Кога се появиха първите снимки на халюцинациите?

Мнозина смятат, че първото заснемане на халюцинации е дело на руския психиатър Генадий Крохалев, който се занимаваше със сходни изследвания през 90-те години, заснемайки халюцинациите на алкохолиците. Всъщност, първият такъв опит се е случил през 1880 г. в Париж и е свързан с парижкия фотограф Пиер Буше, който пръв е получил снимки на собствените си халюцинации.
Ето как неговият опит е описан в книгата "100 големи тайни на съзнанието", публикувана под редакцията на А. Бернацки: "Малко известният парижки художник и фотограф Пиер Буше се събудил с тежка, сякаш налята с олово глава. Но нямаше как да е по-различно. След поредния запой с алкохол, той се върнал доста късно, а и не се унася в истинска дрямка, защото му пречели два дявола, които го преследвали през по-голямата част от нощта.
Въпреки това, каквото и да е било състоянието на Пиер, той все пак трябвало да изпълни спешна поръчка: да отпечата няколко снимки на богати клиенти. В противен случай той е можел да загуби не само клиентите, но и репутацията си. Пиер влязъл в малка стая, където е разположена фотографската лаборатория, затворил вратата зад себе си и на светлината на червена лампа започнал да преглежда пластинките, които лежали в безпорядък, като си мислел кои от тях трябва да бъдат отпечатани най-напред. Нищо смислено в главата му не идвало, така че фотографът решил да прояви всичко.
И внезапно, сякаш като продължение на кошмара, на първата пластина вместо едно почтено семейство, Пиер видял ужасните лица на нощните "гости". Той бил разтърсен от ужас, което е разбираемо в тази ситуация, и  избягал от лабораторията с викове. Той се върнал в стаята едва когато напълно изтрезнял. Но по време на отсъствието му нищо не се променило: ужасните лица на дяволите все още се хилели от негативите. Страхът отново стигнал фотографа, но нямал никакъв изход и с треперещи ръце успял да свърши работата. В същото време той не само направил снимки на клиентите, но и на "дяволите". Така, за пръв път през 1880 г. Пиер Буше отпечатва доста сносни лица на "злия дух" ...
След известно време Буше показал на приятели снимките, показващи дяволите. В началото те приели снимките за шега. Но когато Пиер ги убеждава, че няма никакъв номер, а снимките са истински, един от тях, естествоизпитател, проявява интерес към снимките. Освен това той дори предложил провеждане на контролен експеримент, според който Пиер отново трябва да се напие до степен на лудост. Експериментът е успешен и последствията от него са научна статия, дадена на Френската академия на науките ...
Но статията не е публикувана. Обаче това трябвало да се очаква: академиците дори не могат да си представят, че може да бъде сниман алкохолен делириум. С това може би историята със снимките на дяволите щеше да свърши. Но статията случайно попаднала в ръцете на известния френски популяризатор на науката и колекционера на аномалните феномени Камил Фламарион, който, публикувайки статията за странните снимки поставя основата за широко разпространеното увлечение по "психичната фотография". Размерът на това увлечение се доказва от факта, че в началото на 20-ти век се появили само на руски език две обемни книги с голям брой илюстрирани материали, включително снимки на халюцинации.
Така се оказва, че всъщност халюцинациите могат да бъдат фотографирани. И това напълно опровергава научната дефиниция за самите халюцинации като "въображаемо възприятие" или "възприятие без обект", защото тези предмети са перфектно записани от абсолютно безстрастната камера. И, разбира се, академиците като най-зомбираните със сляпа вяра в неприкосновеността на научната догма няма да повярват, дори ако лично проведат такива експерименти. Но, като правило, те не стигат до такива практически тестове. Достатъчно е да дадат една от любимите си дефиниции, като например "Това не може да бъде, защото не може да бъде никога" или да лепнат етикети на "псевдознание", "суеверие" и "шарлатанство" на всичко, което е неразбираемо за техния тесен кръгозор.
Но само психически адекватните хора напълно разбират, че ако реалността не съответства на остарялата парадигма, тогава е необходимо да променим самата парадигма и да не се опитваме да отречем и премълчим всичко, което излиза извън тясната й рамка. В същото време академичната "върхушка" във всички страни е напълно наясно с всички тези "забранени знания", от които внимателно държи настрана обикновените хора по нареждане на своите господари. Защото без това слугите на тъмнината не могат да заплетат в своята вампирска мрежа по-голямата част от човечеството, използвайки хората като живи "батерии".
Тъй като признаването на съществуването на фини материални същности и същества, както и по-нататъшното развитие на технологиите за тяхното възприемане неизменно ще разкрие наличието на тънкоенергийна и вампирска мрежа на тъмните сили. Ето защо слугите на тези сили ще продължат да ни убеждават в нереалността на "забраненото знание" и тези, които искат да продължат живота си на ниво безмозъчен добитък, могат да продължат да им вярват сляпо.

По материали от Интернет