, ако имаме шанса да се натъкнем на парт­ньор, упорито съпротивляващ се на опитите ни за астрал­но скачване, така че да нямаме друг изход, освен да про­меним вижданията си и да се решим на равнопоставени отношения. Тогава остатъците от астралната пъпна връв изсъхват и излиняват, докато изчезнат напълно.

Истински изчистената от астрални фрагменти няко­гашна емоционална връзка се познава по това, че не е подвластна на силни емоции, които я забулват като обла­ци. Това не означава, че преставаш да обичаш съответ­ния човек или че ставаш безразличен. А означава само, че сега любовта идва направо от сърцето - извора и на всички останали чувства, които се проявяват спокойно и се подхранват от взаимно приемане и уважение. Ако то­зи процес приключи успешно, омразата или желанието за мъст отпадат и правят място на прошката, взаимното зачитане и респективно - спазването на границите на другия.

И тъй, много важно е какво говори човек за минали­те си отношения, като тяхното статукво в настоящето е без значение. Погрешно е да се смята, че ако мъжът спо­менава с неприязън бившата си съпруга и ругае често по неин адрес, тя не представлява опасност за сегашния му съюз. Разбира се, може да няма сила, която е в състояние да го върне при нея. Но може пък и все още да е зависим и да е движен от емоции като омраза и гняв.

Обърнете внимание: неговите емоции! Той е този, който трябва да ги преработи в себе си и да постигне освобождение, дори някогашната му партньорка от своя страна да не иска да му го позволи. Една астрална връзка не функционира без резонанс.

Когато единият от двамата е бил последователен и е приел раздялата, като се е освободил, а другият не е, те едва ли ще съумеят да се държат непринудено, срещнат ли се случайно. Сякаш енергийната форма на пъпната връв още плава в пространството, затова всеки от тях на­вярно ще каже, че е по-добре да не се виждат, инак тя ка­то нищо ще се активира отново. Както ще стане дума по-късно, ако само единият полага усилия, постигането на дистанция и пълното отпадане на пъпната връв ще отнеме повече време.

Не трансформираме ли старата връзка, бившият ни партньор може дори и без да желае или осъзнава да се превърне в своего рода призрак и да продължи да ни съ­пътства. Този призрак или по-точно енергийната форма на старата пъпна връв се усеща впрочем доста отчетли­во. Напълно човешко е новата ни любима/новият ни лю­бим да влязат в нашия тон и да ругаят заедно с нас бив­шата или бившия, смятайки, че така постигат някакво разграничаване. Обаче става тъкмо обратното! Чувства­та се обострят и енергийната форма бива снабдена с емо­ционална храна.

Понеже пъпната връв още си съществува, на астрално ниво се образува емоционален триъгълник. Най-често новите партньори се опитват да олицетворят положител­ната част на проекцията (доброто и красивото), а нега­тивната част се отпраща към предишните.

Те пък олицетворяват противника и същевременно са база за сравнение („С теб сега всичко ще бъде различно и много по-добро"). Такъв е механизмът, гарантиращ повторението на астралния рапорт, а с това - и оцелява­нето на астралната пъпна връв. Интересното е, че омразата и идеализирането се намират в тясна взаимовръзка. Те са амбивалентни противоречия, числящи се към един и същ тематичен кръг. Ако рапортът е изпълнен с омра­за към вече преживяното, положителната енергия (оно­ва, което някога сигурно е било добро, инак е нямало да има любовни отношения) се изтегля от пъпната връв и се проектира върху настоящето. Проекцията на негатив­ното остава при бившия партньор. Значи астралната пъпна връв се разделя на две части: една добра и една ло­ша, белязана от някогашната близост с майката, бащата, любимите.

Добрата (новата любов) бива идеализирана, на нея й се позволява да бъде само добра и отговаряща единстве­но на положителните желания на партньора. Обикновено проекцията на всичко положително винаги се призе­мява при новия човек, понеже нали за в бъдеще нещата трябва да изглеждат различно. Лошата (старата любов) се превръща в омразен враг и за известно време бива на­товарена с всичко негативно, но тежко и горко на добра­та, когато вече не ще бъде в състояние да играе ролята си и престане да е обект на идеализиране. Тогава лоша­та току-виж се появила отново!

