Музиката като средство за въздействие върху съзнанието – част 2

Проучвания, проведени от А. Василенко, доктор на медицинските науки, потвърдиха постулатите на традиционната китайска медицина за определени съотношения между вътрешните органи на човек и нотите. Така например, нотата “до” съответства на стомаха, нотата “ре” – белите дробове, “ми” – черния дроб. В същото време се откриват съответствия не само на ноти, но и на други характеристики на звука с определени тъкани и органи. Доказано е също, че различната музика повлиява над устойчивостта на болката по различни начини.
Музиката може и да лекува, и да убива, да не говорим за влиянието, което има върху подсъзнанието, контролирайки в известен смисъл действията на хората.
Фактът, че музиката може да промени психическото и физическото състояние на човек е известен на древните култури на Гърция и Египет. Египетските жреци от храма на Абидос изпълнявали ритмични мелодии и химни за лечение на някои болести. През IV в. пр. Хр терапевтичният ефект на музиката е използван от Питагор. В Гърция обаче техниката на психическото въздействие върху човека чрез музиката е съществувала още в орфическия период, тъй като питагорейската школа се смята за наследник и продължител на орфическото учение.
Терапевтичните ефекти на музиката са използвани и от древните римляни. След специални процедури за външно и вътрешно прочистване, пациентът принасял жертва на боговете в храма, след което лягал върху кожата на жертвеното животно и заспивал с музика. По време на сън боговете му давали знак – как да се излекува от болестта.
В края на 19-ти век руският физиолог И.Р.Тарханов доказа със своите изследвания, че мелодиите, които носят радост на човека забавят пулса, увеличават силата на сърдечните контракции, стимулират разширението на съдовете и нормализират кръвното налягане, а дразнещата музика има обратен ефект. Не случайно в индийската музика на всяка от седемте ноти съответства определено човешко чувство и определен звук в животинското царство.
Друг изследовател – Л.Лихненал, предложил лечение на подагра, ревматизъм, чума, скованост и коремен тиф с помощта на музика. Например, той твърди, че музиката на Моцарт може да излекува ревматизма, а на Шуберт – безсънието.
През 1913 г. под ръководството на В. Бехтерев в Русия е създадено “Общество за изясняване на терапевтичната и образователна значимост на музиката и хигиената”. И. Догел, И.Спиритов и много други руски учени посветиха своите научни трудове на влиянието на музиката върху нервната система на хората и животните, доказвайки, че и при хората, и при животните под влиянието на музиката кръвното налягане, сърдечната честота, ритъма и дълбочината на дишането се променят. Дори растенията реагират на звуци. Така например, от мажорните мелодии растежът на мимозата и петуниите се ускорява и те дори цъфтят с две седмици по-рано от обичайното. В същото време, естеството и изразеността на положителните промени на живите същества зависят както от тоналността, така и от ритъма и други характеристики на музикалните композиции.
Отбелязва се също, че музиката влияе не само в зависимост от характера си, но и от инструмента, на който се възпроизвежда. Това се обяснява с факта, че всеки инструмент дава на музиката свой, чисто „личен” звук. Например, психотерапевтът С. Мамулов твърди, че кларинетът влияе върху кръвообращението, цигулката и пианото са най-успокояващи, а флейтата има най-релаксиращ ефект. Освен това, съвременните изследвания потвърждават, че звуците на арфата са полезни при истерията, цигулките – върху възпаление на мозъка, а звукът на балалайката има положителен ефект върху нервната система и премахва депресията. Затова в много страни сега музиката се използва като лечебно средство.
Например, в Япония и в шведския град Хамастад, музиката се използва в отделенията на жените по време на раждане, за да се намали броят на усложненията по време на раждането. Но най-големия ефект от музиката се наблюдава при превенцията и лечението на невропсихичните заболявания. Тя “украсява” меланхолията и ако вярвате на библейската легенда, то цар Саул е бил спасен от пристъпи на лудост с музиката на арфа.
Повечето изследователи свързват положителните и отрицателните ефекти на музиката с реакцията на човешкия мозък върху акустичните колебания. М. Бурлешин коментира този факт по следния начин: „В структурата на мозъка и мускулната тъкан има нещо, което се подчинява на музикалния ритъм. Музиката активира мозъка ни на невербално ниво, помага му да се фокусира и допринася за регулирането на много функции на тялото.
Правилно избраната мелодия може да отвлече вниманието от болката, да повиши настроението, да предизвика и събуди спомени и асоциации, да нормализира биологичните ритми на процесите, протичащи в човешкото тяло. Музиката е сложно единство, което носи мелодия, хармония, темпо, ритъм. Ето защо тя има стимулиращ ефект върху различни области на мозъка”.