Aрнолд Мостович - "Ние от космоса" (откъси)

Чилийският вестник “Ел Меркурио” от 26 август 1968 г. съобщава :
“По време на изследователски полет група специалисти е направила необикновено археологическо откритие : прелитайки над пустинята Тарапакар, те забелязали фигура на човек, издълбана в земята. Тази фигура е с дължина 100 метра, а контурите са обозначени с камъни от вулканичен произход.”
Следва подробно описание на рисунката. Вестникът съобщава, че от главата на фигурата излизат 12 лъча (антени ?).
Няколко месеца по-късно откритието е потвърдено от директора на археологическия музей в Антофагаста. По време на втори полет била открита и фотографирана цяла серия от стилизирани фигури, разположени по дължината на разстояние от 5 км.
А няколко месеца по-късно вестник “Ел Арауко” писа :
“Нужна ни е помощта на специалисти, които биха могли да удовлетворят хроничното ни любопитство, още повече, че нашите археолози Доменико и Гай не знаеха онази площадка от Ел Енландрилядо, за която едни говорят, че е създадена изкуствено, а други – че е дело на същества, пристигнали от друга планета.”
Ел Енландрияно ? Какво е това ? Малко хора са го чували. Ето мнение на Симон Уайсбърд :
“През 1968 г. експедиции от алпинисти съобщиха за открития, които обезпокояваха. Тези експедиции установиха съществуването на увеличена радиоактивност в някои райони на чилийската граница. Най-важното са две просторни площадки, намиращи се в подножието на вулкана Дескабедо Гранде в провинция Такуа.” Тук Уайсбърд добавя информация на агенция Ройтерс : “Дали тези две площадки са останали от някаква антична, неизвестна цивилизация ? Ето въпроса ...След 4-дневна борба със снежната буря експедицията достига до целта. .. Тези космодруми са на височина 3200 метра. Територията им е на площ над 7000 кв.м. Изброени са 263 блока, от които са изградени платформите. Самите блокове са изрязани от лава. Всеки от тях тежи около 10 тона. Внимание привлекли черни петна, изглеждащи като следи от обгаряния. Измерената радиоактивност била 0, 0124 % ураниев окис. Емисията на частиците е 32,6 в минута.”
По-нататък Уайсбърд пише :
“Умберто Буно, ръководител на експедицията съобщава, че туземците смятат, че тези площадки крият някакво огромно помещение....
Ясно е, че не е във възможностите на индианците да изградят подобна конструкция и то на такава височина. За тях съществуването на тези космодруми е свързано с “летящите чинии”, които често се появяват в околността. Трябва дебело да се подчертае, че никой от тези индианци не умее да чете и пише, както и никакъв вестник не достига до техните селища. А легенди за тайнствени летящи обекти са се предавали още от прадедите. Местен жител разказал на експедицията как иззад планинските клисури, над площадките, се издигат чинии, кръгли като слънца. Светлината, която излъчват, е толкова силна, че заслепява наблюдаващите ги.
Буно не дискутира въпроса за посещения от космоса, но е категоричен за изкуствения произход на площадките.”
Това е становището на Симон Уайсбърд.
И така, както виждате, тук се обрисува една доста изразителна, макар и непонятна връзка между прастарата цивилизация на хората и контакти с представители на извънземни цивилизации.
Буно, ръководител на експедицията от 1968 г., изнася в своя отчет някои подробности. И тъй, на местните специалисти, на властите и дори на някои учени отдавна е било известно, че възвишенията, за които става дума, са идеално място за кацане на летящи обекти. Ако това предположение е правилно, то ще може да изясни и вида на каменните блокове, които са разположени геометрично (като шахматна дъска). Те могат да представляват оптически знак, насочен към небето. Но да не забравяме, че сме в сферата на хипотезите.
А що се отнася до легендите за площадките, под които се крие “нещо”, ще е добре да добавим, че експедицията на Буно е забелязала на дъното на дълбока, недостъпна пропаст вход към някаква пещера, която може би има връзка с това “нещо”. Местните твърдят, че това е тунел, който свързва техните райони с отдалеченото на няколкостотин километра езеро Титикака.
Езерото Титикака веднага и винаги насочва към Тиауанако – мястото, наречено “американския Баалбек”, което има много важна роля във възела от загадки, свързал далечното минало с настоящето и космоса със Земята .
Въз основа на изследванията се твърди, че край брега на днешното езеро, което е било някога част от морски залив, са се заселили първите хора, преживели гибелта на потъналия континент Атлантида.....