Не че тя ще се възроди, но проектираните върху нея съдържания, тоест - онези проблематични енергийни части на пъпна връв, които сме смятали за отдавна из­чезнали, изникват досущ изпратени ни покорни духове.

Случаят е аналогичен и когато призракът е идеализи­раната стара любов. Ето че позитивното се проектира единствено върху нея и човек остава с тъжното убежде­ние, че никой не е на висотата на изгубения идеал.

Жалко, защото така той сам се лишава от перспекти­вата да изживее нещо ново и не преработва проектирано­то от него самия. То ще продължи да бъде препятствие, с което омагьосаният кръг ще се затвори, затвърждавайки усещането, че друга освен тази специалната връзка е наистина невъзможна.

Аз споделям може би трудно смилаемото за някои мнение, че нашето холистично съзнание постоянно твори енергийни форми на всички нива, като по такъв начин трайно се възпроизвежда. Това според мен е безсмъртие­то, тъй като този процес не завършва със смъртта. Про­странството, обозначавано от нас най-общо като физичес­ка реалност, е само една от неизброимите сфери, към ко­ито принадлежи нашият висш Аз. Жизнените и еволюци­онните процеси на тази планета са само частичка от съв­купния космически организъм. Но човешкото ни съзна­ние отразява прецизно космическата холограма. В също­то това време ни дава възможност да депонираме в астралното пространство например (а и в душата си) важни енергийни съставки от висшия си Аз. Тези „квартиранти" са енергийни форми с различна интензивност, способни да водят повече или по-малко същностен собствен живот. Следователно, когато са заредени със силни емоции, те наистина трябва да се разглеждат като живи същества, с които може да се взаимодейства, в смисъл - да се комуни­кира, и които в екстремни случаи се автономизират.

Астралната пъпна връв обикновено влияе на човека силно и против волята му, макар той самият да я е създал. Тъй като целта й е да властва над другите, то тя ще се опита да властва и над него. Тогава човекът се оказва потърпевш от собствената си склонност да се разпореж­да и манипулира.

Ревността и недоверието също са проблеми на астралната пъпна връв. Един стопроцентов властнически тип рядко би се задоволил с малкото пръстче или с ръката, която му се подава. Той ще посегне към другия със сила (също и психо-енергийно), стремейки се да го погълне без остатък. Уви, трябва да кажа, че изпитващият подоб­ни чувства изобщо не е способен на чиста човешка любов. Неговото разбиране за нея винаги ще предполага вкопчване, претенции и собственическо отношение към партньора. Обсебването и манията за доминиране не е любов, но често бива вземана за такава.

Този тип хора, които бих нарекла екстремисти, се ин­тересуват на първо място от себе си, а не от взаимността във връзката си. Колкото по-трагични са причините за конкретния поведенчески модел, толкова по-настойчиво бих ви уговаряла да не си правите терапевтични експери­менти. Срещала съм предимно жени, които мислеха, че с любвеобилно отношение (много често и саможертвено) могат да променят човек с подобни характеристики. Най-лошото е, че той изобщо не е в състояние да усети любовта ви, понеже, както вече описах по-горе, е изоли­ран от сърдечната чакра и искрените си чувства и обърква властването и зависимостта с любов. Обаче който бива привлечен от него, по принцип има заложен в себе си същия модел! Подобното привлича подобно и така ця­лото укрепва, още повече.   

Една връзка не може да замести на страдащия нито терапията, нито самопознанието, но може да се отрази положително на работата му над себе си. Във всеки слу­чай е изключително важно да очертаете границите си спрямо онзи, който ви ревнува и иска да ви обсеби, но без да го предавате като човек и изоставяте или пък да се отвръщате от него след някоя кавга. Просто не му позволявайте да ви въвлича в присъщите му крайни състояния и двамата ще спечелите много. Сигурна съм, че описаните в настоящата книга методи за енергийно освобождаване ще ви послужат.

