Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Но езерото Титикака е инте­ресно с още нещо, което ще спомена към края на на­стоящата глава. През 1965 г. бяха проведени изследвания, за да се изясни до каква степен легендите, разказващи за пото­пен във водите на езерото град, са оправдани. Първите подводни изследвания са дело на професио­налния американски леководолаз Уйлям Мардоф. За съжаление по време на работата Мардоф не направил никакви снимки. Но от разказите му следвало, че при гмуркането е попаднал иа подводни руини. В следващите десет години любители-леководолази се опитвали да изследват дъното на езерото, но без резултат. Към края на шестдесетте години с това се заел Рамон Авелянда, млад аржентински дипломат, супершампион по подводен риболов. Експедицията била финансирана от боливийското правителство и от едно аржентинско списание. Авеляида извършил няколко опита. Едва четвърти­ят дал резултат, който надминал всички очаквания. На езерното дъно била открита облицована с плочи алея с дължина няколкостотин метра, успоредна на бреговете на езерото. Освен това леководолазите (те били няколко) се натъкнали на стени с човешки ръст. Стени с необикновено разположение. Те били отдале­чени една от друга на пет метра. Авеляида преброил тридесет (!) стени, които били свързани с основи с формата на полумесец, построен от големи обли камъ­ни. Всичко било свързано на дъното на езерото по дъл­жина един километър в една цялост. Нито един археолог не се е натъквал на подобна на­ходка в Южна Америка. Съответните фотографии естествено били представе­ни на учените и те трябвало да признаят, че руините, открити от аржентинския дипломат, представляват ед­но от най-необикновените открития на континента. През 1968 година френският археолог Дюма потвър­дил наблюденията на Авелянда и вече с поглед на спе­циалист се наслаждавал на залетите от водата стени. „Тези камъни са свързани така установил той, че и днес между тях не може да се пъхне ножче за бръс­нене." И така всичко сочи, че околностите на езерото ня­кога са били сполетени от голямо водно бедствие, за което споменават и индианските легенди. Какви са би­ли причините за този потоп днес е трудно да се каже. Във всеки случай в резултат на това бедствие ниско разположените части на пристанището (?) Тиауанако били залети. Залети или от езерни води, или от води­те на бързотопящ се ледник, или от океанските во­ди. Това трябва да се е случило преди много, много хиляди години. Не казах как се е появил край бреговете на езеро­то Титикака френският археолог Дюма. Той бил член на екипа на супершампиона по подводни експедиции коменданта Кусто, който пристигнал тук заедно с цял щаб сътрудници и две известни под името „чинии" — миниатюрни подводници на разположение. Може би не всеки ще се ориентира колко струва ед­на такава експедиция. Екипът на Кусто се състоял от 14 души. Към тях се присъединили много американски специалисти. Да прибавим още стойността на транс­порта на двете „джобни подводници (впрочем не чак толкова „джобни: три метра на метър и осемдесет, 80 тона всяка от тях) и на американската апаратура. Експедицията имала специален транспорт, който ча­кал в пристанището Молендо и превозил всичко до езе­рото Титикака. Но след продължителни изследвания в дълбините на езерото Кусто изразил само задоволството си от съ­вършеното качество на съоръженията, които позволили да се достигне дълбочината до 320 метра. Също така той установил, че налягането на водата на височината на езерото Титикака е много по-малко, отколкото на морското равнище (което отново не било никаква сен­зация). И това е всичко! Да кажем, почти всичко, като изключим споменатия по-горе разказ на професор Дюма. И така само с тази цел ли е била организирана тази скъпоструваща експедиция? Кой ще повярва в това? Та нали за да се установи всичко, което със „задовол­ство” установил Кусто, ме са били необходими такива огромни разходи. Същият резултат би могъл да се по­стигне с много по-малко разходи и при лабораторни условия. На 21 ноември 1968 година обаче във вестниците на Лима се появил кратък коментар, посветен на експе­дицията на коменданта Кусто. Ето какво пише в него: „Френската мисия не отиде до Копекабан само за да намери на дъното на езерото Титикака потвърждение на няколко биологични истини, а за да търси там кос­мически кораби (дословно: извънпланетни) заедно с тяхното митично звездно послание.” Местните вестници не се върнаха повече към тази теми. Сякаш си глътнаха езика. Преди това споменах, че езерото Титикака има още едно свойство. Водата му има високо съдържание на сол. Моля да сравните тази информация с цитираната към края на втората глава хипотеза на френския учен Ж. Р. Пти. Тази хипотеза изтъква между другото, че летящите чинии или НЛО намират особено благоприятни условия в солената вода, която е добър проводник на електричеството. Френският учен (който не е нито маниак, нито неве­жа, нито човек, гонещ сензациите) отчетливо спомена­ва, че често са сигнализирани факти за НЛО, които изплуват от морските вълни или изчезват в техните дълбини. Не е задължително това да бъдат морски вълни. Мо­гат да бъдат и води на солено езеро ... Впрочем солената вода на езерото Титикака потвър­ждава в известен смисъл старите индиански легенди, които разказват, че преди хиляди години това езеро е било част от морски залив. Би било добре, ако уче­ните пожелаеха да се вслушат с по-голямо внимание в този „глас народен" отпреди стотици векове...