Shifting & Lifting – начинът за трансформация - 6

Разликата между придвижване и преместване на СТ. Преместването е цялостна промяна на позицията, толкова крайна, че СТ може дори да достигне до други снопове от енергия вътре в нашата всеобхватна сияйна маса от енергийни полета. всеки енергиен сноп представлява съвършено различна вселена за възприемане. Придвижването от своя страна представлява своеобразно малко преместване вътре в снопа от енергийни полета, който ние възприемаме като „света на ежедневието". Магьосниците гледат на непреклонното намерение като на катализатор, задействащ техните неизменни решения, или обратното - неизменните им решения са катализатор, тласкащ събирателната точка към нови позиции, които на свой ред предизвикват появата на непреклонно намерение. Магьосниците навлизат в този друг свят, за да черпят оттам енергия, мощ, разрешение на главни и второстепенни проблеми, или за да срещнат невъобразимото.

Може да се каже, че непреклонното намерение е лъка, волята – тетивата, а произволното внимание – стрелата.

СТ се дви­жи обикновено по определени траектории, като всяка траекто­рия има 1-2 или повече точки, в които перцептивният център най-лесно може да сглоби удобна за себе си мозайка от нови сензорни снопчета (снопчета излъчвания).

1. Траек­торията на „излизане от тялото". Този ефект не е първото следствие от последователната работа с толтекската ма­гия, но всеки практикуващ, минал началната степен (не-правенето, безупречността - поне в някаква степен, спира­нето на вътрешния диалог, прегледа, основите на прикри­ването и др.), ще потвърди, че „излизането от тялото" (out-of-the-body projection) е най-честият и убедителен феномен, с който се е сблъсквал като начинаещ маг. Някои са изва­дили късмет и именно благодарение на този метод за пръв път са получили „двойник".

Психофизически това е движение на събирателната точ­ка нагоре по повърхността на енергийното тяло или в под-повърхностните пластове. Приплъзването на събирателната точка не се забавя чак докато тя стигне до „оста" - енергий­ния „стожер", който пронизва целия „пашкул" и излиза навън в областта на темето. Формацията му устойчиво се запазва дори на разстояние 18-25 сантиметра от темето на физическото тяло. Все пак малко по-нагоре претърпява метаморфози и оста един вид се разтваря, „разцъфва" и прилича на центробежен водовъртеж, напомнящ с нещо колелото на чакрата.

При спазването на необходимите условия (пълна физи­ческа и психическа релаксация, когато сте легнали по гръб; при съсредоточаване на вниманието и на всички чувства – без ни най-малко телесно напрежение - върху точката, раз­положена на 10-15 сантиметра от темето; при спиране на вътрешния диалог; при съсредоточаване над шума, който възниква в ушите при пълна тишина) събирателната точка много бързо се издига в областта на „оста", без при това да прониква в самия „пашкул".

Пo-нататък всичко зависи главно от психоемоционалното ви състояние, от намерението ви и от равнището на­личната ви сила. Кришнаистите например, когато се озовават в „осевия" поток на мощните енергии, насочени обикновено към духовния търсач някъ­де „отгоре" в поток, впечатляващ не само със силата, но и с красотата си, с изживяването на „любовта" (тази емоция лесно влиза в екстатичното съзнание), искрено вярват, че са стигнали до целта на странстването си, т.е. че са се сле­ли с онова, което наричат „Вселенското съзнание на Кришна".

За да променим това положение, трябва да имаме, мъничко повече лична сила, безупречност (безпристрастие) и най-важното, намерение - намерението да направим още една крачка, да не си позволим заблудата, че с това вели­колепно сияние сме постигнали всичко

Днес точката на фиксация на „оста" привлича само на­ивно религиозните. Новата ера (new age) е полезна дори само с това, че усилва изследователския рефлекс, който и навремето е подтиквал напред ригидната маса на цивилизацията ни. Днешният „толтек" обикновено отминава „мълниите", „гръмотевиците", „озаренията", инсайта става фоново състояние.

При наличието на достатъчно лична сила СТ, като следва естествената си траектория, изли­за от енергийното тяло и е готова да „сглоби" друг перцептивен режим - нещо повече, да сглоби тотален свят-извън-себе си.

Възможно е под въздействието на емоционалните изживявания неговата събирателна точка непрестанно се люшка и затова перцептивният му неустойчив и е изложен на вътрешнопсихични атаки - на мислоформи, отразяващи страховете и опасенията му.

Природата благоразумно дава възможност да запа­зи психиката си: превъзбудата, страхът и отчаянието уравновесяват „биологичното махало", което успокоява опас­но възбудените дялове на мозъка с необходимата релакса­ция или със сън.