С времето ревнивецът може би ще се научи да общу­ва и чувства със сърцето си. Първата крачка за измъква­не от неувереността, която лежи в основата на ревност­та, минава през истинското приемане на самия себе си. Ако се обичате, поривът да доминирате и притежавате в бъдеще няма да ви пришпорва.

Не забравяйте обаче, че този процес може да трае го­дини, ако не и цял живот. Кой знае колко столетия душа­та е възпроизвеждала все същия модел? Така че той не може да бъде отхвърлен от днес за утре и ако вашият спътник се преобразява, вие също ще растете и ще се развивате, понеже всяка промяна у единия или другия повдига отношенията ви на ново ниво, което тепърва ще трябва да се затвърждава. Няма никакво съмнение, че за всичко това е необходимо голямо търпение.

Сред властолюбивите и обсебващи хора има такива, които осигуряват с пъпна връв всичките си приятелства и връзки. Зад нея стоят панически страх от загуба и стремеж към контролиране и потискане на другите. Минало­то на тези хора е изпълнено с емоционални загуби, довели ги още в ранното им детство до извода, че животът няма да им предложи нищо кой знае колко приятно. И сега те се противят на естествения процес на зараждане и разпад (не само в любовта), като трескаво се вкопчват във всичко по пътя си и искат да го задържат. Човеците, пък и въобще живите същества, се задушават под товара на подобни претенции, ето защо болезнените раздели се повтарят една след друга - любимите се оттеглят, преди да бъдат обсебени, или пък отношенията претърпяват срив поради липсата на каквато и да било дистанция. Мо­делът може да е заседнал толкова надълбоко, че радост­та да е винаги съпроводена с болка, а приятелството - със страх от загуба, и всеки слънчев ден да се посреща с ми­сълта, че утре най-вероятно пак ще вали.

Тези хора са като сомнамбули и създават енергийни връзки някак си машинално, тъй като им се струва, че пъпната връв им дава (макар и измамна) власт над дру­гия. Те не се стремят непременно да го потискат, а като прилепват към него несъзнателно, се застраховат от евентуална загуба. Едно е сигурно - че са изолирани от сърцето си, не вярват в любовта, не вярват, че са достойни да бъдат обичани.

По принцип това е съпротива срещу ритъма на живо­та, включващ раждането и отмирането на всичко сътво­рено. Тя не може да бъде преодоляна без обръщане към духовното и без помиряване с Божественото. Обикнове­но в такива души дреме огромен гняв срещу Бог и света, понеже дълбоко в себе си са убедени, че Бог или някой друг им е виновен за претърпените загуби.

Склонността им да дават воля на гнева си също може да премине в рапорт, ако стигат до сблъсък и крамоли с астрално привързаните към тях. Вредата за връзката е голяма, но в повечето случаи настъпват и нови кармични усложнения. Инстинктивното отдръпване и дистанци­ране на обкръжението се изживява болезнено. Хората, чиято душа съдържа модела „Винаги трябва да си добър", като правило също имат афинитет да се свързват астрално. Те страдат под давлението на собствения си порив към върхови постижения и перфекционизъм и за да го компенсират, оказват давление върху другите. Това е отдушник за високите им изисквания, които обаче не отпадат по този начин.

Зад споменатите модели често се крие нежелание за конфронтация и страх от конфликти, които се възприе­мат като причина за разрив. Хората от този тип вярват, че ако са добри, тоест - ако отговарят на очакванията на средата си, ще отпаднат всички поводи за конфликти и те ще заживеят в безкрайна хармония и любов с ближни­те си (романтичната представа на астралния близнак).

Нищо не ги плаши толкова, колкото възможността да отстояват собствените си позиции, когато останалите са на различно мнение. След като известно време изкарат криво-ляво така, идва моментът да осъзнаят, че угаждай­ки винаги само на другите, се отдалечават от себе си и от собствените си потребности. Липсата на самочувствие и увереност ги подвеждат да се свързват с хора, които тайно им се възхищават и ги идеализират.

