Механизми на програмирането. Медия

Достигаме до една от наистина главните беди от всички капани и вредители, които блокират желанието на човека за осъзнаването на собствената му светлина и притварят страниците на човешката еволюция. Многократно е говорено за тях, тук ще ги синтезираме чрез конкретни примери. Ето твърденията, които трябва да осмислим:
Първо: който се стимулира и възпроизвежда на институционално ниво – тъй като книгите са основният път, към събуждането на човека, Системата се е погрижила това да не бъде пречка. Четенето умира, защото е огнище на властта – то е контролирана и насилствена дейност. Резултатът е налице. Подрастващото поколение, върху чиято обработка Елитът основно набляга, просто няма никакво желание да чете. Четенето най-много се превръща в културно отрепетиран жест, без грижа за личната преданост и готовност, без прословутото “Искам да съм Човек!”, което може би искаме да чуем.
Второ – духовността и доброто умират, защото са заменени от по-примамливи предложения в съвременния визуално-атрактивен свят.
Трето – духовността умира, защото не сме способни да поддържаме интрига около смисъла на живота си. А и цели екипи работят съзнателно и несъзнателно за осъществяването на целта.
   Системата слабо се интересува от личните психологически инвестиции в живота на човека. Тя обаче се интересува от добродетелното и правилно усвояване на системните “лостове”. В този зададен режим на “тълкуване” на реалността “прочитът” й е дисциплинарен и дисциплиниращ, той потиска и безцеремонно орязва крилете на аз-търсенето. Най-лошата страна на системата е принудата тя да бъде “усвоена”, без да бъде прекарана през зоните на личното одобрение или неодобрение. Самото съществуване на “препоръчително държание” и инструкции за себе-развитие, вече подсказва, че обществото има необходимост от контролирани значения и предвидими поведения. Това свързва човека с властта, но и с икономиката като размяна на стоки, правомощия и позиции. Реалността вече се “пласира” на пазара. Тя не се прави, както е било преди. Тя е общовалидна и достъпна. “Добре разбрана реалност” е тази, която ИСКАТ да бъде за нас широко популярна! Това е интелигентно спазарена реалност без оглед на човешката воля за собствена такава!!!
Всеки миг милиони хора сядат пред телевизорите, включват радиоапаратите и разтварят вестниците, за да гледат, слушат или четат “новини”. Катафалки, линейки, пожарникарски коли и задъхани политици препускат и денонощно се надпреварват по информационните магистрали, за да спечелят вниманието на публиката. Тези “новини” са всъщност “старини”, отколешни, вкаменели сюжети на човечеството – пожари, етнически сблъсъци, преговори за мир и заплахи за война, повишаване на цените, катастрофи и пр. Това, което ги прави потребни за възприемателя, е не толкова тяхната поредна – несекваща – актуализация, а възможността той да “преговори” чрез тях координатите на света. Следователно “новините” – медиите по принцип – стават инструменти, чрез които индивидът си набавя конструктивен опит. За да “направи” себе си, тоест да поддържа обществено валидните стандарти на поведение, той трябва да си преговаря всеки ден какво се прави в света и да следва избраните модели. Да го кажем в един познат маниер – не човекът включва телевизора, а телевизорът включва човека. Телевизорът преговаря и затвърждава с всекидневното си “обучение” параметрите на масово тиражирания опит. Така медиите се превръщат в най-огромното илюминатско оръжие, тъй като те “помагат” за решаването на въпроса “Как да “направя” себе си?” Как да организирам правилно своя живот и своите преживявания?
   Вторият момент е възможността на зрителя или читателя да си осигури справяне с отчуждения опит, като осъществи едно фалшиво интегриране на външната “висока” и драматично-престижна събитийност в хоризонта на ограничения си частен свят. Той потвърждава себе си като присъстващ в света, доколкото съучастнически се прехвърля в ставащото на екрана. В това общуване се реализира илюзорното бягство от собствената самота и празнота в “пълнотата” на едно или друго внушение. Защото е добре известно, че няма чисти факти, че всяко въвеждане на факта в информационния “канал” е вече насочване, интерпретация, обвързване с контексти, с интонации, с внушения. Човекът, поел порцията “новини”, се чувства събитийно и интерпретативно удовлетворен. Той може да се оттегли доволен, както и прави, за да дочака покорно да му поднесат следващата порция новини. Медиите са инструмент за симулативно решаване на проблемите с идентичността и с активността.
Така медиите “помагат” за решаването на втория фундаментален въпрос “Какво да правя със себе си?”
   Ето така набелязаните отговори всъщност са в основата на онези постановки, които режисират медиите в образа на Злия душманин на човешкия дух.
   Друго, не по-малко популярно твърдение е, че масовите информационни посредници лишават от индивидуалност събитията и на мястото на уникалните видения предлагат СОЦИАЛНО-РОЛЕВИ “ПАКЕТИ”, НАТЪПКАНИ С ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ЧУВСТВА ЗА КОЛЕКТИВНА УПОТРЕБА!!! Това има САМО и САМО манипулативна функция. В немалка по обем критическа литература медиите са разпознати като виновни за автоматизираните пребивавания в света и са посочени като знак на деиндивидуализацията на отнетата воля за персонални душевни проекти и личностни визии.
   В “Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет”, Робърт Пърсинг разказва притчата за маймунските капани в Индия. Капанът е издълбан кокосов орех, напълнен с ориз, който подмамва маймуната и тя пъха ръката си в отвора. Когато стисне в шепата си ориза, тя вече не може да я изтегли навън. Ето и коментара на Пърсинг: “Маймуната бърка вътре и изведнъж се хваща в капана – вкарана там единствено от собствената си стойностна закостенялост. Тя не може да преоцени ориза. Не може да разбере, че свободата без ориз е по-скъпа от пленничеството с него. Селяните идват да я хванат и отведат.”
Същото е и с “ориза” на масмедийните послания – зрители и читатели го стискат в шепичките си и покорно се оставят да ги отведат в предвидима посока. С ориз в шепата нямаш шанс да преоцениш стереотипите и светогледите, с които те принуждават да живееш. Медиите са възпитатели в безкрайния конформизъм на готовите отговори и на стиснатите шепи. Те непрестанно и патетично разказват за упоритите ни опити да постигнем стабилност и материална обезпеченост на съществуването, но премълчават отказа да се занимаваме с битийната легитимност на това съществуване.
Надеждата – все още съществуваща – е, че именно човешкият дух е способен да възпитава в свобода.
Свободата, разбирана като способност на човека да се отнася “авторски” към собствения си живот.
Свободата, разбирана като годност на обществото да поддържа и развива езици на различието. 

"Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално мислене и живот"