Всемирната хармония - инж. Петьо Христов (част 5)

9 ключ – Явления
Явленията и световете се развиват във времето последователно. Явленията са преобразувани светове спрямо пространството. Явленията имат двуначална, или линейна конфигурация и се образуват последни в Кръста-промисъл, т.е. те са неговото последно четвърто рамо. Явленията са толкова, колкото са нивата на Всемира.
Ние възприемаме Явленията с тяхната специфична честота, например светлината има по-голяма честота от звука. Всъщност отношението пространство/време дава честотата на явлението. С появата на всяко ново явление в по-вътрешно ниво от Всемира неговата честота на проявление се увеличава. Това е така, защото стойността на пространството винаги е равна на единица, а времето намалява.
Например : 1:0,5 = 2 ; 1:0,05 = 20 ; 1:0,005 = 200, последните числа от тези равенства 2, 20 и 200 изразяват честотата на проявление.
Всяко ниво от Всемира е характерно с явлението, което се създава в него. Или обратното – всяко явление се създава в строго определено ниво от Всемира. В полупрозрачните рамене на Кръста-промисъл явленията се пречупват и отразяват, те се смесват в различните нива на Всемира и така се получава цялото безкрайно разнообразие на Битието. В различните нива на Всемира всяко от вече сътворените явления се проявява с различна честота.
Редът, по който са създадени явленията в различните нива на Всемира е : 1. Звук, 2. Миризма, 3. Вкус, 4. Светлина, 5. Растение, 6. Животно, 7. Разумно същество (човек), 8. Ангели, 9. Архангели.
Да, Човек е явление както Звука и Светлината. Но ние не познаваме явлението Човек в неговата пълнота – а единствено човека като негов материален носител. Човекът като явление е създаден на седмо ниво от Всемира. Впоследствие (вторично) със своето ефирно тяло хора от седмо ниво преминават в шесто. Така преди милиони години на Земята се появява първата човешка раса, а нейните представители са известни като ангелоподобни създания. Техният ръст е бил около 60 метра. В последвалото си развитие тези почти нематериални създания се превръщат в призракоподобните хора, които се смятат за втората раса. Следват лемурийската, атлантската раса до нашата поява. Това познание е било известно на будисткия мистицизъм и е описано от Е. Блаватская. То е използвано и от учения Е. Мулдашев за доказване на неговите тези в знаменитата му книга “От кого сме произлезли ?”.Читателят навярно е забелязал привидното противоречие, че сега, хората на Земята, живеят в света на животните. Защо е било необходимо на високо разумните, ангелоподобни същества от седмо ниво да се качат обратно на шесто ? Основната причина, както ще разберете е, че единствено от пето и шесто ниво на Всемира може да се достигне до просветление. Навярно Земята не е единственото място в обозримата ни Вселена, където е станало подобно “преселение”, но точно защото живеем в света на животните, учените трудно ще открият друг високоразвит разум. Така можем да приемем, че Земята е наистина уникално, одухотворено място в познатата ни Вселена.
Навярно ви удивлява мястото, отредено на Ангелите и Архангелите. Общата престава за тях е, че те са някъде по-нависоко от нас, “в небето”, а в реда на създаване те се оказват в по-вътрешните нива на Всемира от явлението Човек. Но забележете, колкото по-навътре в нивата на Всемира се създава едно явление, толкова е по-съвършено. Най-вътрешното, девето ниво се намира във всичко и управлява по-външните нива.
Явленията Звук, Миризма и Вкус са създадени в духовната част на Кръста-промисъл и носителят на тези явления е духовен, а другите шест явления имат материален носител

ГРУБО * ФИНО
*
* ДУХОВНО
*************************************************************
* МАТЕРИАЛНО
*
ФИНО * ГРУБО

Законът на Единството допуска преминаване от едно ниво на Всемира в друго през хармоничната точка на пространството. При такова преминаване към по-вътрешно или към по-външно ниво отношенията в размерите между явленията се изменят. Ако човек попадне в следващото по-външно ниво на Всемира той ще стане великан, или десет пъти по-голям, ако прескочи през едно ниво, ще стане сто пъти по-голям или гигант. И обратното – при преминаване от външно във вътрешно ниво на Всемира, той ще стане джудже, или десет пъти по-малък. Древните са знаели за хармоничата точка в пространството, не случайно приказките и преданията са населени с джуджета и великани.

