ПРОЕКТЪТ "МОНТОУК" ( Поредица )

Проект "Супермен" Иив Френсиз Лоргън, M.A.
Интервю с Анди Перо, оцелял след участието си в проекта контрол над ума, насочен към създаването на свръхвойници с пси-способности.
Анди Перо е бил подложен насила на въздействия по програмата за контрол на ума "Проект Монарх" - една програма за контрол над ума, основана на травмата и подобна на онова, което Кати О"Брайън описва в своята автобиография, написана от Марк Филипс, озаглавена "Транс-Формиране на Америка".
Анди Перо твърди, че е бил създаден чрез комбинация от генетична манипулация, базиращ се на травмата контрол над ума, и обучение по метода за умствен контрол на Хосе Силва - това е довело до неговите свръхчовешки постижения и пси- способности. В допълнение към това, г-н Перо утвърждава, че е бил насилствено използван като наемен убиец за извършването на тайни убийства, както и в мисии, свързани с проекта Монтоук, като например за извършване на пътувания във времето.
За пръв път Анди Перо представи пред публика своята история през август 1998г. като специален гост на Престън Никълс по време на поредица лекции с домакин Боб Юре от Филаделфия, Р.А. Аз бях толкова изумен от разказаното Анди, че го интервюирах лично така, че неговата история да бъде споделена с читатели на списание "Ънноун". За онези, които не знаят нищо за мен самият ще кажа, че съм работил 10 години по проучването на преживявания на хора, оцелели от различни видове аномални травми, например при ритуално малтретиране и контрол над ума. Поради опита, който имам с отвличане от извънземни, с паранормалното, с окултните и аномални травми, разпознах в Анди човек, като по чудо оцелял от базиращия се на травмата умствен контрол, чиято история не бива да остане скрита.
ЕЛ. Анди, откъде си по произход и кога започна твоето обучение?
АП. Роден съм във Фалон, Невада през ноември, 1969. По това време, баща ми беше командир лейтенант в Морската въздушна база на Фалон, Невада. Първите ми преживявания датират от времето, когато бях на две и половина години. На 5-годинки бях - семейството ми живееше в Мюнхен, Германия и си спомням, че посещавах два отделни класа в детската градина - един с немски, който беше във, или близо до военната база "МакГрю Арми Трууп" и друга детска градина - с английски. Имам проблясъци в паметта за измъчвания още на двегодишна възраст, по време на които бивах подлаган на шокови манипулации с игли, вкарани в ушите и гениталиите ми. Това, което те (контролиращите) правят е, че използват травма, за да отделят ума от тялото и да разделят ума на няколко части, които по късно могат да бъдат програмирани да правят неща от класа на свръхчовешките постижения. По принцип, те изключват всички нормални мозъчни импулси, емоции, и онова, което обикновено е там, а след това ги препрограмират отново. Това се прави с цел да се отстрани страха така, че когато ти програмират нови способности да не реагираш с обичайното и инстинктивно "Не мога, страхувам се...". Програмират те да действаш, а не да мислиш. Основното е, че те третират и програмират ума ти така, сякаш е компютър.
ЕЛ. Кои са хората, които движат секретни програми като "Монарх" и "Монтоук" и къде осъществяват своите дейности?
АП. Това е нашето собствено правителство. Един от моите манипулиращи, който се опита да промие мозъка ми и да ме накара да повярвам, че ми е баща, беше по принцип нацист. Аз му дадох прякора "Адолф", защото изглeждаше като ариец. След Втората световна война много нацистки учени бяха доведени в САЩ чрез нашата "Интелиджънс Къмюнити", която преди това работеше във връзка с контрола над ума в концентрационните лагери. Вярвам, че те са останки от нацистката партия, която работи съвместно с различни клонове на американското правителство и военните. Голяма част от обучението ми и тези сесии, по време на които ме измъчваха, бяха провеждани в университета на Рочестер, Н.Й. Обикновено ме водеха в уединена стая на тавана, или на последния етаж на библиотеката. Голямата библиотека, където проведоха по-голямата част от програмирането ми, беше в Римската Национална Въздушна База в гр. Рим, Н.Й. Използван бях също така и в стола на Монтоук, докато бях в Кемп Ниъроу Монтоук, Л.Й., както и в стола в Атланта, G.A. във въздушната база Добинс.
Устройството в Монтоук, намиращо се в Кемп Хиъроу, беше активирано отново от Министерството на военоморските сили и функционира до ден днешен. Има подземни бази, разположени на различни места в страната. Всяка от тях има различни функции и специалност.
