Как позволихме да се превърнем в раса от биороботи. Какво представлява програмирането и как се извършва то върху хората

  Непрекъснато се натрапва едно уверение, че сме казали и научили всичко, след като сме приели натрапената философия за първенството на материята.Концептуалният “напредък” на обществото и човечеството като цяло се пропагандира от редица научно-технологични структури, вдъхващи респект и имплантиращи програми за “не-замисляне” за същността на твърденията си, заради прилежно лепнатия етикет “ОФИЦИАЛНО”. Управляващите обществата структури на властта ненапразно са водили войни срещу окултизма и познанието за фините светове, които например отричат смъртта и я наричат преход. Свободата плаши някои “хора”. Свободата, която би изпитвал всеки, ако наистина е сигурен, че е имал поредица от съществувания и му предстои още по-дълга. Тогава за тези “хора” останала само грижата да поддържат натрапения “нравствен” закон и да пропагандират богатството и материалното проспериране като свръх-задача, служеща за мотивация в създадените човешки общества. Достигнати са високи нива в развитието на технологията, но по-голямата част от тях са веднага насочвани към ограничаване свободата на личността и лишаване от нейните тайни. Всяко откритие има двойно приложение. Първото, външното, изглежда като улеснение и придобивка, а второто винаги е обръщано така или иначе срещу мнозинството. Малцината, които управляват света, са взели всички мерки за двойния модел. Напредването на технологиите няма да доведе до нищо добро, защото още в самото си начало то съдържа всемогъщата формула за власт и надмощие над по-голямата част от света. Това неравновесие винаги се е изразявало в схемата богати-бедни държави, богати-бедни хора, региони на спокойствието и региони, в които вечно избухват безредици и войни.
    Според Карлос Кастанеда, представата, че сме свободни, е илюзия и абсурдност. Той разяснява, че здравият човешки разум ни мами, защото обикновеното възприятие ни позволява да разпознаем само една част от истината. Традиционното възприятие не ни казва цялата истина. Трябва да има нещо повече от голото пребиваване на Земята, повече от яденето и размножаването. Здравият човешки разум е само едно споразумение, до което ние сме достигнали след един продължителен възпитателен процес, който ни натрапва обикновеното възприятие като единствената истина. Увереността в това, което “е” около нас и единственият аргумент за истинността на същото това “е”, е че всичко това функционира и има своята материална опора в илюзорния ни триизмерен свят. И тъй като живеем във века на технологиите, които скоро ще направят ползвателя им излишен, ние напълно забравяме търсенията, поместени извън рамката на възприятията, консумативизма (и в крайна сметка) паразитизма върху една планета, създадена със съвсем друга изначална цел. Истината е, че новите технологии създават повече проблеми, отколкото решават. Медицината например има значителен напредък в технологиите, но цените нарастват правопропорционално. Медицината е достъпна само за богатите. Общественото здраве не се подобрява. А би се подобрило драстично, дори само ако променим хранителните си навици. Вместо това специалистите създават изкуствени сърца. Ако селското стопанство ни хранеше по-качествено (в световен мащаб), а не изсичаше тропически гори (на всеки 2 секунди се изсичат гори с размерите на футболно игрище!!! – сега..., и сега..., и сега...), за да строи животновъдни ферми, които да произвеждат все повече червено месо , което пък е една от главните причини за инфарктите, тогава нямаше да харчим толкова много пари за изкуствени сърца и т.н... Все примери за взаимна обусловеност! Да се замислим и да променим светогледа си като цяло е рубиконът в случая!!! Някои от нас все още търсят подходящото парченце, за да оправят първо него. Всички проблеми са само фрагменти от една единствена криза – кризата на възприятието!!! В този именно свят ние достигнахме, най-меко казано, до отегчение от самите нас! Този свят ли искаме да оставим след себе си? В този свят ли искаме да живеем? Не? А защо търпим това? Може би не искаме да живеем в този свят, но определено ние сме тези, които го превърнахме в това, което Е!  

