ДУХОВЕТЕ И ПРЕСТЪПНОСТТА. САМОУБИЙСТВО

Лошите навици, страстите, неустоимото влечение към наркотици или алкохол се коренят в душата и остават във всяко човешко същество, дори и след като напусне смъртното си тяло - толкова дълго, докато с усилие на волята ги преодолее и изкорени.
Духовете на много екзекутирани престъпници и убийци, жадни за отмъщение, за неопределено време остават в земната сфера, обикновено не искащи нищо друго, освен да продължат своите престъпни дейности. Те обладават хора, които поради особено повишената си податливост е лесно да им въздействат и използват телата им като инструмент за изпълнение на злите си намерения.
В много случаи на нашумели убийства при по-близко вглеждане може да се намерят безспорни доказателства, че тези престъпления са били извършени под въздействието на безплътни духове от напълно невинни хора, които стават убийци само в състояние на обладаване, тоест принудени от нечия друга воля.
Причината за много неочаквани самоубийства без видима причина е манията на привързаните към Земята духове. На някои от тези духове просто им е удоволствие да измъчват жертвите си; други, които са се самоубили, смятат, че все още са живи; без да знаят нищо за духовния свят, те живеят в мрачна заблуда, че опитът им да вземат собствения си живот се е провалил, и отново и отново се опитват да се самоубият.
Ако тези духове влизат в тесен контакт с хора, предразположени към медиумизъм, те, погрешно приемащи тяхното тяло за собственото, внушават на тези хора мисли за непостоянството на живота и ги провокират към самоубийствени действия. Съдбата на самоубиеца по правило е много тъжна, защото преждевременното му отпътуване от живота го държи в земната сфера до момента на естествената смърт.
Случаят на самоубийство, с които се занимавахме, се отнасяше за г-жа Х., която, когато бях дете и живеех в Европа ни преподаваше в неделното училище. Жена ми не знаеше нищо за нея. Беше умна, бодра по дух жена. Тя беше щастливо омъжена и имаше няколко деца. Без да има плашещи предзнаменования, очевидно доволна от живота си и в добро здраве, тя изведнъж се обеси. Нито мъжът й, уплашен до смърт, нито децата могли да намерят обяснение за нейния злополучен акт.
Една зимна вечер, десет години по-късно, жена ми и аз бяхме сами в къщата ни в Чикаго, когато изведнъж някакво духовно същество облада жена ми, която веднага започна да се задушава като в примка. Този дух, както и много други не осъзнаваше, че е в тялото на някой друг и затова, отново влизайки в тесен контакт с телесната материя, пак и пак преживяваше последната си агония. След много мои въпроси, на които получих подробни отговори, за моя изненада стана ясно, че говоря с жена, която познавах преди много години. Тя наистина сама е приключила със своя живот. Все още останала в земната сфера, тя разказа за неописуемите угризения, които я измъчвали през всичките тези години.
"Веднага след като се оказах извън тялото си, видях причината за прибързаното ми действие. Злите духове, на които злонамерените мисли на враждебно настроени хора са насочили пътя към мен, стояха наоколо и с дяволско удовлетворение се радваха колко удачно ме завъртяха, за да се самоубия. Те въздействаха върху мен така, че аз се самоубих. Самата аз нямах и най-малката причина дори да мисля за такива глупости. Просто - без никаква причина - бях овладяна от непреодолимо желание да избягам от живота. Сложих си примка около шията и едва когато беше твърде късно, осъзнах какво съм направила. Бих дала всичко за възможността да върна тялото си назад. О, колко голямо беше отчаянието ми, как ме измъчваше угризението на съвестта! Семейното ни огнище замря, съпругът ми, разбит физически и психически, не намери утеха, а децата ми загубиха грижата на майка си! Те не ме забелязваха, когато идвах при тях, опитвайки се да ги утеша, и до ден днешен виждам наоколо само мрак и тъга".
Утешена и ободрена от разказа за духовния свят, тази починала изрази пълната готовност да се отиде с по-висшите духове и да се учи от тях с какво още да бъде полезна на своите близки на Земята.

Карл Уикланд - "30 години сред мъртвите"