И така, СТ продължава да се движи по траекторията си, отминава „оста" и екраните и накрая стига в околофронталната зона, разположена в предната част на пашкула и близо до проекцията на центъра между веждите. Тук има още една област, подходяща за устойчи­вата й фиксация. Фронталните зони на мозъка най-добре концентрират човешкото внимание и намерение психо-енергийно. Освен това тук се наблюдава интересен перцептивен ефект - можете да се видите един вид преобърнат. Усещането е, че се виждате съвсем отблизо, например сед­нал - но така, сякаш някой е обърнал картинката. Това яв­ление се обяснява лесно и в него няма нищо опасно - като се обръща около „пашкула", самата събирателна точка също се обръща и известно време продължава да трупа впечатления, като използва предишната си ориентация за горе и долу, дясно и ляво.

Щом перцептивният ви механизъм свикне с новите ориентири (2-3 минути), вие отново ще почнете да възпри­емате нещата в перспективата, с която сте свикнали. Един­ствената разлика е, че ще усетите „второ тяло" (както го нарича Робърт Мънро): то е малко встрани от физичес­кото и е способно да преодолява всякакви прегради, миг­новено да преминава от една точка до друга и дори да оставя материални следи от присъствието си там. С две думи, вече можете да се наричате „летящ маг" - това е първото равнище на практиката, което наистина струва нещо.

Упражнение: Когато сте „излезли от тялото си", се помъче­те да съсредоточите вниманието си върху собственото си физическо лице, по-точно в точката между веждите. Може би не веднага, но ще изпитате едно двойствено усещане: че гледате точката между веждите си отвън и същевременно усещате студено петно на челото си на същото място. Щом постигнете това, значи сте се справили с по-важната част от упражнението. Почнете постепенно да измествате фо­куса на вниманието си върху студеното петно и съсредото­чено „изградете" студен лъч от точката между веждите навътре в главата на физическото тяло. Ако нещата се по­лучат, може да видите блясъци (обикновено бели или светлосини). Не им обръщайте внимание. На заключителния етап на упражнението би трябвало изцяло да изгубите усе­щане за тялото си. Тук вече няма значение дали очите ви са отворени, или затворени. Може да се почувствате като ня­каква „тръба", насочена към съзерцавания обект. Не се ра­зочаровайте, ако първия път видите само неясна светлина: успехът на „ясновидството" зависи от силата и яснотата на намерението, а те идват с практиката.

2. „Пазителят на тъмата (мрака)" („Черния Чикомосток"). Областта на мрака; физиологически областта от епифизата към тилната кост, обхващаща малкия мозък. В нея се съдържа негативната визуална информация - всичко, което е изтласкано, забравено и блокирано от защитните механизми на психиката. По-голямата част от тази инфор­мация представлява отрицателни халюцинации, които на езика на символите могат да предават на съзнанието не­приемливи и неприятни за него неща.

Пълният преглед непременно изисква и преход из „пе­щерите на Чикомосток", които според толтекската мито­логия са мрачната прародина на тези отблъскващи неща. Магът-ясновидец рано или късно е длъжен да по­сети „пазителя на мрака", иначе виденията му ще станат несвързани, безсмислени и глупаво възторжени.

Позицията на СТ, която поражда „ясновидството", активизира снопа излъчвания, стигащи до епифизата и до по-отдалечени области.

3. Траекторията на сънуването. „Толтекското сънува­не" обикновено предизвиква два типа изместване на съби­рателната точка.

Първия можем да наречем „прав", по­неже траекторията му е почти хоризонтална по отноше­ние на първоначалната позиция („вдлъбнатината"). В осъзнавания сън събирателната точка се измества към щитовидната жлеза или малко по-надолу, като обикновено не навлиза в областта на гръбнака; интерпретацията в рамките на тоналния механизъм е доста по-сложна, ако събирателната точка пресече сърцевината на „пашкула". Осъзнатото сънуване е най-просто в случаите, когато събирателната точка се движи отляво надясно и относително хоризонтално, т.е. към гърловия център. Тук, както свидетелстват практикуващите Тенсегрити, обикновено се натрупва голям запас психична енергия, която се използва за сънуване или за прикриване.

Основата на гърлото е естествен резервоар за интересуващата ни енер­гия, тъй като именно говоренето фиксира събирателната точка и ни лишава от перцептивна свобода. Ние сме привързани към света, за който непрекъснато говорим; когато млъкнем поне за няколко минути, получаваме глътка свеж въздух - натрапчивият „аз" млъква, собстве­ната ни значимост се оказва абсолютно ненужно бреме, а самосъжалението поражда неприязън.

