Артър Kларк: пророците могат да правят грешки, когато им измени способността да са дръзки

Именно липсата на способност за дръзновение и въображение, според добре известния писател на научна фантастика Артър Кларк е една от основните причини за неуспешните предсказания за бъдещето. И странно, най-често такива грешни предсказания идват от ортодоксалните учени.

 

Ето, например какво по този повод Кларк пише в книгата си "Черти на бъдещето":

"Преди да решите да станете професионален предсказател на бъдещето, е много полезно да видите какви успехи са постигнали в това опасно занимание другите, а още по-полезно е да разберете в какво те не са успели.

С досадна монотонност мнозина по всички признаци доста знаещи в областта на науките хора провъзгласявали всякакви закони за това, което е технически възможно и за какво не е възможно - и са грешали по най-жестокия начин, а понякога това е откривано още преди мастилото да е имало време да изсъхне върху техните творения. Внимателното проучване на тези неуспехи позволява да се установи, че те зависят от два фактора: загуба на способността за дръзновение или загуба на способността за въображение.

Явно хората често губят способността за дръзновение. Точно това се случва всеки път, когато кандидат-пророк, даже имайки на разположение всички необходими факти, демонстрира невъзможността да види, че те неизбежно водят до определен извод. Някои от тези неуспехи са абсурдни за вярване и могат да послужат като предмет на интересни психологически изследвания. "Те казаха, че това не е възможно" - през цялата история на изобретенията, почти на всяка стъпка се натъкваме на тази фраза. Не знам, опитвал ли се е някой поне веднъж сериозно да се замисли защо "те" са говорили така, а и дори понякога с напълно неоправдан гняв.

Ние сега не можем да възстановим интелектуалната атмосфера от времето на изграждането на първите парни локомотиви, когато критиците мрачно уверявали, че всеки, който се осмели да се изложи на ужасяващата скорост от четиридесет километра в час, ще е застрашен от неизбежната смърт от задушаване. Дали е по-лесно за нас да вярваме, че само преди осемдесет години към идеята за електрическо осветление на жилищата са се отнесли с презрение всички "експерти", с изключение на 30-годишния американски изобретател на име Томас Алва Едисон. През 1878 г. Едисон - вече внушителна фигура с фонограф и въглероден микрофон в своя актив - обявил, че се работи върху създаването на лампа с нажежаема жичка, и акциите на газовите компании започнали да падат катастрофално. Тогава английският парламент формира комисия, която да проучи този въпрос.

Видни експерти доложили, за голяма радост на газовите компании: идеите на Едисон са "... приемливи за нашите трансатлантически приятели ... но не заслужават вниманието на хората на науката или практиката".  А сър Уилям Прийс, главен инженер на Пощенското управление на Англия категорично заявил, че "разпределението на електроенергия за осветление е много глупаво изобретение" ...

Любопитно е, че на позорния стълб била прикована като научен абсурд не някаква невероятна, луда идея като вечния двигател, а скромната, малка крушка, която се използва в продължение на три поколения (която обикновено не я забелязват, докато не изгори). Въпреки това, самият Едисон, макар успял да направи оценка на перспективите за електрическо осветление с къде по-добра представа от неговите съвременници, по-късно е бил също толкова късоглед като Прийс, когато се противопоставя на прилагането на променлив ток.

Най-известните и може би най-поучителни случаи на неуспешни предсказания, свързани със загубата на способността за смелост се отнасят за авиацията и космонавтиката. В началото на ХХ век учените почти единодушно твърдят, че полет на апарати, които са по-тежки от въздуха е невъзможно нещо, и всеки опит да се построи самолет е просто глупава идея. Великият американски астроном Саймън Нюком написал знаменита статия, която завършва по следния начин:

"На автора се предоставят доказателства доколко това е възможно за всяко физическо явление, че никакви вероятни комбинации от познати вещества, известни видове машини и известни форми на енергия не могат да бъдат съчетани в един апарат, подходящ за дългосрочен човешки полет във въздуха ..." ...

Урокът, който следва да се научи от примерите е толкова важен, че повторението му никога няма да е излишно. За съжаление, неосведомените хора рядко са в състояние да го разберат: за това им пречи почти суеверния почит към математиката. Те не разбират, че математиката е само един инструмент, макар и имащ голяма сила. Уравненията, колкото сложни и впечатляващи да са, не могат да доведат до откриването на истината, ако изходните предположения са лъжливи.

Можете само да се изумите в какво крайно заблуждение могат да попаднат консервативно мислещите учени и инженери, дори и тези с по-задълбочени знания, ако започнат да работят с предубежденията, че задачата, която е предмет на техните проучвания е нерешима. В такива случаи предубеждението заслепява хората, дори и добре информираните в своята научна област, и те не виждат това, което е точно пред очите им. И което е още по-невероятно, те просто отказват да извлекат някаква поука от опита и упорстват отново и отново, повтаряйки една и съща грешка".

Е, думите на научнофантастичния писател, който в предсказването на бъдещето на човечеството е много по-успешен от консервативните учени, изключително по-добре характеризират дейността на различните "комисии за борба с псевдонаука", членовете на които усърдно налагат своите собствени субективни и често погрешно схващания като "истина от последна инстанция". А какви са последиците от такава самонадеяност - историята на развитието на науката вече го е показала неведнъж. Така че струва ли си тогава сляпо да се вярва в окончателната истинност на твърденията на всеки "авторитет"?

 

По материали от Интернет