10 ключ – Време
Знанието за Времето отдавна бе разпиляно сред пясъците и мокрите крака на Жадните го отнесоха в неизвестни посоки. Само Сънуващите виждаха блясъка му, но не можеха да го докоснат.
Рама Прасад – “Фините неща в природата”

Времето е първото рамо на Кръста-промисъл и то е първопричина за създаването на световете, пространството и явленията.
И до днес времето се определя като следствие на движението, което не е вярно. Колкото и да звучи парадоксално, движението е следствие на времето. Движението и статиката са двете противоречиви форми на проявление на материята. Всъщност няма абсолютно статичен материален обект, той просто е в относителна неподвижност спрямо друг. Като статична можем да приемем структурата на кристалната решетка, но и тя се изменя с времето. Доказано е преминаването на диаманта в графит, което показва, че пространството е преобразувано време.
Във всяко ниво на Всемира се създава ново време и то е конкретно, специфично за дадено ниво. Така ние възприемаме винаги само едно време.
Световете и явленията, създадени в определеното ниво на Всемира, зависят от спецификата на времето, в което са възникнали.
Времето има едноначална или кръгова конфигурация. То съдържа две противоречиви части на развитие, които “текат” паралелно. Във формалните си изчисления често физиците въвеждат т. нар. Имагинерно време, без да дават никакво обяснение за него. Всъщност то е реално съществуващо и се явява втория паралелен клон от познатото на нас време. Ние обаче живеем и осъзнаваме само едно, нашето време.

11 ключ – Летоброенето в различните нива на Всемира
На 01.01.46 г. пр. Хр. в Рим Юлий Цезар въвежда календара, който използваме до днес и е основан на движението на Слънцето. В него годината има 365 дни, а на всеки 4 години към тях се прибавя един – преходен ден. Така според Юлианския календар средно една година се състои от 365.25 дни. Слънчевата година обаче е 365.2422 дни. Разликата от 11 минути и 14 секунди на пръв поглед е незначителна. Всяка година астрономическото начало на пролетта се премества с 11 минути в посока към зимата. След 128 години това прави цял ден.
Папа Григорий XIII си дава сметка, че трябва да се предприеме нещо и това става на 4.10.1582 г. Той нарежда дните от 5 до 14 октомври да бъдат прескочени едникратно. Въвеждането на този календар има своята история и сега повечето страни от света са възприели Григорианския календар. В Израел обаче използват календар, според който сега сме в 5770 година от сътворението на света, а арабските страни използват Ислямския календар, започнал през 622 г, с преселването на Мохамед от Мека в Медина.
Посочените съпоставки показват колко ‘неуловимо” и относително е времето. За да го представим асоциативно от гледна точка на всяко ниво на Всемира, ще използваме пример с часовник, който има 9 стрелки. Девет, защото всяка от тях измерва времето в отделните нива от Всемира. Първата се движи най-бавно и отчита времето на първото ниво. Ще пресметнем колко години изминават на нашето шесто ниво, докато на първото е протекла една година (условно приемаме, че една година има 365 дни) :
За първата стрелка – 1 година
Втората стрелка е преминала 365 години
Третата стрелка – 133225 години
Четвъртата стрелка – 48627125 години
Петата стрелка – 17748900000 години
Шестата стрелка – 6478348700000 години
Когато на първо ниво от Всемира е изтекла една година, то на нашето шесто ниво са изминали 6478348700000 години.

12 ключ – Летоброенето във втората троица( в която живеем ) от нивата на Всемира
Сега да разгледаме часовник с три стрелки, който отчита времето във втората троица или това са 4-то, 5-от и 6-то ниво от Всемира. Той измерва времето от развитието на явленията и световете. Ние се намираме на 6-то ниво. Да приемем, че всяка от стрелките на този часовник изминава един час за 100 години, тогава 12 часа ще бъдат равни на 12000 години или 12 века.
За първа стрелка – 12 века = 12000 години
За втора стрелка – 120 века = 144000 години
За трета стрелка – 1440 века = 1728000 години
Това летоброене (или календар) не е случайно и ни е оставено от източния мистицизъм, от индуизма. Според него изчислените 1728000 години се разделят на 4 периода, подобно на 4-те наши сезона, които са по 432000 години. Така при изминаване на 432000 години, достигаме до характерни хармонични точки от нашето развитие тук на Земята. А “Ерата на Водолея” за човечеството ще продължи 144000 г