Франсоа Брюн - "Мъртвите ни говорят"

Първите образи от отвъдното

Това, което Юргенсон направи при записа на гласове, Клаус Шрайбер пръв постигна при образите , в Екс-ла-Шапел, в началото на 80-те години. Тези имена скоро ще придобият световна известност. Оттогава досега много изследователски групи на свой ред получиха резултати, като особено се отличават измерванията на Ханс Ото Кьониг, който на един международен конгрес в Милано през юни 1986 г. пред 2200 участника представи цяла серия от диапозитиви във връзка с трудовете на Клаус Шрайбер. Между тях освен починали роднини на Шрайбер имаше и снимки на Роми Шнайдер, Курт Юргенс, много непознати и освен това 2 снимки на деца , чиито майки, намиращи се в залата , отлично разпознаха с вълнение, което може да бъде разбрано. По-голямата част от тези възпроизведени снимки могат да се намерят в книгата на Райнер Холбе, посветена на трудовете на Клаус Шрайбер.
Първите образи от отвъдното ! Фантастично ! И въпреки това...моите приятели от Люксембург също получиха такива образи...Ернст Сенковски от Висшето техническо училище в Майенс им помогна да монтират необходимата апаратура. На този етап тях все още ги ръководят приятелите им от отвъдното. Бюлетинът на изследователския кръг по въпросите на транскомуникацията, публикуван с техни усилия, съдържа един протокол със съвети на техника от предната вечер. Изображенията се появяват на тв екран и могат да бъдат възпроизведени на видео от камера. Ето резултата, който видях : два изгледа от гористи пейзажи, все още малко неясни. Планински пейзаж с долина. После изглед от нещо като планета, по-голяма от нашата луна, издигаща се над хоризонта. След това нещо като град , зад който течеше река, която по-късно техникът нарече Реката на вечността; в центъра на екрана се простираше силуетът на здание, по-голямо от другите. Тук е, уточни техникът, предавателният център за транскомуникации със Земята.
Но най-вълнуващият, а също най-отчетлив бе образът до кръста на младо момиче, в центъра на екрана и с лице към зрителите. Зад нея – морето: съответстващо на море в отвъдния свят. Ясно се виждаше движението на вълните и водните талази, които се разбиваха на този бряг на отвъдното. Тази млада жена се явяваше и с дясната ръка на устата изпращаше въздушна целувка на нас, зрителите, целувка на онези, които беше оставила на Земята. Всички тези образи, според техника съответстваха на третото ниво, според терминологията на Майерс. По-нататък в този труд ще видим, че има множество нива, множество планове в отвъдния свят и множество начини те да бъдат преброени. На Земята ние вече познаваме много системи за мерене на температура или силата на земетръсите, като например скалата на Рихтер. Така също има и скала на Майерс ! Засега нека се задоволим с уточнението, че класификацията на Майерс съдържа 7 нива или по-точно 7 етапа, понеже самият момент на смъртта се брои за първо ниво, а следващият междинен етап веднага след нея – за второ. Този трети етап следователно по класификацията си съответства на първото малко по-трайно ниво на съществуване в отвъдния свят.
Моите приятели от Люксембургския клуб за проучвания върху транскомуникацията (ЛКПТ) бяха получили вече множество други образи, между които един си струва да бъде отбелязан : на 16.01.1987 г. тв екранът показваше главата на един по-скоро млад, съвършено непознат човек. Тъй като образът и звукът не можеха да бъдат получени едновременно, нямаше начин човекът да бъде идентифициран.
На 2.05.1987 г. обаче моите приятели от ЛКПТ осъществиха нова връзка , този път със звук. Освен обичайната група тук бяха отец Андреас Реш – доктор по теология и по психология, професор по клинична психология и паранормални явления в Алфонсианума на университета в Латран, в Рим и също директор на Инсбрукския институт за граничните проблеми на науките ; Джордж Мийк, американски инженер, професор Сенковски и неговата съпруга. След гласа на Константин Раудив един друг глас на английски, но с доста забележим акцент на френски се представи ( аз самия прослушах записа ) :
My name is Henri Sainte-Claire Deville. I left your world in 1881 … Името ми е Анри Сен-Клер Дьовил. Напуснах вашия свят през 1881 г. и ви говоря от мое име и от името на целия наш екип от учени от Life-Line …
Life-Line е наименование на екипа, който работи в отвъдния свят във връзка с Джордж Мийк и неговата Mestasciense foundation .
И така, Дьовил бе намерил в Люксембург своя обикновен земен сътрудник и му говореше на английски. Но той се представяше за пръв път.
Веднага след края на предаването в същата нощ един от членовете на ЛКПТ отвори своя Larousse Universel и намери следното : Сен-Клер Дьовил (Анри Етиен), френски химик, роден на Антилските о-ви, починал в Булон-Сюр-Мер (1818-1881) , откривател на дисоциацията и автор на задълбочени трудове върху химията на металите.
В една следваща “транскомуникация” техникът разкри на приятелите ми, че лицето на човека, появило се на екрана на 16.01. е това на Дьовил. Пътуването, което Джордж Мийк трябваше да извърши до Люксембург, бе известно отдавна в отвъдния свят.
Тези първи стъпки може би ще предизвикат усмивки на умиление един ден, когато всеки ще има свой малък видеофон за връзка с отвъдния свят. В момента изследванията се извършват почти навсякъде. В Англия Дж. Гилбърт Бонър бил установил почти половинчасова връзка. В Шотландия на Алекс Макрей, електронен инженер, работил за НАСА (совалки) , през януари 1983 г., като изучавал апаратите на инвалидите за гласово управление , дошла идеята да улови гласове от отвъдното. Веднага последвал пълен успех, но предвид времето, само при повторно прослушване, не директно като Кьониг. Италианци и дори руснаци също са активни в тези изследвания . От страна на католическата църква най-накрая благосклонността на папа Павел VI се оправда: е, не с ентусиазма, който би могъл да се очаква, но много духовници се нагърбиха с тази дейност . Към имената на отците Лео Шмид, Жьомели, Карл Пфегер, Еугенио Ферароти Андреас Реш трябва да прибавим това на бенедиктинеца Пелегрино Ернети .........