Какво представлява програмирането
и как се извършва то върху хората

   Още древните тайни общества във Вавилон разбрали, че хората не могат да бъдат контролирани с физическа сила. “Тълпата” е прекалено голяма за това. Те стигнали до извода, че контролът трябва да бъде налаган чрез мисълта, така че самите хора да желаят това, което е угодно на Елита. По този начин една шепа хора контролира масата, защото не става с танкове по улиците и войници по вратите. Хората са прекалено много. Трябва да го направиш чрез съзнанието. Или чрез страх, или чрез внушение да се мисли по начина, по който ти искаш. Защото най-добрите роби са тези, които не осъзнават, че са роби. Удивителна е степента, до която сме се отказали от нашата сила, нашата духовна сила.
    Ние, хората, сме една поточна линия за създаване на догми. Всички тези догми и обществата като цяло са комфортни зони. Има една много тясна площ на приемливо мислене и поведение: “Нормата”, която, ако спазваш, си оставен на мира. Ти си в комфортно положение. Никой не те нарича луд или опасен, никой не те кара да се чувстваш некомфортно, заради престъплението, че си различен, ако спазваш нормата. Ако започнеш да си мислиш: “Всъщност аз имам мой ум, който е уникален, и следователно аз ще си имам моето уникално виждане за мен и за живота”, ти започваш да се доближаваш опасно близко до ръба на комфортната зона и накрая, ако продължиш в тази посока, ще излезеш извън нея. В този момент алармата започва да пищи: “Той е луд! Тази е особена! Той е опасен!” (забравете мита за “свободата на словото”. Той е нищо повече от това – един мит). Но повечето хора не искат да изпадат в такава ситуация, не искат другите да се отнасят така с тях. Вижте тези хиляди хора, минаващи по улиците. Те не показват на света това, което наистина са, какво наистина чувстват и какво наистина искат да направят с живота си. Те носят една маска, която казва: “Това действително не съм аз, но е приемливо за всички да представям себе си така! По този начин мога да съм в комфортната зона.” И за мен лично войната в психиката ни между тази част, която може да се нарече “Аз съм себе си – аз съм свободен”, която иска да следва синхронността в живота, и другата, която казва “О Боже!”, е основната причина за емоционалната, умствената и следователно физическата болест в света. Тя също така е довела и до масова шизофрения. Защото, не само че сме роби на наложен начин на мислене и поведение като човешка раса, но и сме полицаите за останалите хора!!! Смешно е наистина! Когато си на ръба на комфортната зона и си мислиш: “Ако продължа нататък с това, което казвам и върша, въпреки че си мисля, че е правилно, ще бъда поставен в неудобно положение, защото съм различен.” Това, което си казваме в този момент, е: “Да изразя или не моята уникалност и да напусна комфортната зона?” Ние си казваме: “Какво биха си помислили роднините? Ами съседитe?” С други думи, какво биха си помислили за мен робите, подчинени на наложено мислене и поведение, ако избягам от комфортната зона? Ние се охраняваме един друг! Това е като да има една килия, пълна със затворници и щом един от тях намери начин да избяга, всички други тичат да блокират изхода. Ние сме и затворниците, и робите налагане, както и пазачите, защото изглежда всеки се опитва да каже на другите кое е правилно и грешно, кое е морално и неморално, какво е подходящо за тях, какво трябва да направят, какво се налага да направят. Ето това е и гениалното постижение на хората, които контролират света без оръжия и танкове! Направено е така, че да си го причиняваме сами! И в резултат на това ние всъщност се манипулираме един друг, без да го осъзнаваме. Вътре в тази комфортна зона се прилага невероятно манипулиране и индоктриниране. Тази комфортнa зона може да се опише като обществената арена.

