ПОДЗЕМНИТЕ ГРАДОВЕ НА МАРС

Интервю с Ал Биелек
1991
Интервю с Ал Биелек, взето през 1991 от репортер на "Соврин Скрайб в Макена", Вашингтон. В него Ал разказва как в края на 70-те той и брат му Дънкан били транспортирани чрез машина за създаване на Тунели във времето разположена в базата Монтоук, Лонг Айлънд, до вътрешността на подземни съоръжения на Марс. През 1969, САЩ, Русия и някои извънземни, вече имали бази на повърхността на Марс по силата на споразумение, сключено между извънземните и САЩ, наречено "Алтернатива 3". Американският персонал на Земята не могъл да получи достъп до подземните съоръжения поради липса на тежко оборудване. С помощта на точните координати за Марс, обаче, машината за Тунели във времето е можела да пренесе Ал и брат му до всяко място върху или вътре в планетата с точност до няколко инча. Биелек и неговия брат Дънкан Камеран са били използвани при изследването на подземните градове на Марс.
СС = Соврин Скрайб АБ = Алфред Биелек
СС: Относно вашият опит на Марс: преминали сте през тунел във времето - пристъпваш, и си на Марс. Какво видяхте там?
АБ: Аз не съм бил на повърхността на Марс. Ние бяхме под земята. Историята има връзка с описаното в книгата "Алтернатива 3"* и с телевизионната продукция излъчена в Англия и подчертаваща факта, че ние имаме бази на Марс, една или повече, създадени в резултат на съвместна операция на американското правителство. Не зная дали в това участват и руснаците и извънземните. Това са в бази на повърхността. Всъщност, това е операция на Световното Правителство - то не е точно правителството на САЩ.
След като някъде към 1969 г. кацнаха на повърхността, те откриха, че има входове, водещи към подземия, които са запечатани, и така разбраха, че има нещо там долу. Носеха се слухове, че вероятно има останки от древна цивилизация, погребани под повърхността поради това, че имаше доста останки над земята - разрушени градове, които по изчисленията на НАСА са били там от около 250-300 000 години. Оказа се, обаче, че са блокирани всички входове, които водят към подземните области. Така в края на 70-те години бе установена връзка с онези, които се занимаваха с проектите "Монтоук" и "Финикс". "Можете ли да направите нещо за нас? Не можем да проникнем под повърхността на Марс". Те казаха: "Да, смятаме, че можем. Дайте ни някакви координати от повърхността на планетата. Ще трябва да направим астрономически изчисления". Което и направиха, и вкараха всичко в компютъра. Искаха да отидат двама души и се случи това да бъдем брат ми и аз.
СС: Защо двама?
АБ: За да има потвърждение какво е видял всеки от тях и за в случай, че под земята възникнат някакви проблеми. Всъщност, те не знаеха какво има отдолу. И така, изпратиха нас и ние отидохме. (Посредством устройството за пробиване на тунел във време-пространството, разработено в резултат от Експеримента Филаделфия). Имахме проблем със светлината. По това време трябваше да си носим осветление. По-късно, доколкото си спомням, открихме някои от техните източници на светлина и ги включихме. Накрая намерихме последните останки от Марсианци, ако искате да ги наричаме така, умрели под земята преди около 10-20 000 години, които бяха оставили всичко, което е имала тяхната цивилизация под земята. Открихме огромни количества статуи, които изглеждаха като религиозните статуи.
СС: Как изглеждаха те? Колко големи бяха?
АБ: Обикновено 6, 7, 8 фута високи, каменни, със скъпоценни камъни инкрустирани в тях и т.н.
СС: Хора ли наподобяваха?
