Субатомният свят реагира на наблюдението ни, но средностатистическият човек се разсейва на всеки 6-10 секунди. Това не оставя много място за вниманието ни. Как тогава да откликне на някого, който дори не може да се съсредоточи? Може би просто сме слаби наблюдатели. Може би не сме усъвършенствали умението да наблюдаваме. Може би толкова сме пристрастени към външния свят, неговите стимули и реакциите ни на тях, че мозъкът започва да работи, реагирайки, вместо създавайки.
Ако ни бъде дадено подходящо познание, разбиране и инструкции, би трябвало да започнем да виждаме измерима обратна връзка в живота си. Ако положите усилие да седнете и измислите нов живот и това стане най-важното нещо за вас, ако му отделяте време всеки ден, както градинарят отглежда семенцето, ще създадете плодове. Ние колективно управляваме тестето карти. То е там и е толкова гъвкаво, че ще създаде всичко, което си представите. Ще научите, че чрез съзнателно намерение можете да материализирате това нещо. А какво представлява съзнанието?
Съзнанието трудно може да се дефинира. Откъде идва? Хората се опитват да го обяснят, да разберат какво представлява, какво означава за нас като човешки същества, дори защо го притежаваме. Простото определение е, че това е самоосъзнаването. Като хора ние имаме съзнание за себе си - в огледалото разпознаваме, че гледаме себе си, а не друг човек или животно. Мислите ли, че науката би го разбрала по-добре? Това парливо понятие е съпроводено с толкова много религия, култ и вуду.
Съзнанието е останало извън уравненията на физиката, дори и на квантовата, по една съвсем проста причина - така е по-лесно. Имаме големи проблеми с дефинирането на съзнанието. За мен то е вторичен продукт на духа, навлязъл в материята. Но имаме да извървим дълъг път, преди да стигнем етапа, когато има смисъл да зададем въпроса дали ще познаем Бог.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.