Съзнанието е в състояние да съществува извън тялото

Интересни експерименти върху ефектите на звука върху мозъчната дейност през 80-те години бяха проведени от група учени под ръководството на Б. Либета. В хода на тези експерименти беше установено, че тихия глас в главата ни ("умствения диалог"), лингвистичния мозък, не е решаващ фактор за нашето съзнание.

 

Учените, въз основа на тези проучвания заключават, че лингвистичният мозък е тясно свързан с егото и самосъзнанието, като е само наблюдател или зрител, защото съзнанието го информира 100-150 милисекунди, след като самостоятелно вземе някакво решение. За учените произхода на тези независими решения така и остава загадка.

Въпреки това е възможно до нейното разплитане да се е приближил известният неврохирург от XX век У. Пенфилд, който в книгата си "Тайната на съзнанието" недвусмислено заключава, че съзнанието не е продукт на физическия мозък и не е резултат от дейността на мозъка. С течение на годините, при експерименти с електрическа стимулация на мозъка на будни хора той разбрал, че това, което ние наричаме свободна воля, съзнание или разум влияе на физическия мозък отвън и не е негов продукт.

Така се оказва, че съзнанието съществува извън мозъка и е в състояние да съществува при "изключен" мозък, извън тялото, както е в дълбоката кома на друг известен американски неврохирург - E. Александър, изпитал уникално преживяване с пътуване извън тялото, включително и извън нашата триизмерна физическа реалност. Това толкова необичайно състояние на съзнанието се характеризира с извънредно голяма яснота и яркост на възприятието.

Ето какво пише E. Александър, който от ноември 2011 започнал да участва в експериментите на групата "Свещената акустика" относно използването на синхронизирани честоти, за да се постигне постоянно състояние на променено съзнание:

"Осъзнах, че техните технологии могат да ми помогнат да достигна тези изключителни светове, където исках да се върна отново. След слушане на техните записи за първи път, бях впечатлен от способността им да освободят съзнанието ми от ограниченията на моя мозък. Някои от техниките използват честоти и хармонични колебания, присъстващи в природата. Те също са внушени от акустиката на древните свещени структури ...

Истинската дълбочина на достъпното съзнание не ми беше ясна преди да изпадна в кома, но стана по-ясна откакто започнах да работя със "Свещената акустика". Тези медитации, усилени със звук ми помогнаха да изключа този тих глас в главата ми, този постоянен поток от мисли (който не е нашето съзнание) и да вляза в контакт с вътрешния "наблюдател" на тези мисли, сближавайки съзнанието ми с истинското ми естество. Чрез временно изключване на бърборенето на лингвистичния мозък, здраво свързан със страха и безпокойството, както и с подобряването на нашето съзнание в процеса на медитация, ние започваме да имаме достъп до истинската същност на съзнанието и битието.

Както следва от различни истории за ОИТ, всеки ще може по свой начин да изпита това състояние на съзнанието. По време на моите медитации аз често успявах да се връщам в световете, с които първоначално се сблъсках по време на комата. Освен това, имах възможността да почувствам и да общувам с душата на баща ми, който напълно отсъстваше в моя опит с ОИТ.

Други ни казаха, че са увеличили способността си за концентрация, развили са творческото въображение, имат възстановени спомени за събития от детството, повишена информираност, засилена интуиция. Някои хора влизат в пряк контакт с нефизическия свят и с причиняващия страхопочитание фокус на универсалното съзнание. Всяко едно от нашите пътешествия е уникално - възможностите са неограничени. Дарът на съзнанието ни дава способността да проучим самата истинска същност на съзнанието и нашата лична връзка с всички неща.

Когато всеки от нас е наясно с факта, че нашето индивидуално съзнание е част от космическото съзнание, човечеството ще влезе в един грандиозен етап от своята история, в който ние ще получим по-добро разбиране на фундаменталната основа на всички неща. За да стане това, трябва да се събере цялата мъдрост, натрупана от човечеството в продължение на хиляди години, да се обединят науката и духовността и да се постигне конвергенция на най-важните идеи за естеството на живота ни".

Очевидно тук става въпрос за езотеричните знания, които съществуват в пресечната точка на науката и религията и са отдавна наясно с различните техники за постигане на променени състояния на съзнанието. Така например, в източните учения при медитацията винаги се е отделялло голямо значение на "вътрешната тишина". За техниката на "спирането на вътрешния диалог" разказа на човечеството и известният американски антрополог Карлос Кастанеда, който говореше за много и различни техники на пътешествия извън тялото към други реалности, дадени му от неговия учител - индианския магьосник Дон Хуан Матус.

Дълго време всички тези експерименти относно съществуването на съзнанието извън тялото бяха считани от ортодоксалните учени за продукт на "мозъчна фантазия", но съвременните изследвания в тази област най-накрая сложиха край на тази научна заблуда. Съзнанието е способно да съществува извън тялото и то не зависи от дейността на мозъка, но и същевременно се явява част от космичното съзнание.

По материали от Интернет