Вселената е много некачествено цифрово изображение

Използвайки устройството „Холометър“, експерти от Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията „Ферми“ се надяват да докажат или опровергаят безумното предположение, че триизмерната Вселена във вида, който познаваме, не съществува. Според тях нашата Вселена е просто един вид холограма.
Теорията, че Вселената е холограма, се основава на предположението, което наскоро се появи, че пространството и времето във Вселената не са непрекъснати.
Те сякаш се състоят от отделни части, точки - сякаш от пиксели, поради което е невъзможно безкрайно да се увеличи „скалата на изображението“ на Вселената, прониквайки все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на нещата.
При достигане на някаква стойност на мащаба, Вселената се оказва нещо като цифрово изображение с много лошо качество.
Доскоро тази теория се приемаше лековато. Едва последните проучвания на черните дупки убедиха повечето изследователи, че има нещо в „холографската“ теория.
Факт е, че постепенното изпаряване на черните дупки, открито от астрономите във времето, доведе до информационен парадокс - цялата съдържаща се информация за вътрешната страна на дупката щеше да изчезне. А това противоречи на принципа на запазване на информацията.
Но Герард т’Хоофт, Нобелов лауреат по физика, доказа, че цялата информация, съдържаща се в триизмерен обект, може да се съхранява в двуизмерни граници, останали след неговото унищожаване, точно както изображение на триизмерен обект може да бъде поставено в двуизмерна холограма.
За първи път „лудата“ идея за универсалната илюзорност се роди у физика от Лондонския университет Дейвид Бом, сътрудник на Алберт Айнщайн, в средата на 20 век. Според неговата теория целият свят е подреден по същия начин като холограма.
Както всяка произволно малка част от холограма съдържа цялото изображение на триизмерен обект, така и всеки съществуващ обект е „вграден“ във всяка от съставните му части.
„От това следва, че обективната реалност не съществува“ - направи зашеметяващо заключение професор Бом.
Но възможно ли е да се докосне тази илюзорност с инструменти? Оказа се, че да. От няколко години в Германия гравитационният телескоп, построен в Хановер (Германия), GEO600, провежда изследвания за откриване на гравитационни вълни, вибрации в пространството и времето, които създават свръхмасивни космически обекти.
През годините обаче не е открита нито една вълна. Една от причините са странните шумове в диапазона от 300 до 1500 Hz, които детекторът засича отдавна. Те пречат на работата му.
Изследователите напразно търсеха източника на шум, докато случайно не се свързаха с директора на Центъра за астрофизични изследвания в лабораторията Ферми, Крейг Хоган.
Той заяви, че разбира какво се случва. Според него от холографския принцип следва, че пространство-времето не е непрекъсната линия и, най-вероятно е съвкупност от микрозони, зърна, един вид кванти на пространство-времето.

Вселената е илюзия?

„А точността на GEO600 оборудването днес е достатъчна за улавяне на колебанията на вакуума, които се появяват на границите на квантите на космоса, точно тези зърна, от които, ако холографският принцип е истина, се състои от Вселената“, обясни професор Хоган.
Според него GEO600 просто се е натъкнал на фундаментално ограничение на пространство-времето - самото „зърно“, подобно на зърнеността на фотографията в списанията. И възприема това препятствие като "шум".
Досегашните показания на детектора точно съответстват на изчисленията на учените и изглежда, че научният свят е на прага на голямо откритие. Експертите припомнят, че външният шум, който вбесява изследователите в лабораторията „Бел“ по време на експериментите от 1964 г., вече се превръща в предвестник на глобална промяна в научната парадигма: така е открита реликтовата радиация, което доказва хипотезата за Големия взрив.

БУДИСТИТЕ ЗНАЯТ ЗА ТОВА ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ
Психологът Джак Корнфийлд, говорейки за първата си среща с покойния учител по тибетски будизъм Калу Ринпоче си припомня, че интересен диалог се е състоял между тях:
- Бихте ли ми казал с няколко изречения същността на будистките учения?
- Бих могъл да го направя, но вие няма да ми повярвате и ще ви отнеме много години, за да разберете за какво говоря.
- Както и да е, обяснете, моля, толкова искам да знам.
Отговорът на Ринпоче е изключително кратък:
- Реално не съществувате.

