Приемствеността на научните знания и огледалото на съвременната наука - 13

5. Еволюция или самоусъвършенстване на системата: какво свойство трябва да притежава системата (процесът) или нейната (неговата) част, за да стане възможно саморазвитието? Колкото по-високо е нивото на развитие на системата, толкова повече тя става по-управляемо и в резултат на това преминава към ниво на самоуправление, самоорганизация, въвежда се обратна връзка между подсистемите и околната среда. Най-продължителният етап, особено за техниката, е етапът на адаптация, когато системата се коригира чрез механизмите на динамизация до условията, в които тя трябва да функционира.
Препоръка 7: Ако системата вече е адаптирана към специфичните условия, нейното ГПФ може да бъде увеличено за сметка на разгръщане по линията моно-би-поли-сложни системи и свиване на системата за сметка на "поглъщането" от страна на системи от по-висок ранг на системи от по-нисък ранг с преход към саморазвитие на системата.
Препоръка 8: Ако научната система вече е адаптирана към редица явления, обяснителната й сила се засилва за сметка на диференциацията на нейните подсистеми (специални науки, физиката на твърдото тяло, физиката на флуидите, газовата физика и т.н.) и тяхната интеграция (човешката екология, космическата биология , електрохимия и т.н.). Тук са изяснени следните въпроси: Как се развива системата и какво я води? Защо една система се променя? Каква е целта на това развитие? Кой се нуждае от това?
След синтеза на системата, нейните принципи се опитват да обхванат широк спектър от явления, сякаш изваждащи всички скрити в нея ресурси за развитие. Като се има предвид системният подход, може да има няколко възможни разумни начина за извличане на ресурсите за развитие:

А. на системно ниво:
"изчерпване" на собствените си ресурси: системата в общи линии остава непроменена, използват се ресурсите й на ниво система (С1), тя постепенно придобива буферни подсистеми (ПС), изпълняващи необходимата функция, последвано от идеализация и свиване на системата в идеална подсистема или идеално вещество: С1 + ПС1 → С1 + ПС1 + ПС2 + .... С1 + ПС1 + ПС2 + ... + ПСн → ... Например, разработката на пушката: пушка + оптично наблюдение + устройство за нощно виждане + далекомер + магазин + ...
по линията моно-система - поли-система - сложна система - свиваща се система: увеличаването на ГПФ се постига за сметка на увеличаване на ефекта на системата, без да се променя принципът на работа на системата;
по линията на обединение с алтернативни системи (с променени характеристики), увеличавайки степента на нееднородност на синтезираната система, с последващата идеализация и свиване на системата в "идеално вещество".

Б. на нивото на надсистемата:
след като е изчерпала възможностите за развитие на системно ниво, развитието й (на системата) продължава на нивото на надсистема (НС), където тя влиза като една от подсистемите (ПС) със своята основна функционална цел. Например, самолетът: планерът и двигателят се развиват във въздухоплавателното средство вече като подсистеми, работещи върху ГПФ на самолета;

В. на нивото на веществото:
изчерпване на собствени ресурси: веществото в общ вид остава непроменено, но постепенно "обраства" с допълнителни вещества, които изпълняват изискваните функции, и така се превръща в композитно вещество;
чрез използване на свойствата на веществата, които изпълняват функцията на системата: моно-вещество, би-вещество, поли-вещество, сложно вещество, "свиващо се" в "идеално вещество" ... в рамките на изчерпването на ресурсите за развитие на ниво подсистеми на веществото чрез използване на свойствата на неговата вътрешна организация.
За да се постигне ОФЦ се използва целия арсенал от алтернативни признаци. И след като са изчерпани ресурсите за развитие на едно ниво, те преминават към използването им на друго ниво, стигайки до изчерпването на самия принцип, на който се основава функционирането на системата, и променяйки принципа. И за предпочитане е пътят, който гарантира изпълнението на принципа на най-малко действие. Това дава възможност да се получи максималната стойност на OФЦ, тъй като се използват максимално елементите и потоците от енергия, вещества и информация, които се намират в системата.
След изчерпване на ресурсите за развитие на това ниво, системата преминава или се прехвърля на ново, гарантиращо реализирането на най-рационалния път на развитие

Автори: И.М. Кондраков, Ф.Д. Шкруднев