АБ: Да. Бяха доста добре запазени. Открихме голямо количество научно оборудване. Намерихме и електронно оборудване - тонове и тонове неща. А впоследствие се носеха слухове, че ... бях го забравил, докато Дънкан преди около седмица не ми напомни за това. Той каза: "Не забравяй за седемнадесетте хиляди метрични тона Марсианско злато, което измъкнаха оттам". Според това, което той си спомня, то е било много странно злато. Било пет пъти по-плътно от нашето на земята. Струвало е невероятно състояние. Къде е отишло, нямам идея, но беше върнато в Монтоук и оттам отиде някъде. Имаше няколко официално разрешени пътувания. След това на Дънкан и мен ни хрумна блестящата идея, че след като така и така всичко е в компютъра, хайде да направим едно-две самостоятелни пътувания и да си проведем наши собствени разследвания. Така и направихме. След второто бяхме разкрити и ни спряха. Това беше, когато той влезе в архивите и откри огромни по обем записи на цивилизацията, която беше погребана там отдолу.
СС: Какво открихте?
АБ: Той беше този, който ги прочете. Аз не можах да ги прочета.
СС: Той не ви ли каза?
АБ: Не. Да, каза ми тогава, но сега не мога да си го спомня. Паметта ми е много странна - току се включи, току се изключи. И тази част от нея никога не ми е била ясна в смисъл какво в действителност е открил. Непосредствено след това бяхме отстранени. Но определено си спомням някои от другите инсталации, които открихме там. Имаше много странни големи генератори от някакъв тип. Ако не сте го гледали, препоръчвам ви да гледате филма "Зов за завръщане". Фактът е, че когато гледах този филм, той ми напомни, че съм бил там. Не колониите, а кадрите от подземията, където показваха онези големи съоръжения, за които директорът казваше, че вероятно са генератори на кислород. Нещо такова. Погледнах ги и казах: "Не са кръгли - шестостенни са". След това се запитах: "Откъде, по дяволите, зная това?" Нашият поглед към Марс беше откъм подземията. Не сме виждали почти нищо откъм повърхността му.
СС: Видяхте ли под повърхността му
лед, както във филма?
АБ: Лед ли? Не.
СС: Доколкото си спомням от филма, стопиха много лед, за да създадат атмосферата.
АБ: Това там отдолу не беше лед. Имаше и генератори за кислород, в които имаше известно количество запаси. Имаше система за генерирането му, която очевидно древните бяха изоставили. Всъщност не зная много за нея, но тя беше активирана преди да се преместят в колониите на повърхността.Освен това разтопиха полярните шапки. Носят се слухове, че са използвали една-две водородни бомби за тази цел. Аз самият не знам дали това е вярно. Но те определено стопиха много полярен лед, за да си набавят вода - тя все още е рядкост там, но я има. Атмосферата е разредена, но има атмосфера и температурата е достатъчно висока. В екваториалната част нямат проблем с оцеляването. Тя е около 50 градуса и, разбира се, астрономите са знаели това от около 50 години. Съвсем спокойно от гледна точка на температурата там може да има живот.

СС: Осветлението, за което споменахте - какво представляваше?
АБ: Непозната форма на осветление, след като открихме как да го включим. Някои от силовите генератори все още работят. След като включихме осветлението, в подземията светлина не ни липсваше. Иначе трябваше да носим наше осветление и фенерите не бяха така ефективни, тъй като това бяха огромни подземни кухини от по няколкостотин фута с високи тавани, така, че портативните фенерчета не бяха особено подходящи за такава огромна камера. Накрая открихме, че те имат свое осветление. Светеше много ярко.
СС: Имаше ли информация за лицето на Марс?
АБ: В подземията - не. Между другото, на Марс има повече от едно лице. Откриха няколко, но си спомням обявеното от НАСА преди няколко години, преди около 2 години, че приемат нискочестотно радиопредаване от Марс. Ако правилно си спомням, беше около 50 килохерца - доста ниско ниво, показващо, че оборудването, или каквото и да е там, генерира радиочестотен сигнал, който беше кодиран, оборудването беше доста старо и вероятно почти напълно износено така, че странното беше, че изобщо издава нещо, но сигналът беше достатъчен, за да го прихванат, прекарат през компютър и дешифрират. Това беше предупреждение. Съобщение-предупреждение към хората да не допускат грешките, които са направили те.