   Този тотален контрол над съзнанието. И погледнете медиите. Те са колективната полиция на комфортната зона за всеки, който напусне зоната публично. Хората си мислят, че когато казваш, че медиите са контролирани и са част от манипулацията, твърдиш, че има манипулатор във всяка една стая за новини по целия свят, който седи зад журналистите и им казва: “Не, не. Не можеш да пишеш това. Промени това. Така ти нареждам. Това напиши. Ясно? А така!” Това не е необходимо!!! Веднъж щом мисловният модел е внедрен, после медиите го правят, без да е необходима манипулация, въпреки че има ключови хора като медийни собственици и други такива, които определено са въвлечени в това. Принципно какво правят медиите? Те защитават и използват за критерий “нормата” в обществото, по която съдят всекиго и всичко – с други думи, каквото е нормално според комфортната зона. , който се извършва от векове от тайните общества над човечеството, е апогеят на човешкия отказ да бъде себе си!!! Това е една ужасяваща машина, през която минава всеки един от нас от самото си раждане! Програмирането с матрични модели започва да се извършва незабавно! Поколенията, заемащи предни позиции при осъществяването на промяната, поемат програмирането от техните родители, не защото родителите ни са лоши хора, а защото предават на децата си собственото си програмиране. А то е: “Придържай се към стадото! Не прави проблеми! Дръж си главата наведена!” И японците имат една поговорка: “Не бъди пиронът, който се откроява от другите, защото той е първият, който ще бъде ударен.” Няма нужда дори от психогенератори – догмата върши всичко това! Създава се едно-канален модел на възприятие и мислене, който ампутира изначално всякаква идея за алтернативна перцепция на себе си и света! Ние извършваме това със самите себе си от векове и продължаваме да го правим! Обричаме се на ограничено разбиране за Вселената завинаги. Всичко това са форми на програмиране и контрол над съзнанието. Всички те са създадени от тайните общества, предадени им от негативно настроения към хората извънземен разум. Свобода? Помислете пак? Коя по-точно егрегориална структура би ви дала свобода? Свободни сте да отидете и да си купите един стек бира от хипермаркета. Свободните сте да си пуснете своя чалга-канал по телевизията. Свободни сте да гледате “Парламентарен контрол”. Но не сте свободни да казвате, каквото наистина мислите, без да изпаднете в конфликтна ситуация. Не сте свободни да бъдете и да изразявате това, което наистина сте. Не сте свободни да живеете живота си, както сметнете за добре, ако “както сметнете” е извън измислената норма!
Кога по-точно ни остава време за собствените ни мисли?! От робското служене в офиса по 8 часа на ден до прибирането ни “вкъщи” през огромното задръстване, до консумирането на свински котлети и промиването на мозъка с “Шоуто на Слави”! Кога ни остава време да излезем на слънчева светлина, да се порадваме на чистия планински въздух и да споделим животоспасяващия ИСТИНСКИ човешки контакт, който ни прави хора!
    Така! Целият живот на хората преминава в борба със закостенели разбирания, програми, монтирани от някого в тяхното съзнание. Не става въпрос за традициите, а за онези разбирания, които възпрепятстват изслушването и подлагането на кое да е нещо на внимателен анализ. Повечето хора са предубедени и въобще не чуват онова, което им се говори. Те влизат в контакт с предварителна негативна нагласа. Те са направлявани и контролирани в тези моменти, когато не искат да чуят и видят очевидното. Те са програмирани.
   Програмирането е процес, който представлява прикрепване на програма в съзнанието на човека, с помощта на която той бива воден за носа чрез образи и припомняния на определени случаи. Медиите са специален обект на внимание, тъй като те са средството за тотално зомбиране на населението. Изцяло трябва да се преустроят. В тях няма нищо за запазване, освен техниката. Човешкият състав, който работи в тях, е изцяло програмиран за нуждите на глобализацията. 

"Наръчник за извън-матрично и не-егрегориално мислене и живот"