Лекари, които виждат човешкото енергийно полe

Макар съществуването на човешкото енергийно поле да не се признава от ортодоксалната медицинска общност, то не се игнорира напълно от практикуващите лекари. Един от медиците, които вземат енергийното поле на сериозно, е неврологът и психиатърът Шафика Карагюла. Тя получава своята диплома за хуманен лекар, със специализация по хирургия, от Американския университет в Бейрут, Ливан, а специализацията й по психиатрия преминава под ръководството на известния психиатър сър Дейвид К. Хендерсън в Кралската Единбургска болница за психични и нервни болести. Тя прекарва също три и половина години като научен сътрудник при Уайлдър Пенфийлд, канадският неврохирург, чиито повратни изследвания за паметта насочват и Лешли, и Приб-рам в техните търсения.

Карагюла започва като скептик, но след като среща няколко души, които могат да виждат аури и се уверява в тяхната способност да поставят точни медицински диагнози в резултат на видяното от тях, тя става поддръжник. Карагюла нарича способността да се вижда човешкото енергийно поле усилено сетивно възприятие, или УСП, и през 60-те години на XX в. се заема да установи дали някои членове на лекарското съсловие също не притежават тази способност. Тя прави предпазливи сондажи сред нейните приятели и колеги, но отначало всичко върви бавно. Дори лекари, които казват, че имат способността, не показват охота да се срещнат с нея. След като постоянно бива отклонявана от един такъв лекар, накрая тя си записва час като пациент.

Тя влиза в кабинета му, но вместо да му позволи да й направи физически преглед, за да постави диагноза на нейното състояние, тя го предизвиква да използва неговото усилено сетивно възприятие. Като разбира, че вече няма как да се измъкне, той се предава. „Добре, стойте там, където сте - казва той. - Не ми казвайте нищо." След това той сканира тялото й и прави бърз подробен анализ на нейното здраве, включително описание на нейното вътрешно заболяване, което евентуално би изисквало операция, заболяване, което тя вече тайно е диагностицирала. Той беше „точен във всеки детайл", казва Карагюла.

Когато мрежата от контакти на Карагюла се разширява, тя среща един след друг много лекари, които имат подобни дарби и описва срещите си в книгата си Пробив към творчеството. Повечето от тези лекари не знаят, че има и други хора с техните таланти, а се мислят за единствени и уникални в това отношение. Въпреки това те неизменно описват видяното от тях като „енергийно поле" или „подвижна мрежа от честоти" около тялото и проникващо дълбоко в тялото. Някои виждат чакри, но тъй като не знаят термина, ги описват като „завихряния от енергия в определени точки по гръбнака, свързани с или влияещи върху жлезите с вътрешна секреция". И почти всички без изключение пазят способностите си в тайна от страх това да не навреди на професионалната им репутация.

От уважение към желанието им да останат анонимни Карагюла ги идентифицира в книгата си само по личното им име, но казва, че сред тях са известни хирурзи, професори по медицина от Корнълския университет, ръководители на катедри в големи болници и лекари от клиниката „Мейо". „Аз бях постоянно изненадана да открия колко много членове на медицинската професия имат УСП способности - пише тя. - Повечето от тях се чувстват малко неудобно от своите дарби, но тъй като ги намират полезни в диагностиката, все пак ги използват. Те идват от различни части на страната и въпреки че не се познават един друг, всички описваха сходни типове преживявания." Към края на нейния отчет тя заключава: „Когато много хора, на които може да се има доверие, независимо един от друг докладват един и същи вид явления, време е науката да му обърне внимание."

 Не всички медици се противопоставят на идеята техните способности да бъдат направени публично достояние. Един от тях е д-р Долорес Кригер, преподавател по болногледачество от университета на Ню Йорк. Кригер се заинтересува от човешкото енергийно поле, след като участва в изследване на способностите на Оскар Естебани, известен унгарски лечител. След като открива, че Естебани може да повишава равнищата на хемоглобина у болни хора просто чрез управление на техните полета, Кригер се заема да научи нещо повече за загадъчните енергии, които участват в този процес. Тя се посвещава на изследвания на прана, чакрите и аурата и накрая става ученик на Дора Кунц, друг известен ясновидец. Под ръководството на Кунц тя се научава как да усеща блокадите в човешкото енергийно поле и да ги лекува чрез манипулации върху полето със своите ръце.