СС: Имате ли някакви чувства относно пребиваването си на Марс? Какви бяха общите ви впечатления?
АБ: Копаехме в останките на стара цивилизация, която предшестваше нашата и това предизвикваше много странни чувства. Да гледаш към това, което е останало от нещо, което някога е било велика цивилизация и да си даваш сметка, че те буквално са умрели там и са оставили всичко след себе си и всичко накрая се е затворило. Всичко там умишлено беше поставено под земята. Очевидно това е бил начин за оцеляване, защото градовете отдавна са били разрушени, а те са живели и са останали там.
Доколкото разбирам, след атаката (каквато и да е била тя), на повърхността са оцелели определен брой Марсианци. Може би някои са поели към Земята, а останалите са решили да останат там, на Марс, под повърхността. И в съвсем буквален смисъл, тяхното потомство е умряло, и цялата раса останала на Марс е измряла. Доста странно чувство е да си дадеш сметка, че останките от расата са напълно измрели под земята. Те просто са оставили цялото си оборудване там.
СС: В своята книга Род Стайгър споменава 18 март 1990 г. като важна дата в историята на ПСИ-групите. Тоест, че на тази дата тяхното оборудване се е повредило и на 20 март всички са се оттеглили. Бихте ли обяснили това?
АБ: Това което стана, беше много странна история. През януари 1990 г. ПСИ-групите получиха ново оборудване, тъй като Националната агенция за сигурност работеше по него от години; шпионско оборудване, което развива ума и неговите способности - при хора, които вече имат доста големи способности, става направо нещо страхотно. След вкарването на това оборудване, след като се научиха как да го използват, те просто намериха себе си - поради това, че то им даваше възможност да намират дадена картина, намираща се в нечии файлове където и да е по света, или да проследяват липсващ файл, или липсваща информация, която са били инструктирани да възстановят или намерят. Те не я възстановяваха, а просто я намираха, а много интересно беше как открихме това.
Още през ноември 1989 г. Дънкан ми беше предсказал, че през март 1990 г. ще ми бъде връчено доказателство за експеримента "Филаделфия". През точно този уикенд, точно тази неделя, бях във Финикс. Бях излязъл да обядвам и после се оказа, че имам телефонно съобщение от Престън и че той е в паника. Баща му беше главен учен във военноморската флота и работеше по проекта "Филаделфия". Преди да умре той казал на сина си какво се е случило - казал му, че притежава някои файлове и че ги предава на сина си, но го съветва да не казва на никого за тях. И така, това момче, което е неизвестно за мен, никога не казало на никого какво има. Седмица преди посещението му при Престън, на вратата му почукали правителствени агенти. "Трябва да претърсим дома ви." "Защо?" "Разкарай се." И започнали да разпердушинват къщата. Той знаел какво търсят. То не било там, но той казал. "Не знам какво търсите." И те не го открили. Отнело им няколко дни. Той ги разколебал. След това отишъл, взел си купчинката с файлове, която съдържала две ролки с лента заснет материал за "Рейнбоу 3" и "Рейнбоу 4", на която били записани двата теста на Елдридж, очевидно все още строго засекретени, (според това, което Престън каза, тъй те като се оказали в неговите ръце).
Така той започнал да се обажда на своите приятели, за да види кой може да се погрижи за това и да го отърве, тъй като правителствените агенти били по петите му - били на около два часа след него и го следели. Никой от приятелите му не искал дори да докосне тези материали. Той изредил дълъг списък от хора и в края на този списък бил Престън Никълс. Обадил се на Престън и той си бил в къщи. Казал: "Идвам да ви дам нещо". "За какво се отнася?" "Ще бъда при вас в еди-колко си часа." Отива там и му дава файла и филма и му разказва историята за своя баща и правителствените агенти и т. н. Престън му казва: "Какво да правя с това?" Оня казва: "Не знам. Сега това е твой проблем. Правителствените агенти са на около два часа след мен." Извежда Престън навън и му показва колата си с дупките от куршуми във вратата и му казва: "Аз изчезвам оттук." И си тръгнал.
