ЗА СВОБОДАТА НА ОВЦАТА

Нека, след като вече говорихме за конформизма по отношение раз-
бирането на света и за готовите „пакетирани светогледи“, още веднъж
след Платон да се опитаме да свържем Човешкия Дух с Човека и да
се позовем на Робърт Пърсинг и неговия герой Федър, познал мъките
на това трудно начинание – да обучаваш някого в теория на единство
и свобода на живот: „Според него качеството е по-забележимо горе в
горите, отколкото тук, заличено от мръсните прозорци и океаните от
думи. Той разбира, че онова, за което говори, тук никога няма да бъде
прието, защото, за да го разбере човек, трябва да е освободен от за-
висимостта на властта, а това е институция на властта. За овцата
качеството е онова, което посочи овчарят. И ако вземем една овца и я
занесем горе в планината, в гората нощем, когато вее вятърът, тази
овца ще се паникьоса до смърт и ще блее и блее, докато дойде овчарят
или вълкът.“
Ето го отново проблема, поставен не през натиска на външното, а през
безсилието и незнанието на „вътрешното“. Овцата е идеалният пример за
пасивния и интерпретативно немощен съвременен индивид. Училищната
и университетската институции са лицемерни, когато говорят за „самос-
тоятелно“ и критично мислене, докато реално ревниво очакват подготве-
ните отрано отговори. Тогава е ред отново да се запитаме – що е критично
мислене?
То е онова мислене, което иска да провери готовите отговори, да скъ-
са с очевидностите и с конформизмите на разбирането. Това мислене не
може да се роди „свише“, то също се възпитава и отстоява. „Овцата“ в
примера на Пърсинг не е овладяла именно умението да свързва, да из-
вежда нови интерпретативни възможности от ситуациите на нерешеност.
Попаднала в подобна ситуация, тя жалостиво призовава „арбитъра“, кой-
то да реши за нея и да я прибере – или в кошарата, или в търбуха. Там,
където е сигурно.
Човешкият Дух има шанса да съдейства на Човека да разбира по-до-
бре себе си и да организира по-смислено живота си, като се изтръгва от
манипулативните предписания. Този шанс е заложен в способността му
да разобличава, да „разрежда“ фалшивата смислова плътност на всеки-
дневните светове, които са с много твърди и контролирани сценарии за
мислене и действие.
Проблемът на днешните хора е, че те не желаят да пробуждат и под-
държат в себе си интерес към Смисъла. Човешкият Дух е Пътят към
Смисъла. Защото Смисълът не е просто някаква монолитна маса, която
откриваме и консумативно усвояваме. Той е онези значещи компоненти
на битието, които ние самите трябва да открием и да се научим да свърз-
ваме. Подобни построения ни правят Човеци в плана на Божественото.

НАРЪЧНИК
ЗА ИЗВЪН-МАТРИЧНО
И НЕ-ЕГРЕГОРИАЛНО
МИСЛЕНЕ И ЖИВОТ