Като осъзнава огромния медицински потенциал на техниките на Кунц, Кригер решава да преподава наученото от нея на други хора. Тъй като тя знае, че термини като аура и чакра биха имали негативни коно-тации за мнозина здравни работници, тя решава да назове своя лечебен метод „терапевтично докосване". Първият клас, на който тя преподава терапевтично докосване, е един магистърски курс за медицински сестри в университета на Ню Йорк, озаглавен „Непроучени области в болногледачеството: актуализацията на потенциала за взаимодействие чрез терапевтично докосване". И курсът, и техниката се оказват толкова успешни, че оттогава Кригер е преподавал терапевтично докосване буквално на хиляди болно-гледачи и този метод сега се използва в болници из цял свят.

Ефективността на терапевтичното докосване е била демонстрирана и в няколко изследвания. Например д-р Джанет Куин, доцент и помощник-директор по изследвания в областта на болногледачеството в университета на Южна Каролина в Колумбия, решава да види дали терапевтичното докосване може да снижава равнището на тревожност у сърдечно болни. За да постигне това, тя разработва двойно прикрито изследване, в което една група сестри бива обучена в техниката да полагат ръцете си на телата на група сърдечно болни. Втора група без обучение също полага ръце над друга група сърдечно болни, но без действително да изпълнява техниката. Куин открива, че равнището на тревожност в наистина лекуваните пациенти спада с 17 процента след петминутна терапия, а при пациентите, които получават „фалшиво" лечение, промяна в равнищата няма. Изследването на Куин е описана като водеща новина в броя на „Ню Йорк Таймс" от 26 март 1985 г. в раздела „Сайънс Таймс".

Друг медик, който изнася много лекции за човешкото енергийно поле е специалистът по сърце и бял дроб У. Бръф Джой. Той е възпитаник и на „Джон Хопкинс", и на клиниката „Мейо". Своята дарба открива през 1972 г., докато преглежда пациент в кабинета си. Вместо да вижда аурата, Джой първоначално е в състояние само да усети присъствието с ръцете си. „Аз изследвах здрав мъж малко над двадесетгодишен - казва той. - Когато минах с ръцете си над областта на слънчевия сплит, на лъжичката, аз усетих нещо, което приличаше на топъл облак. Изглежда, че той се излъчваше на три-четири фута от тялото, перпендикулярно на повърхността и по форма бе като цилиндър около четири инча в диаметър."

Джой открива, че всички негови пациенти имат осезаеми цилиндроподобни излъчвания не само от техните стомаси, но и от различни други точки на техните тела. Така до момента, в който не прочел древно-индийска книга за човешката енергийна система и не разбрал, че е открил, или по-скоро преоткрил чакрите. Подобно на Бренан, Джой е на мнение, че холографският модел предлага най-доброто обяснение за разбирането на човешкото енергийно поле. Той смята също, че способността да се виждат аури е в спящо състояние у всички нас. „Аз смятам, че достигането на разширени състояния на съзнанието е просто пригаждане на централната нервна система към състояния на възприемане, които винаги са съществували, но са били блокирани от нашата външна умствена обуеловеност", казва Джой.

За да докаже тезата си, Джой прекарва повечето от времето си в обучаване на други как да усещат човешкото енергийно поле. Един от неговите студенти е Майкъл Крайтън, авторът на такива бестселъри като Щамът Андромеда и Сфера, както и режисьор на филмите Кома и Първия голям влаков обир. В наскоро издадената си автобиография Пътувания, също станала бестселър, Крайтън, който е завършил медицинския факултет на Харвард, описва как се е учил да усеща и накрая да вижда човешкото енергийно поле при Джой и други надарени учители. Това преживяване изумява и преобразява Крайтън. „Няма никаква заблуда. Абсолютно ясно е, че тази телесна енергия е истински феномен от някакъв вид", казва той.

хаотични холографски картини

Увеличаващата се готовност на лекарите да правят публично достояние подобни способности не е единствената промяна, настъпила от времето на разследванията на Карагюла. През изминалите двадесет години Валери Хънт, физиотерапевт и преподавател по кинезитерапия в Университета на

 Калифорния в Лос Анжелос (UCLA), е разработила начин да потвърди експериментално съществуването на човешко енергийно поле. На медицината отдавна е известно, че хората са електромагнитни същества. Съвсем рутинна е употребата на електрокардиог-рафи за снемане на електрокардиограми (ЕКГ) или записи на електрическата активност на сърцето, както и на електроенцефалографи за снемане на електроенцефалограми (ЕЕГ) на мозъчната електрическа активност. Хънт открива, че електромиографът, апарат за измерване на електрическата активност на мускулите, също може да регистрира електрическото присъствие на човешкото енергийно поле.

