Щампи. Вътрешният живот. Възпитание на чувствата.

 Щампи

Как да отклоним детето от щампата е проблем.  Съвсем друг проблем е как да го научим на стереотипи, на стандартни действия. Тук се крие ключът към битовото, а дори и към истинското творчество.

Трябва да обърнем сериозно внимание,  когато детето започне да  "щампова"  думи, 

изражения,  интонации,  мисли и да го насочим към поставяне на различни акценти. 

Самият процес е отлично упражнение за родителите.

Вътрешният живот

Навършвайки две години,  детето започва да води постоянна борба със себе си. 

Понякога се побеждава, понякога търпи поражение, но важното е, че познава границата на своята власт над самото себе си. И точно в победата над собственото низше начало се крие неговото истинско самоутвърждаване.

Възпитание на чувствата

Проблемът за възпитаване на мисленето е централен за педагогиката. Що се отнася до възпитаване на чувствата, тук провалът е явен.

В същото време способността да се ориентираме в своите чувства, да ги осъзнаваме и да ги изразяваме ни е не по-малко необходимо, отколкото умението да мислим правилно. 

От една страна,  чувствата ни са повече или по-малко примитивни.  Така че ориентирането ни в тях е твърде трудно.  От друга страна егрегорите,  които ни управляват,  са много по-склонни да влияят върху неговите емоции,  отколкото върху

мислите. И това е така, тъй като емоциите представляват много по-древен апарат, често пъти по-груб от мислите. И човек в голяма степен се подчинява именно на емоциите. Ето защо за осмислено еволюционно поведение трябва да решаваме следните въпроси: кой егрегор ми внушава дадени чувства, емоции и импулси, и какво иска той от мен? Колко са постоянни моите чувства? Груби ли са емоциите ми?

Трябва да помним, че много по-лесно се възпитават в детските години умението да медитираме върху емоциите си,  да превключваме по свое желание от един емоционален канал към друг,  да бъдем господари на своите чувства и да не се

отъждествяваме с тях!

Тук трябва да поговорим за искреността.  В известна степен възпитателният процес представлява лицемерие,  одобрено от обществото.  Но искреността е различна:  някои "искрени"  прояви на низши подсъзнателни програми няма да зарадват никого и точно срещу тях е насочено и социалното възпитание.  Но искрените прояви на високи подсъзнателни програми също срещат съпротива. Думи като  "целомъдрие", отдавна излезли от употреба,  обозначават тези препятствия. Техният смисъл се крие в това,  че искрени прояви на чувства са възможни само в интимна ситуация,  тоест -  когато е създадено достатъчно интензивно общо поле.  Но в ситуации,  когато спонтанно е възникнало подобно общо поле, то вече изисква от участниците искреност и неумението да се саморазкриеш в подобна ситуация ограничава естественото развитие на душата и пречи на решаването на някои вътрешни проблеми.

Проблемът за искреността в голяма степен е проблем за защита на егото.  Но възниква въпросът:  винаги ли трябва да защитаваме егото? Този проблем е сходен с

проблема  "трябва ли да се доверяваме на хората?"  Отговорът е следният:  ако кармичният егрегор изисква да се доверите на даден човек, най-добре е да го направите,  дори и да понесете наказание. Недоверието към хората съществено снижава равнището на вибрациите на енергийното поле на дадения човек / аурата му почернява/ и провокира околните за низко поведение.

Що се отнася до искреността при проява на подсъзнателни програми от низш порядък, трябва да помним указанието на Дон Хуан : " През света трябва да се върви така,  че само леко да се докосваме до него". / Карлос Кастанеда, "Учението на Дон Хуан"/.

Авесалом Подводни