Основи на строежа на материалния свят и на формирането на мозъчните генотипи - 17

Важен аспект е начинът за трансформиране и преоразмеряване на структурата. Отново ще дам пример с еритроцит, който при диаметър 7-9 микрона се движи през съдове с диаметър от 1 микрон. Отговорът на въпроса, който поставя много хора в задънена улица - как еритроцитът се вмества там - в кръвта няма еритроцити, те се формират извън системата за управление (или мозъка) като утаечна структура със загуба на октава от своето състояние (с намаляване на октавата 2 пъти, общият размер се увеличава 1,284 пъти).

По същия начин е раждането на дете. Сперматозоидът има йонна структура и Мозък с 96 октави (по-малко от размера на атома). Попадайки в "пясъчната кутия", т.е. в структурата, в която се получава МАКСИМАЛНО разсейване, сперматозоидът бързо расте и едновременно с това губи октавите на мозъка. Когато се постигне равновесно състояние (октава 71.225625), се изпраща сигнал и се произвежда детето. Оттук следва важно заключение - НОВИЯТ Мозък се подава в по-висока октава и функциите на стария мозък могат да бъдат НАРУШЕНИ само ЧАСТИЧНО.
По-рано писах, че съвременната наука дори не подозира съществуването на неинерционна маса. При октави, по-големи от 64, имаме 8 различни атомни структури (те носят условни имена - неутронни и антинеутронни, неутринни и антинеутринни и т.н.). Всяка от тези структури има обхват на съществуване (заряд). Когато зарядът се загуби, потенциалът на долната октава се увеличава.
Пример: при превеждането на мощността на октавата от 65.5 на 32,125225 получаваме силни заряди от светкавици (съизмерими с мощността на голяма ВЕЦ в продължение на стотици години), въпреки че първоначалното състояние не може да се види.
Като се има предвид (освен официалната наука) съществуването на различни "божествени" явления, както и рекламираните астрални, ментални и други полета (от скоро модното поле е торсионното), искам да привлека вниманието към нарастването на броя на вечните двигатели или поне към желанието да бъдат създадени. Повече от 99% от тези произведения са очевидни глупости, дори от гледна точка на официалната наука, но ако в редица случаи има неинерционна маса в техническото решение, конвенционалните средства и устройства не решават проблема, особено след като атома на Бор не променя размерите си, а периодичната таблица на Менделеев не съдържа инерционна маса.
Възможно ли е съществуването на вечен двигател? Ако вземем период от 100 години, е възможно - чрез разпръскване на високи октави йонните маси могат да получат "хранене от нищото", но това е в случай на наличие или комбинация от инерционна и неинерционна маса. Пример за подобен вечен двигател е човекът, чийто мозък е в неинерционна структура.
Какво би станало, ако на някой му хрумне да посети Плутон на съвременен космически кораб? По време на движението ще става разсейване на високите октави (а това е мозъка), поради което при преминаване покрай Марс ще има мозък на питекантроп, а в КРАЙНИЯ ПУНКТ - купчина пясък. Всички обекти, движещи се в Космоса, имат гравито-магнито-електрически Генератор, поддържащ съществуванието на преместваемите матрици на всички честоти. Тези генератори стоят, както описва и Н. Левашов, върху "Вайтмари" и "Вайтмани" (първите са за междупланетни полети, а другите - за използване в планетарни условия). Това позволява на човек да пътува в космоса.
И така, откъде идват измамниците и тълкувателите от науката и какво използват те. На първо място - от самите стени на науката; второ, от неразбирането и невъзможността да изучат информацията, която ни оставиха Н. Левашов, А. Хатибов и други. Прилагането на "дипломата на конете" не ни позволява да разпознаем смисъла на физическите явления. Всички съществуващи инструменти са изградени върху свойствата на човешкото око. Липсата на инструментална основа не позволява на официалната наука да разпознава или отхвърля новите физически свойства на материалния свят (тук няма да се докосваме до "Божествения свят", защото това е друга теория).
Липсата на познания за света около нас и начина, по който той съществува, води до затварянето около тази пирамида на знанието, построена за над 500 години. Всъщност, наличието на такава наука е довело до съществуването в Русия на повече от 180 академии, всяка от които използва същото ниво на знание, което няма нищо общо с науката. Ще се промени ли тази ситуация? Да, това ще стане. След завършването на Основната програма системата за управление просто ще изтрие всичко ненужно и ще предостави информацията, която няма да позволи на Царя на природата да се намесва в системата за управление, включително създаването на нови атмосферни решетки.

Автор: Фёдор Дмитриевич Шкруднев