събота, 24 ноември 2012 г.

Заразяване с паразитни вируси на съзнанието (Мафлоци)

Какво прави сериозните психични болести и негативните черти на характера толкова заразни, че да се проявяват дори като психична епидемия? 
Днес в медицината често се употребяват термините „афганистански” или „чеченски синдром” и „психичен вирус”. Това са енергийно-информационни програми, предизвикващи много психични заболявания, например внезапни „безпричинни” изблици на гняв, омраза и агресия. С такива вируси са заразени не само участниците във военните действия, но и хората, които са контактували с тях или са попадали на местата, където наскоро са се водили бойни действия. Всеки психично болен е източник на такава инфекция. Ето защо е необходима изолацията на тези болни. Съществуват особени рискови групи, при които опасността от психично заразяване е най висока. Това са преди всичко онези, които работят с други хора: началници, администратори, продавачи, кондуктори, контрольори, учители, психолози, лекари, педагози, съдии, полицаи и други.
Вирусите на съзнанието са разрушителни психогенетични програми, които поразяват основните жизнени функции подобно на компютърните вируси. Те изкривяват човешкото възприятие и емоции; променят намеренията и самооценката; предизвикват болезнена привързаност и депресивни състояния; водят до отслабване на интелекта и паметта; провокират психични заболявания; стават причина за неуспех и болести. 
Има различни видове енергийно-информационни паразити: вербални, емоционални, мотивационни, понятийни, светогледни; вируси на възприятието и паметта; вируси, поразяващи колективното безсъзнателно и много други. Методите за борба с тях са описани от С. Лайт в книгата му „Вируси на съзнанието”. 
Психичните вируси или паразитите на съзнанието са същности, обитаващи низшите астрални светове. 
Един от първите, регистрирал тези невидими енергийни субстанции, е барон Йохан фон Попел, собственик на лаборатория по експериментална фотография в Източна Прусия на 30 км. южно от Кьонигсберг. През 1937 г. той изобретил фото емулсии, които реагирали на инфрачервените лъчи и позволявали да се правят снимки при пълна тъмнина. Това давало възможност да се фотографират обекти, невидими в обикновения светлинен спектър. 
При експериментите били използвани два фотоапарата едновременно. В единия имало стандартни фотоплаки, а в другия - чувствителни към инфрачервените лъчи. Още първите резултати били шокиращи. На контролните снимки, направени при пълна тъмнина, нямало нищо. На фотоплаките, покрити с чувствителна фото емулсия, ясно се виждала фигурата на Фон Попел и някакво образувание, подобно на медуза, което докосвало шията и лицето му с пипалата си. Отначало той го помислил за артефакт. 
Фон Попел се погледнал в огледалото и забелязал, че кожата на шията и лявото му слепоочие е леко зачервена и го сърби - точно там го докосвали пипалата на медузата от снимката. 
След два дни изследователят бил сигурен, че тя не е артефакт. Зачервяването се превърнало в обрив във вид на мехурчета, които доста го болели - докторът ги определил като вид херпес. На следващите снимки, направени с чувствителната фото емулсия, се появили още такива медузи. Попел бил рационален и здравомислещ човек, затова си направил извода, че изобретената от него нова емулсия позволява да се фотографират реални енергийни обекти. Тези астрални същности - медузи наистина съществуват, но поради несъвършенството на човешките сетива ние не ги виждаме, както не виждаме радиовълните например. 
Историята разказва, че по съвет на стария си слуга Фон Попел започнал да носи чесън като средство против херпеса (известно е, че лукът и чесънът прогонват астралните същности - „злите духове” и затова често се използват при лечение на много заболявания). Обривът наистина запознал да изчезва, а „медузите” се държали на разстояние от него. 
Следователно, херпесът и много други заболявания са предизвикани от въздействието на някакви невидими същества върху човешкия организъм. 
Ето още един пример. Когато Е. Н. Вселенски замина на експедиция с лодки в Карелия като инструктор, той се сблъска с аналогично заразяване с астрални същности, предизвикали белодробно заболяване при един от участниците. Той за няколко минути се подпря с гол гръб към една скала (това се случи през лятото зад Полярния кръг). Знаем, че не е препоръчително човек да сяда или да се опира на камък - можем да се простудим. Пострадалият обаче възрази, че скалата е топла. След половин час на гърба му се появи червен обрив, подобен на копривна треска. Той започна да кашля силно, а през нощта състоянието му рязко се влоши - появи се двустранно белодробно възпаление. Интересното е обаче, че при прослушване със слушалки дробовете му се оказаха чисти. Въпреки това Вселенски започна да го лекува като при белодробно възпаление - постави му вентузи (при полеви условия не разполагахме с медицински, използвахме обикновени чашки). Лечението помогна – на следващия ден обривът и кашлицата изчезнаха. Това не беше обикновена простуда, а заразяване с астрални същности, които бяха отстранени с помощта на вентузите. Тези невидими с просто око астрални същности се наричат още мафлоци. Те са най-елементарните енергийни полу-етерни същества. Имат само някакви проблясъци на разум, но нямат ДУША. Мафлоците са роби на по-високо организирани същности с ДУША. Последните обитават низшите астрални светове, така наречените „Кръгове на Ада”. 