В този случай отново прозира стремеж да се властва - да се властва над чуждите желания, понеже ако те съвпа­дат с представите на страдащия, ще се възцари най-пре­красна хармония. Ето как астралната пъпна връв при­крива бягството от истинската конфронтация в междучовешките отношения и се превръща в инструмент за целе­насочено манипулиране.

В един по-краен вариант различността на другия бива игнорирана във всекидневието, а той - подложен на не­прекъсната обработка, докато спре да показва от какво се нуждае. Така неговите потребности вече не са фактор, смущаващ илюзията за хармония (с което обаче и другият без да иска вътрешно се е съгласил). Никой не би предположил, че тази на пръв поглед толкова спокойна и хармо­нична връзка е твърдина на интензивно упражняване на власт. Манипулаторът е усвоил умението да играе със скрити карти и то - в зависимост от характера и степента на притворството - може да стигне до груба лъжливост, ако той, което също не е изключено, все пак вече не се е примирил, че няма да получи мечтаното партньорство.

Хората, които не_се_чувстват обичани или смятат, че постоянно трябва да извършват нещо особено, за да бъдат обичани, също са податливи на астрална симбиоза. Те са винаги   склонни да правят повече от очакваното добро и отдават голямо значение на това да са необходи на другите, като направо разцъфтяват, когато срещ­нат „нещастни и слаби". В тяхно лице се натъкваме на синдрома на спасителя и помощника или пък на героя в ролята на супермен/супергърл. Всички те биха били „безработни", ако никой не се нуждаеше от услугите им.

Така беше и с Марчело, който със своите уж лечител­ски психически способности безразборно „благославя­ше" минаващите край него, без да са го молили. Сигурно ще си помислите, че е правел само добро. Но откъде е можел да знае дали, да речем, онази красива жена до све­тофара тъкмо в този момент изпитва потребност от не­говия енергиен подарък (който не беше нищо друго ос­вен проекция на желанието на самия Марчело да получи от другите благословено внимание!)

Преди да предават космическа енергия, сериозните лечители най-често питат наред с пациента и редица дру­ги инстанции - духовните му водачи, висшия Аз, висши­те същества и т. н., за да установят правилно и в съответ­ствие с Божествения порядък ли ще постъпят. Само он­зи, който добре познава този порядък, има правото да за­почне. Но не би ли следвало това да е самият Бог?

В една обичайна връзка или приятелство много рядко се случва единият от двата полюса изведнъж да се извиси до Бог. Могат обаче да се появят родителски структури, при което доминиращият винаги е наясно какво е добро за другия, от рода на: „Облечи си жилетка, студено ти е." То­зи начин на изразяване, подсказващ наличието на рапорт, дава ефект и ни оставя с впечатлението, че единият човек е вътре в другия. Той произтича от преноса, осъществяван чрез астралната пъпна връв, а ние вече знаем, че наисти­на става дума за смесване на Аз и Ти, тъй като по нея се предават от душа на душа най-съкровени неща и чувства. Посочените примери не обозначават установени чо­вешки типове, а начини на поведение, характерни за един повече, за друг - по-малко. Общият знаменател обаче е маниакалното вкопчване в другия.

Диалог с другия свят - част 3

   Нещастен случай в нощта

   Фридрих Херман от Ханау бил предпазлив шофьор, желязното му правило е: нито капка алкохол, ако трябва да седне зад волана. Но именно той и младата му съпруга Уте в една съботна вечер близо до Бат Oрба в Шпесарт стават жертви на пиян шофьор. На права улица насрещно движеща се кола внезапно се отклонила от пътя и се сблъскала фронтално с колата на младоженците. Това е станало на 15 юни 1980 г., т.е. само една седмица, откакто те са били женени. И двамата са загинали мигновено, водачът, виновен за нещастието също не оцелял. Родителите на Фридрих получили тъжната новина в Оберамергау, където те прекарвали почивката. Няколко месеца те били като парализирани. Нормалният ритъм на живот е бил нарушен. Фрау Херман четяла книги за смъртта, за живота и за прекрасните ефекти след отпътуването на душата. Така дошла в ръцете й книгата на Хилдегард Шефeр "Гласове от другия свят." След като я прочела, тя се среща с писателката в Ашафенбург, където г-жа Херман отива заедно с приятелката си, която също загубила детето си. Фрaу Шефер разказала на двете жени за природата и историята на феномена на гласовете. Те напрегнато следили първия експеримент. Смътно прозвучало предложение."Ние висим около врата ти", фрау Херман не е трябвало дълго да се чуди. Тя носела амулет със снимки на сина и невестата му. Паранормалният глас със сигурност се обърнал към нея.

