В дадения случай грешките се заплащат твърде скъпо - от нас, от егрегора и от еволюцията. Затова отговорността е голяма. Но в замяна на това на нас ни се предоставя информационен канал, чрез който при необходимост можем да се обръщаме към егрегора.
Попадайки в трудна и неясна ситуация, човек може да задава въпроси: какво означават това
или онова в дадения случай? И по отворения информационен канал в главата
му ще се появяват отговори. Анализирайки ги, човек ще проумее какво се
случва и ще може да определи поведението си. Но пропускателната
способност на информационния канал обикновено е такава, че
егрегорът не може да отговори абсолютно точно на най-често поставяния
въпрос: "Как трябва да постъпя в дадена ситуация?" Ето защо той дава
само най-общо указание. Затова пък на конкретните въпроси, уточняващи ставащото, егрегорът
дава и конкретни отговори, формулирани в думи. Трябва да се има
предвид, че при наличие на силна връзка между егрегора и дадения човек, егрегорът винаги може точно да каже какво трябва да се направи. Но това става само в изключително важни случаи, когато цената на грешката би била твърде голяма. А в случай на крайна необходимост егрегорът е в състояние да отключи съзнанието на човека и той да действува като марионетка. В
други ситуации егрегорът се нуждае от човешка инициатива и творчество.
Затова той не е склонен да дава точен и пълен анализ, а още по-малко -
еднозначни съвети за поведение!
Трябва да се подчертае, че ако се държим неетично по отношение на егрегора, тоест - не изпълняваме неговите изисквания, той може да ни затвори каналите за връзка и да
ни изтласка на по-ниско равнище на служене. А понякога може и дори да се откаже от нашите услуги. Много по-лесно е да си развалим отношенията с егрегора, отколкото да
ги настроим. Ето типичен пример.
Млад човек дочува силен зов - у него се появява силно желание да рисува с маслени бои. И той, за радост на близките, започва да се занимава с живопис. Но става така, че
не го
приемат в Художествената академия и той избира друга професия,
занимавайки се с изкуство само в свободното време. И ето че в един
прекрасен ден Сатаната, служейки си с ректора на Художествената
академия, подшушва на нашия герой: "Слушай, я зарежи тая скучна работа и
се отдай на изкуството! Ще усвоиш техниката и вместо да рисуваш от
време на време, ще можеш по цял ден да се занимаваш с рисуване!"
И се случват удивителни събития. Изведнъж техниката започва да противоречи на индивидуалното творческо начало. Но каква вреда може да има за един художник, ако се научи да използва полутоновете и перспективата? Май никаква! Е, да, но тук се е намесил художественият егрегор, който е поставил забрана: "Ти може да наблюдаваш всички
тези подробности - тон, полутон, контури и прочее, но аз искам от теб
да рисуваш само онова, което е важно за мен! И то в онзи стил, който аз
ти посочвам!"
Така любителят, превърнал се в професионалист, се сблъсква с нуждата от развитие на своята техника, тоест - от разширяване на канала за връзка със своя егрегор. Но и това не е всичко. Художникът се сблъсква и с изискването да промени начина си на изразяване. Което означава, че трябва да се включи към егрегора, съответствуващ на професионалната организация Съюз на художниците. А този егрегор винаги е строг и рaботи на ниски енергийни честоти. Той обслужва административната йерархия при тоталитарния вариант, или "народа" при демократичния вариант. И в двата случая
енергийната
честота на потоците се оказва на по-ниско ниво отпреди. В резултат на
това човек започва да се държи неетично към художествения егрегор. И в крайна сметка, първият егрегор го изключва от своя канал за връзка. А към професионалния егрегор той все още не е включен, тъй като това изисква известно насилие над себе си. И за художника възниква тягостна ситуация: четката го отблъсква, вместо познатият полет на мисълта, настъпва черната тежест на баналното. Висшите
канали към егрегора на художественото творчество са затворени. Но все
пак трябва да се живее и художникът зарязва своя роден егрегор, ставайки роб на професионалния. Обаче полека-лека оригиналността му изчезва и той се превръща в един от многото занаятчии, рисуващи в някакъв общоприет стил.
Aвесалом Подводни
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.