Престън, паникьосан, се опитал да намери някой познат този ден, включително и мен самия, но не успял. Дънкан, още преди това същата сутрин, надушил нещо, благодарение на психичната си сензитивност - надушил, че се задава нещо много сериозно. След като момчето си тръгнало от Престънови, той си отишъл в къщи, затворил се в спалнята, заключил вратата и пропълзял под завивките и останал там до 5 ч. същия следобед. Това е факт. Паникьосал се. Дори не вдигал телефона. Изключил си и телефонния секретар.
Така, че ето какво става. Престън не успява да се свърже с мен. Накрая, когато успява (аз му се обадих), ми каза: "Обадих се на "Агенцията за национална сигурност" и им казах, че имам един много горещ материал тук, който не искам да е в мен. Попитали го: "Какво е?" И той им казал. Те казали: "Не го искаме." Той казал: "Трябва да се отърва от това нещо - то е засекретено с ниво Черна карта". Те казали: "Добре, ще изпратим агенти на ФБР да го приберат. Така се оттървал от цялата работа. Аз му се обадих по-късно и все още не мога да му простя за това. Но интересната връзка с ПСИ-групите, за да се върна на вашия въпрос, е, че накрая успяхме да свържем факта, че с помощта на новото оборудване те успяват да идентифицират дадена фотография, ако е в нечий файл и че очевидно имат заповеди непрекъснато да откриват информация, свързана с експеримента "Филаделфия" и да се грижат на всяка цена тя да не стига до мен. Така открили кое е това момче и изпратили правителствените агенти и така се разбра тази история за момчето, чийто баща бил главен учен. Не знаем какво е станало. Повече никога не го видяхме.
На следващия ден сред ПСИ-групите се вдигнал голям шум и те били предупредени от някой външен, който имал приятелски чувства към нас, да изчезват оттам, защото всички инсталации там щели да бъдат разтопени в буквалния смисъл. Предупредени били да изчезнат. Всички се махнали, освен десет души, които били съвсем нови доброволци, на които било казано да защитават машините с живота си и те в буквалния смисъл на думата направили точно това. Те загинали, останалите се махнали от правителствена служба и изчезнали. Създала се паника и провели среща с президента...
СС: Кой е разтопил оборудването?
АБ: Външни не са... да го кажем така - извънземните.
СС: Знаете ли кои са те?
АБ: Да, но няма да ги назова.
СС: Това същите онези ли са, за които Престън каза, че са разтопили антената на летището МакАртур навръх Деня на Благодарността миналата година?
АБ: Да, основно. Те се погрижиха за съоръженията в четири града в САЩ - едно във Форт Мийд и още три други. Едното, струва ми се, в Атланта, друго край Ню Орлийнз, и едно някъде на запад. Всеки от тях се махнал и изчезнал. Самите места били разтопени. Президентът изпаднал в паника, на практика апоплексия. Опитал се да се обади на предишния директор, който бил в пенсия. Казал, спешно е, искаме да говорим с вас. Той отишъл да говорят. Ще кажа само първото му име - Емил. Вече бил на 90 годишна възраст. Казали му какъв е проблема. Той казал: "Ще се опитам да го "видя", но ще ви отговоря след около три дни. Тогава ще ви кажа дали ще се върна и организирам отново всичко това за вас."
Междувременно, те се свързали с Агенцията за национална сигурност и се опитали да вземат от техните ПСИ-агенти, не от ПСИ-групите, обучени за различна мисия; те не се обучават по двойки, а индивидуално. Агенцията за национална сигурност им казали да си гледат работата и се измъкнали с това. Казали: "Ние не сме обучени за работата, която вършите вие. Не можете да ползвате наши хора." Накрая, в следващия петък, Емил се върнал при президента и казал: "Отговорът ми е Не. Няма начин да се върна и да направя нещо за вас. Вие и така сте загазили здраво и след още 30 дни ще загазите още по-здраво." Взел си нещата и си тръгнал. Предполагам, че тогава го видяхме за последен път, поне по тези места.
Но ПСИ-групите останаха разпуснати до ... те се опитаха на наберат нови хора и подбраха някои, но нищо не беше като преди, защото отнема около четири години да ги обучиш, обикновено даже пет.
СС: Значи, отново я изграждат като резерва.
АБ: Опитаха се. След това, преди така наречената Война в Средния Изток с Ирак, направиха сделка като част от ситуация, която може да доведе до декларация за война, във връзка с което получихме цялата възможна подкрепа от "британските европейски нации" с изключение на Германия - като част от сделката помолиха британското, френското и руското правителства, които също си имаха свои собствени ПСИ-групи, да заемат отново свои членове на американското правителство в провеждани от него операции. И те го направиха. Осъществиха трансфери и изградиха отново цялата организация с първоначалната й мощ буквално за едно денонощие.
Сега им беше писано да преживеят известен шок, защото новата група се опитала да върне някого обратно в тяхната група, за да проведат операцията - Емил; както разбирам, той е бил вдъхновен директно от тях - отново от извънземните, и им било казано, че това стопяване не може да стане при никакви обстоятелства, че те били свръх-сигурни в своите съоръжения. Това ги потресло. Всичките си отишли. Сега правителството са в точка нула.
СС: Значи, групите си отишли за втори път.
АБ: Точно така. И правителството отново остана с празна торба. Що се отнася до самия мен, те могат да продължат да държат торбата празна. Организацията на ПСИ-групите не е злонамерена, те не са злонамерени хора, те са много добре обучени - сензитиви и хора с ПСИ-способности, които имат мисия. Основната мисия през последните години не е била тази отпреди пет-десет години, когато са ги използвани за нападения. Но накрая сложили точка на това, когато била създадена Агенцията за национална сигурност и те станали част от нея едва през 1949-50 г., а възникнали през 1940 г., под ръководството на Хари Бенет, по време на управлението на администрацията на Рузвелт. Та казали на правителството: "Вече няма да извършваме нападения, защото вие имате други организации и секретни групи, които могат да правят това много по-добре от нас, поради което ние отказваме да го правим." Но всяко от останалите неща продължава да се прави и това предимно са: пси-шпионаж на територията на страната, извън нея и навсякъде на планетата; получаване на информация за всичко, което правителството иска да знае, но не може да получи по нормалните шпионски канали; или, да речем, в случаи, когато твърде много агенти са били убити, или нещо такова; да речем, че искат да надзърнат в някоя свръхсекретна инсталация в Русия или Китай, или в каквото и да е. Агентите с ПСИ-способности могат да погледнат в нея и да видят каквото си искат. Те могат да четат книги от бюрата им, доклади извън бюрата им, да им пооткраднат някой и друг файл.
СС: Могат да дематериализират, така ли?
АБ: Да, могат. Могат да предизвикат пожар в даден архив, отдалечен на няколко хиляди мили, ако искат, или ако бъдат инструктирани да го направят.
СС: Може би могат да подадат по същия начни и дезинформация?