Орис (Сергей Василевич Цвельов) е описал прекрасно низшия астрален свят и неговите обитатели в книгата си „Живот между животите. Митарствата на Душата”. По-долу цитираме неговите думи с известни допълнения. „В някои от кръговете на Ада къщите са полуразрушени или полу изгорени по време на въстания и безредици. Тъй като основните обитатели на Ада - мафлоците - не се интересуват къде и как живеят, защото са безразлични към комфорта и уюта, те изпращат мафлоци - роби да възстановят разрушените и изгорели домове, но онези само разчистват развалините и пожарищата, без да строят нищо на тяхно място. В други райони има схлупени къщурки, набутани една до друга, които образуват нещо като нашите гета с тъмни, тесни улички и прашни площади, обрасли с бодливи трънаци, откъдето непрестанно се носят викове и ругатни, а населението се е специализирало в побоите и взаимните изтезания. Насилието, обидите, кражбите и убийствата тук са нещо обикновено и ненаказуемо. Публичните домове в „градовете” на Ада, предлагащи похот и извращения, са гадни и мръсни, пълни с всякакви нечистотии. Всичко най-лошо, на което е способна човешката фантазия, тук се смята за нормално поведение и признак на добър тон. Но господарите тук имат собствени, що-годе прилични (според извратения им вкус) местенца и къщи, където изцяло се отдават на онова, което и приживе е занимавало умовете им: похот и разврат. Природата там е различна: има области, обрасли с мрачни гъсти гори, където мафлоците се скитат като диви зверове и живеят в пещери и в дупки под земята. Тези „жилища” понякога имат по няколко етажа, а подземните тунели са толкова дълги и заплетени, че много от избягалите роби с години не излизат навън, а се крият из катакомбите и каменоломните. Освен гори се срещат и пустини, където няма нищо освен пясъци и тръни, а обитателите им живеят в дълбоки дупки-кладенци. Някои от дупките са свързани с хоризонтални „проходи” и образуват нещо като подземно градче. Тук-там се мяркат стръмни скали с пещери, а понякога и колиби със самотни обитатели, които вече са тръгнали по пътя на освобождението и преселването на места с не толкова сурови условия на живот.” Населението в астралния свят е строго разпределено по „етажи” в съответствие с нивото си на СЪЗНАНИЕ. Ако ДУШИТЕ деградират, те постепенно слизат надолу по нивата - колкото по-силна е деградацията, толкова по-надолу потъват. По повърхността на Земята в астралния свят живеят онези, които няма накъде повече да се смъкват. Тези души деградират непрекъснато и губят разумната си плазма (психичната си жизнена енергия), затова престават да се интересуват от външния си вид. В астралния свят те са голи и приемат облика на преобладаващия в тях порок. Силно омърсените ДУШИ попадат в най-ниските астрални нива, където има „котли”, натрупващи и преобразуващи грубите астрални енергии. Такива паднали ДУШИ бързо деградират и се превръщат в мафлоци, а разумната плазма и остатъците от съзнание на бившите земни хора постепенно се разтваря в тези котли-преобразуватели (инволюция). Но в битието процесите на инволюция и еволюция действат едновременно, затова низшите астрални същности могат и да еволюират, като се превръщат в по-развити същности. 
Мафлоците паразитират върху хората и животните. На физическо ниво любимите им места са сметищата, помийните ями, мазетата, дупките, пещерите, затънтените улички и т. н. Финото молекулярно ниво на земната атмосфера не е подходящо за тях, защото нямат съответната енергийна система, за да я преработват. Те напълно са загубили връзката с аспектите на ДУШАТА и не могат да преработват енергия сами, за да си осигурят „прехрана”. Затова, ако нищо не ги захранва отвън, продължителността на астралното им съществуване не е повече от 20-30 земни дни. За толкова време се изчерпва целият запас от психична енергия в астралното тяло на мафлока. Поради това той се нуждае от външен източник на енергия, за да удължи живота си. Мафлоците могат да приемат облика на най-различни енергийни същности, съответстващи на негативните черти на характера и на животинските им качества - страхове, тревоги, страдания, мързел, депресия, раздразнение, гняв, ревност, пагубни пороци (наркомания, алкохолизъм, тютюнопушене, неприличен език, похот) и т.н. 
