Какво е събирателна точка (СТ)?
Предполага се, че повечето от нас са чели Кастанеда...
Тя е фокус на възпиятието, обединяващ външните и вътрешни еманации и т.н и т.н.
Възможно
ли е да излезем от интерпретационната си система
(познато-приемане-непознато-отричане)? Можем ли да съберем огромната
налична информация, интерпретирайки я практически?
Асемблиращата (събирателна, монтажна) точка е до голяма степен загадка за нашето осъзнаване.
Основната
“хитрост” на нелинейното мислене е, че предизвиквайки следствията,
можем да творим първопричината (и да ги комбинираме произволно, разбира
сеJ).
И така – малко теория.
Събирателната
точка /СТ/ има здраво фиксирано положение в енергийното тяло на
човека. Тук елементите на сензорния поток оформят определена структура,
където се извършва извличането на едни сензорни данни и
пренебрегването на други. Перцептивната „картина на света" възниква
именно в това преплитане на енергийните влакна и е резултат на нашата
психическа дейност.
Като
уникален елемент на пашкула фокусира всички излъчвания - и външни, и
вътрешни - тук се събират „нишките" отвсякъде, и отвътре, и отвън. СТ
не просто поема в себе си външните излъчвания, но и се движи към тях
чрез множество светещи снопчета. Разделянето на импулсите на визуални,
аудиални и т.н. става чак след като нишките са събрани и в
съответствие със стереотипите, присъщи на нашия перцептивен апарат.
На
биологично равнище фиксацията й е заповед на Орела; на психо-социално –
резултат от обществен консенсус. Изместването й предизвиква промяна на
общия режим на енергообмена на субекта с външното поле, като всяка
определена позиция на СТ активизира едни или други полеви структури.
Двете
най-важни точки на стабилността на нашата енергийна форма -
събирателната точка отзад и „пролуката" на фронталната пластина на
„пашкула", се намират във фино равновесие и по този начин осигуряват
нашата безопасност и неизменчивост. Хомеостазата на нашия „аз" е
най-вече психоемоционална и биохимична. Природата на нашето енергийно
тяло се е погрижила добре за неговата стабилност.Трансмутацията на
физическото тяло е сериозна опасност за изпитателя, дори само защото
категорично налага разрушаването на опазващата ни от промени
хомеостаза.Ригидността й е поддържана от: всеобщия консенсус;
затвърдената себепредстава, проекцията ни в представата на околните за
нас и в трите ремъка (чувството за собствена значимост /ЧСЗ/, жалостта
към себе си и страха от смъртта).
Един
от аспектите на трансформацията е не само промяна на режима на
възприятие /обикновено плаващо и трудно за фиксация от първо внимание/,
а получаване на нова стабилност. Обемът на натрупаната лична сила
определя вектора на преместване на СТ и отразява огледално нивото на
безупречност на всеки един от нас.
Между
СТ и пъпната „пролука" минава атавистичен енергоканал, прокаран още в
предродилния период на съзряването на съществото. Докато зародишът
расте, СТ все повече се оформя енергийно и в същото време постепенно се
отдалечава от пъпа към гърба на плода и чак след раждането се оказва
между плешките му. Съществуването на този атавистичен енергоканал води
до това, че всяко колебание на СТ се отразява на формата и размерите на
пъпната „пролука", като отклоняването на СТ от централната траектория
на канала непременно довежда до увеличаване на размерите на
„пролуката" на фронталната пластина. Биофизичните последици от това
състояние са: рязко се увеличават загубите на енергия, понижава се
тонусът, влошава се имунитетът на организма, бързо се увеличава
психическата слабост, която може да прерасне в неврози и психози.
Общото намаляване на имунитета провокира възникването на най-различни
соматични заболявания, като се стига и до онкологични.
Егоистичните
установки могат да ни накарат отново и отново да преживяваме
отрицателни емоции от един и същ характер, като по този начин
постепенно изтласкват събирателната точка към десния край на
„вдлъбнатината" й. СТ деформира „пролуката", организмът започва да губи
енергия, а онези отрицателни емоции, които преди това са се
подхранвали единствено от самовлюбеното ни его, придобиват почти
физиологичен характер - стават досадни и мъчителни като чисто
физическа болка.
При
психоенергийната транcформация на тялото финото управляване на всички
психоемоционални механизми е абсолютно необходимо, за да се удържи
събирателната точка в центъра на „човешката ивица", или естествената
траектория на изместването.
Именно
за това толтекските магове обръщат голямо внимание на така наречения
„път на воина" или „безупречността". Психоемоционалният контрол,
култивиран в обичайната позиция на събирателната точка, води до двояк
резултат. Първо, чрез тази практика се привиква към абсолютно
необходимите безстрастие и предпазливост, необходими в другите светове
на възприятието, и второ - правилното положение на събирателната точка в
центъра на „вдлъбнатината", т.е. правилната позиция за старт. Нещо
повече, при непрекъснатото практикуване на “безупречност" събирателната
точка проявява тенденция леко да се потапя в повърхностните пластове
на пашкула. В това ново положение тя непрестанно получава увеличен
приток на енергия от съседстващите с нея излъчвания. Резултатът е
забележимо повишаване на енерготонуса на организма - личната сила.
Лесно е да се досетим, че постоянното практикуване на безупречност неизбежно оказва именно такъв ефект върху СТ.
Спирането на вътрешния диалог
е универсален тригер за изместването на СТ. Ако спирането e
постигнато, ефектът винаги е рязък и ясно забележим. Егоистичните
установки просто спират да работят, защото СТ се оказва сред
излъчвания, които нямат подходящ материал за тях. Този вътрешен вакуум
понякога дори се усеща като че тялото e увиснало във въздуха, като
загуба на тегло.
Сънуването е
много по-бърз начин за изместванe на събирателната точка. Рязкото
изчезване на отделни егоистични базални мотиви и поведенчески установки
обаче може да провокира ексцентрично, от гледна точка на обикновените
хора, и дори асоциално поведение. Сънувачите минават през
трансформацията така да се каже с взрив и във върхови моменти на
психически промени са непредсказуеми, затова социума не ги обича и те му
отговарят със същото. Обикновено сънувачите са затворени и предпочитат
самотата.
Съсредоточаването на вниманието върху дишането или върху енергийното тяло е метод, който се отнася към техниката на „не-правенето". В този смисъл той е близък до практиката на сънуването. Но така или иначе, и в този случай механизмът на егото губи материала, с който е свикнал и блокира.
Късайки
последователно „веригите" на своя егоистичен апарат, вие в крайна
сметка можете дотолкова да отслабите навиците му на реагиране, че без
съзнателно усилие от ваша страна СТ да ви отнесе в други светове на
осъзнаването.
Из: KKK program /Ксендзюк, Кастанеда и Класен/
Превод и компилация: aya
http://colorsofmagic.net/index.php/magicheski_materiali/index/%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B8%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.