Д-р Майкъл Нютън - изследвания по въпросите за душите (част 6)

ОБОБЩЕНИ ДУХОВНИ ПРИНЦИПИ :



1. Душата не се поддава на определения или измервания. Най-съдържателното описание на проявената й същност е, че тя представлява интелигентна енергия, която е безсмъртна и се проявява чрез специфични вибрационни вълни от светлина и цвят .

2. Всяко човешко същество има една душа, която остава в него до смъртта на тялото му. Душите действително играят роля в избора на следващото си тяло в цикъла от прераждания. Появяват се във физическото тяло още в майчината утроба, някъде между петия месец и края на бременността.

3. Всяка душа притежава уникален, безсмъртне характер. При съчетаване с човешки мозък тя се слива с емоционалния темперамент или човешкото его на това тяло, при което се получава една временна личност, която ще съществува само в този живот. Именно това се има предвид под “двойнственост на ума”.

4. Макар че паметта на душата е блокирана от съзнанието посредством амнезия, мислоовните й модели влияят на човешкия мозък, пораждайки мотивация за дадени действия.

5. Душите се прераждат като човешки същества безброй пъти, за да преминат през различните нива на развитие, преборвайки се с кармични проблеми от минали животи. Така техните знания и мъдрост нарастват, защото между преражданията размишляват върху мислите и делата си пред по-опитните души – техни наставници.

6. Нашата планета е един от безбройните светове, които са училища, служещи за напредъка на душите. По време на физическите си въплъщения на Земята душата има възможност да напредва, като придобива мъдрост по пътя на опита и грешките. Животът на човека не е предопределен. По време на преражданията различните възможности и вероятности , породени от кармични влияния и споразумения на душата, зависят от нейната свободна воля.

7. Земята е място на голяма красота и радост, но и на невежество, омраза, страдания, причинени от човека, които са в комбинация и с планетарни катаклизми. Неизбежно е, че ще се справяме с тези положителни и отрицателни елементи на земния живот. Духовна зла воля не съществува в Изначалния порядък на любов и състрадание,откъдето произхожда душата ни.

8. Личното просветление идва по вътрешен път и дарява човека със способността да постигне своята Универсална сила без посредници.

9. В момента на физическата смърт душата се връща в духовния свят, при източника на своето сътворение. Тъй като част от нейната енергия не напуска духовния свят по време на прераждането, завърналата се душа се съединява отново с нея. По този начин духовното й израстване е непрекъснат процес. Духовният свят дава възможност на душата да почине и да поразмишлява между преражданията.

10. Душите очевидно участват в духовни групи, към които са прикрепени от създаването си. Всяка група си има духовни наставници. Духовните другари от групата се прераждат заедно с душата и приемат важни роли в живота й на Земята.

11. .Духовният свят явно не е място на недействие – или нирвана – а такова, където душата преживява преход, за да се развие до по-висши енергийни форми, способни да творят въодушевени неодушевени предмети. Енергията на самата душа е сътворена от по-висш източник. Духовният свят влияе върху определена територия, чиито граници все още не са установени, но очевидно включва нашата Вселена и съседни измерения.

12. При завръщането си душата не вижда никакви божества от земните религии. Най-близкият контакт с Първоизточника е чрез нейния личен духовен наставник. Душите от Земята усещат присъствието на Универсалната свръхдуша или Първоизточника, което се излъчва някъде над участващите в индивидуалните им съвети с мъдреци.

13. Духовният свят очевидно се направлява от високо развити непрераждащи се специалисти, помагащи на душите от своята група. Когато стигнат по-високи нива на мъдрост, прераждащите се души престават с преражданията и заемат мястото си до специалистите, за да помагат на все още прераждащите се. Специалистите обикновено се подбират според мотивацията, талантите и представянето си.

14. Крайната цел на всички души очевидно е да постигнат съвършенство и да се съединят с източника, който ги е създал.