Мафлоците паразитират върху хора, заразени с техните пороци. Паразитите се впиват във фините тела на жертвата със своите пипала, като използват за храна етерното тяло (отговаря за жизнената дейност), а фините енергийни тела - за да управляват психичната и нервната система, включително и центровете за болка. Любимите им места са главният и гръбначният мозък, очите, ушите, носът, сърцето, половите органи, вдлъбнатините под мишниците, в слабините и между пръстите. 
Когато се впият в чакрите (енергийните центрове) и в различните органи на човешкото тяло, мафлоците предизвикват съответните болести. Навлизането им в главния мозък може да стане причина за чести главоболия (мигрена), епилепсия, шизофрения и други психични страдания.

Ако се прикрепят към Вишудха (гърлената чакра), това води до възпаление на сливиците и чести остри респираторни заболявания. Пораженията върху Анахата (сърдечната чакра) предизвикват сърдечносъдови заболявания, стенокардия и инфаркт. Паразитирането върху стомашно-чревния тракт причинява гастрит, стомашна язва, панкреатит, апендицит и др. Ако се впият в чакрите Свадхистана и Муладхара, както и в половите органи, се появяват гинекологични и урологични заболявания (безплодие, възпаление на влагалището, ерозия на матката, простатит и др.). В основата на всяко венерическо заболяване лежи заразяване с мафлоци. Прикрепването им към крайниците води до гърчове и паралич на ръцете и краката, варикозно разширение на вените. Ако случаят не се лекува, може да се стигне до панариция, тромбофлебит и гангрена. Кожните болести също се дължат на тези паразити - различните гъбични инфекции (например между пръстите на ръцете и краката), пъпки, гнойни пришки, обриви, екзема, проказа и т. н. Те и техните отпадъчни продукти са причина някои рани дълго да не заздравяват. Признак за заразяване може да бъде неприятната специфична миризма от устата, от тялото и половите органи. Така миришат отпадъчните продукти (изпражнения) от жизнената дейност на мафлоците. Ще отбележим, че биополевите структури на мафлоците могат да се регистрират с фотоапарат „Полароид”, който прави моментални снимки и е много чувствителен. Процедурата, по която паразитът изсмуква жизнената енергия от живите хора, е много проста. Мафлокът се впива в някой орган или част на тялото, за да набави необходимата му енергия. Тя се прелива в него и изпълва цялото му хилаво телце, което на фино ниво се раздува до неимоверни размери (дори колкото стая). Така той може известно време да се излежава безгрижно в някое скрито ъгълче, а после отново да тръгне на лов. А след продължително общуване с паразита горкият човек получава в наследство цял букет от болести, чести и продължителни пристъпи на апатия, депресия и общо физическо изтощение. Той губи интерес към живота, става ленив и тьрси все по-голямо удоволствие в пороците си. Тъй като мафлоците нямат физическо тяло, законите на кармата не важат за тях - те не отговарят за постъпките си спрямо живите хора, върху които паразитират. Душата на човека носи кармична отговорност за всички действия на тялото, в което се намира. Ако под въздействието на прикачения мафлок човекът извършва някакви негативни постъпки, той носи пълната отговорност за тях. След смъртта на физическото тяло ДУШИТЕ на такива хора попадат в астралните нива с ниски вибрации (така наречения ад), където изживяват повторно всички събития, в които са проявявали отрицателните качества на мафлоците, докато са били инкарнирани: страхливост, ревност, агресивност, жестокост, садизъм, похот и т. н. - но вече в ролите на своите жертви. Когато паразитът стигне твърде далеч, той постепенно завладява волята на човека - не само се храни от него, но започва да го управлява и получава пълна власт над физическата обвивка. Тогава мафлокът и жертвата стават едно цяло - той става неин учител (свръх низш Аз), а ДУШАТА на човека (низшият Аз) е принуден да напусне тялото. И той приживе се превръща в мафлок (крайна степен на обсебване): притежава съзнанието на населяващите го мафлоци, а неговата собствена воля, съвест и човешки разум са изключени („раб Божий”). Такъв човек се отъждествява с физическото си тяло, не поема никаква отговорност, не вижда и не разбира кой го управлява. Обсебен е от страстите и пороците си, а безмилостните мафлоци непрекъснато го подтикват все по-активно и безотговорно да им служи. И няма да успее да се измъкне от властта им, докато те не изпият всичките му жизнени сили. При него протича процес на бърза деградация (инволюция), докато мафлоците, които използват обвивката на жертвата си, се развиват (еволюция). Често паразитите я тласкат към убийство и самоубийство. След като изтощят някого, гладните астрални същности си търсят следващата жертва. Ако човекът има силна воля и не се поддава на своите слабости и вредни навици, той може да противостои