АБ: Теоретично - да. Могат да транспортират малки предмети. Имат психо-кинетична способност, която е много добре развита. Не могат да преместват големи предмети, но малки обекти, като например лист хартия, или малък пакет хартия, доклад - с това могат да се справят. Те имат много способности. Освен това те са и с много промити мозъци и много сериозно надъхани в служба на правителството и относно това какво трябва да правят и са обработени до степен да приемат напълно протоколите, в съответствие с които им се налага да работят. Това, разбира се, за тях означава, че те са лоялни на службата си, на правителството. Единствената етика и правила, които познават, са онези, които са им били дадени от правителството и това им е внедрено, втълпено и подработено до степен, в която не може да бъде направена никаква промяна. Знам само за двама души, по това няма да навлизам в подробности, които решиха да се измъкнат от това и които успяха да го направят. Но когато го направиха, започна най-големият лов на хора в историята на тази страна, с цел да намерят тези двамата и да ги върнат обратно на правителствена служба. Престън видя полицейските доклади, докладите на ФБР, тъй като полицията решила да се намеси - минали по островчетата за пешеходци там, където не се предполага да има никакви коли, направо изблъскали минувачите от пътя си, спрели точно пред
щанда на Престън и казали "Ти си приятел със__________ ." Престън им казал: "За какво
говорите?" Знаеш какво имаме предвид." Престън погледнал надолу към предната седалка на полицейската кола и там имало досие на ФБР и снимка и имената на двамата, които търсели. Пишело, че ако бъде получена някаква информация за местонахождението им, трябва да се докладва незабавно в офиса на ФБР във Филаделфия. Никога не ги заловиха. Те бяха твърде умни. Знаеха какво правят. Освен това, откраднаха няколко неща от оборудването на правителството, включително ... защо пък да не го кажа ... правителството има генератори на алтернативна реалност - портативни, които човек може да носи в малко куфарче и така могат да прехвърлят себе си и това куфарче в алтернативна реалност и да не могат да бъдат проследени. Не могат да ги открият.
СС: Нещо като да се паркират в друга ...
АБ: Да се паркират в друга вселена, така да се каже, паралелна на нашата, много подобна на нашата, както обяснявам в лекциите си - паралелна реалност. Правителството притежава оборудване за това - портативно. Имат го от години. Не зная от кога. Та двамата разполагаха с него и го използваха, за да стоят настрани, и често поглеждаха какво става и когато откриеха, че полицията е там, казваха: "Те нека да си стоят там, ние ще си стоим тук." Крайният резултат е, че тези двама души, с които се запознах преди години, накрая отпътуваха от планетата, като хванаха една совалка. От тази планета редовно летят совалки до Алфа Кентавър 4, които по силата на едно споразумение осигуряват безопасност за хора, търсени от правителството на САЩ. Съществува споразумение. Отнема около дванадесет часа, докато получиш разрешението. Очевидно са взели семействата си - своите сестри, братя, баща, майка, със себе си. Доколкото знам, все още са там.
СС: Кой кара совалката?
АБ: Изглежда правителството на Алфа Кентавър, но не зная. Във всеки случай, тя лети редовно два пъти седмично. Не зная къде е мястото й за кацане. Разбира се, това се пази в тайна.
СС: Каква е формата на тялото им?
АБ: На съществата от Алфа Кентавър ли? Като на хората - съвсем същата. На тяхната планета има много по-малко население. Те не са пренаселени. Те са напреднала цивилизация - малко по-напреднала от нас - не кой знае колко, но са по- напреднали. Те не харесали някои неща и начина, по който правителствените агенти третирали двамата, след като вече нямали нужда от тях и в резултат - не знам как се прави, но ако стигнеш до тях и поискаш убежище, ако ти издадат карта, просто се качваш на совалката и си там. Повече нищо не знам за тези двама души. Не съм ги виждал оттогава. Това с убежището е много интересна дребна подробност - на нашето правителство това не му харесва особено, но съществува споразумение и те го спазват. Очевидно съществува подобно споразумение и с другите правителства - според мен с всички земни правителства, но не съм сигурен. Имам чувството, че това споразумение включва и външни правителства. Съществува редовна връзка обаче. Не знам дали Престън е говорил за това във връзка със "Супер Ламинъри Къмюникейшън Системс", които бяха разработени от 1ТТ през 60-те години. Това е една от другите последици от експеримента "Филаделфия" ; изследванията бяха направени от 1ТТ, тъй като те бяха в известна степен включени в тази програма. Те имаха много сериозно участие и бяха главният договарящ на проекта "Финикс", но освен това си играеха и много други игрички. Един от тях изграждаше направо нова комуникационна система. Това беше изследване, което се базираше на енергии от по-висок разряд и на ефектите които предизвиква, на скоростите на разпространението й и на проучването на всичко това, и на откритията. Всичко това е много интересно. При енергията от шести разряд можем да разработим комуникационна система със степен на разпространение С6, т. е. С на шеста степен. Те сега имат едно С8 - С на осма степен.
