Държавната власт

  Политическата власт е главният символ на власт над наблюдавания свят. "Силните на деня" - президенти, министри, генерали, архиепископи - вършат всичко по свой избор и желание, но само докато заемат съответните постове.
  Князът на този свят е Сатаната. В превод на съвременен език това означава, че законите на битието, които са най-императивни и оставят най-малка свобода за избор, са законите на материалния свят. Колкото по-твърда е една власт, толкова повече тя идва от "дявола", тоест - представлява кристализирал егрегор. От друга страна, всеки егрегор се нуждае от определена самодисциплина, защото трябва да управлява своите части. Иначе те биха престанали да действуват съгласувано и структурата на егрегора би станала хаотична. Необходимата степен от твърдост в управлението е в обратна зависимост от еволюционното равнище на дадения егрегор.
  Държавната власт е символ на онези сили в егрегора на дадена държава, които осигуряват неговата цялост, връзката между отделните му части и с връзката с обкръжението му. Колкото са по-твърди управлението и структурата на държавата, толкова по-малка свобода на волята и творчеството имат нейните чиновници.
Естествено, по високите места в йерархията може да има илюзии, че са свободни да правят каквото си поискат. Но истината е, че те се намират под твърдия контрол на
своя егрегор. Всички техни мисли и желания са програмирани от егрегора. Такава е съдбата на всички диктатори, изградили мощна система за управление, опираща се на подтискане. Създавайки тази система, те стават нейни роби - и марионетки на егрегора.
  Тук важният момент е в това, че егрегорът възниква много по-рано от съответните организации и бъдещият диктатор му служи от самото начало на създаването на неговия материален символ. Диктаторът изобщо не си дава сметка, че неговата дейност не е нито творческа, нито самостоятелна. Разбъркването на картите с щатни длъжности изобщо не е творческа работа! Кой танцува: куклата или кукловодът? И обратно — максималната свобода на воля и творчество има онзи държавник, който създава най-малко твърдата система за управление, осигурявайки съпротива срещу хаотичното начало.
  Главната функция на държавната власт е да поддържа структурите на държавния егрегор срещу външния и вътрешния натиск, заплашващ съществуванието му.
Вземайки предвид факта, че политическата власт очевидно се отнася към видимия свят, възниква илюзията, че главните врагове на държавата са враждебното
обкръжение, разхитителите, контрареволюцията, идейните противници и прочее. Но всички видими врагове представляват само символи на враговете в тънките светове, където всъщност се намират най-опасните врагове на егрегора. Техните действия като видими символи на пръв поглед изглеждат напълно невинни. Но тук преценката зависи от това колко силен е егрегорът.
  С какво, например, може да бъде опасна една протестна демонстрация? И защо непременно трябва да бъде разгонена? Наивният отговор гласи, че хората не трябва да усетят своето единство, което ще ги направи по-силни. Това е така, но все пак жестокостта, с която често властите преследват такива демонстрации, е в такова несъответствие с реалната опасност за държавата, че може да имаме едно наум. В действителност демонстрациите биват разгонвани жестоко тогава, когато те са символ на сериозна съпротива, възникнала в държавния егрегор. Тази съпротива предизвиква егрегора да я подтиска, което външно може да се изразява в немотивирана жестокост. Но в минути на просветление диктаторът може да се запита: "Обаче защо чак толкова ги ненавиждам аз тия?" И въобще няма да се досети, че тази ненавист е вложена в него от егрегора. Подобна ситуация е описана в Библията: "...и ожесточи Господ сърцето на фараона." /"Изход" 11:10/.
  Особеността на държавният егрегор е в това, че той представлява най-грубия материален вид на егрегора. И неговите задачи са твърде ограничени: да поддържа
живота на нацията, да я предпазва от хаотични тенденции - външни или вътрешни.
Затова се казва, че политиката е "мръсна работа": създаване на съдилища и затвори, на секретни служби и армия... Държавниците работят на енергийни потоци, които имат вибрациите, на които работят генералите по време на война. Изборът, който за обикновения човек е етично невъзможен, например - да изпрати на смърт един човек или група хора, или други постъпки, "аморални" от обикновена гледна точка, за генерала е напълно естествен. Генералът служи на своя егрегор и в този смисъл постъпката му е етична. А държавникът на практика непрекъснато се намира в
състояние на война, тъй като вибрациите на хаотичните тенденции винаги са ниски - мафията, наркоманите, външни или вътрешни агресии, И в този смисъл политиката е
дейност груба, но необходима.
  Проблемът за личната отговорност на държавниците се решава така, както и при хората, служещи на други егрегори. Трябва само да отбележим, че колкото по-мощен е егрегорът и колкото са по-ниски вибрациите му, толкова по-важно е човек да не попада под негово влияние, разбира се, ако няма кармична причина за това. Иначе егрегорът би се превърнал за него в огромен черен учител. Държавният егрегор не може да бъде пречупен от човек, докато обратното се случва много често.
  Политикът може да остане чист само в случай, че независимо от всички изкушения, слуша внимателно и точно изпълнява волята на своя егрегор. Твърдите егрегори не търпят никаква чужда инициатива и не дават свобода на волята, за което ни заплащат със земни блага - слава, пари, власт.
  Що се отнася до големите черни учители — диктатори, деспоти, военнопрестъпници, -то те поемат цялата лична отговорност за избрания от тях път.
"Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда".
/Евангелие от Матея, 18-7/
- - -
  Тъй като държавният егрегор е най-осезаем, тоест неговият символ - държавата има най-голяма тежест в реалния свят, на него винаги са били възлагани много несбъднати надежди и функции, които не са му присъщи.
  За етноса значението на държавата може да се сравни със значението на физическото тяло за човека. Духовният ръст на даден човек е свързан по определен начин с неговото физическо тяло: ако ви заболи зъб, няма да ви бъде до духовна дейност, нали? С други думи, състоянието на физическото тяло може да ограничи еволюционния ни растеж, но не може да го усили. Аналогично на това тоталитарната държава може да забави или дори временно да спре еволюционното развитие на етноса, но няма структура на държавната власт, която да успее да засили това развитие повече от предопределеното от кармата.
Авесалом Подводни

