Кой всъщност е граф Сен Жермен, талантливата и обаятелна личност от 18-ти век, която има късмета да попадне – а често и да помогне – в създаването на редица значими исторически моменти? И което е още по-важно – дали той е истинска личност, или просто измислен герой, който успява да се впише изкусно в реалността?
Датата и мястото на раждане на Сен Жермен не са съвсем ясни, но изтънчената му личност неизменно пленява придворното общество на безбройните места, които посещава. Възхваляват го както за бисерите му мъдрост, така и за тайнствеността, с която е обграден.
Тъй като отказва да обсъжда такива дреболии като произход, богатство и обществено положение, те остават неизвестни за граф Сен Жермен. Първите сведения за него са от 1758 г във Франция, където според слуховете той се завръща от дипломатически мисии в Холандия, Англия и Германия. Отличното му владеене на множество езици (френски, английски, китайски, арабски, санскрит, италиански и други) и познанията му по политика, история, изкуства, поезия, медицина, химия, живопис и различни науки, му носят възхищението (или завистта) на голяма част от аристокрацията.
При пристигането си в Париж, графът е отведен при крал Луи XV (твърди се, че той прави графа свой таен агент) и мадам дьо Помпадур, предизвиквайки завистта на френската аристокрация. Неговите образованост и елегантност биват възхвалявани безспир от бележити личности на епохата, като Казанова, Калиостро и херцог Шоазьол.
Граф Сен Жермен е известен със своето състояние на вечна младост, въпреки сам често да подхвърля шеговито, че е на повече от сто години. Но независимо от младежката си външност, той е виртуозен пианист, цигулар и композитор на музика. Графът е и сред основоположниците на алхимичното изкуство, като твърди, че може да прави злато.
Името на Сен Жермен е трайно свързано с окултизъм и тайни общества. И до ден днешен той си остава гарант за легендарни умения, на който се приписва растящ куп от постижения и исторически невероятни истории.
Ненадминат пътешественик, Сен Жермен прекарва по-голямата част от живота си на път и посещава далечни земи като Турция, Тибет, Мексико и африканския континент. Цяла Европа е считана за негов дом.
Друга особеност в характера на графа е навикът му да приема нова самоличност във всяка страна. В Холандия той е известен под името граф Сюрмон, в Белгия е маркиз Монсерат, в Русия, където се движи в обкръжението на Екатерина II и е назначен за съветник на граф Алексей Орлов, е познат като генерал Уелдън, в Германия се нарича принц Ракоцки. Но зад всяка от тези личности бива откриван Сен Жермен, а това неизбежно ускорява заминаването му от съответното място.
Други имена, използвани от графа, са маркиз Емар, граф Белмар, граф Салтиков, майор Фрейзър, граф Уендъм, граф Монте Кристо, кавалер Шьонинг и Зонони.
Някои смятат, че името на графа има тайнствено значение, тъй като “Сен Жермен” не е задължително име на място. Други изказват предположението, че е прякор, заимстван от латинската фраза "Sanctus Germanus," която означава “свят брат.”
И смъртта, подобно на живота му, е загадка
След приказен живот в общества на лидери и величия от цял свят, през 1779 г тайнственият граф пристига в Екенфьорд, Германия, където негов настойник е принц Карлос Хесе-Касел. Официални сведения сочат, че той умира в дома си там през 1784 г, но в града няма гробница с неговото име.
По време на престоя си в Екенфьорд, Сен Жермен приема компанията само на няколко души и мнозина смятат, че той просто използва този германски град за афиширане на смъртта си. Според някои сведения по това време той е на почти 100 години, въпреки че изглежда сякаш е преполовил четиридесетте. Още по-странно е, че съществува смъртен акт, според който графът всъщност умира и е погребан в Силезия, днешна Полша.
Към многобройните постижения на графа приписват и участието му в основаването на Съединените американски щати и разкриването на тайните на хипнотизма пред Антон Месмер. Обаче неговите загадъчни постижения продължават много след предполагаемата му смърт. Граф Сен Жермен (вероятно все още недоволен от объркаността на биографията си) се завръща отново във Франция през 1789 г, лъчезарен и бодър, и се представя пред кралица Мария Антоанета.
От тази среща нататък историята на Сен Жермен става отново заплетена. Случаи, претендиращи да описват смъртта му и последвалите след това негови постижения, се разказват от толкова много хора и при така различни обстоятелства, че е невъзможно да се разграничи истината от сензацията.
Както неговото раждането и много от главните моменти в живота му, смъртта на графа си остава тайнствена неизвестност. Дори мнозина твърдят, че той въобще не е умирал! Днес има изобилие от истории за това как графът (вероятно откривайки тайната на безсмъртието) е живял в древен Египет, Римската империя, Средновековието и в различни региони на съвременна Европа.
Солидни доказателства за тези твърдения почти не съществуват (казват, че графът е позирал за снимка с мадам Блаватска от Теософското дружество), но историческите фантазии, създадени за него, са стотици.
Казват, че той вдъхновява и помага на Ехнатон да основе монотеизъм. Приписват му строителството на храма на Соломон и основаването на франкмасонството векове по-късно. Някои настояват, че е роден през 1969 г като син на Ференц Ракоци II, последният крал на Трансилвания; други вярват, че той е Кристиан Розенкройц, основател на Ордена на розенкройцерите; трети – че е философът и учен Франсис Бейкън. Дори се смята, че е предоставил тайни карти, които са помогнали на Христофор Колумб да открие Америка. А съвсем скоро, през 1972 г, парижанинът Ришар Шанфре заявява, че е Сен Жермен и демонстрира алхимичните си способности по френската телевизия. Той се самоубива 11 години по-късно.
Със сигурност определени моменти от биографията на графа са силно подозрителни, но кой може да разграничи точно реалното от измисленото? И в двата случая този “безсмъртен” благородник успява да поддържа жива поне легендата за себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.