Климатичната основа на съвременната геополитика

Зад нас е поредното горещо лято на 2018 г., заедно с въпроса какво става с климата на Земята.
И отново в различни райони на планетата геослужбите фиксираха рекордни данни по всички ключови показатели - температура, валежи, сеизмична активност (количество на земетресенията), слънчеви бури, активност на вулканите, равнище на водата. По този начин аномалната 2018 г. ще бъде поредната най-гореща година след 2014, 2015 и 2016 г. Значи, това е трайна тенденция.
Какви са последиците?
Първата е, че заради повишаването на температурите ледниците започват да се топят. 
През 2016 и 2017 г. топенето на ледниците на Арктика достигна своя пик и скоростта на топенето се увеличи с пъти. Сега те губят километри в дължина и метри във височина за броени дни. За първи път от 100000 години Арктика може да се освободи от морския лед.
Същността на топенето на ледниците е в нещо друго. Не просто, че ледниците няма да ги има там, където бяха, или че белите мечки няма да има къде да живеят. Същността е, че стопената от ледниците вода ще стане част от океана, т.е. ледникът ще премине в течно състояние, а след това при определени условия ще започне да се изпарява. И процесите на водооборота на планетата ще се променят. Как?
Основното е, че днес на планетата се променя разпределението на водните ресурси, т.е. там, където водата беше най-малко - става много, и обратното. Например във Франция май подобри 150-годишен рекорд. Наводненията удариха Германия, Белгия, Русия, САЩ, Китай, Австралия, Балканите.
А сега, обратната страна на процеса. Най-силната суша за последните 10 години се наблюдава в Азия и Африка.
В Европа пристигнаха 5 милиона души от Африка и Близкия Изток. Тези хора бягат по различни причини - кой от войната, кой от сушата, кой от нападенията и т.н. Има и такива, които са терористи и крадци, но се представят за бежанци.
Но повечето бежанци са обикновени хора, които искат да живеят спокоен живот поне за бъдещите поколения и търсят условия, които отговарят на прогнозните. И бягат там, където животът е по-добър. 
Днес бягат в Европа. В мащаба на цялата планета това е нищожна бройка. Но последиците са големи.
Значи, въпросът с климатичните бежанци сега в света е остър и ще става все по-остър. Къде ще отиват - в Европа, САЩ, там, където поне няма войни.
Климатът реално се променя. Хората, страдащи от климатичните промени реално стават все повече. 
Така стигаме до въпроса за климатичната основа на съвременната геополитика. Както знаем:
1. Голяма част от геополитическите действия са инициирани от западния елит. Следователно този елит се чувства сериозно застрашен и преминава към агресивна активност.
2. Тези заплахи не са предизвикани от растящата конкуренция на Русия, Китай или Третия свят.
3. Тези причини не са предизвикани от борбата за ресурсите, тъй като днес все още достъпът на западния елит до тях не е ограничен и няма да бъде ограничен в обозримо бъдеще.
4. Тези заплахи не са предизвикани от пренаселяването на планетата.
А сега да се върнем към основните събития в геополитиката, разиграващи се пред нашите очи, които не са отделни, а взаимосвързани.
Борбата с глобалното затопляне. Темата е толкова объркана, че никой не знае каква е заплахата - дали е затоплянето или обратното, нов ледников период. Но така или иначе, проблемът е на такова равнище от много години и определя много събития, в това число на геополитическо ниво.
- Арабската пролет или по-точно взривяването на Близкия Изток и Северна Африка.
- Арктическата активност на Русия.
- Икономическото задушаване на Южна Европа.
- Борбата на Европа срещу "газовата зависимост" от Русия.
- Изместването на центъра на икономическата и политическата активност към Китай и Тихоокеанския район.
- Активизиране на проекта на Великия копринен път.
На пръв поглед те са свързани помежду си. Но при по-внимателен анализ се връщаме към онова, за което алармирахме още преди екокатастрофата на Бритиш Петролеум в Мексиканския залив, а именно спирането или направо изчезването на глобалното топло течение Гълфстрийм, което води до три видими последици:
1. Основният поток на течението се разгъва много по-южно отколкото преди, което доведе до промяна на маршрутите на образуваните над Атлантика циклони. Ако по-рано основната маса вода валеше над северните морета, сега това става над страните от Северна Европа. Върви охлаждане на климата при ръст на наводненията. Смесването на циклоните на юг води към рязко охлаждане на Северна Европа, смекчаване на климата в Южна Европа и формиране над Северна Африка на субтропичен климат.
2. Второто последствие от спирането на Гълфстрийм е, че неговият ръкав, все пак достигащ на север, се отклонява все повече към Гренландия. В резултат става ускорено топене на ледниците, опресняване на горния слой на Атлантика, още по-голямо забавяне на Гълфстрийм и повишаване на равнището на океана.
3. Топлото тихоокеанско течение Куросио, което днес е отсечено от източното крайбрежие на Русия от хладното Курилско течение, започна да прониква на север през Беринговия пролив в Северния Ледовит океан. Този процес е много по-интересен и важен, тъй като за него нищо не е известно. А двете течения са взаимно свързани. Пред нашите очи изчезва ръкав на Гъкфстрийм, който стигаше чак до Мурманск. Вместо него се появява топло течение, което може да стигне почти до Карско море. Това, от своя страна, ще до рязко изместване на ледената арктическа шапка от изток на запад към Европа. И ще върне ледниковия период в Европа и пролетта в Северна Азия.
Така споменатите геополитически промени намират своята логика. Даже сегашното преселване на бежанците към Европа, т.е. всички ще трябва да се научат да живеят в нова среда. Нямаме повод за особена радост.
Ясно е и защо след катастрофата на БП в Мексиканския залив британският елит започна да се изселва към Австралия, Нова Зеландия и ЮАР. Излизането на Лондон от ЕС е нова крачка в тази насока. Чисто и просто няма какво повече да правят на континента, който след няколко години може да бъде залят от океана. Тогава и самите европейци ще станат бежанци.

По материали от "Строго секретно"