Страх и радост от самотата

Самотата е неизбежна, но осъзнаването и приемането на този факт носи свободата
Самотата - страшно нещо.
Така поне по принцип го приемат повечето.

Да останете съвсем сам,
без приятели, нито близки, нито роднини - една от най-ужасяващите картини за повечето хора. Да останете без вниманието на другите, без емоционална съпричастност, без подкрепата на семейството, без обществено признание и да умрете незабелязан и неизвестен - не е ли кошмар?

В нашето общество, изградено на принципа на социалната конкурентоспособност, да си сам - означава че губиш. И обществото се грижи, за да няма губещи, чрез насърчаване на всички възможни начини за разширяване и укрепване на социалните контакти. Правителствени, религиозни и професионални празници, развлекателни дейности, спортни състезания, социални програми, телевизията, интернет - всичко, което може да сближи хората и да създаде илюзията за общност.

В действителност, когато наоколо е пълно с хора и всички се забавляват , ще е трудно да се поддържа чувството за изолираност. Когато приятелите те наричат по име, любимите ви нашепват сладки думи, колеги се възхищават вашите способности, а враговете - се страхуват, къде тук има място за тревога? Ако има толкова много хора, които признават съществуването ви, нима това не премахва проблема за самотата? Към това се стремят хората - да се обградят с неравнодушни и в това да намерят покой.

Но нека да погледнем малко по-дълбоко. Толкова ли е плашеща самотата или дори просто моментно уединение? Какво ужасно има в това да си сам? Защо с нищо незаетото време предизвиква депресия и упадък на силите? За тези, които са донякъде запознати с психологията, отговорът може да изглежда очевиден, но да не бързаме с изводите - зад простия отговор се крие по-дълбок проблем.

Страх от самотата

Всеки от нас е затрупан с тревоги. Без значение колко добре може да сте се устроили в този живот, то не гарантира мир. Зад външните успехи и постижения обикновено са скрити вътрешните неуспехи и поражения. Проучването и решаването на психичните проблеми за нас не е първостепенно тъй като за много по-важни се считат социалните постижения - творчески, професионални и политически. Обхватът на психичното остава зад кулисите.

Неизбежна последица от това състояние на нещата е постоянното вътрешно напрежение - неудовлетворение от себе си, живота си, своите действия или липсата на такива. Много въпроси остават без отговор . Огромен брой проблеми, които не искате да приемете. Болката от загубата и пропуснатите възможности, липсата на смисъл и разбиране на пътя в живота. Всичко това заедно създава вътрешно своя личен ад.

Тази плетеница от проблеми и въпроси непрекъснато напомня за себе си. Следва да бъдете в тишината, и всички демони на собствената ви душа изпълзяват на повърхността. От тях за известно време, можете да избягате - вътрешното дебелокожие позволява да издържите малки дози самота. Но е необходимо да се премине прага на болка или да снемете защитата и дори най-увереният в своята независимост човек ще заплаче с горчиви сълзи .

Ето защо толкова се страхуват от самотата. Постоянно ни трябват външни стимули, за да се отклони вниманието от вътрешните преживявания. Ако телевизорът е включен достатъчно силно, той може да заглуши гласа на душата. И същия ефект се получава при приятелски партита с напиване, празници, културни дейности, работа, и всичко друго, с което обичаме толкова много да се занимаваме през цялото време.

Това е втори слой от проблемите на самотата. Очевиден е и лесно излиза на повърхността след внимателен поглед към себе си и живота си. Вътрешното безпокойство и съмнение в себе си ни води към изграждането на своите "социални мрежи" и да се занимаваме с такива неща през свободното време , а те създават усещане за смисъл от съществуването ни. Състоянието на покой, което следва да бъде напълно естествено, започва да става най-страшно ... но това не е всичко.

Ужасът от самотата

Ние сме научени да вярваме че може да има истинско приятелство, че може да срещнем своята половинка, че може да се намери сред хората своя сродна душа, и че това ще ни спаси от самотата. Приказки за любов, приятелство и разбирателство откърмят децата, превръщайки тези понятия в основния критерий за лично щастие.

Но не можете да се отървете от самотата с помощта на други хора. Най-добър приятел, най-близки и скъпи хора, независимо колко силно и искрено иска, той никога няма да може да вникне изцяло във вашия свят. Ние сме сами и самотни неизбежно.

Няма на този свят човек, който би ни разбрал и чул. Който и да ни уверява в обратното - това е само една илюзия. По същия начин, както и ние уверяваме свои близки, че ги разбираме - това е самоизмама. Всеки от нас е съвсем сам в своя изолиран свят.