Макар първоначалното изследване на Хънт да обхваща човешките мускулни движения, тя се заинтересува от енергийното поле, след като случайно среща една танцьорка, която й казва, че използва своето енергийно поле в помощ на танца си. Това подбужда Хънт да снеме електромиограми (ЕМГ) на електрическата активност на мускулите на жената, докато тя танцува, а също да изследва въздействието, което имат лечителите върху електрическата активност в мускулите на изцелените хора. Обхватът на нейното изследване в крайна сметка се разширява и включва хора, които могат да виждат човешко енергийно поле, а именно с тях тя прави някои от най-значителните си открития.

Нормалният честотен диапазон на електрическата активност в мозъка е между 0 и 100 цикъла в секунда (cps), като през повече време активността е между 0 и 30 срs. Мускулната честота достига до 225 срs, а тази на сърцето - до 250 срs, но това става там, където електрическата активност, свързвана с биологична функция, пада. Освен това Хънт открива, че електродите на електромиографа могат да улавят друго енергийно поле, излъчвано от тялото, по-фино и по-малко по амплитуда, отколкото традиционно признаваните телесни електричества, но с честоти средно между 100 и 1600 срs, а понякога дори по-високи. Освен това, вместо да се излъчва от мозъка, сърцето или мускулите, полето е най-силно в областите на тялото, свързвани с чакрите. „Резултатите бяха толкова вълнуващи, че аз просто не можах да заспя тази нощ - казва Хънт. - Научният модел, към който аз се бях придържала през целия си живот, не можеше да обясни тези открития."

Хънт открива също, че когато един четец на аура вижда определен цвят в енергийното поле на човека, електромиографът винаги улавя конкретна особена картина от честоти, която Хънт се научава да свързва с този цвят. Тя е в състояние да наблюдава картината върху осцилоскоп, уред, който преобразува електрическите вълни във визуална картина върху монохромен екран. Хънт може да потвърди, че цветът е син чрез разглеждане на картината върху осцилоско-па. В един експеримент тя дори тестира осем четци на аура едновременно, за да види дали ще има съгласуваност с осцилоскопа, както и между тях самите. „Всичко беше напълно същото", казва Хънт.

Щом Хънт потвърждава съществуването на човешкото енергийно поле, тя също се убеждава, че холографската идея предлага модел за разбирането й. Освен нейните честотни аспекти, тя отбелязва, че енергийното поле, а всъщност всички електрически системи на тялото, са холографски по друг начин. Подобно на информацията в една холограма, тези системи се разпръснати навсякъде из цялото тяло. Например електрическата активност, измервана с електро-енцефалограф, е най-силна в мозъка, но ЕЕГ може да бъде снета и чрез прикрепване на електрод към палеца на крака. По подобен начин, една ЕКГ може да бъде уловена в кутрето на ръката. Тя е най-силна и висока по амплитуда в сърцето, но нейната честота и картина са същите навсякъде в тялото. Хънт смята това за важно. Макар всяка част от това, което тя нарича „холографска полева реалност" на аурата да съдържа аспекти на цялото енергийно поле, различните части не са абсолютно еднакви помежду си. Тези разнообразни амплитуди предпазват енергийното поле от превръщането му в статична холограма, като вместо това му позволяват да бъде динамично и из-менчиво, казва Хънт.

Едно от най-удивителните открития на Хънт е, че определени таланти и способности изглежда са свързани с наличието на особени честоти в човешкото енергийно поле. Тя открива, че когато основният фокус в съзнанието на човека е върху материалния свят, честотите на неговото енергийно поле клонят към долната част на диапазона и не се отдалечават твърде много от 250-те срs на телесните биологични честоти. Освен това хората, които са екстрасенси или които имат лечебни способности, също имат честоти от приблизително 400 до 800 срз в тяхното поле. Хората, които могат да навлизат в транс и очевидно пропускат като канал други информационни източници през тях, изцяло прескачат тези „екстрасензорни" честоти и оперират в един тесен сектор между 800 и 900 срз. „Те изобщо нямат никаква екстрасензорна ширина -казва Хънт. - Те са си в тяхното собствено поле. То е тясно. То е много малко, образно казано, като върха на топлийка и те буквално са почти извън него."

Хората, които имат честоти над 900 срз биват наричани от Хънт мистични личности. Докато екстрасенсите и транс медиумите са често само проводници на информация, мистиците обладават мъдростта да знаят какво да правят с информацията, казва Хънт. Те съзнават космическата взаимосвързаност на всички неща и са в контакт с всяко равнище на човешкия опит. Те са закотвени в обичайната реалност, но често имат екстрасензорни способности, както и могат да навлизат в състояние на транс. Обаче техните честоти също се разпростират отвъд секторите, свързвани с тези способности. Като използва видоизменена електромиограма (една електромиограма нормално може да улавя честоти само до 20 000 срs) Хънт се натъква на хора, които имат честоти над 200 000 срз в техните енергийни полета. Това е интригуващо, защото мистичните традиции често отреждат на високо развитите духовни личности „по-високи вибрации", отколкото нормалните хора. Ако откритията на Хънт са правилни, те изглежда подсилват доверието към това твърдение.

