Вероятно никога не сте се замисляли върху факта, че древните индийски легенди за хората-змии, наричани още „нагас“, имат реална основа. Но неслучайно изображенията им могат да бъдат намерени в много храмове в Индия и много други страни от Югоизточна Азия.
По този начин най-голям брой различни изображения на наги са оцелели в съвременен Тайланд и те са основният обект, изобразен на барелефите на много древни храмове. В тези храмове нагите обикновено се изобразяват като същества с дълго и силно люспесто тяло и няколко глави, но в същото време броят на тези глави винаги е нечетен. Нека обаче си припомним нашият триглав „змей-горянин“ от староруските епоси. Помислете сами: възможно ли е подобни паралели да са просто случайност?
Също така в храмовете на Югоизточна Азия можете да намерите изображения на наги под формата на змии с човешки торс и човешка глава, покрити отгоре с ветрило на змийски глави. Според една от версиите змията-нага е била тотемът на едно от древните племена, чиито представители са били наричани „наги“. Но много по-често в източните легенди самите змии се наричат „наги“.
Древните легенди разказват, че под облика на змии нагите живеят под земята и когато се изкачат, се превръщат в хора. Доста често нагите в тези легенди действат като посредници между хората и боговете. Това повдига напълно разумен въпрос дали тези т.нар "богове" също живеят под земята?
Има и много други въпроси. Кои са тези същества всъщност? Каква е истинската им същност и роля в историческото минало на човечеството? Те бяха ли резултат от някакъв вид генетични експерименти, мутации или представители на интелигентна раса, възникнала естествено?
Защо древният култ към почитането на рептилите е толкова силен в Югоизточна Азия и в древноамериканските култури, а в Русия „Змиите“ и „Драконите“ винаги са били възприемани като врагове, от които героите трябва да спасят руската земя? Кои бяха легендарните „бели богове“, които слязоха от небето и защо, според древните легенди, те винаги се биеха с тези „Змии“ и „Дракони“?
За съжаление истината за най-древните цивилизации на Земята все още остава скрита за нас. Но едва ли световният псевдоелит ще успее твърде дълго да лишава хората от възможността да получат достъп до древната съкровищница на знанието. Не напразно всичко тайно рано или късно става явно. Ето ни и нас - време е да спрем сляпо да вярваме в онези псевдоисторически приказки, с които са пълни учебниците по история и най-после да се научим да мислим самостоятелно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.