Ние можем да мислим, че всички живеем на една и съща планета и дишаме същия въздух, но кой може да твърди, че ние всички виждаме един и същи свят? В крайна сметка, никой никога не е погледнал света през очите на другите. Може би синьото небе, с което съм свикнал, в нервната система на друг човек се възприема по съвсем различен начин. Може би, ако в чужд мозък се заложи "програма" на моята личност, аз няма изобщо да позная околния свят ?

Силата на споразумението е толкова голяма, че с времето гората изчезва зад дърветата. Света на непосредствените преживявания се трансформира в света на думите и етикетите. И тъй като ние всички използваме един и същ език, ни се струва, като че ли възприемаме света повече или по-малко еднакво. Но къде е основата на това заключение?

Ако си представите хората под формата на компютри, то няма да бъде познатото на нашите очи поредица от многоцветни отвън и еднакви отвътре ПиСи-та . Всеки човек е уникална система на ниво хардуер. Има някои общи принципи в архитектурата, но централния изчислителен процесор у всеки е уникален .

Лекарите казват, че и устройството на мозъка при всички хора е повече или по-малко еднакво, но само относно локализацията на функцията, докато механизма на изпълнение на тези функции е неизвестен до момента. Всеки човек има своя уникална невронна мрежа, която се образува в отговор на преживяване на индивидуален живот в индивидуални обстоятелства.

В процеса на обучение в мозъка се установява програма на тълкувания, което позволява да се изгладят различията във възприятията на света между уникалните невронни системи, но възприемането остава без изменения . Всеки човек продължава да вижда свой собствен свят, а имплантираната програма с течение на времето започва да счита за своя. Така че може ли една такава програма да разбере другата и да я спаси от чувството на самота?

Ако няма увереност в общoто възприятие дори на материални обекти, как можем да разчитаме на разбиране на емоционалните преживявания на друг човек? ... а нали точно това търсим .

Или ето и още един начин на възприемане на същия проблем. Когато се опитваме да разберем другия човек, тогава на какво разчитаме? Ако имаме най-добри намерения и се опитваме да помогнем на човек да вземе решение по спорна ситуация, можем ли наистина да помогнем с това?

Какво знаем за най-личното на нашите близки хора, освен това, което са счели за необходимо да ни кажат? Какво знаем за другия човек и как можем да го разберем, ако не виждате света през очите му? Всички сме уникални, и без значение как сме се опитали да разберем другия човек и неговата ситуация, ние никога няма да видим пълната картина, която се разгръща пред него, и затова цялото ни "разбиране" е илюзорно.

Това е проблем, пред който са изправени психолозите всеки път, когато пациентът пита дали е правилна една или друга негова постъпка. А откъде може психологът да знае? Как един човек може да прецени правилността или нередността на действията на друг човек, ако той не знае всичките условия на проблема? Всяка ситуация е уникална, всеки човек е уникален, как тогава като цяло могат да се преценят действията на друг човек?

Същото се отнася и с въпроса да се освободим от самотата. Как да решим проблема за самотата на друг човек? Или как другия човек може да ме спаси от самотата? Никак... Можем само да си помагнем един на друг да забравяме и да забравим.

Сродните души, които ние понякога срещаме - това са просто хора, които ни помагат да се скрием от проблемите толкова добре, че изглежда сякаш те са създадени специално за нас. Нашите втори половинки - това е само отражение на нашите неврози в неврозите на другия човек. Не е чудно, че такива хора най-добре ни позволяват да избягаме от чувството на самотата и емоционалните сътресения. И толкова повече ги ценим за това.

Но това е само опит да се избяга от затвора, който според нас е живота ни. Вместо да приемем своята уникалност, ние продължаваме да желаем невъзможното - общност и сплотеност с другите. И ето го ужаса на битието - ние сме обречени на самота.

Радостта и щастието от самотата

Но толкова ли е черен дявола наистина? Ако самотата е нашето неотменимо свойство, струва ли си да ни е страх от нея? Да, никой никога няма да ни разбере, никой няма да сподели радостите и скърбите на нашето съществуване, но какво от това? Осъзнаването на самотата си - това не е трагедия, това е причината да се откажеш от илюзиите и да спреш най-накрая да се придържаш към други хора.

Детето се нуждае от тези, които му осигуряват оцеляването, но след това ние растем - защо все още продължаваме да разчитаме на други хора? Възрастният човек сам може да се справи с всичките си нещастия. Животът никога не ни изправя пред неразрешими проблеми - така че защо да не опитате своите сили?

Осъзнаването на своята уникалност, както и че никога няма да има редом човек, който ще те разбере напълно, носи странни чувства. Първо е малко тъжно. Да изживееш цял живот сам - идеята най-малкото е необичайна. Но скоро се появява странно чувство за свобода - няма вече смисъл да се търси чуждото разбиране, няма смисъл да се доказва своята правота, няма смисъл да се страда от самотата, няма никакъв смисъл да се чувстваш виновен за неразбиране от страна на близките.

Връзките с хората, ако търсим за тях решаване на духовните си проблеми, ни отнемат огромно количество енергия. Постоянно трябва да се представяме за някой друг, да спазваме поведение, да бъдеш добър, възпитан, учтив, или, обратно, да правиш външна поза, да изразиш недоволство, търсене на внимание, да манипулираш - всички тези игри са важни само когато има надежда за нечие мнение и разбиране. Но когато няма вяра в мненията на други хора за самите нас, какъв е смисълът от тези игри? Защо да не пазим силите си?