   Фрaу Херман веднага купува магнетофон и нейните записи веднага се оказали успешни. Независимо от къде са дошли. Фрaу Херман, във всеки случай е категорична, че нейните събеседници са мъртвите роднини, чиито тела са погребани в гробове, но духа продължава да съществува в други измерения. "Синът ми ми разказа неща, които са много от значение за нас, живеещите тук, споделя фрау Херман. Така , веднъж било предадено : "Ние не обичаме тъгата". С това той иска да каже, че не трябва да скърбим прекалено дълго за мъртвите, защото в противен случай не могат да се отърват от този смъртен свят. Изречението "Мамо, тук ние също ще се видим" ясно показва, че и в други области стават срещи с хората на същата честота на вибрация! ". Фридрих, който след отбиване на военна служба е учил икономика на промишлеността и получил диплома в тази област, починал на 26 години . Съпругата му Уте е две години по-млада. Майка му е изненадана от неговото изявление, което идвало под различни форми отново и отново: "Ти ще ни видиш скоро". По време на среща с приятели, които се занимават със запис на духовни гласове, тя видяла паранормалните снимки, направени от Клаус Шрайбер и незабавно познала в един от "неизвестните" сина си Фридрих. За роднините също е ясно, че той се е показал с паранормален способ. "Когато аз, сияеща от радост, позвъних на Шрайбер, той ми каза, че е получил тази снимка при един от първите записи, казва фрау Херман. Шрайбер никога не е виждал сина ми. Следователно тук се изключва фалшифициране .

                        Появяват се известни хора

   Често се случва при Клаус Шрайбер от "другия свят" да се появят на екрана известни личности. Шрайбер намира, че такива срещи не са изненадващи: "В края на краищата, в живота тези хора могат да бъдат видяни постоянно по телевизията. Те следователно са съвсем наясно с този начин на комуникация ". Но това важи само за духовете, които се намират в астралното пространство, възразяват окултисти. Умствено по-напредналите същества достигат след смъртта такива области, от които връзката със земята вече не е възможна. Може би това е отговора на въпроса защо често е невъзможно да се установи контакт с конкретен мъртъв? Изследователите на гласовете в различните страни са убедени от опит, че някои от мъртвите реагират незабавно, а други никога. Езотеризмът обяснява този феномен с теорията за прераждането. Има духове, които никога няма да се родят отново. За други изминават стотици земни години, преди да се въплътят отново, други веднага след смъртта се връщат към земния свят в новородено бебе. Законът за превъплъщението се извършва съгласно правила, неразбираеми за нас. Актьорът Волфганг Кийлинг според Шрайбер, скоро след смъртта си отговорил на лентата. В този случай връзката отново провела мъртвата дъщеря Карин, помагаща с контактите. Спиритуалистите, които имат опит с връзката с други области, изразили своите съмнения. Те разказват за така наречените подиграватели или присмиващи се духове, които се радват да попречат на контакта между сферите. Това определено не е Кийлинг, ако някой нарича себе си с това име. Въпросното разяснение звучи странно, но е дадено тук за пълнота по отразяване на темата.

