Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 11

Познание на света от гледна точка на новите знания

Изборът на изследователските методи е една от важните и трудни задачи на изследователя. Използваните методи и методики трябва да му позволяват да постигне научноизследователската цел. Трябва да помним, че универсални методи не съществуват. Всеки метод или методика е разработен за конкретен случай въз основа на общата методология на познанието. Винаги е необходимо да се вземат предвид особеностите и специфичността на изследваните обекти.
Според Новите знания, нашият свят се състои от 90% (неинерционен компонент) първична материя и 10% (инерциална) физически плътна материя с определено измерение (или в съответната определена октава). Това е енергийно-информационно състояние, което може да бъде представено чрез съответната суперпозиция на електромагнитни вълни от определен диапазон (октава). От тази гледна точка трябва да се обмислят всички процеси на Земята и като се вземат предвид, да се създаде методология за разработване на системи от гледна точка на енергийно-информационната природа на всички процеси. От анализа на развитието на физически плътния свят (неговият инерционен компонент) се знае, че той преминава през няколко етапа на развитие.
Всички процеси на Земята (планета със съответното ниво на развитие) се контролират от Системата за управление на Земята, без която е невъзможен целият последващ процес на преход към друг, т.е., по-рано вменен истински път на цивилизационното развитие на Земята с разумна ориентация. Невъзможно е да се реализира целта, заради която е създадена и както е отбелязано в OФЧ: "... в процеса на въплъщение на всичките осем етапа на своето дискретно сложно цивилизационно развитие да постигне съвършенство на хармонията само на неинерционното състояние на енергиите и на своя Разум, като в крайна сметка се превръща в ипостаза на Всемирния интелект!"
Тези стъпки трябва да бъдат предприети и също да се адаптират съвременните методи на познание към новите условия и изисквания. Анализът на огромната база от данни обаче показва, че при развитието на системата (научна, техническа, природна, социална и т.н.) съществуват три стадия (системен синтез, адаптиране към околната среда и вътрешната среда и саморазвитие) на пет етапа:
1. Търсене на състава (от кои елементи системата трябва да бъде съставена (или да бъде синтезирана), за да изпълни определената Главна Полезна Функция (ГПФ?) или да прояви определени свойства).
На макро ниво за изпълнението на ГПФ трябва да се осигури съвместимостта на елементите на нивото на изпълняваните функции и физическата съвместимост на нивото на взаимодействащите елементи; на микро ниво - трябва да има 100% съвместимост на взаимодействащите елементи или равновесието на октавите за дадена структура. Трябва да се помни, че материята може да бъде под формата на инерционна маса или на неинерционна. Инерционната може да бъде наблюдавана с помощта на инструменталната база (до 64 октави), докато неинерционната - непряко, косвено.
Пример: с помощта на сканиращ тунелен микроскоп може да се разгледат отделни атоми по повърхността на материала и не повече. Тогава да се наблюдава неинерционна маса е възможно само чрез инструмент, който е поне с октава по-висока от наблюдавания обект. Тази възможност се притежава само от развития човешки мозък. Ефектът от потоците от първичната материя, които чувстваме е например, когато комплексът "СветЛ" е включен, но за сега ние (по-голямата част от хората) не можем да кажем нищо за тяхната структура, "форма", интензивност и други параметри - което може да направи Н. Левашов.
Препоръка 1: анализът на системата винаги трябва да започва с "края", а за това е необходимо да се формулира идеален краен резултат (ИКР) за този проблем - какъв трябва да бъде идеалния краен резултат, за да може този резултат да стане възможен?

Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев