Г. Сидоров за руските олигарси и техните господари

 Трябва да се каже, че повечето обикновени хора с основание смятат, че много руски олигарси са социални паразити, които са ограбили собствения си народ с помощта на престъпления и измамни схеми. Но в действителност всички тези деграданти не са собственици на техния „спечелен от честен труд“ капитал, а само „чиновници“ и „управляващи директори“, назначени за този бизнес от световния „елит“. И именно тази паразитна сатанинска сила е истинската причина за много от нашите проблеми - дори повече от нейните корумпирани деградирали слуги.
Ето например какво пише за това руският пътешественик, биолог, антрополог в своята книга "Тайният проект на вожда": "Сега ще говорим за механизма на присвояване на промишлеността и природните богатства на СССР от тези, които британският полковник от «МИ-6» Колман нарече "комитет 300". За тази цел е бил необходим златният резерв на Съветския съюз. А механизмът е много прост: на Запад е обичайно всички сериозни икономически дела да се управляват чрез подставени лица. Съветският съюз не беше изключение. Следователно не бива да приемаме сериозно нашите така наречени олигарси. Всички те са „халифи за един час“. Разбира се, този час може да се простира в продължение на три, пет или дори повече десетилетия. Но трябва да знаете основното: всички тези Березовски, Гусински, Смоленски, Дерипаска, Абрамович и др. бяха избрани от Ордена не като собственици на приватизирана съветска или национална собственост, а като дългосрочни посредници. Защо мислим така?
Първо, ако разгледаме внимателно нашите най-богати олигарси, ще видим, че всички тези хора в близкото минало са били свързани със съветските специални служби, по-специално с КГБ. Спокойно можем да предположим, че Комитетът за държавна сигурност ги е родил всички. Какъв извод може да се направи от това? Само един: всички тези хора - Олег Дерипаска, Виктор Векселберг, Герман Хан, Михаил Прохоров, Алексей Мордашов, Алишер Усманов, Александър Абрамов и много други - са на добра връзка със своите западни господари. Още повече, че всеки от тях, ако е необходимо, може лесно да бъде контролиран. Най-силните куки са набор от документи, в които подробно се описва как този или онзи олигарх е получил огромно богатство. Документите могат лесно да докажат незаконността на придобитото.
Второ, ако руските олигарси са напуснали офиса на политическата полиция или са били свързани с нея, тогава те със сигурност имат дългове в биографиите си, за които лесно могат да бъдат затворени. За дълго време. Защо сме толкова сигурни в това? Защото знаем, че проектът за преструктуриране в КГБ на СССР не е разработен. Дори Ю. Андропов не го познаваше напълно. Следователно, той е бил обмислен до най-малките подробности от някой участник или клан. На първо място, онези кръгове, които са ангажирани с глобализацията. Има само едно заключение: перестройката е била директно дирижирана от „паяк“ или Ордена на илюминатите. Какво означава това? Само това, че всички съветски олигарси бяха одобрени от "Комитет 300".
Истинският им „родител“ не е КГБ, а чичовците отвъд кордона. На КГБ беше възложена само ролята на изпълнителя. Ако е така, тогава координаторите на Ордена не могат да приемат никого за посредник. Те са избрали хора, които могат лесно да бъдат контролирани. Фактически, собствениците на прикритието. Разбира се, много им е позволено на тези изпълнителни директори. И те приличат на собствениците. Но всъщност всички те са шахматни фигури и то далеч не най-важните.
Има още една подробност, която не бива да се забравя. Почти всички най-богати олигарси са или евреи, или хора с еврейска кръв. Както знаете, евреите са много по-лесни за управление от своите господари, отколкото руснаци, германци или татари. Как? Вече говорихме за това. Чрез еврейското мистично учение - Кабала. Изплашени от молитвата до смърт, много евреи ще се откажат от последното си, само за „да не играят в кутията” ... Нека сега се спрем на това как съветското имущество е попаднало в група от специално подбрани хора? Тези, които бяха благословени с посредничество от Ордена и банковите корпорации от „Комитет 300“.
Когато нашите руски олигарси бъдат попитани откъде са взели баснословните пари, те обикновено казват едно и също. Да речем, първоначално те са организирали кооперации, след това им потръгнало и в резултат се появили пари, които им позволили да отворят собствени банки ... Всичко това са красиви приказки. Всъщност някои хора наистина имаха кооперации. Но не приемайте сериозно този камуфлаж. Трябва да се помни, че имаме работа с членове на специалните служби или с тези, които са си сътрудничили тясно със специалните служби. Такива хора знаят как да си направят прикритие. Това е ключът към всички техни кооперации. Те съществуваха и в същото време не съществуваха.
Пример е „историята“ на офицера от КГБ В. А. Гусински, с прякор „Денис“. Работил е като агент в качеството на театрален режисьор, където известно време е обучавал актьори в дисидентски дух. През 1986 г. създава кооперация „Метал“. През 1989 г., заедно с американска фирма, той организира предприятието Moст. Тази компания се занимавала с правни консултации за чужденци. А после същият този „Мост“ по някакъв приказен начин се превърна в една от най-големите банки в Русия! Откъде идват гигантските пари? Същото може да се каже и за Михаил Ходорковски. След института работи като комсомолски лидер. Ясно е, че той е имал връзки с КГБ. От 1987 г. оглавява центъра за научно-техническо творчество на младежта. И изведнъж комсомолският център се превръща в банка «Менатеп».