на въздействието на паразитите. Тогава те са принудени да тръгнат на лов за по-податливи жертви, послушни на ненаситните им страсти. Най-достъпни донори за мафлоците са пияниците и хората със слаба воля, склонни към рафинирани и извратени чувствени наслади: алкохолици, наркомани, токсикомани, пушачи, психично болни, както и склонните към похот и разврат във всичките му форми: онанисти, хомосексуалисти, лесбийки, проститутки, любители на стриптийза, „груповия секс”, садомазохизма и др. Обикновено край пияницата стои ужасно астрално същество - деградиращата ДУША на починал алкохолик. Чудовището с неутолима жажда изсмуква като прахосмукачка наситените с алкохолни изпарения жизнени сили на жертвата и ги поема в себе си, за да задоволи чрез тях страстта, която смъртта само е увеличила десетократно. Страданието и злобата на този мафлок са безкрайни, тъй като е обречен да ходи вечно жаден и никога да не задоволи желанията си. Астралните същности често паразитират върху месоядните животни и малките на млекопитаещите, които сучат от майка си. Възрастните растителноядни животни, както и вегетарианците сред хората трудно се поддават на заразяване с мафлоци. И ако човечеството поне един път годишно колективно и добросъвестно пости в продължение на 49 дни (максималната продължителност на живота на един мафлок), ниските астрални слоеве ще се очистят от тях, защото за толкова време повечето ще измрат. Ще отбележим, че така може да се обясни фактът, че низшите астрални същности особено се „развихрят” през Страстната седмица в края на християнските пости, през които са били принудени да водят полугладно съществуване. Много от тях, създадени в резултат от несъвършеното мислене и грубата психична дейност на хората, напускат онези, които добросъвестно са постили и са се молили. Мафлоците могат да се прехвърлят от един заразен човек в друг чрез така нареченото „урочасване” - отрицателно енергийно-информационно въздействие. Има два вида уроки. Първият е неумишлен енергийно-информационен удар, нанесен в резултат от неконтролиран изблик на емоции. Например, човек е в лошо настроение, скарал се е с някого, заразил се е с мафлок. Той започва да се тормози и в мозъка му се образува енергийна топка, която стои вътре. Колкото повече преживява, толкова по-голяма, плътна и твърда става тя. Изведнъж някой привлича вниманието му. Човекът се отпуска и поглежда да види кой го е разсеял от тъжните му мисли. При визуалния контакт възниква енергиен канал, по който топката прелита към новия обект, като „удря” и деформира аурата му. Мафлоците нахлуват в пробитата обвивка на жертвата и я заразяват. Вторият вид урочасване е целенасочено енергийно-информационно въздействие на един човек върху друг. Например завистникът винаги е неудовлетворен, нещо все нему достига и тъй като не разбира причините за собствения си дискомфорт, го търси в материалните блага. Затова когато срещне някого, който е по-задоволен него, той изпитва силно енергийно-информационно привличане - образува се енергиен канал към другия човек. Енергийният „въртоп” на неговата неудовлетвореност започва да изсмуква силите на жертвата, докато не запълни празнотата, предизвикала дискомфорта. Обектът на завистта губи енергия, отслабва, защитната обвивка на биополето му се деформира и става податлива на заболявания. По този енергиен канал мафлоците припълзяват от нападателя към жертвата и я заразяват с отрицателните си качества, в случая - с недоволство, завист и др. Тъй като в нашия живот има доста неудовлетворени хора, това въздействие се среща много често и се нарича вампиризъм. Изходът е един - да се научим да се защитаваме енергийно и да се чистим от паразити. Много хора си задават въпроса - защо такива форми на „живот” като мафлоците не се унищожават? Те са не само деградирали низши духове, но и бивш аспект от нас самите - астрални обвивки на наши предишни личности (свръх низши Аз-ове), които също участват в колективния разум. Това са онези части от нашия Аз, които са отслужили службата си при нашата СВРЪХСЪЩНОСТ и са станали ненужни за по-нататъшната еволюция на СЪЗНАНИЕТО. Те трябва постепенно да изчезнат сами, като се разпаднат на съставните си елементи. В същото време те са свършили добра работа в процеса на еволюцията, като са изкушавали хората и са проверявали духовната им зрелост - по този начин са участвали активно в естествения отбор при отглеждането на разума. Битието си има свои закони, според които жисненоспособното и съвършеното трябва да си проправи път към Божествеността в сурова безкомпромисна борба със злото във всичките му прояви. Низшите същности са зависими от висшите, които нерядко ги използват като оръдие за осъществяване на Божественият план. 
  Източник http://www.xnetbg.com/www/site/smf/index.php?topic=1738.0

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.