10.
„Обръщане” (завъртане) на прикривания. Тази трансформация на
енергийното тяло довежда до неочаквани, драматични, понякога
неразбираеми резултати. На първо място самата работа на прикривача го
принуждава все по-дълбоко и по-дълбоко да изучава оптимално стереотипите
на обикновената силно рационализирана психика. Резултатът е, че СТ
постепенно започва да се фиксира на дясното полукълбо на ЕТ, без при
това да потъва в пашкула.
Принципът на „следите", за който вече говорихме, не позволява на
събирателната точка да се откъсне от първоначалната „вдлъбнатина" -
„следата" се удължава, а СТ бавно се върти по повърхността на ЕТ, докато
не се окаже на фронталната пластина. На предната част на пашкула
събирателната точка по принцип се стреми да намери най-стабилната точка
- позицията, диаметрално противоположна на предишната й позиция.
В известен смисъл това е идеално положение за влизане в „сънуването
наяве": общуването с недостъпните за възприятието същности и енергии
става естествено и редовно. Прикривачът посещава светове на съня, които
са трудно достижими за сънувачите, започва и да се телепортира
по-лесно. Пространствено-времевият континуум се променя: пространството
се възприема огледално, а времето тече назад.
Понякога онези, които са преживели „обръщането на прикривача", намират
свят на сънищата, който ги привлича, намират гуахо (съюзници), които
могат да ги отведат там, и с тяхна помощ предприемат самотна и
безвъзвратна телепортация.
Прикриваните, преживели „обръщането", рядко намират нещо общо със
сънуваните, които се движат от другата страна. Техният жребий най-често е
самотата и странстванията из светове, недостъпни за повечето магове.
Тези магове открай време са смятани за „свръхсилни". Любимите им номера
са: изчезването, телепортацията, призоваването на „съюзник",
манипулации с двойник, темпоралните и пространствените деформации. На
практика всичките им спътници са неорганични същества и самите сталкери,
изживели „обръщането", с времето все повече заприличват на тях. Този
път е впечатляващ, но е за изключителни воини.
11. Измествания по повърхността. По повърхността на енергийното тяло
различаваме три измествания на събирателната точка: встрани, нагоре и
надолу. Всички тези премествания на перцептивния център имат
незначителен трансформативен ефект като основната последица от тях е
нарушаването на перцепцията за външния възприемащ. Изместването встрани
например води до промяна на възприятието по такъв начин, че магът се
„превръща" в светеща същност; чертите му се променят непредсказуемо и
непрекъснато, лицето и цялото му тяло сякаш стават „течни",
неопределени, целият той започва да пулсира с променяща се по сила и
място светлина.
Изместването на събирателната точка нагоре по меридиана предизвиква
обща прекъснатост на възприемането му отвън; той може да предизвиква
илюзии, свързани с промяна на външността Психоенергийно това е свързано с
прекаленото активиране на горните полеви сегменти на енергийното тяло,
т.е. на онези структури, където се формират мислоформите, въздействащи
на перцепцията на неофита.
Накрая, изместването на СТ надолу по повърхността на пашкула може да
породи страшните и впечатляващи видения. Практиката, водеща до подобни
измествания, е много фина и специфична, макар и да не изисква голям
разход на енергия.
Понякога при преместването на СТ може да се чуе като рязък пукот /при
повишено осъзнаване/ или грохот в ушите /при виждане на линиите/.
Възможно е също така да се изолира едно специфично усещане за физическо
преместване.
12. „Изместване към корена." Сливане със Земята. Това е една от
най-древните техники на толтекската магия. Много нейни аспекти вече са
изгубени. Днес са известни само два метода: „използването на тласъка на
Земята" и “заравянето с цел натрупване на лична сила”. Непреклонното
намерение, насочено към сливане със силите на Земята, ще възроди у
практикуващия мълчаливото знание за основните прийоми на този
своеобразен праксис.