   Ето и записа на лесно различими гласове, а остава неясно дали това е мъртвия актьор. Жена: "Нещо е твърде рано!" Мъж "Вземи този мъж тук!" Жена: "Той е още при господин лекаря!" Mъж: "Клаус, това е Кийлинг!" "Дъщеря ми ще пътува в Индия" "Клаус, към червената зона! " " Ние искаме да се появим по телевизията!" " Пушенето е вредно, това отдавна е известно! "Този Клаус не е само любопитен ..." "... и всичко най-хубаво, , ..." "Искаме да умрем в мир ..."Изявления като тези, показани тук, често са свързани с личния живот на хората, които правят контакт, и само те могат да ги тълкуват и обяснят. Забележителен момент от този запис е този, в който ясно се говори за умиране. Тези цитати Клаус Шрайбер очевидно приписва на актьора Волфганг Кийлинг. Дори критично настроените слушатели признават приликите между гласа на лентата и гласовата интонация на Кийлинг :

"Аз живея в това легло и мечтая. Елате утре, Клаус! "
"Те живеят в този кадър. Ние искаме на екрана ... "
"Надявам се, че ще се върнеш ..."
" Хайде идвай на телевизията. Ние ще дойдем "
"Кийлинг с Клаус. Чуваш ли как сърцето ми бие? "
(Отличаващи се пулсиращи звуци. Следва странен хор: "Това е края!")
   "Актьорите се появяват отново и отново", казва Клаус Шрайбер. Така веднъж той е записал звучен мъжки глас, който доста уверено обявил:
"Аз съм генералния дявол"
И много скоро след това с тежка въздишка произнесъл:
"Доста е сухо тук!"

   Клаус Шрайбер разбира се, веднага помислил, че е Курт Юргенс, манталитета на който подхожда най-добре на записаните изявления . Няколко дни по-късно действително се появила на видеолентата типичната глава на актьора, както той би изглеждал на възраст около 45 години. Униформата му, също можеше да се познае : тя е принадлежала на генерал Гaрасу от филма "Des Teufels General” .

   Контактът с Роми Шнайдер, обаче, е бил по-труден, казва Клаус Шрайбер. Неговите духовни приятели наистина се старали, но той трябвало да изчака няколко седмици, докато молбата му бе изпълнена. 

   А по това време Шрайбер получил поздравления от птица, която той намерил умираща от глад и отнесъл у дома си: гарванът Якоб. Неговата история е толкова забавна, че не може да не се разкаже. Шрайбер намира гарвана по време на разходка, когато е бил малко и безпомощно птиче . Семейството му успява да го отгледа добре. Птичето нарекли Якоб. След известно време гарванът можел да каже името си и да изграчи други звуци, подобни на човешкия говор. Когато Якоб израснал, Шрайбер го изпратил в резерват, където скоро след това починал. И именно Якоб бил на филма. Женски глас казал: "Карин с Якоб." И Шрайбер, който вече е видял и чул много необичайно, е изненадан, когато самата птица ясно отговорила: "Аз съм милия Якоб".

   Заедно с другите гласове веднъж Шрайбер все пак чува думите: "Аз съм Роми. Аз вече съм тук. Аз идвам при теб. ". След това отново настъпва тишина. Има само няколко записани и разбираеми дори за незапознатите слушатели на изявленията на Роми Шнайдер:

"Познавам тези неща. Ела отново. Аз не съм далеч "
"Добър ден, аз съм сега, ще дойда по-късно!"
"Сензационната статия ще е у теб по-късно!"
"Ти ще бъдеш отново пепел ..."
"Клаус тук е Роми. Това е прекрасно! "
"Денят след утре аз ще дойда с радост!"
"Аз ще се появя на твоето видео."

   В действителност Шрайбер получил два дни по-късно във видеоклипа, без съмнение, най-впечатляващите портрети на починал човек. От светлинен лъч се формирала главата на актрисата Роми Шнайдер, ясно разпознаваема, дори и от най-големите скептици. Тези портрети често се предавали по телевизионния канал RTL PLUS и били отпечатани на първите страници на няколко вестника. Широката общественост обаче, не обърнала внимание на паранормалното събитие.



