Дарио Салас Сомер: хората живеят в помрачено състояние на съзнанието

Известният чилийски писател-философ Дарио Салас Сомер - автор на книгата "Моралът на XXI век", e посветил живота си на изучаването на проблемите на човешката съдба, познанията за смисъла на съществуването му на земята. И точно сега, когато започна поляризацията на противостоящите сили на Земята, тези въпроси стават актуални за всички нас с още по-голяма сила. Дарио още от детска възраст отбелязвал, че в нашия свят "нещо не е наред", и че човечеството живее по някакви грешни закони.

Ако не се направят големи промени в живота на човечеството, то неизбежно ще стигне до гибел, движейки се по същия курс на технократско унищожаване на планетата и превръщането на хората в бездушни биороботи. В много отношения, според писателя, е необходимо да се измени съществуващата система на образованието и науката, която раздроби знанията за реалността на множество напълно несвързани помежду си дисциплини, с което е спомогнала за нашия манипулиран поглед на заобикалящата ни действителност.

Нашият поглед на заобикалящата ни реалност е също такъв "разпокъсан" и непълен, както и цялата ни наука. И ние сме загубили връзката между нас и останалата част от Вселената, както сме загубили и способността да сме наясно с единните закони, които управляват Вселената. За сметка на това ни засипват с поток от напълно безполезна информация за нас, нарушаваща нашето възприятие.

Ето какво казва той за всичко това: 

"Хората живеят в помрачено състояние на съзнанието. Те нямат дълбочинно разбиране на себе си и заобикалящата действителност. Това е и нашия проблем, проблемът на човечеството. На съзнанието ни липсва дълбочина. Това е като карането на кола в гъста мъгла:...пътят на моменти се вижда, а на моменти - не.

Аз предполагам, че човечеството се е загубило по пътя си, потънало в дълбините на съмнението, претоварване с информация и недостиг на осъзнаване.  И аз мисля, че нашата задача е да си възвърнем своето единство. Но завръщането му няма да е лесно. Това ще изисква усилията на най-добрите умове на нашата планета. Ние не забелязваме сериозността на ситуацията, не осъзнаваме какво се случва, защото всеки от нас е потопен в собствената си фантазия, в собствените си проблеми. Това е много тъжно.

Ние не учим човека да бъде човек. Ние се учим, за да успеем в материалния свят. Научаваме се да печелим пари, слава, материални блага, за да осигуряваме себе си. Образованието не цели да изведе хората към по-високо ниво на съзнание.

Докато хората живеят "играейки", те губят много усилия в преследването на материални неща, стремейки се да стигнат възможно най-високо качество на живот. Едновременно с това, те търсят качеството на живота само в материалното и не го търсят в себе си. В резултат на това има някаква обща концепция на "стадото", която се основава на стереотипни решения и рекламни лозунги.

Ние не знаем колко информация е в състояние да побере мозъка ни, но е ясно, че той има лимит. В същото време, всеки ден ние сме буквално бомбардирани с информация през цялото време, без край. Това е все едно, ако човек яде толкова много, че храната не успява да се усвоява. Той ще се издуе и в края на краищата ще се пръсне. Но, както е в нашия случай за информацията, хората просто са се объркали в нейните потоци и не виждат реалността такава, каквато е.

Един древен философ казва: "Мисля, следователно съществувам". По мое мнение, той е сгрешил. Никой от нас не мисли сам. За човек това го прави всяка информация, която получава. Тази информация постъпва в мозъка не чрез съзнанието, а чрез подсъзнанието. Как работят най-добрите рекламни агенции например, в президентската предизборна кампания? Те се стараят да направят така, че посланието им колкото е възможно повече да заседне в мозъка на електората, а за това то трябва да премине през подсъзнанието. В резултат - имаме натрупана неосмислена информация - истински "информационен боклук"...

Ние не сме достатъчно отворени, достатъчно внимателни, за да осъзнаем какво се случва. Често си спомням за великия учен сър Артър Елингтън. Той каза че човек може да види само това, което е в съзнанието му. Той имаше предвид възприятието. Той твърди, че човек вижда не това, което е извън него, а един вид снимка, която е направена от съзнанието му.

Много хора, много учени споделят това мнение и смятат, че реалността не може да се усети непосредствено, защото всеки човек е потопен в свой собствен свят. Нашето възприемане е непълноценно. Всеки от нас живее в свой собствен свят, свят на мечтите си. Човек трябва да е много по-внимателен, за да види реалността такава, каквато е. Но това е много трудно, защото не ни го преподават.

За мен е много интересен факта, че в нашия свят съвсем не останаха мислители. Те вече не съществуват. И това въпреки факта, че в древна Гърция не е имало университети и дипломи. Днес, в нашия свят има много хора с висше образование, с дипломи първа класа, но светът никога не е била толкова зле по отношение на братството, на умението да живеем един до друг, както и на най-високите духовни ценности.

Така че, какво се случва? Всички правителства по света с техните министри и съветници са съставени от отличниците на най-добрите университети, но те не могат да заставят света да тръгне в правилната посока, не могат да помогнат на хората да се разбират помежду си, не могат да направят света по-хармоничен.

Проблемът е, че за да видите реалността такава, каквато е, трябва да се развие способността за възприемане, да има стремеж към по-високо ниво на вашето съзнание. Това е, над което аз работя, това е, което правя, това е, което най-много ме интересува. Това е централна тема на моите книги ...

Считам, че в такава отчаяна ситуация като тази, единственото нещо, което човек може да направи, е да се потопи в своя вътрешен свят, за да опознае себе си. Изследвай себе си и начина си на живот, за да разбереш защо правиш някои неща, а се страхуваш да направиш други. И така да придобиеш по-дълбоко виждане за живота, да се научиш прецизно да правиш разлика между фантазия и реалност".

Вече много хора започват да осъзнават, че "ключът" за решаването на много проблеми на човечеството не се крие в една безкрайна надпревара за материално богатство и потребление на "информационен боклук".  Напротив, необходимо да се потърси този "ключ" вътре в себе си, а това е възможно само с прекратяване употребата на подсъзнанието от информационните потоци, които ни превръщат в бездушни биороботи в технократски свят и роби на манипулиращите нашето подсъзнание представители на световния "елит".

Към развитието на съзнанието води спирането на вътрешния и външен диалог. Ето защо древните мистици за да получат "просветление" се уединявали от дневната суета сред природата, настройвали се на вълната на нейните естествени ритми и цикли, учели се на езика, на който Вселената ни говори. А всички тези потоци от информация са предназначени да удържат нашето съзнание до нивото на полуживотински покорен представител на "стадото", водено от "пастири" за решението само на техните задачи.

По материали от Интернет