Загадката на таланта

Историята на човечеството е изпълнена с множество примери за хора, които имат различни таланти в областта на науката, музиката, рисуването и т.н. Често този талант е ясно изразен в ранна детска възраст, пример за което е, да речем, биографията на Моцарт. Въпреки това, произходът на таланта все още е загадка дори и от гледна точка на езотеричната, разширена версия на цялостната картина на този свят, да не говорим за тесногръдите и материалистични такива.

Материалистите обикновено се ориентират към две основни обяснения: наследствеността и случайността. И при най-простото им обсъждане те не издържат на критиката. На първо място, наблюденията и практичния опит не подкрепят предаването на наследствени таланти, най-често вярно е точно обратното. Надарените хора често се раждат в най-обикновени семейства и пътят им към развитие и признание е много трънлив. Що се отнася до "случайността", самото използване на този термин всъщност означава не наличие на обяснение, а по-скоро липсата на такова, особено там, където хората не разполагат с необходимите знания и кръгозор. С други думи, това означава, че вместо да се запълни дупка в знанието, ние се примиряваме с нейното съществуване и просто й даваме име. При материалистите то е "случайност", при православните вярващи и всички видове богослови - "Бог е дал" (на кого "дал", какво и по каква причина изобщо не е ясно).

След като приключихме с най-простите и неточни версии, да преминем към обясненията в рамките на разширената гледна точка към света, която в някаква своя част се явява поле за антидогматичната наука, частично базирана на езотерични данни.

Най-често срещаните езотерични обяснения за вродени способности обикновено се отнасят до наличието на минали животи при хората. Всъщност, повечето от наличните доказателства потвърждават, че раждането на човека на този свят не е началото на неговото лично съществуване, както и "смъртта" - не е неговия край. Изглежда, че всичко е много по-логично: раждайки се на Земята отново и отново, хората стъпка по стъпка усъвършенстват определени умения. "Следите" от тези умения, придобити в предишни животи ни обясняват това, което считаме за "вроден талант".

Въпреки това, и тук не е толкова просто.

Най-ранното споменаване на клавесина (на който като дете е свирел Моцарт, който е роден през 1756 година) в историята е открито в края на 14 век. Освен това, основата на съвременната математика, в такъв вид, каквато я познаваме днес, включително диференциално и интегрално смятане, са били заложени от втората половина на 17-ти век, благодарение на Нютон, Лайбниц, Поанкаре и други. Днешните програмни езици и компютрите се появиха съвсем наскоро - през втората половина на ХХ век.

Известно е от данните на спиритизма и съвременните научни изследвания, че комуникация с по-голямата част от починалите е възможна в рамките на няколко поколения. От това следва, че прераждането не е толкова често явление, както някой си мисли. По този начин идеята, че отново родените таланти са могли неколкократно да усъвършенстват уменията си в предишни ЗЕМНИ животи именно в такъв вид, какъвто са сега, е много несигурна. Съществуващият период от човешката история просто е много малък за това. При това, самият факт за наличието на брилянтни музиканти, математици и дори програмисти е неоспорим.

Друго обяснение - човек не създава своето творение сам, той е само транслатор на това, което му се предава от по-висши нива. Но подобно качество - да бъде "ретранслатор" на предадено свише - също се явява вид способност. И отново това повдига въпроса, каква е била основната причина за такъв дар: защо именно той, Петя Иванов, роден да речем на 1 февруари 2000 г., е надарен с тази способност, а Иван Сидоров, който е роден 2 март 2001 г. - не. Вторият момент: ако приемем, че даден човек получава от "горе" нещо в готов вид, самото това "нещо" все пак трябва да бъде създадено от някого, дори и ако не е на Земята.

И накрая, има едно последно обяснение, което не противоречи на известната ми картина на света, която елиминира неяснотите от предишните версии и е вероятно най-логична и правдоподобна. Тя се състои в следното. Човешкото развитие е непрекъснато, както на Земята, така и в Ефирния свят. Въпреки факта, че по време на поредното раждане тук ни се спуска "бариера на паметта" от гледна точка на спомени за предишни места, имена и обстоятелства, изпитаните и проверени качества са винаги с нас.

С цел да се усъвършенства конкретно умение или опит, няма нужда да се чака следващия живот на земята. В ефирния свят има изтънчени, "перфектни" копия на всички необходими земни неща и обекти (и не само на тях), с помощта на които хората могат да творят и учат, без в същото време да бъдат ограничавани от твърдите материални ограничения. В същото време, пребивавайки в статут на "идеи" - обекти в ефирния свят, в своето съществуване те могат да предхождат появата на земните аналози. Когато тези умения са стабилно закрепени, "бариерата на паметта" вече не е пречка: човек започва да свири на инструменти, пише поезия, оперира със сложни абстрактни понятия почти от люлката, защото това всичко му е вече добре познато и е отработена от него неделима част от собствената му природа.

Артьом Михеев
канд. физ. - мат. науки, президент на РАИТ (Санкт - Петербург)