Но във всички епохи е имало и все още има хора, които са в състояние да влизат в такъв контакт директно, без използването на различни средства. Те се наричат ясновидци и медиуми. В състояние са да се свържат с друга реалност и обикновените хора по време на изменени състояния на съзнанието.
Много от тези съобщения "от отвъдния свят" например са получени от клиенти на Станислав Гроф по време на сесиите за холотропно дишане, или при използване на малка доза LSD. Истината на тези съобщения винаги се потвърждавала с тяхната автентичност. Ето как той описва един от тези специфични случаи :
" Аз написах едно от тези послания, което е много необичайно и може да бъде предмет на последваща проверка. Едно от невъплътените същества помоли Ричард (един от клиентите на С. Гроф) да установи контакт с родителите му в град Kромержиж в Моравия и така да узнаят, че техния син Ладислав всичко му е наред и добре се грижат за него. Съществото съобщило имената на родителите и телефонния им номер - тази информация не е известна нито на Ричард, нито на мен и за нас не е имала и най-малка важност. Това събитие изглеждаше абсолютно чуждо сред останалите преживявания на Ричард, изобщо не е свързано с проблемите му и останалата част от лечението му. Цялата ситуация изглеждаше много загадъчна и объркваща.
В края на сесията реших да направя нещо, което най-вероятно щеше да ме направи мишена за шегите на моите колеги, ако само узнаеха за постъпката ми. Отидох до телефона, набрах номера в Kромержиж и попитах дали мога да говоря с Ладислав. За моя голяма изненада, вдигналата слушалката жена заплака. Когато се успокои малко, тя каза : "Нашият син ни остави - ние го загубихме преди три седмици". Някой може да каже, че това не може да бъде доказателство, че починалият син им изпраща вест от другия свят, но възможността тази ситуация да е безсмислено съвпадение е твърде малка".
Свидетели на подобни явления в различни периоди и в различни части на света бяха професорите M. Ребичи, Ф. Брун, Дж.Уилсън Найт, Н. Ваймант. Проучване на тези явления е правил и известния писател Джек Лондон. Друг известен писател - докторът по медицина и право Артър Конан Дойл, е посветил повече от 30 години от живота си на научни изследвания в областта на комуникация с мъртвите. Всички тези изследователи първоначално били доста скептични към възможността за комуникация с мъртвите, но в процеса на дългосрочни проучвания отношението им към този феномен се променило коренно.
А. Конан Дойл по този повод заявил : "Смъртта се различава от условията за отделяне на финото тяло по време на живота само от факта, че между двете тела настъпва пълно разкъсване и животът напълно се прехвърля към по-ефирното тяло, а по-грубото, подобно на пашкул, който е напуснат от намиращата се в него ларва се разпада и изчезва. Така е в човешкия свят, с голяма тържественост заравят пашкула, но уви - малко му пука за това какво се е случило с пребивавалата в него по-благородна част. Според мнозина, науката не може да признае тази ситуация. Всъщност науката, която не разглежда фактите , не признава тази ситуация, с този свой възглед разбира се, няма никакво значение, или поне във всеки случай има много по-малко тежест от мнението на тези, които са изучили психичните явления.
А и какво всъщност е науката? Науката - това е само споразумение между възгледите на учените и историята е показала , че тя е много бавна и тромава, когато става дума за необходимостта да приеме истината. Науката двайсет години не искаше да признае Нютон и неговите закони. Науката е доказала математически, че корабът, направен от желязо не могат да плува и науката е заявила, че параходът никога не би прекосил Атлантическия океан.
Подобно на Мефистофел при Гьоте, нашите учени могат само постоянно да отричат. Въпросът е, каква тежест може да има този вид наука ? Тя е точно като същите богословски предразсъдъци, поради които църковниците, съвременници на Галилей отказаха да погледнат през телескопа, към което ги приканваше великия астроном.
Истинската наука е тази, която изследва фактите, тя е единственият значим авторитет и становището на нейните представители по даден въпрос е почти единодушно".
В числото на такива истински учени А. Конан Дойл включва професорите Огъстъс Де Морган, Робърт Гер и Хорас Грийли. Активно се е занимавал с проблема за съществуването на душата и тялото В.Налимов - изключителен руски математик, който по този повод заяви: "Сега очевидно няма причина да се отрича възможността за реинкарнационни спомени, което представлява едно от най- загадъчните черти на нашето съзнание. Тази черта свидетелства за това, че съзнанието е непрекъснато във времето и пространството и много вероятно не е пространствено локализирано на една и съща планета. Всеки от нас има верига от минали животи. Щастлив е този човек, който ги е проумял навреме !"
Научните изследвания в областта на инструменталната транскомуникация позволиха да се установи "връзка" с тези, които ние наричаме "мъртви", но много по-точно ще е да се наричат "преминали в различна реалност". Тази връзка ще ни позволи да научим повече за състоянието на "преход" към другата реалност (смъртта на физическото тяло) от думите на тези, които са имали подобни състояния, тъй като по-рано изследователите са имали само свидетелства на оцелели от "клинична смърт".
А. Конан Дойл описва етапите на този "преход" както следва : "Сега, след като говорихме за духовното тяло и че присъствието му се отрицава само от представители на една и съща система от вярвания, нека да погледнем какво се случва в момента на смъртта в съответствие със забележките на ясновидците от нашата страна, както и в съответствие с посмъртните истории на самите мъртви от другата страна. Наличието на такава двустранна гаранция при съгласуването на подробности от картината дава основание да считаме получената информация за истинска.
При безболезнен и естествен процес на умиране по-лекото тяло се освобождава от по-тежкото и бавно излиза от него, докато се окаже изцяло до него, като запазва същия ум, същите емоции, същата форма , както е тялото, лежащо на смъртния си одър, осъзнавайки всички присъстващи наоколо, без да е в състояние да им даде знак за себе си, освен в случаите, когато между тях е човек с по-фино духовно зрение и е ясновидец ...
Преминалите в един глас заявяват, че преходът е обикновено лесен и в същото време безболезнен и придружен от огромно чувство на мир и спокойствие. Човекът се намира в духовно тяло, което е копие на физическото му тяло, с изключение на неговите болести, слабост и деформации, на които новото тяло не е подложено... Той скоро, за своя изненада открива, че въпреки че се опитва да общува с тези, които вижда, но ефирния глас и ефирните докосвания не са в състояние по някакъв начин да повлияят на човешките органи, които са конфигурирани само към по-груби възбудители...
Сега той осъзнава, че в стаята освен хората, които са били тук през целия му живот има и други, които се явяват за него толкова реални, колкото и живите, и сред тях той разпознава познати лица и чувства как му стискат ръката и целуват по устните онези, които той е обичал на земята и след това загубил. След това, заедно с тях, и с помощта и под ръководството на лъчезарно същество, което стои там и чака новодошлия, той, за негова изненада се втурва през всички препятствия и материални пречки към новия си живот".
Всичко това е много подобно на описанието на "видения" по време на състояния на "клинична смърт" : хората просто виждат своето физическо тяло отстрани, не могат да влязат в контакт с другите хора и преминават свободно през материални прегради. Те също срещат "светлинно същество", както и по-рано починали приятели и роднини. Разликата е, че "върналите се от оня свят" чувстват наличието на някаква "граница" между световете, която те не пресичат по различни причини и затова се връщат към физическото тяло.
По материали от Интернет
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.