Паралелните светове около нас

Отдавна има хипотеза, че освен нашия свят на Земята съществуват поне още два напълно реални паралелни светове, в които живеят и се развиват съвместно или независимо от нас живи същества. По-сериозно за съществуването на паралелните светове започнаха да говорят през 80-те години на 20-ти век, когато броят на наблюдаваните НЛО надмина един милион. Такова количество официални съобщения от целия свят вече не могат да бъдат игнорирани. С какво Земята така интересува съседните от Вселената ? И дали междугалактическите прелитания за тях са нещо като туристически излет ? Следователно тяхното летище се намира някъде тук. В предишен постинг споменах за вероятността пирамидите да са космически фарове. Има хипотеза, че нашата вселена не е три-, а 11-измерна. Тя може да побере три триизмерни светове, разделени от две преходни измерения. Тези три свята не се виждат и условно са разположени на трите етажа на "дома-планета". В единия сме ние, а в другите два - "извънземните". Ако е така, става ясно защо най-мощните и съвършени радиотелескопи нито веднъж не са фиксирали НЛО, които долитат или напускат Земята. Още през 1930 г. Чарлз Форт http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Fort въвежда термина "телепортационни места". Така били обозначени зоните,където стават необясними и невидими премествания на обекти в пространството. Те наистина съществуват. Учените, които изследват геоактивните зони (местата, разположени над тектоничните разломи на земната кора) твърдят, че в тях нерядко се наблюдават спонтанни телепортации, тъй като конфигурацията на реалността там е нестабилна. Изследователите са на мнение, че недоловимите за 5-те сетива същности човек може да наблюдава по два начина. Първият е с приемането на доза наркотик или алкохол. Но има опасност да стане наркоман или алкохолик. Освен това, намирайки се в наркотично или алкохолно състояние, човек навлиза в забранена за него зона и е възможно да му се случат всякакви неприятности. Вторият начин, позволяващ на човека да навлиза в паралелния свят е да съхрани себе си като такъв, т.е. своят мозък и душа. Това не е сложно. Два - три пъти седмично е необходимо да се вглежда в собственото си огледално отражение с тъмен заден фон и всеки път да се опитва да забележи слабо сияние около главата и между палеца и показалеца. След около две седмици постоянни тренировки човек започва да вижда разноцветна аура около хората. Но това е само първата крачка към невидимия свят. Постоянните занятия разширяват възможностите на човека да вижда "тънкия свят" .