Изглежда, че няма нужда да се занимавате с подробни изследвания. Всичко е ясно и без тях. Нашите олигарси получиха пари от държавния джоб. И това е лесно да се докаже, ако има желание. Приказното обогатяване на руските олигарси беше чрез народното злато, самият държавен златен резерв, който, както знаете, изчезна от СССР в неизвестна посока. Както се казва, „шило в торба не седи“. Намери се един човек от руския елит, който е успял да разбере тайната на откраднатото злато. Става дума за бившия министър-председател на руското правителство Михаил Полторанин. Претърсвайки архивите на Централния комитет, той открива документи, които показват, че в края на 80-те години държавното злато се изнася активно от СССР.
Транспортирано е от специално подбрани хора от КГБ, Внешекономбанк и ЦК на КПСС. Сред тях беше довереникът на Гусински Игор Малашенко. На границата никой не е проверявал златоносните куриери, на митничарите е било наредено безпрепятствено да ги пропуснат през Шереметиево-2. Износът на злато по документи се извършва като външнотърговски операции. Твърди се, че със златото се плаща за вносни стоки, които никой никога не е виждал в СССР. Полторанин успява да проследи пътя, по който златото се изнася извън кордона: от Госхран е транспортирано до Внешекономбанк, оттам е транспортирано с куриери до трезорите на чуждестранни банки (Париж, Женева, Бон, Лондон, Мадрид и др.). Тези банки го продадоха на бижутерски фирми, а приходите отидоха в анонимните сметки на хората "Х" от Москва. Ясно е, че бижутерските фирми не са нищо повече от прикритие. Най-вероятно съветският златен резерв мигрира към трезорите на Ротшилд, Кун, Рокфелер, Абрахансон и други представители на международния банков капитал. И в замяна на това бяха изпратени фалшификати по сметките на правилните хора, които ние наричаме долари, и заради които гоите-роби са готови да предадат всеки и всичко.
Съгласно гореописаната схема от 1989 до 1991 г. над 2300 тона чисто злато са прехвърлени от Съюза отвъд кордона. Планина от благороден метал! Максим Калашников и Сергей Кугушев пишат за транспортирането на съветско злато до Швейцария в прекрасната си книга от три тома „Третият проект“. Последният видял с очите си как кюлчета злато били извадени от съветските самолети на летището в Женева и натоварени в коли. Но имало и други начини за приватизация на златните резерви на СССР. Например с тайно разпореждане на Държавната банка и Министерския съвет на СССР беше организирана търговията с валутни резерви на страната. Официално доларите се продаваха в размер на 6 рубли 26 копейки, а за „елита“ те бяха продавани само за 62 копейки. Придобитата валута веднага потече в чужбина, а празните и безполезни рубли отидоха в трезорите на Госхран ...
Златото и съкровищата имат само един път: хранилищата на Ротшилд, Морган, Опенхаймер, Фридман, Абрахансон и други илюминати и финансови колоси на планетата ... „Паякът“ изчислил всичко до най-малките подробности. На кого колко злато, съответно, и долари за създаване на банки ... Освен това, на собствениците на гигантското богатство беше дадена много конкретна задача: закупуването на съветски предприятия и минералните ресурси на страната. Ясно е, че на безценица. Защото западните кукловоди вече са определили ценовите ограничения. Стар доказан метод е подкупването на длъжностни лица. Ако длъжностните лица се оказвали непримирими, с "убежденията" им се занимавал надеждният КГБ. И всичко си идва на мястото.
Но ние избързахме малко напред, за да обясним защо златните резерви на СССР се изнасят извън кордона. Съвсем не, за да може някой просто да се обогати. Златото е прехвърляно на определени лица, така че те, отваряйки банки, изкупували всички народни имоти и минерални ресурси. Какво не е за тях, нашите олигарси трудно могат да се досетят. Изглежда, че умни хора не са били включени в техните списъци. Ограничени, алчни, безсрамни - да! Но не и умни.
Как се случи всичко това? Очевидно Горбачов получи най-вероятно чрез тайния отдел на КГБ списък със специално подбрани хора и получи заповедта да им предаде златните резерви на страната. Ясно е, че Михаил Сергеевич не може да откаже. Робът е роб, чувството за господар винаги живее в робска душа. Нещо повече, в природата на неговия характер, както вече казахме, генът на предателството е активиран. Колкото по-злобен и по-чудовищен е, толкова повече удоволствие получава. Защото само психично болен човек би могъл съзнателно да извърши подобно престъпление пред собствения си народ.
Както пишат А. Хинщейн и В. Медински, само през последните три години на перестройка от СССР са откраднати злато на стойност 30 милиарда. Но в същото време, от 1989 до 1991 г. външният дълг на СССР се е увеличил с 44 милиарда! Когато Горбачов за последно се обърна към измамения си народ през 1991 г., външният дълг на страната достигна 70,2 милиарда долара. За десетилетие напред този дълг ще тежи националната икономика като гира. При Елцин той ще се удвои ... ".
Както можете да видите, нашите "нови руски" олигарси са дошли или от партийния "елит", или от съветските специални служби, но те дължат богатството си на истинските си господари - представителите на световния "елит", които изпълняват плана за установяване на "нов световен ред". Но световният „елит“ също има своите господари, стоящи зад проекта за глобално поробване, а след това и пълно унищожение на човечеството. Само че това е съвсем отделна тема.