Моралът в егрегора

  Колективният морал всъщност е рационализация на етиката на дадения егрегор. Моралът винаги е груб, схематичен и статичен, и не може адекватно да отрази етиката на егрегора. Затова цел на морала се явява настройката на енергията на егрегориалния канал. В такива случаи хората говорят за служене на духа на колектива, в противоположност на служене на буквата. Впрочем, духът е твърде разтегливо понятие, което всеки може да възприема по свой начин. И така егоистичните мотиви, тоест, влиянието на егоическия егрегор, могат да бъдат вплетени във всяко действие. Затова обществото е склонно да действа по принципа на католика, стремящ се да стане по-голям католик от папата, придавайки формална роля на етиката на егрегора. Тази тенденция се проявява по различен начин във всяка фаза от живота на егрегора.
    Функцията на морaла се свежда до това -да застави членовете на даден колектив да служат на съответния егрегор. Но парадоксът се крие там, че всъщност е невъзможно човек да бъде заставен да служи на даден егрегор, тъй като служенето винаги е доброволно. Моралът не е начало на служенето, а негов край. В този смисъл човек, започнал да служи на егрегора, всъщност се опитва да рационализира принципите, по които действува. Но обратният подход е невъзможен. Човек, следващ морални принципи, не получава канал към егрегора и не му служи. Затова категориите на морала винаги биват възприемани от новите поколения като нещо фалшиво.
    За онзи, който няма канал за връзка с даден егрегор, в най-добрия случай моралът играе ролята на подсказване как трябва да постъпи, за да не си навлече гнева на колектива. А в най-лошия случай моралът е верига, ограничаваща неговата свобода.
 Моралът не позволява на служещия да мисли в обичайните ситуации, включени в моралния кодекс. И по този начин той икономисва сили и внимание, а така също се предпазва от множество грешки. В нешаблонни ситуации човек директно пита егрегора и получава инструкции. И ако те противоречат в нещо на общоприетия морал, той не се тревожи особено много.
   Моралът е удобен за злоупотреба. Онзи, който винаги се държи морално, не може да бъде упрекнат. Но по принцип такъв човек не може да служи на егрегора, изискващ етично поведение във всяка ситуация, и особено в творческа. Всяка ситуация е сложна по различен начин и трябва първо да бъде разгледана най-подробно. И чак след това да бъде търсен етичен начин на поведение. Погрешно е да се схематизира ситуацията чрез морални принципи и категории.
   Кой човек е аморален?
 Тук трябва да се определят две съвършено различни понятия - аморалност към определен колектив, в който влиза даденият човек, и аморалност по отношение към себе си. Аморалното поведение по отношение на определен колектив често
представлява грубо нарушаване на етиката на съответния егрегор. То води до там, че егрегорът прекратява връзките с човека, а колективът го прогонва. Аморалното поведение към себе си представлява неправилна реализация на собствена кармична програма и в частност - служене на неправилния егрегор. Но такъв човек може да бъде определен от околните като морален. Неговото поведение по отношение на всички егрегори може да бъде напълно етично с единствено изключение: то не е етично към неговия висш кармичен егрегор, който често не е свързан с никакви конкретни колективи. Затова и индивидуалната етика се постига толкова трудно. "Не съдете, за да не бъдете съдени" /Евангелие от Матея, 7:1/.
 Тук "не съдете" означава едновременно и "не правете изводи въз основа на своята етика" и "не осъждайте", и дори "прощавайте", тоест - не затваряйте своите канали за
връзка към дадения човек. Тогава няма да бъдете съдени, тоест егрегорът няма да затвори своите канали за връзка с вас.
- - -
 Главната трудност в проблема за морала е в това, че моралът изпълнява едновременно две противоположни функции: помага за служенето на егрегора и пречи на това, установявайки определени рамки. Затова всеки, у когото се е събудило еволюционно съзнание и се опитва съзнателно да формира своя етика, трябва да установи собствени граници. В техните рамки той трябва да се подчинява на етиката на свързания с него егрегор. Извън тези граници човек действува на свой риск, падайки и разбивайки носа си, но стремейки се към трудно постиганата етика на своя висш кармичен егрегор

Aвесалом Подводни