От векове хората наблюдават на Луната странна активност. Там има процеси и явления, които са необясними : - изменения на външния вид и контраста на изображенията на детайли на лунния релеф ; - изменения на яркостта и необясними излъчвания ; - изменения на цвета на лунния обект ; - поява и изчезване на тъмни петна ; - движещи се обекти . През 1966 г. астрономи, наблюдавали дъното на лунен кратер са забелязали странни полюси, които от тъмни са станали зелено-кафяви, след това са се развивали по радиуса, променяли са формата и към средата на лунния ден са достигали максимални размери. Към лунната вечер са избледнявали и накрая са изчезвали. През септември 1967 г. канадски астрономи са фиксирали в Морето на спокойствието тъмно тяло с вилетов оттенък, което се е движело от запад на изток.
През 1968 г. американски изследователи забелязали в района на кратера Аристарх как 3 червени светли петна са се слели в едно. По същото време японски астрономи са наблюдавали розово петно, покриващо южната част на този кратер. Накрая в кратера са се появили 2 червени и 1 син пояс с ширина около 8 км и дължина около 50 км.
Американският космически кораб Рейнджър 3 изпрати 300 фотографии на кратери на Луната с куполи вътре в тях. Те бяха съобщени обаче още през 1962 г. от френски астрономи. Няколко фотоса на НАСА показаха дълъг цигарообразен обект, лежащ на повърхността на Луната, който по-късно липсваше на други фотографии. Видяхме и пирамиди от обратната страна на Луната. Тя е винаги скрита за поглед от Земята и би могла да е идеално място за строителството от други цивилизации на космопорт.
Появата на небесния дует Земя - Луна е доста странен. Химическият състав на земните и лунните породи показва, че Луната не само не е била част от Земята, но и не е могла да се появи до нея. Луната се е появила някъде отдалеч, даже извън Слънчевата система и е била закотвена до Земята, когато е прелитала покрай нея или нарочно е била докарана в тази част на вселената с определени функции спрямо Земята.
Сред многото въпроси е и "неестествения" произход на Луната. Както и защо формата й е като топка . Но и защо космически кораб да не е такъв ? Това е най-икономичната форма, позволяваща да се получи максимален обем от минимална повърхност. Разбира се, такъв космически кораб трябва да бъде много твърдо метално съоръжение. Вероятно дебелината на неговите стени е 20-30 км. Но металите имат голяма топлопроводимост. Това означава, че техните създатели са покрили повърността й с топлозащитна обвивка дебела няколко километра. Именно в тях метеоритите са образували множество кратери. Вътре в Луната под металния корпус би трябвало да има огромно свободно пространство, предназначено за обслужващите движението и ремонта на кораба и т.н. Възможно е 80% от масата на Луната да е намиращият се в нея полезен товар на кораба. Със сигурност предположенията за неговото съдържание и предназначение в момента са извън приетите тук научни рамки.
Укриването на дейността на извънземните става все по-трудно. Не е изключено те да са искали превръщането на Земята в свой резерват или естествен междугалактически парк за живи видове, които да експериментират в тези условия по пътя на еволюцията .
Използвани са материали от Интернет
А в този линк ще видите още интересни подробности - http://vbox7.com/play:9dfd57f9&al=1&vid=
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.