„Изместването към корена" е свързано с трансформацията на дълбинните
пластове на пашкула и съществено разширява канала на енергообмена на
мага с полето на Земята. Или иначе казано, „изместването към корена" е
на първо място един от най-мощните методи за ускоряване натрупването на
лична сила и за постигането на необходимата безупречност.
„тласъка на Земята" - с такива мощни енергии човек трябва да е особено внимателен.
Упражнение: Един от фрагментите на тази техника при толтеките е било
дългото неподвижно седене на някой хълм или друго естествено високо
място от здрач до изгрев слънце, като през това време маговете
съсредоточавали цялото си внимание в основата на гръбнака и „разгаряли
вътрешния огън", влизащ в тях от недрата на майката Земя.
13. „Стената от мъгла"или “успоредните линии”. Специфичен перцептивен
ефект, възникващ в случаите, когато събирателната точка се оказва
дълбоко в лявата периферия на „човешката ивица излъчвания". Своеобразен
опит за интеграция на едновременно сглобяване на света на първото
внимание и на излъчвания, които изобщо не подлежат на сглобяване.
Вихрушкоподобните структури на лявата страна на пашкула теглят СТ
навътре, към „оста"; същевременно фиксацията на „човешката ивица на
излъчванията" пречи на по-нататъшното движение на перцептивния център.
Често възприемана като серножълта стена от мъгла, това е „бариера на
възприятието", която отделя органичния свят, който познаваме, от
фактическите други светове. Обикновено „стената от мъгла" се явява
междинна област за преминаване при събиране на цялостни светове на
второто внимание. Когато СТ се измести близо до средата, е възможно
човек да напусне органичната лента и да проникне в останалата част от
светещото яйце.
14. „Към неорганичните същества."
Освен органичната лента там има още седем други ленти, които можем да
направим достъпни за нашето възприятие. Тези седем ленти принадлежат в
същинския смисъл на думата на други живи същества, които съществуват на
нашата Земя, но не са органични; т. е. тези същества нямат видими за нас
тела. Толтеките ги наричат „неорганични". Тези същества се наричат още
„съюзници", понеже магьосниците често влизат с тях в контакти, които
могат да са изгодни за двете страни.
Съюзниците живеят в седем паралелни светове, които съществуват тук, на
нашата Земя, но са разделени един от друг посредством бариера на
възприятието.
Пълните със съюзници светове стават достъпни за възприятието на мага,
когато СТ се намира в среднното сечение на енергийното тяло, т.е. в
равнината, минаваща през слънчевия сплит (или малко по-надолу) и
областта на кръста на задната пластина на пашкула.
В случая, когато СТ се плъзга по повърхността и се фиксира в района на
кръста, самият маг външно се възприема като подобие на неорганично
същество. При това в областта на осъзнаването му попадат съюзници, които
се намират наблизо, и компанията им може да му е доста неприятна.
Непосредственото проникване в света на неорганичните същества е
възможно, когато събирателната точка на толтека потъва доста надълбоко в
пашкула и се фиксира в споменатото вече „срединно сечение". Тук
енергообменът със съюзниците е плътен толкова, колкото е възможен и с
обекти в света на първото внимание. Външно такова посещение на
неорганични същества може да не се различава с нищо от обикновеното
толтекско сънуване, но последиците му са много по-сериозни.
От една страна, известна част от човешката енергия (особено мъжката) е
устремена към области, населени със съюзници. В света на неорганичните
същества обаче се затъва като в тресавище: рискувате да фиксирате
осъзнаването си там завинаги.
От друга страна, гуахо са пристрастени към човешката енергия и умело се „хранят" с нея през цялото време, докато сте сред тях.
Най-сигурният (и същевременно най-опасният) начин за изместване на
събирателната точка в световете на съюзниците е „сънуването наяве".