                    Лудвиг II по телевизията

   На 13 юни 1886 г. в 19 часа на източния бряг на езерото Старнберг умрял крал Лудвиг II. Той бил на 40 години. На този ден умира и неговия лекар Бернхард фон Гудeн, на възраст 62 гoдини. И за повече от сто години около смъртта на монарха витаят легенди. Дали той се е самоубил? Или е убит? Уилям Вeбкинг, ръководител на държавната охрана на Баварското териториално криминално разследване реконструирал този случай. На него е било позволено да използва документи от тайния домашен архив на династията Вителсбах, и той намерил там запис от мястото на произшествието и свидетелски показания, които до момента се считали за липсващи. В книгата си "Смъртта на краля на Бавария, Лудвиг II» той ясно казва "Лудвиг II е бил психично болен човек, който убил своя лекар фон Гудeн, и след това сам се удавил в езерото!".  Хелга Гуитoн, служител на "Радио Люксембург" планирала да направи предаване за годишнината от смъртта на монарха, посветена на паметта му и провела интервю с Уилям Вeбкинг относно неговите заключения. Тя искала подкрепа за един необикновен метод: няколко седмици по-рано тя поръчала на ясновидци и спиритуалисти да разкрият мистерията на смъртта на краля по техните начини.
Бил привлечен и Клаус Шрайбер.

   За този експеримент той използва технология, разработена от него чрез видeoзвук. На седми юни в 07:30 се чува глас:

"... Доказателство, че ние имаме ..."
"Можете да получите в понеделник, 9 юни, по телевизията ..."
"Ние ще дойдем ..."
   На въпроса на Шрайбер, как все пак царят умрял в този юнски ден през 1886 г., мъжки глас отговорил:
"Крал Лудвиг с ..."
"Смърт при защита срещу нападения ..."
"... Умишлено ..."
"Удар отзад ..."
"... В мисли ..."
"... Аз няма да умра ..."
"Откриха ме вечерта!"
"За вашето идване благодаря много!"
"Мъртвите си отиват отново ..."

   Извадките, представени тук не дават разбира се, никакъв окончателен отговор на въпроса за това как все пак самотния крал е загинал и дали тези изявления са от него. На 9 юни действително се появява в клипа силует, позата и лицето наподобяват на портретите на крал Лудвиг II в живота. Свидетел на този паранормален експеримент в дома на Клаус Шрайбер в Аахен през този ден била писателката от Aшафенбурд Хилдегард Шефер.

                          Неизвестните

   Отново и отново изплуват във видеокасетата на Клаус Шрайбер лица на хора, чийто произход остава неизвестен. Дали това са мъртви, даващи ни да узнаем за един различен свят, или са живи хора, които Шрайбер някъде е видял веднъж и които след мимолетна среща, просто не може да си спомни? Той проектира ли тези хора на лентата несъзнателно, като използва своята психoкинетична сила или това е наистина феномен от други нива на съществуване?
   Сега никой не може да отговори на тези въпроси. Много хора може лесно да разпознаят, други пък се показват странно застинали, с размазани контури. С евентуалното идентифициране на личността трябва да да се вземат предвид изявленията на Шрайбер, че "мъртвите представят себе си в желания от техния живот период", т.е. не непременно стари или болни, както те вероятно са починали.

                         Силует в светлината

   Физикът проф. д-р Ернст Сeнковски описва в статията си нов метод, който Клаус Шрайбер заедно с инженер Мартин Венцел изпитва в практиката, и който както изглежда, е посочен от неговите духовни приятели. В бара в къщи се върти топка от стотици малки огледала, които, ако е насочен светлинен лъч към него от една-единствена точка, създават светлинни ефекти, както в дискотеките и вариетето.

   Тази светлина пада в такъв случай на платното на екрана в стаята и както е предположено от Шрайбер, бива използвано от "духовете" в качеството му на носител на енергия. Шрайбер, по думите му, отличава мъртвите на екрана в цял ръст. За момента му е трудно фотографското възпроизвеждане. Така той се опитал да получи диапозитивите на тези видения, които впоследствие могат да бъдат възпроизведени на телевизионен екран. "Ние можахме да намерим върху платното на екрана много силуети в реален размер, казва Шрайбер. Но за този , чиито очи не са привикнали ще е доста трудно да различи нещо, понеже изображенията са много мимолетни! “



Карин Шрайбер - дъщерята на Клаус 

                         Къде е отвъдния свят?

