Завръщане в храма :
Допреди двадесетина години хората живееха, уповавайки се на социализма и бъдещия комунизъм и в тази картина на хармоничен и непрекъснат растеж центърът на общественото внимание падаше върху фигурата на съзидателя - работника, механизатора, инженера, лекаря... Разбира се, предполагаше се и наличието на идеолози-жреци - полубоговете от Политбюро сияеха портретно във всяка детска градина, но все пак акцентите се изместиха.
Кой ли само не се нае с ролята на проводник на идеалите ! Но в определен час хикс и инженерът, и механизаторът изведнъж закрещяха : "Искам двеста вида колбаси !" - и тогава цялата предишна вселена приключи. А всъщност те не биха могли нищо друго да извикат, защото максимумът, на който са способни тези съсловия, са формулираните и ясни желания на физическото и астралното тяло.
Затова готвачката не може да управлява държавата, защото нейните желания, нейната система от идеали, нейната вселена в края на краищата напомнят именно на голяма кухня, а не на храм. И разбира се, в резултат от това управление ще се стигне само до търсенето на колбаси. Вселената на инженера е лаборатория, вселената на банкера - офиса ... Нито в кухнята, нито в лабораторията, нито в офиса има канали за връзка с Финия свят, има ги само в Храма.
Да уточним : в идеалния Храм, а не в реалната съвременна църква. Всички съвременни религии представляват държава в държавата - с пълен "пакет" плюсове и минуси. Те са огледала, в които се отразяват държавите, а не Финият свят ...
Сила от друг свят :
Настъпва нова фаза - неопределеността на света сякаш преминава във фазата на определено очаквания апокалипсис, който може да се описва по различен начин : ту чрез "неминуема глобална криза", ту чрез "неизбежна ядрена война", ту чрез "неумолим вирус". Важното е, че във всяко от очакванията на новия свят звучи темата на съдбата, на неумолимите събития, над които човекът няма власт. И за това в обществото на новия етап е търсена духовната сила, която не е от този свят. Без такава сила нито един обществен организъм, нито един етнос няма да може да устои в настъпващите времена.
Днешното усещане за бъдещия и неизбежен край на света е свързано в частност с това, че епохата на разцвета на индустриалната цивилизация е преминала във фазата на гниенето. Следващата епоха, свързана със знака на Водолея и планетата Уран, неизбежно предполага дълбока трансформация на света.
И природата на тези промени не е в това, всички да се включат в Интернет и да имат мобилен телефон, не е във виртуализацията на човешкото битие. Подобни процеси са само зародишът на новия свят, едва започнало да се развива качество. Същността на новата астрологична ера е във възникването на нов тип мислене, в появата на принципно нов начин на осъзнаване на света и взаимодействие с него.
Ние живеем с предусещането за голям цивилизационен скок и на човечеството са нужни хора, способни да формулират глобалните идеи на този път. Очевидно привържениците на материалистичната наука и идеология не са подходящи за тази роля. Не подхожда и църковната ортодоксия, твърдите привърженици на традиционните религии : те са ориентирани към идеите на отминалата епоха на Рибите. Не особено търсени са също и носителите на по-ранна култура - на класическия шаманизъм. Тези древни традиции са от още по-ранна епоха - ерата на Овена. Носителите на този клон се отличават с откритост на прекия опит, има и интересна тенденция за завръщане към изворите на народните архетипи, но все пак идва ново време и опитът от последните 2 000 години не може да се пренебрегне. Но обществото няма да се върне назад.
Именно затова днес няма ефективна духовна власт. И нито една от традициите не може да даде такъв човек. Един след друг напускат този свят брахманите от епохата на социализма : писатели, учени, поети - тези, които по различен начин са поддържали у нас усета за съпричастност с вечността. Това са главно хора на изкуството, които са се нагърбили със задължението на брахмани. Но днес и този извор на жива вода е пресъхнал. Най-насъщният проблем на момента е да се напипат очертанията на мостика към новата епоха, към света от другата страна на прехода. Но са ни нужни събудени хора ...
В очакване на пробуждането :
Кои са хората, които могат да го донесат ? Те трябва да са способни да генерират и транслират новите принципи на битието, принципите на ерата на Водолея, значи те не могат напълно да принадлежат към някоя отминала традция. И в същото време нито една от духовните школи не е излишна. По принцип говорим за формирането на нов духовен светоглед.
И въпросът е - ще успеем ли да сформираме този нов духовен светоглед, без който е невъзможен поривът на възраждащия се етнос. Без него никакви заклинания за необходимостта от реформи, за модернизацията няма да имат сила : ако няма концепция за устройството на света, няма връзка с Висшия свят, с идеала, хората не знаят защо да живеят.
Едва ли трябва да се очаква единна концепция, която да устрои всички. Най-вероятно новата епоха ще се характеризира с лавинообразен ръст на различни модели и всеки от тях неизбежно ще се опира на предишните системи - дохристиянски, християнски и останалите религии, които естествено ще съществуват в единното символично поле на нашия етнос.
Има ли спасение за нашия егрегор, а от там - и за нас ? Има. Ако осъзнаем смисъла на преходния момент, ако успеем да насочим усилия не към миналото, към изворите на болестта, не към настоящето с неговите апокалиптични очаквания и разпадащите се връзки на всичко и всички, а към бъдещето. Това е и лекарството за егрегора.
Импулсът, излизащ от недрата на търсещата душа на етноса ще даде началото на новата вълна на търсенията. Само тя може да даде шанс за обновление на етноса. И това ще стане спасение за егрегора на целия свят, тъй като засега няма реална антитеза на технократския модел. А този модел няма бъдеще ...
Край
http://galatceq.blog.bg/hobi/2010/07/01/izcelenie-na-egregora-3.570311
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.