Центърът на говоренето (гърловият център) е така здра­во свързан с мозъка механизъм, че да го спрем означава почти същото като да изключим безсмислено работещата половина на главата си. Цялата рационална дейност на психиката е изградена върху онова, което англичаните на­ричат self-talking: непрекъснатата психическа реверберация, потвърждаваща и затвърждаваща всеки външен сигнал, обсъждането, о-значаването, структурирането, преработ­ването на потока сигнали във функционални модели - конструкти, концепти, гещалти, които в цялата си съвкупност творят описанието на света - подредената целокупност, в която живеем, нещо повече, която се опитваме да преобра­зуваме по такъв начин, че ratio да не остави място за чуж­ди елементи, противоречиви фрагменти и неща, отричащи изградената система.

Зоната на Вернике - делът на мозъка, в който протича вербализацията и семантизацията на информацията - е не­врологично пряко свързана с гърловия център (центъра на речта). Когато се измества в гърловия център, събирател­ната точка активизира зоната на Вернике чрез артикулаци­онния център, зоната на Вернике на свой ред активизира онези области на мозъчната кора, които управляват осмис­лената, значеща реч, а чрез тях - и нервните структури, управляващи артикулацията.

Ще рече, имаме пред себе си затворен цикъл: събира­телната точка активира съответните дялове на мозъка (като с това провокира дискурсивния начин на мислене), а мозъчните центрове активират речта (вербализацията и артикулацията).

Оттук следва, че центърът на говоренето е едновремен­но и тригер, и начин на реализация на описанието на света.

Спирането на вътрешния диалог е естественият и най-ефек­тивен начин на „спирането на света", на проникването в променени режими на възприятие.

Когато СТ се движи почти хоризон­тално покрай „човешката ивица" (отдясно наляво) и тра­екторията й съвсем леко се понижава в областта на горна­та част на гръдния кош, основният център на психоенергийната активност е в гьрловия център (ЦВР – центъра за вземане на решения) и „обявяването на намерението" става конкретна магична практика.

Същевременно спирането на вътрешния диалог се превръща в невероятно силен магичен акт: често то означава или „спиране на света", или задължителен преход в друг режим на възприятие.



Традиционното „толтекско сънуване" не винаги непре­менно се придружава от спиране на вътрешния диалог. Ако гьрловият център е активиран, сънуването може да се съпровожда от вътрешен разговор и обширни коментари по повод на видяното; нещо повече, „гласът на пратеника", толкова често споменаван от Кастанеда и приписван на „безмълвното знание", по принцип е само проекция на безсъзнателния материал, приел вербална форма, върху визуално-аудиалния продукт на сънуването.

При хоризонтално изместване на събирателната точка психоенергийният пресинг влияе основно върху зоната на Вернике-Брок, ретикуларната формация, епифизата и, как­то се смята, върху кохлеарната част на слуховия лабиринт.

„Звукът" или неговата имитация се пораждат в по-дълбо­ките структури на мозъка - там, където протича сензорни­ят синтез и неговият последователен анализ в различните сензорни канали (аудиалния, визуалния, кинестетичния, обонятелния, полевия и др.). Ще рече, „гласът на пратеника" или е специфична халюциноза, или специално „разла­гане" на излишната интерпретация, идваща от необичай­ния режим на перцепция.

Колкото до визуалния канал при сънуването, той без съмнение не бива да се пренебрегва. Трябва да отчитаме нестабилността на визуалната перцепция, наличието на архетипи и мислоформи, пробудени за живот от миналия опит, подвижността и своеобразието на сънуваните фе­номени, съвсем не случайното им „съвпадане" с реални­те на първото внимание, и дори нещо повече - че проро­ческите им и загадъчно синхронни случаи и често лесно разшифруемият им символизъм пораждат очевидни подозрения.

Можем да предположим, че в дадения случай гърловият център се явява своего рода транслатор на невербализуемото знание на нагуала. Очевидно разговорът е един от начините да се влезе в контакт с тонала, символичен начин, който трудно се поддава на разкодиране, начин, демонстриращ принципно различен, недискурсивен тип мислене.

Едно друго изместване на СТ можем да наречем „косо", понеже се извършва от първоначална­та „вдлъбнатина" към долната част на гръдната кост.

Като пресича енергийното тяло на човека под този ъгъл, събирателната точка отначало се фиксира в пластовете близо до задната страна на пашкула. Тук се сьбират онези светове на възприятието, за които знаят поне две-три години практикуващите толтекска магия. По-близо до оста фиксираните позиции на събирателната точка по­раждат съновидения с все по-космически характер: други планети, незнайни същества и подобни. Обикновените сънувачи не могат да преодолеят „оста" на пашкула. Следва или „излизане от тялото" (по най-нео­чакван начин), или пропадане в така наречената „светеща пустота". (За някои мистици именно тя е целта на упражненията им.)

Сънувачът, който преодолее,,оста", полага с това на­чалото на тотална трансмутация на цялото си енергийно и физическо тяло.

Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/

Превод и компилация: aya

http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F