ЕЛ. Какво представляваха някои от нещата, които програмистите на ума ви караха да правите?
АП. Спомням си, че майка ми ме записа в курс по контрол на ума по метода на Хосе Силва, с цел постигане на самолечение, релаксация, визуализация, огъване на лъжици със силата на ума и др. подобни. Това е и времето, когато видях двамата военни, които периодично ме посещаваха в детството ми, особено по време на спортни събития. Аз се представях изключително добре в курса по контрол на ума по метода на Силва (и спорта), и то до такава степен, че двамата военни се приближиха до мен и казаха: "Разбрахме, че имаш много специални способности. Някой ден ще работиш за нас." По онова време нe разбрах какво имаха предвид, но впоследствие двамата се появяваха през цялото ми обучение, през всичките години в колежа. Разбира се, аз не осъзнавах това, докато спомените ми не се върнаха. Справях се много добре със спорта и демонстрирах гениални резултати на теста за интелигентност, но когато бях около двайсетте заеквах толкова зле, че всеки мислеше, че съм тъпак и половина - заекването се дължеше на електрошоковата терапия.
Спомням си, че бях подлаган на електрошок много пъти, когато ме поставяха в затворен воден резервоар и ме караха да дишам под водата. В резултат се давих няколко пъти и се възстановявах единствено поради това, че си бях изградил мислено басейн за лекуване. Научих се да изграждам своя собствена умствена лаборатория по метода на Силва - натъпкана със свръхмощен басейн за лечение, който можеше за излекува всяко нараняване. Бях принуждаван да продължавам страданията отвъд всичко, което можете да повярвате, за да постигна свръхчовешки постижения с оглед на силата и способността за оцеляване.

ЕЛ. Разкажи ми нещо повече за различните свръхчовешки способности, които откри, че имаш.
АП. Треньорите ме въвеждаха в транс в който ми казваха, че мога да скоча от стълба с минимална височина. В ума си вярвах, че скачам само от табуретка или ниска стълба. В действителност, постепенно ме караха да скачам от все по-големи височини - стигна се дотам, че успешно скачах ог сгради и дори от самолет без парашут. Когато ми контролираха ума можех да правя това, което ме инструктираха, докато им вярвах. Можех да направя 200 или повече набирания в перфектна форма, понякога в продължение на около половин час, или докато ми кажеха да спра. Вдигах тежест 545 либри* в колежа и много повече (500-1500 либри), докато бях с контролиран ум в тренировъчната лаборатория, недалеч от Рочестер, Н.Й. При скоковете, които правех, беше сякаш падах като котка - спокойно и хладнокръвно, без никакъв страх, фокусиран като лазерен лъч единствено върху приземяването.
ЕЛ. Има ли други като теб, които са имали подобно обучение и преживявания?
АП. Мисля, че има хиляди други деца и хора, които са използвани като мен и много от тях изчезват - мнозина умират по време на процеса на обучение. Тях ги считат за предвидена фира. Онези, които успеят да оцелеят на най-безпощадното програмиране, живеят, за да се превърнат в това, което се нарича Момче от Монтоук. Дънкан Камеран е подобна личност. Като общо, момчетата и младежите ги обучават за куриери, помощници и свръхвойници и дори за психо-убийци. Жените ги използват предимно за секс-агентки - пример за това е историята на Кати О Брайън.
ЕЛ. В какви видове специални мисии или експерименти свързани с пътуването във времето си спомняте, че сте участвали?
АП. Имаше периоди, в които помня, че съм на малкото летище в Рочестер и ме взема един бомбардировач Ф-16 - отиваме в някакъв югозападен пустинен терен, или такъв за специализирано военно обучение и курсове по преодоляване на препятствия или специални наемни мисии. Помня, че видях и други мъже в черни тениски и панталони поне веднъж. В други случаи, се оказвах на някакъв самолетоносач в морето. След мисията ме откарваха обратно и се връщах в колежа след един-два дни, или дори часове, без дори да си спомням какво се е случило. Всички тези мисии се осъществяваха по времето 1988-1992г. под въздействието на дълбинно хипнотично програмиране**, с изтрити спомени, но впоследствие някои от спомените ми да започнаха да се връщат. Също така бях обучен да боравя с различни видове оръжия - как да ги зареждам, почиствам, специалните характеристики на всеки модел и стрелба по точни цели, непрекъснато и перфектно - без да мисля - просто действах.