Арнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Въз основа на направените изследвания Блумрих твърди, че именно тук, край брега на днешното езеро, което някога е било част от морски залив, са се заселили първите хора, преживели гибелта на потъналия континент, от който днес са останали само легенди и многобройните полинезийски острови. Сигурно не е нужно да добавям, че всичко това противоречи на тезите на официалната наука, която не иска да се раздели с улегналите схеми и оставя без внимание новите източници, новите открития, по смелите нови възгледи.Но за щастие няма такава сила, която може да задържи науката на едно място. И така, да се надяваме, че рано или късно ще се променят и официалните мнения за произхода на индианците, историята на Южна Америка и тази на Тиауанако.Тиауанако е комплекс от каменни постройки и скулптури, който се намира на няколкостотин километра на югоизток от езерото Титикака, откъм боливийската му страна.Това е комплекс, съставен от пирамиди, скулптури, останки от храмове, в художествено отношение доста примитивни, с изключение на един от тях - Вратата на Слънцето.
Днес е невъзможно да се установи точната история иа Тиауанако, а раждането на града , тъне някъде в мрака на миналото и дори фактите от книгата на Блумрих не казват нищо за възрастта на тези руини.Има специалисти, които са посветили живота си на изследването на града.Най-изтъкнатият между тях е Артур Познански, прекарал тук дълги години.Плод на неговите наблюдения е книгата „Тиауанако.Произходът на човека", издадена през тридесетте години.Инките, разпитвани за историята на Тиауанако по времето, когато Писаро завладявал Перу, твърдели, че градът от самото начало на тяхната история е тънел в развалини. Според легендите на аймарите, обитавали тези места преди идването на инките, Тиауанако бил най-старият град в света, построен от бога Вира-коча („Кон-Тики - белият гигант") преди създаването на Слънцето и звездите.Друга легенда, която и до ден днешен обикаля сред индианците, твърди, че Тиауанако е бил построен от белите гиганти (а може би това са били качините?) за един ден.Трябва да добавим, че археологическите разкопки, ръководени от Познански, позволили да се открие в този район съществуването на пет цивилизации, всяка от които е оригинална сама за себе си.Не само Тиауанако, а пет града (дали само градове?) са цъфтели и изчезвали в местата, където сега царуват всесилните руини.Съществуването на тези цивилизации може да се установи по метода на стратификацията (слоевете), но той не позволява да се определи възрастта и времетраенето на всяка от тях. Познански не се колебае да върне началото на Тиауа нако със 130 века но-назад от приетата досега официална теза. А тя гласеше, че Тиауанако е на 3000 години. Според Познански той е бил създаден преди 16 000 години. Симон Уайсбърд, която също работила тук продължително време, пише, че останките, които биха позволили да се установи началото на този град, са били унищожени от мисионерите, а не многочислените следи били умишлено прикривани от самите инки.За Познански Тиауанако е люлката на американския човек. „Оттук са тръгвали хората, които трябвало да основат в други райони подобни градове и които е трябвало да организират разпръснатите орди ..."
Една от най-често повтаряните легенди, записана още от първите испански летописци, е интересна с това, че се свързва в известен смисъл с характера на скулптурите, срещани в Тиауанако и не само в Тиауанако.
И тъй, тази легенда гласи, че преди много години, когато нашата планета е била обитавана единствено само от животни, над езерото Титикака се появил голям, блестящ космически кораб, който кацнал в средата на езерото на Острова на слънцето.
От този кораб слязла жена с форми, подобни на формите на днешния човек, като само черепът й бил удължен, с дълги уши и с четири свързани с ципи пръсти. Името й било Орехона — или „С дълги уши". Орехона пристигнала от планетата Венера. Изпълнила своето посланичество на Земята и от връзката й с голям тапир се родили няколко десетки деца. Орехона се върнала на родната си планета, а от децата й се появило човечеството.
Добре ще бъде да коментирам тази легенда с няколко забележки:
Първо: По-голямата част от фигурите, чиито скулптури се намират в Тиауанако, се характеризират именно с дълги уши и с четири пръста. Това се отнася и за скалните рисунки в тези райони. Подобни дълги уши и тесни черепи имат впрочем и скулптурите на Великденския остров.
Второ: Някои барелефи, намиращи се на “Вратата на Слънцето”, бяха приети от Александър Казанцев за венериански календар.