Друго от откритията на Хънт е свързано с новата наука за хаоса. Както подсказва самото име, хаосът е изследването на хаотични явления, т. е. процеси, които са толкова произволни, че не изглежда да се появяват по силата на някакви закони. Например когато от една изгасена свещ се издига дим, той се източва нагоре в тънък и тесен поток. Накрая структурата на потока прекъсва и става турбулентна. Турбулентният дим е наричан хаотичен, защото неговото поведение не може повече да бъде предсказано от науката. Други примери на хаотични феномени включват вода, разбиваща се върху дъното на водопад, привидно случайни електрически колебания, които протичат през мозъка на епилептик по време на припадък, както и времето, когато няколко фронта с различна температура и атмосферно налягане се сблъскват.

През изминалото десетилетие науката откри, че много хаотични феномени не са безпорядъчни, както изглеждат и често съдържат скрити картини и редовно появяващи се структури (да си припомним твърдението на Бом, че няма такова нещо като безпорядък, а само редове от неопределено висока степен). У чените са открили също математически методи за намиране на някои от редовно появяващите се структури, които лежат скрити в хаотичните феномени. Един от тях включва особен вид математически анализ, който може да преобразува данни за един хаотичен феномен в някаква форма върху компютърен екран. Ако данните не съдържат скрити картини, получената в резултат форма ще бъде права линия. Но ако хаотичният феномен съдържа скрити редовно появяващи се структури, формата върху компютърния екран ще наподобява нещо като спиралните шарки, които правят децата, като навиват оцветена прежда върху поредица гвоздеи, забити върху една дъска. Тези форми се наричат „хаотични картини" или „странни атрактори "* (защото линиите, които съставят формата изглежда са привличани отново и отново към определени области на компютърния екран, точно както за преждата може да се каже, че е постоянно „привличана" към редицата гвоздеи, около които тя бива навивана).

Когато Хънт наблюдава данните за енергийното поле върху осцилоскопа, тя забелязва, че то се променя постоянно. Понякога е на големи късове, понякога чезне и става разпокъсано, като че ли самото енергийно поле е в непрестанно състояние на колебание. На пръв поглед тези промени изглеждат произволни, но Хънт усеща интуитивно, че в тях има някакъв ред. Като разбира, че анализът на хаоса може да разкрие дали е права или не, тя се обръща за помощ към математик. Първо те пускат четири секунди от данните от една ЕКГ през компютъра, за да видят какво ще се случи. Получава се права линия. След това пускат същото количество данни от една ЕЕГ и една ЕМГ. ЕЕГ образува права линия, а ЕМГ - леко издута линия, но все още без хаотична картина. Дори когато пускат данни от ниските честоти на човешкото енергийно поле, те получат права линия. Но когато анализират самите високи честоти на полето, те постигат успех. „Ние получихме най-динамичната хаотична картина, която някога сте виждали", казва Хънт.

Това означава, че макар калейдоскопичните промени, които настъпват в енергийното поле, да изглеждат произволни, те всъщност са в твърде висока степен подредени и богати на картини. „Моделът никога не се повтаря, но е толкова динамичен и сложен, че аз го нарекох хаотична холографска картина", казва Хънт

Хънт смята своето откритие за първата истинска хаотична картина, открита в голяма електробиологична система. Напоследък изследователи са открили хаотични картини в ЕЕГ на мозъка, но са им потребни много минути данни от множество електроди, за да получат такава картина. Хънт получава хаотична картина от три до четири секунди данни, записани от един електрод, което подсказва, че човешкото енергийно поле е далеч по-богато с информация и притежава далеч по-сложна и динамична организация, отколкото дори електрическата активност на мозъка.

---

  * Автори на концепцията за странния атрактор, както и на самия термин са Рюел и Такенс (1971 г.). С думата атрактор се обозначава траекторията на движението в някакво фазово пространство, тъй като според математиците в метафоричен смисъл фиксираната точка в центъра на координатната система притегля (англ. „аптас1") тази траектория. Има три основни типа атрактори: точкови, съответстващи на системите, които достигат устойчиво равновесие; периодични, съответстващи на периодични колебания; и странни, съответстващи на хаотичните системи. - Бел. прев.

"Холографската вселена" - Майкъл Толбът