Необяснимите неща в живота ни са твърде много, за да ги отречем пренебрежително или да им се подчиним сляпо. Историята на човечеството е пълна с хиляди случки, които все още не могат да бъдат обяснени със сегашните познания на науката. Няма по-лесно от това да ги обявим за измишльотини и бълнувания на болния разум. Но не всичко е толкова просто. Вярно е, че мнозина от нас обичат да преувеличават онова, което им се е случило или което са прочели и чули, но е вярно също така, че не всичко, което не разбираме, не съществува. В стремежа си да си обясни неведомото и да го прибилижи до себе си, човек най-често лъже себе си и останалите. В тази книга разказваме истински и доказани истории, които нямат нужда от никаква литературна украса.
Не бързайте да махате пренебрежително с ръка, нито пък да си обяснявате нещата от нивото на вашата гледна точка. Прочетете всичко, което ви предлагаме тук, и се замислете. Това ще е достатъчно да се усетите по-възвишени, по-спокойни и по-добри.
Един от поводите да напишем тази книга е онова, което ми се случи на 7 декември 1986 г. Това е датата на голямото земетресение в Стражица. Служех като офицер в град Шивачево, Сливенско. Беше неделя. Дъщеря ми нямаше навършени 2 години. Лежах на леглото до нея и се унасях в дрямка. Трябва да е било някъде след 16 часа. Изведнъж видях нашата къща в село Бряговица, което е на 7 километра от Стражица. Тя се разтресе, подскочи и започна да се срутва. Тухлите падаха по стълбите и се чупеха с трясък. Видях и някаква жена там, която беше хванала с ръце главата си и се опитваше да се предпази от падащите тухли. Скочих и извиках:
- Къщата падна!
- Каква къща? – дотърча при мен жена ми. – Какво, сънува ли нещо?
- Не знам, но видях как къщата ни в Бряговица пада.
Хукнах към пощата да търся връзка. Тогава нямаше телефони като днес. След като се свързах, разбрах, че нашата къща в село Бряговица действително е пострадала от земетресението. И най-важното – тухлите действително са падали по стълбите, а жената, която се е предпазвала, е била съпругата на брат ми Георги – Мария. Нейният син и мой племенник Николай и до днес твърди, че когато това се е случвало, аз съм бил там и съм гледал всичко от градината… Той е убеден, че ме е видял. Но аз не бях там! Но как тогава видях какво се случва? Може би съм сънувал? Може би…
Тук ще прочетете много подобни и още по-интересни и невероятни случаи. С тази книга не целим да предизвикваме сензации. Тя е само един плах опит да надникнем в бездънното огледало на неведомото. Да надникнем без страх и суеверие, а спокойно и интелигентно. Кой какво ще види там, е друг въпрос. Както вече казах, ние сме само едни разказвачи и преразказвачи на случилото се. Нямаме никакви амбиции да обясняваме и съдим. В някои от разказите присъстват и имената на исторически личности, в други – на обикновени, неизвестни хора.
Нашето знание е съвсем микроскопично, а незнанието, с което сме заобиколени, е безкрайно. В това незнание манифестират милиарди сили и същества, за които ние изобщо не подозираме.
http://rasper-bg.com/?p=878
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.