В естествено състояние изчезва интереса към други хора. Ако чуждата похвала или критика на някого вече не е с тежест, какъв смисъл има да го вземем на сериозно? Ако чуждата подкрепа не може наистина да подкрепи, какъв е смисълът да я търсиш? Ако чуждото недоволство е генерирано от субективната реалност на човека, тогава за какво е нужно оправдание?

Да останеш лице в лице с целия свят - сам за себе си. Не съм длъжен с нищо на никого, и на мен не са ми длъжни . Аз съм толкова нормален, колкото съм и всички останали са нормални, каквито и да са те. Живей и остави другите да живеят - в това е щастието и радостта от самотата. И това е свободата.

В очакване на вероятния въпрос, бих казал - осъзнаването и приемането на самотата не води до отшелничество. Единствената промяна е опорната точка - там, където преди трябваше да си намеря любов, подкрепа и разбиране отвън, сега мога да разчитам само на себе си . Това може да промени кръга от познати, тъй като много запознанства от тази позиция губят смисъла си. Но това не пречи за нови запознанства въз основа на искрен взаимен интерес.

Разширяване на съзнанието. Леност

 Разширяване на съзнанието

  Паралелно текат два процеса, които на пръв поглед не свързани един с друг. Първият: родителите не забелязват,  че детето расте и се превръща в самостоятелна

личност, изпълняваща своя кармична програма. Те изобщо не допускат,  че детето им не е тяхно собствено продължение.  Вторият:  детето също не забелязва,  че расте,  че неговото съзнание се разширява и от него се изисква повече /ситуациите, родителите, егрегорът/. 

  Ето пример.  Майката понякога е тъжна,  понякога весела и в ранно детство детето възприема това като слънчево или дъждовно време. Но на десет години детето вечe

може приблизително да определи причината за майчините настроения, а на тринадесет съвсем съзнателно се опитва да влияе върху тях,  тоест -  върху семейния климат.  А това всъщност е влияние върху енергетиката на цялото семейство.

И ако детето не върши това, неговите родители вътрешно престават да го уважават.

Получава се така,  че детето не уважава родители,  които не виждат,  че то расте.  А родителите не уважават дете, което не вижда какво става край него. Как да се излезе от този омагьосан кръг?

     Леност

  Отново се връщаме към проблема за независимостта.  Ако родителите наистина уважават детето си,  трябва да му предоставят по-голяма независимост.  Уважение то

може да си заслужи, само ако притежава известна независимост. Класическата ситуация изглежда така:

"- На мен нищо не ми разрешават, нищо не ми поръчват, нищо не ми дават да върша!

- О,  Божичко! Писна ми тоя шемет всеки ден да ме побърква! На теб не може се разчита, ти си напълно безотговорен!"

Особеното в подобни ситуации е в това, че на повърхностно равнище и двете страни говорят истината, а едва на по-дълбоко ниво става ясно, че и двете страни са напълно доволни от съществуващото положение и всъщност демагогстват.

От една страна,  майката наистина върши всичко сама,  но на нея й е по-лесно така,  отколкото да научи детето си на труд.  Защото това просто изисква повече енергия,  търпение и нерви.  Но и трудолюбието,  и отговорността се възпитават чрез

истинска работа, когато отговорността пада върху детските рамене. Само тогава детето усеща реална помощ от своя егрегор.От друга страна, на детето настина нищо не му разрешават, не му поръчват. Но ако родителят се обърне към него с молба за помощ в неподходящ момент, то отказва.

Авесалом Подводни

Връзки с външния свят. Разпад. Независимост и отчуждение от родителите

Връзки с външния свят

Като всеки егрегор, и семейният е свързан с много други. В същото време у него има тенденция да се затваря в собствените си рамки.  При възрастните тази тенденция се проявява във вид на ревност, която понякога е толкова мъчителна, че на човек му се иска да се гръмне.  Но защо мисълта,  че любимото същество може да попадне в чужди прегръдки е толкова непоносима?  Може би защото ревността бива възбуждана от егрегора? Толкова по-силна е тя, колкото по-малко средства му остават? Когато семейният егрегор се разпада, ревността си отива последна.

С появата на деца се появява и друга форма на затваряне на семейния егрегор. Това е стесняване на родителското съзнание, особено при майката. Онова, което не засяга пряко детето, престава да я интересува. И докато децата са още малки, това поведение има някакво оправдание. Но ако с израстване на децата тази съблазън не бъде преодоляна,  това ще доведе до рязко падане на енергетиката на семейния егрегор.  Той започва да кристализира," а кристализиралият егрегор не е в състояние да възпитава деца.

На тенденцията за затваряне на семейния егрегор може да се противопостави само активизирането на неговите отношения с други егрегори, разширяването на сферата на семейното влияние извън собствените й рамки. И тук не трябва да се приемат за връзки със семейния егрегор личните канали за връзка на двамата родители.  Например бащата, който интензивно експлоатира канала за връзка с егрегора на своята работа, не е длъжен да включва този канал към семейния егрегор.  Семейните канали за връзка с други егрегори са онези общи връзки с външния свят, разбираеми за всички членове на семейството.

Семейството открива своята сила,  именно когато въздействува върху своето обкръжение и възпитателното значение на подобни действия е огромно. Това е първият момент от детския живот,  когато детето влиза в група и започва да участвува в еволюционна работа. Тогава се откриват и канали за връзка с тънките светове, които не биха били включени при други обстоятелства.

Семействата, живеещи правилно, притежават силно излъчване. Хората около тях са привличани от могъщи сили,  неясни както за тях,  така и за членовете на семейството. 

Човек, попаднал в орбитата на подобно семейство, може да се върти в нея кратко или дълго, но неговото отчуждаване изглежда естествено. А в резултат на това въздействие у него задължително настъпват изменения.
 

Разпад
 

Когато децата пораснат,  семейният егрегор загубва голяма част от функциите и от енергетиката си.  Това фактически представлява разпад на егрегора,  макар и непълен. Пълният разпад настъпва тогава, когато си тръгне единият от съпрузите и това винаги е болезнено.

Нека разгледаме някои от характерните черти на този процес.
 

Независимост и отчуждение от родителите
 

След като навърши четиринадесет-петнадесет години,  у детето рязко се усилва енергетиката на егоичния егрегор. Във връзка с това бързо нараства самосъзнанието и усещането за собствената ценност.  Детето чувства, "че нещо става в моята глава и в сърцето ми, и това е нещо важно не само за мен, но и за другите". Детето, подчинявайки се на егоическия егрегор, започва да се противопоставя на семейния егрегор, особено в ситуации на самоутвърждаване.  Семейният егрегор предпочита груповата работа,  която дава възможност за лично утвърждаване само на възрастния, и то след трийсете. А егоическият егрегор дава възможности за лично утвърждаване, недостъпни за семейния и това подбужда у детето силно желание за лично утвърждаване.

Сега позицията "  аз сам!"  вече се отнася не само към материалната действителност /обличане и хранене/, но и към мисленето и избора на житейски път. И точно тук настъпва отчуждаване на детето от семейството.  Това става,  тъй като етиката,  която му диктува егоическият егрегор, може рязко да се отличава както от етиката на семейния егрегор, така и от етиката на двамата родители.  Отчуждението е до такава степен,  че сякаш у дома се е появил напълно непознат, чужд човек, само външно приличен на предишното дете. Според еволюционното равнище на егоическия егрегор на детето,  родителите могат да изпитат мъка,  разочарование,  недоумение,  възхищение,  гняв,  дори злоба.  Започва да работи програмата на висшия кармичен егрегор на детето, която ще го води по неговия собствен път,  често отличаващ се от онзи,  който са предвиждали родителите.  И в такива случаи семейството не е в състояние да разбере какво се случва с този негов член. Това е драмата на кокошката, която е измътила патенце. Но самото патенце все още има желание да се крие под крилото на семейния егрегор. И тук му се налага да се сблъска с обратната страна на трудно извоюваната независимост.  Родителите започват да се отнасят с него като с чужд човек и в случаи на конфликт детето се сблъсква с деструктивна критика от типа "ама голямо лайно си станал/а". А понякога дори и с истинска ненавист,  облечена като загриженост.  Детската реакция обикновено е пълно вътрешно осъждане на родителите. И те престават да отговарят на неговия детски идеал.

 

Авесалом Подводни

Същества от паралелен свят живеят в кримските пещери

Към известните перуански рисунки в пустинята Наска и изображения на гигантски хора във Великобритания, които продължават да учудват учените от цял свят се добави още една графична мистерия. Този път тайнствени символи са открити в една от кримските пещери. Това се случи по време на проучването на планината Чатър-Даг.

    Сред откритите от изследователите скални рисунки има и образ на летяща чиния. Ръководителят на Запорожката Регионална асоциация на уфолозите Владислав Канюк каза, че на една от стените на пещерата художниците от каменния век запечатили елипсовиден обект с лъчи, около който танцуват странни човеци.

    След подробно проучване на фигурата изследователите са открили, че мъжете са изобразени на колене пред неидентифициран летящ обект, а не танцуват, както по-рано предполагали. "Опитахме се да възстановим графично фрагмента, получен при заснетата през нощта снимка . Резултатът бе летяща чиния, пред която коленичат хора "- каза Канюк.

    Уфолозите са изследвали три пещери в Крим - Хилядоглавата, Гълъбовата, Студената. В първите две пещери са намерили критери.

    "Критерите - това са същности от други измерения и често се концентрират в места на масови смъртни случаи. А според легендата в тези три пещери в древни времена много хора са били убити - незнайно защо "- обясни Канюк. В допълнение, по време на експедицията на уфолозите в Крим ги наблюдавали две класически НЛО - " ромб" и "мухарка" .

    Между другото, откривател на критерите бил италианският изследовател Лучано Боконе. Той е прекарал три години във фотографиране на небето над лабораторията си. На някои от снимките се появили клъстери от полупрозрачни чудовища с мощни челюсти и нокти, нещо като ефирни създания, плаващи в пространството около апаратурата.



    По време на обширни горски пожари оборудването на Боконе има рекордни изблици на магнитни и радиационни аномалии. В същото време инфрачервените снимки показаха, че над огъня висят aмебоподобни големи обекти.

По материали от Интернет

Щампи. Вътрешният живот. Възпитание на чувствата.

 Щампи

Как да отклоним детето от щампата е проблем.  Съвсем друг проблем е как да го научим на стереотипи, на стандартни действия. Тук се крие ключът към битовото, а дори и към истинското творчество.

Трябва да обърнем сериозно внимание,  когато детето започне да  "щампова"  думи, 

изражения,  интонации,  мисли и да го насочим към поставяне на различни акценти. 

Самият процес е отлично упражнение за родителите.

Вътрешният живот

Навършвайки две години,  детето започва да води постоянна борба със себе си. 

