На 27.01.1795 г. близо до Южест в Силезия насред полето пред 50-на селяни изведнъж изниква пехотински корпус в три колони, предшестван от 2-ма офицери с червени знамена. В един момент отрядът спрял и от предната линия стреляли срещу селяните, които обаче не чули шум. Когато пушекът се разсеял, внезапно се появили и изчезнали хусари на кон. Сцената се повторила след 7 дни пред 400 души и след още 8 пред 30 души. Този път веднага предупредили генерал фон Сас, който отишъл на мястото с отряд войници. Призрачната армия, която междувременно била изчезнала, веднага се появила отново. От двете страни един срещу друг излезли двама офицери на кон. Живият извикал на призрака, който не отговорил. Живият понечил да стреля срещу призрака, когато всичко изчезнало.
Както се вижда, за тези тайнствени остатъчни вълни се съобщава във всички епохи и далеч не така спорадично, както сме мислили. Несъмнено това е физически механизъм, все още непознат, необяснен, но в никакъв случай фантастичен или свръхестествен ; той е подобен на това, което г-жа Моние е изпитала по време на поклонението на бойните места , където загинал синът й Пиер.
Това, което се случва с образите е възможно също и по отношение на звуците.
Но ако вселената до такава степен е изпълнена с вълни от миналото, които при някои обстоятелства могат да се реактивират и за даден кратък момент да станат доловими за окото и ухото, то твърде възможно е също понякога нашите записи върху магнетофонните ленти да предават именно остатъчните звукови вълни на диалози от миналото, диалози на живели на Земята, а сега – покойни.
Може би точно това се случва през 1968 г. на една пианистка, този път в Париж. Мари-Клод била съчинила няколко мелодии, които записала на магнетофона. Прослушвайки лентата, тя доловила няколко странни звука, после неясни думи и накрая съвсем ясно, все така наложени върху нейната музика няколко много отчетливо произнесени думи : “Ти... ето ! Рокинг ! “ , после : “ с вас... О, какъв студ ! ... Трябва да се връщам. “ Госпожицата живеела на шестия етаж, прозорците били залостени, къщата – съвършено тиха. Във всеки случай, ако някой глас би отекнал достатъчно силно, за да се запише върху лентата, тя би го чула. Нека я оставим сама да разкаже :
“ Пуснах отново апарата. Оставаха още 2 записа. Миг по-късно подскочих : остър ужасяващ вик заглушаваше моите акорди.”
Тя веднага спряла апарата, но накрая въпреки смущението си събрала смелост да прослуша последния откъс.
“Началото не се нарушаваше от никакъв ненормален шум, но към края нисък глас заглуши музиката : “Това е много мило”, после : “Ще си дойда”. Този глас ми се стори толкова близък, толкова истински, че ме побиха тръпки “.
От любопитство Мари-Клод оставя лентата да се извърти докрай, но от апарата не се появил друг шум. След като дълго размишлявала и осмиляла възможни хипотези, тя пуснала отново на прослушване лентата. Отново чула шепот, странните думи и острия вик. Размишлявала над всичко това, без да се сети да спре лентата след последните думи. И тогава изведнъж на края на лентата, там , където преди нямало нищо, тя доловила много ясно шум от дишане и след известно време мълчание в стаята отекнали викове на мъжки глас : “Луиз ! Луиз ! ... Къде си ? “ И отново мълчание. Тишина, нарушавана много пъти от далечни викове и задъхано дишане. После изведнъж изникнал ридаещ женски глас : “Къщата е по-надолу.” Накрая много след това мъжкият глас се появил отново, като силата му отслабвала : “Слушайте, слушайте , трябва да слушате ...”
На следващия ден Мари-Клод довела братовчед си и пред нощта направили нови записи, като оставили преди да си легнат апарата включен. Тогава женски глас произнесъл ясно на няколко пъти : “Робик, Робик, малкият ми ...” Мъжът се казвал Робер и Робик било галеното име, с което майка му го наричала. Робер разпознал гласа. Друг глас повикал Мари-Клод.
През 1919 г. Пиер Моние вече ни съобщава, че скоро ще разберем “процеса”на тези вълни. И наистина през 1922 г., без да навлиза точно в тази област на изследвания, той ни обяснява дори как ще бъде осъществен нашият напредък :
“Между нас има множество последователи на науките, които в земния живот са допринасяли за тяхното разгадаване, разграничаване и които тепърва ще се мъчат да просвещават изследователите на Земята : това е тяхната роля тук, това е мисията им и за тях това е голяма радост ...”
Но ако човек чете внимателно Пиер Моние, той има усета, че се намира пред една многостепенна загадка, която далеч надминава простите образи от миналото, уловени от хроновизора. Касае се за обективизация на всички наши мисли и чувства, за тяхната проекция под формата на вълни. Ето нещо от “Писмата на Пиер” до неговата майка :
“ С една дума ти можеш да забележиш, че остротата на едно чувство е фигура, имаща форма, чието качество, което мога да определя като “духовно устойчиво”, ти можеш да определиш. В никакъв случай не би било невъзможно да дадеш облик (въображаем, но в същото време и реален) на това пренесено усещане. Това чувство, което изглежда напълно субективно, не е такова, каквото вие го мислите, с вашето незнание на обективната действителност на психическата чувствителност. Скоро ще дойде ден, в който ще откриете това, което ще можете да наречете призраците на вашите чувства и мисли.”
Дали хроновизорът ще успее някога да улови тези “призраци” ?...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.