Ако има вяра в душата, защо ни налагат всякакви чужди "чудеса"?

Свещеният огън - той се смята за един от основните аргументи в полза на святостта на йерусалимските места. Очакването на този момент винаги е тържествено оповестено от медиите както в Русия, така и в чужбина.

Епископ Порфирий Успенски в XIX век по покана на Имперската академия на науките беше изпратен от императора и от синода на изток, за да инспектира и опише обстоятелствата на гръцката църква. В предговора към първия том на дневниците на епископ Порфирий Успенски от името на Имперската академия на науките се казва следното: "Може да се каже с пълна увереност, че никой от дошлите представители на Русия в Сирия и Палестина не е запознат с тези страни лично, с наблюдения и посещения, по такъв подробен и подробен начин, както архимандрита (ръкоположен в епископ през 1865 г.) Порфирий" (стр. 10). Този, както го наричат, най-правдив епископ, наблюдавайки всичко при гърците, пише следното: "Йеродяконът, който се качва в параклиса на гроба, когато според общото вярване Светия Огън се спуска, видял с ужас, че огънят се запалва просто от лампа, която никога не изгасва и така Светия Огън не е чудо. Самият той ми разказа за това днес"("Книга на моето Битие: дневници и бележки на епископ Порфирий Успенски, том 1, 1841-1844 г., стр. 671). След това епископ Порфирий, който е бил в Палестина на 4 август 1848 г., чул от един йерусалимски митрополит и записал: "През онази година, когато известният сирийски и палестински господар Ибрахим, египетският паша, беше в Йерусалим, се оказа, че огънят, получен от Божия гроб на Велика събота, не е свещен, а е запален, както бива запален всеки огън. На този паша му хрумнало да се увери дали огънят на покрива на Божия гроб на Христос е наистина внезапен и е чудо, или е запален със сярна клечка. Какво направил той? Той заявил пред наместниците на патриарха, че иска да седне в гроба по време на получаване на огъня и да гледа зорко как точно се появява и добавил, че ако това е истина, ще им бъдат дадени 5000 пунги (2,5 милиона пиастри), а в случай на лъжа, нека да му дадат всичките пари, събрани от измамените поклонници, и че ще публикува във всички вестници на Европа за мръсната фалшификация. Наместниците - Петроавийският митрополит Мисаил, Назаретският митрополит Даниил и Филаделфийският епископ Дионисий (настоящ - Витлеемски) отишли да се посъветват какво да правят. В течение на съвещанието Мисаил признал, че той запалва огън в гигантска лампа, скрита зад подвижната мраморна икона на Христовото възкресение, която е до Божия гроб. След това признание бе решено той смирено да помоли Ибрахим да не се намесва в религиозните дела. И отговорникът на светогробската обител бил изпратен при него, при което му казал, че няма смисъл да разкрива тайните на християнското богослужение и че руският император Николай (I) ще бъде много недоволен от откриването на тези тайнства. Ибрахим паша, като чул това, махнал с ръка и замълчал. Но оттогава Светогробското духовенство вече не вярва в чудотворното появяване на огъня. След като разказал всичко това, митрополитът допълнил, че само от Господа Бог се очаква прекратяване на набожните ни лъжи. Както Той знае и може, така ще вразуми и ще успокои народите, които сега вярват в огненото чудо на Великата събота. "Ние - продължи той - информирахме патриарх Атанасий, който тогава живееше в Константинопол за тормоза на Ибрахим паша, но в посланието си към него написахме "свещен огън" вместо "свети огън". Изненадан от тази промяна, блаженият старец ни каза: "Защо назовахте светия огън по различен начин?" Ние му разкрихме самата истина, но добавихме, че огънят, запален от Светия гроб от скритата лампа, все още е свещен огън, получен от свещено място" («Книга Бытия моего», т. 3, 1846-1849 и часть 1850 гг.; издание Императорской Академии Наук, СПб., 1896 г., стр. 299).
Така се оказва, че според служителя на руската църква, епископът Порфирий Успенски, изпратен от императора и от Синода в Йерусалим "за проверка", огънят, който сега се нарича "благодатен", е ръкотворен. Първоначално той бил наречен "свят", после монасите, признаващи за фалшификацията, го обявили за "свещен", а сега името му дори се опрости "чрез намаляване на мярката за святост" и огънят сега се нарича "просто" "благодатен" ... Какво може да се добави към тази история, освен че всичко скрито винаги става явно?
Жалко е, че "благодатният огън" като "чудо" е станал религиозно изкушение за укрепване на вярата.
Ако има вяра в душата, как могат да помогнат на човека тези "чудеса", парцали и кости? Всеки руски вярващ има в червения ъгъл на своята къща икона, и то не една. Говорете директно със Спасителя, ако наистина имате нужда. И именно заради това първият привлечен, който се покланя на чуждестранните "чудеса" е именно нашият Владимир, така че вярващите и невярващите да изгубят всякакви съмнения: "Щом самият президент целува мощите..."
Но междувременно е ясно, че за организаторите на вноса на чуждестранни мощи-кости това е чист бизнес. Исус Христос изгони подобни от храма, а ето как в наши дни те печелят добре в Москва ...

Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев