ЯВЯВАНЕ НА ДУХОВЕ. ТРАНСФОРМАЦИЯ

Периспритът (или втората опаковка на душата) е невидим в нормалното си състояние за нас, но тъй като се състои от ефирна материя, духът може в някои случаи чрез въздействие на волята си да го подложи на молекулярни промени, което го прави видим за миг. По този начин стават явленията и виденията, както и други феномени, които не произлизат от законите на природата. Те не са по-необичайни в сравнение с парите, които са невидими, когато са разредени и стават видими, когато се сгъстят.
В зависимост от степента на сгъстяване на периспириталния флуид, феноменът понякога е неясен и мъглив, други пъти е по-завършен и ясен; накрая, понякога изглежда като осезаема материя и дори може да постигне осезаемост до такава степен, че да е възможно да бъдете измамени за естеството на предстоящото видение.
Мъглявите видения са много чести; така душата се представя след смъртта на онези, които е обичала. Материалните видения са по-редки, въпреки че има многобройни и много значими примери за такива явления. Ако духът иска да го познаят, той ще придаде на своята обвивка всички външни признаци, които е имал в живота. ("Книгата на Медиумите", гл.VI и VII.)
Също така да отбележим, че осезаемите видения имат само вид на телесна материя, но не могат да имат свойствата й; по причина на флуидната си природа те не могат да имат сила на сцепление, защото те не са тяло в действителност. Те се създават мигновено и също мигновено изчезват или се изпаряват вследствие на разделянето на флуидните на молекули. Подобни същества не се раждат и не умират като другите хора; тях ту ги виждат, ту повече не ги виждат, без да се знае от къде идват и къде отиват; те не могат да бъдат убити, или вързвани, или вкарани в затвора, тъй като те не разполагат с тела; нанесените им удари попадат в празното пространство.
Такава е природата на виденията, с които можем да общуваме, без да се съмняваме в тяхната достоверност, но които никога не остават дълго и не могат да фигурират между членовете на семейството или да станат негови обичайни посетители.
В допълнение - в цялото им същество, в техните маниери има нещо странно и необичайно, нещо средно между материално и духовно: погледът им е мъглив, но проницателен, няма яснота в погледа на материалните очи; техният език е кратък и почти винаги поучителен, не разполагащ със звучността и гъвкавостта на човешкия език; приближаването им предизвиква особено чувство на необяснимо учудване, внушаващо нещо като страх, и приемайки ги за хора като всички останали, несъзнателно да си кажете: ето това е странно същество.
Понеже периспритът е един и същ при всички въплътени и безплътни духове, то по абсолютно идентичен начин въплътеният дух може да се яви в момента на свобода далеч от мястото, където тялото му почива; той ще се появи в обичайната си форма, с всички признаци на сходство и идентичност. Това явление, потвърдено с достоверни примери създава вярата в двойниците.
Особеността на този вид явления е, че мъглявите и дори осезаемите видения не са толкова ясни за всеки; духове се появяват тогава, когато те искат и пред когото искат. По този начин, духът може да дойде на среща с един или повече от присъстващите и да не бъде видян от всички останали. Това идва от факта, че тези явления са видими за духовното зрение, а не за материалното; от това, че духовното зрение не само не се дава на всеки, но ако е необходимо по волята на духа бива взето обратно. То може да бъде взето обратно от този, комуто духът не иска да се покаже, точно по същия начин, както той може да го даде веднага, ако счете, че е необходимо. И така, сгъстяването на периспириталния флуид във видение дори до степен на осезаемост, няма свойствата на обикновената материя: иначе видението, достъпно за материална видимост би било видимо за всички присъстващи.
Тъй като духът може да направи промени в периспириталната си обвивка и тази обвивка се простира около тялото като флуидна атмосфера, то явлението, аналогично на виденията може да възникне върху повърхността на тялото. Под флуидната атмосфера истинския вид на човека може повече или по-малко да се променя и да приеме други черти; или познатите черти, видими през изменения флуиден слой като през призма  могат да приемат друго изражение. При въплътения дух, който се отдалечава от земното и се приближава до духовните същности, изражението и грозното лице могат да станат прекрасни, радостни, понякога сияйни; а ако напротив, духът е възбуден от лоши страсти, дори и красивото лице може да стане грозно.
По този начин протича преобразяването, което винаги отразява преобладаващите чувства и качества на духа. По този начин, това явление е резултат от флуидно преобразуване; този вид периспиритално видение, което се проявява дори в живото тяло, а понякога и в момента на смъртта, а не някъде далеч, какъвто е случаят с виденията в истинския смисъл на думата. Виденията от този вид се различават по това, че те в повечето случаи се виждат от всички присъстващи и са достъпни за материалното зрение, именно защото те имат за база видима физическа материя, докато чисто флуидните видения я нямат.

"Битие", Алън Кардек