СС: "С" скоростта на светлината ли е?
АБ: "С" е скоростта на светлината на осма степен. Това е такава скорост, че буквално могат да комуникират ясно през галактиката само с устройство за изместване на фазата. Няма никакво закъснение. При "С"-системата имаше закъснение, затова преминаха на осма степен. 50 000 светлинни години през нашата галактика могат да бъдат изминати за частица от секундата. Значи, Айнщайн в известен смисъл е сгрешил. Нищо не може да се движи по-бързо от светлината ли? Може. Това отдавна е постигнато. Може би е било направено дълго след като е направил това изявление. Айнщайн се отказа от някои от изявленията си в ранните години преди своята смърт, но това не беше официално оповестено.
СС: Като стана дума за извънземни и технологии, знаете ли с кои от тях говореше Тесла?
АБ: Основно с Плеядианците - те бяха една от основните групи за комуникации. Също така и групата наречена "К" - съкратено от Кондрашкин. Това е най-добрият превод. Те бяха един вид хуманоиди с леко зеленикава кожа без коса. Ако ги предрешиш както трябва и избелиш кожата им и им сложиш една старомодна перука, спокойно могат да минат за англичани. Не искам това да прозвучи като някакъв обиден намек към англичаните, но наистина най-лесно биха могли да минат за англичани. Боята, или пудрата, или това, което си слагаха на кожата, не можеше да изтрае повече от две седмици. Освен това имаше и двама други, които не знам кои бяха. Когато започнеш да викаш към космоса, не знаеш кой ще отговори. За разлика от тях, Тесла знаеше 11 от общо 12-те езика и предполагам, че тези хора му отговаряха на английски, но не съм съвсем сигурен в това. Не съм бил там. Само чух историите от двама други изследователи, които бяха работили с него преди неговата смърт. Казваха ми за съществуването на оборудването и за това, че той се свързвал с тях почти ежедневно.
СС: Споменахте в своите лекции програмирането по Райх. Как човек може да познае, че то му влияе?
АБ: След като ти е направено, не би могъл да познаеш. Приложиха тази система на Дънкан преди време, може би даже повече от веднъж, и имаме приятел на изток, който работеше в болница и който е виждал и самото оборудване, знае какво прави то и какви са неговите възможности. Престън провери в книгите и откри, че този точно вид напреднала технология обикновено се води като оборудване за електрошокова терапия. Сега тя е много напреднала, компютъризирана, с флопита и много мънички електроди, а не големите, които се използваха преди. Сега има съвсем тънки сонди, с големина 50 кв. мм. Прикрепват ги към критични, особено чувствителни точки на тялото. Поставят около осем такива. Има и компютърна програма, която използват, и която довежда човека до оргазмено състояние с помощта на електрониката, и задържа в това състояние, при което целият човешки ум - от съзнанието до подсъзнанието - остават напълно изравнени и отворени. Следователно, можеш да премахваш погребана в подсъзнанието информация, да препрограмираш лицето, да правиш каквото си искаш в този смисъл. А когато програмата свърши, я затварят, връщат лицето в така нареченото нормално състояние с блокаж на паметта относно всичко, което се е случило, или с напълно нов имплантиран спомен за това, което е станало през този ден - или като заместител на цялата му памет, или каквото решат. Обикновено поставят в паметтта заместващ спомен. Това се случи веднъж с Дънкан. Доста време ни отне да го открием, но успяхме. Могат да направят това с всеки, който искат. Грабват ги физически и ги замъкват в болницата. По закон, всяко болнично заведение, което използва федерални фондове, трябва да има една от тези машини в своите помещения и обучен персонал - строго ограничен - който да може да борави с тях. Оборудването може да се използва и за "нормална" електрошокова терапия в обичайния си режим на действие, използван от лекарите, макар че е много по- усъвършенствано и по-слабо увреждащо. А могат да го използват и за препрограмиране - оборудването е едно и също. Но за да се осъществи препрограмирането, е необходима дискета, която се държи под ключ и може да се използва само от определен правителствен персонал. Когато се извършва подобно програмиране, то се осъществява от правителствен персонал. Обикновено не се отразява в дневниците и никога не се таксува от болничната организация и не се финансира от болничния, или от медицинските фондове. Покрива се 100% от федералното правителство, а дневниците се замитат под килима. Веднъж го направиха на Дънкан и след това се опитаха отново.