Тъмната енергия съществува - казват учените

Тъмната енергия съществува с вероятност от 99,996%, казват учените
Тъмната енергия - мистична субстанция, която ускорява разширяването на Вселената, съществува с вероятност от 99.996%. Това изявление направиха астрономите от университетите в Портсмут (Университета в Портсмут) и Мюнхен (Лудвиг-Максимилианс-Университет Мюнхен) след мащабен анализ на данните, получени през последните години. Заключението може да бъде потвърдено от наскоро стартираната „най-мощна астрономическа камера“.
За да се разбере какво са открили учените, е необходимо да се припомни историята на изследванията в тази област. В началото на 20 век учените смятали, че Вселената има неизменна форма. Въпреки това Айнщайн, работещ върху своята теория на относителността и извършвайки различни изчисления, осъзнал, че Вселената трябва да се разширява. За да заобиколи тази „странност“, той въведе космологичната константа в изчисленията. Така се оказа, че неговите уравнения описват статична, а не разширяваща се вселена.
След известно време астрономът Едвин Хъбъл доказа, че Вселената все още се разширява (тоест първоначалните изчисления на Айнщайн бяха правилни) и нарече космологичната константа най-голямата грешка на големия учен.
Изненадите обаче не свършиха дотук. През 1998 г. Вселената отново изненадва физиците. Астрономите, наблюдавайки ярка далечна свръхнова разбраха, че Вселената не просто се разширява - този процес се ускорява. За този процес е отговорна неизвестна сила (приписвана на хипотетичната тъмна енергия). Между другото, космологичната константа отново беше полезна тук.
Първооткривателите на ускоряването на разширяването на Вселената получиха Нобелова награда за физика за 2011 г. Самото съществуване на тъмната енергия все още е обект на разгорещен дебат в научната общност.
По много начини учените се опитваха да докажат съществуването на мистериозната субстанция, но всички наблюдения не бяха директни (тоест, експертите условно не можеха да видят тъмната енергия със собствените си очи) или използваните методи позволяват неточности.
За единственото пряко доказателство за съществуването на тъмна енергия се счита наблюдението на интегрирания ефект на Сакс-Улф. Той се състои в така нареченото червено изместване на реликтовата радиация, което е следствие от Големия взрив и изпълва цялата Вселена. През 1967 г. астрофизиците Райнер Сакс и Артър Улф предположиха, че радиацията, идваща от области с по-слабо гравитационно поле, изпитва синьо гравитационно изместване (силната гравитация е отговорна за преминаването към червената област на спектъра).
През 1996 г. един от авторите на настоящата работа Робърт Критенден и неговият колега Нийл Търок от Канадския институт за теоретична физика предполагат, че това почти незабележимо изместване на спектъра може да се „види“ в промяната на енергията на входящите фотони (светлинни частици), т.е. сравнявайки температурата на излъчване с карти на галактики в  най-близката до нас част от Вселената.
При липса на тъмна енергия двете получени карти (отдалечено реликтово излъчване и светлина от близките галактики) няма да бъдат свързани по никакъв начин. Ако съществува тъмна енергия, тогава ще наблюдаваме странен ефект - ще изглежда, че фотоните на реликтовото (фоновото) излъчване, преминавайки през масивните облаци на материята, получават допълнителна енергия.
За първи път интегрираният ефект на Сакс-Улф е регистриран от астрономите през 2003 г. Почти веднага откритието беше признато за доказателство за съществуването на тъмна енергия и беше наречено откритието на годината.
По-късно обаче други учени считат получения сигнал за твърде слаб и предоставят алтернативно обяснение на наблюдаваното явление. Може би това е междузвездният прах на нашата галактика, предположиха те. След това много научни групи се опитаха да представят своите доказателства за съществуването или липсата на тъмна енергия, но физиците не стигнаха до единно мнение.
Томазо Джанантанио и Робърт Критенден решиха да направят мащабен анализ на всички събрани данни. В продължение на две години те изследвали резултатите от минали и нови наблюдения и стигнали до извода, че с вероятност от 99,996% тъмната енергия все пак съществува. По отношение на значимостта за научната общност подобен показател е сравним с неотдавнашното откритие на бозона на Хигс, пише Phys.Org.
Учени от Обединеното кралство и Германия подобриха картите, използвани в оригиналните трудове и разгледаха всички аргументи срещу наблюдението на интегрирания ефект на Сакс-Улф.
„Нашата работа показва, че теорията на относителността на Айнщайн ще трябва да бъде изменена. Ново поколение изследвания на реликтовата радиация и галактиките ще предоставят на учените или потвърждение на общата теория на относителността, включително доказателства за съществуването на тъмна енергия, или ще принудят физиците да разработят нови закони за обяснение на гравитацията “, казва Томазо Джанантонио.
Ученият намеква за нова изследователска инициатива, Dark Energy Survey („Търсене на тъмна енергия“). 570-мегапикселовата "камера за тъмна енергия" е монтирана на телескопа Victor M. Blanco, който се намира в Чили. Инсталационното оборудване ще може да улавя светлината на звезди, разположени на разстояние до 8 милиарда светлинни години от Земята.
„Тъмната енергия е една от най-големите научни мистерии на нашето време. Не е изненадващо, че толкова много изследователи поставят под въпрос съществуването й. Нашата работа обаче ни убеждава като никой друг, че този екзотичен компонент на Вселената е реален, въпреки че все още не знаем какво представлява"- казва професор Боб Никъл, член на екипа на Университета в Портсмут.
Добавяме, че не само умовете на учените, а и тези на обикновените хора се вълнуват от така наречената тъмна материя. Изследователите също не могат да определят нейното съществуване: те първо съобщават за нейното отсъствие в Слънчевата система, а след това я откриват в близост до Слънцето. Беше предложен и детектор за тъмна материя на базата на злато и ДНК.