   След прочетеното може би изглежда, че заниманията с "отвъдните сфери" са приятно хоби. Но лекарите предупреждават за случаи на възникване на обсесивно-компулсивно разстройство, нарушаване на нормалното отношение към света и психоза, в която хората могат да се потопят при заниманията с окултни явления. Но изглежда, че подобни предупреждения са също толкова безполезни, колкото разбирането, че алкохолът и цигарите са вредни за здравето. Домакиня от град Фирзeн самостоятелно публикува под името Хилдегард Гeсберт книга "Проверявайте духовете" и разказва за нейните записи върху магнетофонна лента, които донесли не само положителен опит. "Свързването с духовни същества се разви по-бързо, отколкото би ми се искало", пише тя. Скоро тя навсякъде дори и без магнетофонна лента може да чува гласове, които обаче напълно я оплели. Какво е това, реакция на болен мозък или мания, източникът на която трябва да се търси и в други области? "От духовете, на които се обадих, никак не мога да се освободя", така чрез своята творба "Чиракът на магьосника" казал Гьоте и Хилдегард Гeсберт охотно потвърждава този цитат. "Отвратителни, зли сили ме заплашваха, аз бях уплашена от гласове и страшните им съобщения. Вярвах, че всички гласове имат божествен произход. Но това беше голямата ми грешка ", казва тя. Фрaу Гeсберт се обърнала към психотропни вещества и сега тя не може да каже кой ад е по-лош: "демоническия" или "психиатричната система". Само постоянната вяра в своето психично здраве и дълбоката медитация чрез молитва освободили Фрaу Гeсберт от натиска. "Тези дълбоки преживявания напълно промениха живота ми и ме доведоха към по-съзнателно възприятие", пише тя.

   В допълнение, психологът Toрвалд Дeтлефсен в книгата си "Съдбата като шанс", пише: "Обсебеността при живите хора от души на мъртви може да доведе до симптоми на психично заболяване. Има много индикации, че повечето от болестите, които са класифицирани с термина "шизофрения", са белязани от присъствието на свързана със земята душа . В такива случаи, ние не трябва да лекуваме пациента, а тези свързани със земята души, което трябва да доведе до отхвърляне на тези души, и по този начин освобождаването на пациента! ". Дeтлефсен предупреждава спиритуалистите и изследователите на гласове, които очакват от своите" приятели" непременно" божествената мъдрост.”

   "Тези явления означават, че тук иде реч за свързани със земята души, казва Детлефсен, които, колкото и странно да звучи, все още не са осъзнали смъртта си . Предпоставка за такова "нeзабелязване" на своята смърт често е силната вяра, че със смъртта идва краят на всичко!". Смъртта присъства в живота както ядката в ореха. Ако другият свят наистина може да съществува, къде е той и как изглежда? Експериментаторите, занимаващи се с гласове, отново и отново поставят въпроса и не са получили отговор. Ние живеем в даден момент в един материален свят. Духовният свят няма време или пространство. Но именно времето и пространството са отправните точки в плоскостта на сегашното ни съществуване. Защото от всички доказателства, които ние знаем до сега, другият свят е просто друга плоскост на съзнанието. Физиците говорят за възможни паралелни светове с други вибрационни честоти. В сънищата или други променени състояния на съзнанието ние често в живота си имаме контакт с тези области. Такива случаи са потвърдени и от известния психоаналитик Карл Юнг. Особено чувствителните хора често приемат в състояние на транс съобщения от тези други плоскости. Например, американската писателка Джейн Робъртс в началото на 70-те почти всяка вечер се потапяла в променено състояние на съзнанието, и по този начин имала контакт с "високо развит дух от по-високите сфери". Тя го нарича "Сет."

   От тогава тя е написала няколко книги за Сет с подробни изявления за живота и смъртта, за произхода на Вселената и значението на Бога за цялото творение. Съдържанието на книгите е труднои често минава отвъд знанието на традиционната философия и наука.

        Из книгата на Райнер Холбе "Картини от царството на мъртвите"