Нестабилността на тази позиция лесно може да доведе до „прехлъзване" на
събирателната точка във фиксирано положение на контакт със световете
на неорганичните същества. Единственият начин да се задържиш “между
световете”е високото равнище на безупречност или непосредствената помощ
на по-опитен маг. Съюзниците помагат на маговете с достатъчно енергия,
за да се съпротивляват на всмукващата им сила.
15. Световете на второто внимание – Когато СТ се придвижва извън
пределите на сияйното яйце, яйцеобразната му форма се променя и става
по-приплесната, вретенообразна. В такива положения възприятието излиза
от човешките рамки и могат да се възприемат съвършено “чужди” светове.
16. Състояние на свободно странстване на събирателната точка из цялата
„ивица на човешките излъчвания" с възможност за произволната й фиксация
във всяка избрана позиция. Като цяло характеризира готовността на
толтека за „окончателен полет" - влизането в третото внимание.
Заключителен етап в практиката.
17. Ентазъм. Състояние на неопределена перцепция. Изключване на всички
механизми за идентифициране на тонала, придружавано от усещането за
неописуемо блаженство и еуфория, свързано със спирането на работата на
всички стереотипи на социализираното его „Сливане с Битието
(Божеството, Нищото)", което за много мистични школи е висшето и
последно постижение. Предизвиква се от фиксирането на събирателната
точка в областта на „оста" на енергийното тяло. Огромното количество
енергия и информация, което минава през този канал и свързва човека с
цялата маса на външното поле, надвишава възможностите на тонала и не
позволява на перцептивния център да „сглоби" картина на света. Оттук
следва немотивираното блаженство (отказът от егото); чувството за
сливане (unio mystica) и това, че виждаме бездънен океан от светлина с
различни оттенъци. Тази позиция на събирателната точка няма
трансформативна ценност.
18. Спиране на света – премахване фиксацията на СТ, последваща от
непредсказуемо изместване. Промяна на цялата перцептивна картина на
възприятие.
19. ДВОЙНИКА /ДРУГИЯ/ Същинският ефект от изместването на СТ в средата
на светещото яйце - главно при сънуване - е обаче навлизането в двойното
възприятие, което се нарича също „достигане до двойника". В този момент
преживяваме отцепването на една част от нашето Аз от нормално единната
ни личност. Достигането и управлението на двойника се счита за висш
пилотаж в магическата практика.
Как да местим СТ?
По какъв начин да картографираме местата на преместване?
Как да фиксираме /запомним/ позициите при преместване?
С помощта на произволното внимание и сталкинга. Има опит за обяснение на произволното внимание по-горе.
Основната идея е да екстрахираме и групираме, подобно на несъзнателните
процеси в първо внимание, създавайки глоси от няколко маркера. Напр.
“летлива светлина” за вас може да не означава нищо, а за мен да е маркер
на цяла гама визии, придружени със съответните психо-физични усещания.
Запомнянето /маркирането/ на съчетаването на няколко такива главни
жалона позволява повторното и произволно връщане на позицията на СТ в
тези фиксации. Връщането й в тези или позиционирането й в нови позиции
създава т.нар. “енергийни магистрали” на придвижване на СТ, което й
позволява както голяма скорост при достигане, така и достатъчна
отдалеченост на новите позиции. Липсата на фиксация на СТ води до
откъслечни, калейдоскопични видения. Целенасоченото преместване и
фиксиране на СТ позволява цялостното поддържане на една или няколко
различни позиции.
Обикновено отчитаме последствията от преместване /по-слабо при
придвижване на СТ/. Водеща идея на целия материал е, че можем да
разглеждаме и действаме обратно – чрез психо-енергийните фиксирания да
местим СТ. Събирателната точка е енергетичен обект. Въпрос на
възнамеряване е да излезем от описанията, предприемайки реални действия.
Eдна от целите може да бъде и промяна на формата на ЕТ. Можем да
преместим СТ си точка, възнамерявайки го. Опитвайте! Възнамерявайте!
Намерението няма край!
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/
Превод и компилация: aya
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.