СС: Физически ли го взеха?
АБ: О, да. Доста време ни отне да го открием. Базира се на принципа на Райх, на неговите стари теории. Оригиналните техники за програмиране бяха по-физически, но сега го правят по електронен път. Сега всичко е по-ясно, така да се каже, много по-лесно да се осъществи, и много по-лесно да се покрият следите. Законът гласи, че тези инструменти, или части от оборудване, трябва да бъдат достъпни за институции, които не се финансират от федералния резерв. Препоръчват да ги има, но не са задължителни.
СС: Как се чувствате във връзка с всичко това - искате ли да си отмъстите на тези момчета? Къде стоите спрямо това лично вие?
АБ: С удоволствие бих ... Ами, къде стоя ли? Първо, смятам, че отдавна е време хората да научат факта как тяхното правителство ги е лъгало практически за всичко, като се започне от политиката и се свърши с науката, за да прикриват тайните проекти и отвличанията на хора, извършвани от същото това правителство. Не говоря за отвличания от извънземните - говоря за отвличания от правителството с цел препрограмиране - за вкарването на хора в специални проекти, против тяхното желание.
СС: Звучите ядосан. Ядосан ли сте?
АБ: О, да. Много, защото провалиха живота ми, живота на Дънкан, живота на много хора, които познавах и които бяха част от този проект, оригиналния проект "Филаделфия". Не опропастиха чак толкова много животи по проекта "Финикс" от гледна точка на разбиването на семейни връзки и други подобни, но определено елиминираха и някои хора, които бяха свързани с проекта "Финикс". Те бяха буквално убити - някои случайно, други умишлено, някои бяха препрограмирани и отведени само Бог знае къде. Много от тях бяха пренесени в друга времева рамка така, че никога не се завърнаха към първоначалната си точка на произход и живеят, където са, при кой знае какви обстоятелства. Масовото преразпределяне, ако искате да го наречем така, на хора, препрограмирането им, е нещо, което е напълно чуждо на нашата Конституция и нашите концепции - не само на нашите религиозни вярвания за свободата, но и на нашите политически концепции за свобода такива, каквито ги знаем от Конституцията от почти 200 години. Конституцията съществува от по-дълго, но казвам почти 200 години, защото тези правителствени програми излязоха на сцената около 1947 г. и стават все по-лоши с всяка измината година и се отнасят далеч не само до САЩ. САЩ, обаче, като че ли са най-злонамерените. Подтискането на хора и упражняваният над хората контрол са най-силни в САЩ - там е много по- зле, отколкото в Русия. В Русия има много по-голяма свобода на словото, отколкото в нашата страна. Говоря за последните година-две, а не за времената преди това.
Соврин Скрайб
Р.О. ВОХ 350, МакКЕННА, Ва. 98558


Емилия Манолова - откъси