Понякога се побеждава, понякога търпи поражение, но важното е, че познава границата на своята власт над самото себе си. И точно в победата над собственото низше начало се крие неговото истинско самоутвърждаване.

Възпитание на чувствата

Проблемът за възпитаване на мисленето е централен за педагогиката. Що се отнася до възпитаване на чувствата, тук провалът е явен.

В същото време способността да се ориентираме в своите чувства, да ги осъзнаваме и да ги изразяваме ни е не по-малко необходимо, отколкото умението да мислим правилно. 

От една страна,  чувствата ни са повече или по-малко примитивни.  Така че ориентирането ни в тях е твърде трудно.  От друга страна егрегорите,  които ни управляват,  са много по-склонни да влияят върху неговите емоции,  отколкото върху

мислите. И това е така, тъй като емоциите представляват много по-древен апарат, често пъти по-груб от мислите. И човек в голяма степен се подчинява именно на емоциите. Ето защо за осмислено еволюционно поведение трябва да решаваме следните въпроси: кой егрегор ми внушава дадени чувства, емоции и импулси, и какво иска той от мен? Колко са постоянни моите чувства? Груби ли са емоциите ми?

Трябва да помним, че много по-лесно се възпитават в детските години умението да медитираме върху емоциите си,  да превключваме по свое желание от един емоционален канал към друг,  да бъдем господари на своите чувства и да не се

отъждествяваме с тях!

Тук трябва да поговорим за искреността.  В известна степен възпитателният процес представлява лицемерие,  одобрено от обществото.  Но искреността е различна:  някои "искрени"  прояви на низши подсъзнателни програми няма да зарадват никого и точно срещу тях е насочено и социалното възпитание.  Но искрените прояви на високи подсъзнателни програми също срещат съпротива. Думи като  "целомъдрие", отдавна излезли от употреба,  обозначават тези препятствия. Техният смисъл се крие в това,  че искрени прояви на чувства са възможни само в интимна ситуация,  тоест -  когато е създадено достатъчно интензивно общо поле.  Но в ситуации,  когато спонтанно е възникнало подобно общо поле, то вече изисква от участниците искреност и неумението да се саморазкриеш в подобна ситуация ограничава естественото развитие на душата и пречи на решаването на някои вътрешни проблеми.

Проблемът за искреността в голяма степен е проблем за защита на егото.  Но възниква въпросът:  винаги ли трябва да защитаваме егото? Този проблем е сходен с

проблема  "трябва ли да се доверяваме на хората?"  Отговорът е следният:  ако кармичният егрегор изисква да се доверите на даден човек, най-добре е да го направите,  дори и да понесете наказание. Недоверието към хората съществено снижава равнището на вибрациите на енергийното поле на дадения човек / аурата му почернява/ и провокира околните за низко поведение.

Що се отнася до искреността при проява на подсъзнателни програми от низш порядък, трябва да помним указанието на Дон Хуан : " През света трябва да се върви така,  че само леко да се докосваме до него". / Карлос Кастанеда, "Учението на Дон Хуан"/.

Авесалом Подводни

Активното, пасивното и "никаквото" дете. Въпроси и отговори

 Активното, пасивното и "никаквото" дете

   Активното дете е онова дете,  за което външният свят играе по-важна роля от вътрешния. То създава себе си в действия и главна задача на възпитателя не е да вмести това дете в някакви рамки, а да му обясни границата на тези рамки.

За пасивното дете, обратно, най-важен е вътрешният свят и задачата на възпитателя е по-сложна. От една страна, той трябва да задълбочи вътрешния живот на детето, да му помогне да оформи своя вътрешен свят и да се ориентира в него, като настрои канала за връзка с егрегора. От друга страна трябва да научи детето да намери език за изразяване на своя вътрешен свят.

   Пасивното дете с активен вътрешен живот не трябва да се бърка с "никаквото" дете. При него липсва както външен,  така и вътрешен живот,  от които израства  "никакъв" възрастен - чист проводник на общественото подсъзнание. На подобни хора им е много трудно да открият собствената си индивидуалност, онова, което ги различава от другите. Животът им преминава под силното влияние на средата.

Такива деца трябва да бъдат възпитавани тактично,  вкусът им трябва да бъде изграждан внимателно и постоянно.За всяко дете е важна не толкова външната похвала, а и вътрешната /от егрегора/, а за "никаквото" дете това се отнася в двойна степен: за да намери своята индивидуализация, на него му е нужно да усети вкуса на енергията на своя висш кармичен егрегор.

Въпроси и отговори

   Главният начин за разширяване на детското съзнание е следният: на детето трябва да му се обръща внимание върху нещо, най-добре под формата на въпрос. Същностното съзнание не може да бъде разширено насила според желанието на възпитателя.

   Ако на детето му се зададе въпрос,  то ще се замисли,  докато не отговори или вниманието му не бъде привлечено от нещо друго. Времето за размишление е показател за качеството на въпроса. Ако това време е повече от минута - детето вътрешно ще се измени и ще запомни въпроса за цял живот.  Съсредоточеното размишление,  медитацията са основа за всяка дейност и навиците за това се оформят у детето след втората година. Равнището на детската концентрация често е необичайно високо и на възрастните им остава само да насочат детското внимание в необходимата посока и да не пречат на медитативния му процес.

   Трябва добре да се помни, че канали за връзка се откриват и отговорите идват сами по тях, но че това никога не става изведнъж. Състоянието на детето в момента на медитация, когато то открива канал за връзка с тънките светове и се променя вътрешно,  е най-незабележимо от родителите.

   Отговорите на детските въпроси в никакъв случай не трябва да бъдат изчерпателни. Иначе интересът на детето ще се блокира.  Може да се каже,  че информационното "обслужване" на детето има съмнителна стойност. По-важно е усещането за единството на света, в който живее детето, и то във всички възможни аспекти.

   В своите отговори възпитателят трябва да се старае да поддържа определено равнище на съпротивление на материала спрямо детето.  И то така,  че в главата му да цари хаос, и вместо да задава хиляди въпроси, да зададе десет, но да възприеме глъбинно отговорите. Лесните отговори на детските въпроси не го учат на нищо и дори отслабват способността му за концентрация. Изобщо, умилителната картинка "детето - защо" и охотно обясняващият родител, по принцип участват в процес на притъпяване на вродените детски способности. Много по-добре е, когато родителят задава повече въпроси, а детето мисли и отговаря.

Авесалом Подводни

Магнитните бури и последствията от тях

  С прости думи, магнитната буря - това е магнитното поле с по-голяма мощност от обичайните, въздействащи на Земята. Не е тайна, че всички ние сме "генератори" на енергия, и ако е налице енергия, то има и магнитно поле, което ние създаваме около нас. В нормално състояние, когато сме спокойни, това поле е неутрално. Веднага щом у нас започнат да доминират положителни или отрицателни емоции, започват и смущения в нашето магнитно поле. Всички могат да си представят как работи един магнит. Той или привлича противоположния заряд, или отблъсква еднородния такъв. Ние също сме един вид "магнит". В зависимост от енергийното си състояние към момента на бурята, ако не сме в състояние на равновесие, т.е., "0", ние сме "+" или "-" (т.е. положителна или отрицателна енергия преобладава в нас за момента). Така че, тези "+" или "-" създават около себе си съответно магнитно поле и привличат магнитните вълни с противоположен знак. " Бурята" съдържа вълни от двата знака, т.е. в действителност тя е неутрална. Ако сме в равновесие, то тя минава, ние дори не я забелязваме. Но ако сте нехармоничен - има разни варианти. Ако надделее +, ние привличаме отрицателно заредено поле и обратно. В случая на привличане, ние "извикваме" удара на магнитната буря (по-мощно магнитно поле от обикновено) и го абсорбираме. Според закона за запазване на енергията за неутрализиране на този "удар", ние трябва да имаме равен енергиен потенциал с обратен знак. Например, ако сме нещо много разстроени, разочаровани - ние сме отрицателно заредени. Силата и дълбочината на нашето "разстройство" показва стойността на отрицателния ни потенциал. Ако "въздействието" на положителната вълна е равно или по-малко от нашия потенциал - ние го абсорбираме безопасно и се балансираме ( стигайки точката на "0" или с малък остатъчен отрицателен потенциал). Ако "въздействието" далеч надхвърля нашите "възможности" по сила - получаваме "енергиен пробив " (смяна на енергийния потенциал, рязка промяна в направлението на заряда и др.) На физическо ниво, това се вижда от драматичните промени в настроението, смущения в дишането, сърдечния ритъм, съдови спазми и др.) Въпреки това, има друга версия на "взаимодействие" с чуждото поле - отблъскването. Ако в момента на "атака" вашия потенциал е станал същия като на атакуващата вълна, тогава вълната се отразява и се усилва още вашето поле (потенциалите се съхраняват, ставайки еднопосочни). Физически това се изразява в необяснимия ефект върху електрически уреди, машини, комуникационно оборудване и т.н. Започват проблеми с интернет, функционирането на компютри, телевизори, мобилни телефони, електроуреди (изключване на светлините, "взривове" на електрически крушки и други).
     Сега стигаме до интересната част - какво да се прави?
    Да започнем с опцията за усвояване. В този случай става дума за въздействието на магнитните бури върху нашето самочувствие. Механизмът и симптомите описахме по-горе и няма да се връщаме към това.
    Методът за "оцеляване" в такива екстремни условия е прост и в действителност може да е полезен на някого:

1) максимално отпускане на мускулите на главата. (Подходящо и при чувствителност към промени в налягането). Цел - за облекчаване на спазмите на мозъчните съдове. Седнете, затворете очи, спокойно дишане (вдишване 4 пъти, издишване - 6, но можете да изберете своя ритъм, който ви подхожда, главното е вдишването да е по-кратко от издишването). Представете си пустота в главата . Ако почувствате болка в някаква точка от главата значи на това място е налице спазъм. Представете си че в това място вътре в главата има един плътен сноп от енергия (при силно концентрирана болка - като точка или един куп червена светлина, при "разтекла се" болка - оцветена в златно).
    Представете си как вдишвате златна светлина , която запълва празнотата на главата и "погасява" болната "червена" точка (в случай на остра, концентрирана болка). След това си представете как един сноп от светлина се "абсорбира" в мястото на болката " и се разпределя равномерно по цялата глава, а след това по цялото тяло. Да се почувства как с абсорбацията на снопа болката изчезва. Завършете упражнението с бързо вдишване и бавно дълбоко издишване.

2) По време на периоди на повишена магнитна активност на Слънцето се опитайте да стоите настрана от всички видове електрически уреди, домакински уреди и компютри или намалете всички тези контакти до минимум. Много добре ще е да прекарате повече време сред природата, в гората или парка, в близост до вода. Ако има такава възможност - това време можете да го "проспите", т.е. да спите през деня, дори ако обикновено не правите това. Е, ако "бурята" ви намери на работното място, особено ако работата ви е свързана с компютър, можете да помислите как да си направите малко по-"лесен" живота:

- Да се правят паузи, когато се работи на компютъра на всеки 15-30 минути, в зависимост от Вашето състояние. Колкото по-трудно носите магнитните смущения, толкова повече почивки.
- По време на почивката се изправете, бавно направете няколко прости физически упражнения (поклащания на главата, накланяне, завъртане на тялото, ръцете и краката, разклащания и т.н.)
- Осигуряване, ако е възможно на достъп до свеж въздух - отворете прозорец , отидете на балкона, за да подишате, а ако нямате - излезте на улицата и т.н.
- Изпълнение на прости дихателни упражнения (за допълнително снабдяване с кислород, понеже при съдов спазъм в мозъка започва аноксия и се появява виене на свят)
* Бавно вдишване и издишване (по четири пъти и двете) - повторете три пъти
* Бавно вдишване (4 броя), задържане на дишането (2 броя), бавно издишване (6 броя) - повторете три пъти
* Същото със задържане на дишането след издишане - 2 броя - три пъти
* Бавно вдишване и издишване (по четири пъти и двете) - повторете три пъти.

    Количеството на бройките и повторенията може да варира в зависимост от Вашето състояние. Важно! - Да не се изпълнява това упражнение много бързо, защото с активното учестено дишане настъпва хипервентилация на белите дробове и бързия приток на големи количества кислород директно в мозъка може да доведе до загуба на съзнание!

    Това разбира се, е минимума от всичко, което можете да направите, когато "мозъкът се топи" или "разтича", но дори и тези упражнения при качествено изпълнение не са реална помощ.    Въпреки това, трябва да имате предвид - всичко това е подходящо само за здрави, просто метеозависими хора! Ако имате сериозни проблеми с кръвното налягане или сърцето - трябва стриктно да наблюдавате здравословното си състояние и да слушате съветите на лекарите.
    Сега нека да поговорим за втория вариант - отраженията. Реално да се разбере какъв поляритет има насочената към нас "вълна", кога това ще се случи точно и как да се "отрази" - е почти невъзможно. И не е нужно. Най-добрият вариант - да се поддържа собствения енергиен баланс и никакви "бури" и "вълни" не ще бъдат страшни. Но ако се окаже, че "магнитните смущения" ви изненадат, когато и вие сте "смутени" - следете за себе си. Ако изведнъж почувствате внезапен "прилив на енергия" - напълно е възможно да сте уловили тази вълна и да се носите заедно с нея. Ако вълната е положителна, тогава тя "заплашва" вас, а вероятно и други, максимум със смях до сълзи, невероятен подем ( могат да преместят планини - добре би било да изпратите тази енергия в правилната посока в своя полза ) и излишък на положителни емоции . Но с отрицателните вълни е по-трудно. Ако ви хване отрицателно заредена вълна - могат да възникнат "разрушения" с различна сила. Ако осъзнаете че сте толкова ядосан, че сте готов да "окачите всички на бесилото " или разстроен толкова много, че "нищо не може да помогне на скръбта" - предприемете предпазни мерки, които сме предложили при варианта на абсорбция. Опитайте се да сте далеч от всички видове електрически уреди, компютри и т.н., понеже те могат да не издържат на "атаката". Фината организация на сложната битова и ел. техника просто не издържа на такова напрежение. Най-безобидното, което може да се случи - просто да се изключи. При тежки случаи, може дори да възникне пожар. Между другото, може именно с това да е свързано явлението полтъргайст? Как да се сведе до минимум възможния "ущърб"? Веднага щом забележите първите признаци на настъпващото "бедствие" - мигащи светлини, прекъсване на електрозахранването, спонтанни изключвания на всички електрически уреди - изключете всички устройства от мрежата. Ако можете - излезте навън да дишате чист въздух, да се насладите на природата. Това ще ви позволи да хармонизирате енергията си и, доста вероятно, да "отблъснете" обременяването от разрушителните вълни. Опитайте се превключване към нещо хубаво или смешно. Притокът на положителни емоции ще помогне за неутрализиране на излишния отрицателен потенциал. За щастие, такива силни магнитни бури не са толкова често и не за дълго време. След около половин час ще можете да се върнете към обичайните си занимания.

Между другото, компютри, телевизори, мобилни телефони имат ясно изразен отрицателен потенциал на излъчване. Само не обърквайте излъването на самите устройства и емоциите, които преживяваме, когато гледате различни програми, получаваме различни новини по телефона и др. А домакинските уреди и апарати, които превръщат електрическата енергия в механични импулси, т.е. кухненски уреди, сешоари, тролейбуси, трамваи, метро и т.н. - имат силен положителен потенциал. Това може да обясни нашата умора при работа пред компютъра, гледане на телевизия (има абсорбция на нашата положителна енергия за погасяване на излишния капацитет), както и честата поява на различни скандали и сблъсъци в обществения транспорт (излишък от положителен потенциал причинява възникване и отделяне на повишени количества отрицателна енергия).

По материали от Интернет

Силата на доброто. Общата и частната етики. Разширяване на съзнанието.

 Силата на доброто

Живата етика, свързана с висшето "аз" е не ограничител на поведението, а източник на енергия и вътрешно пробуждане към труд. Но трябва да знаем, че не винаги трудът води до повишаване на нравствеността.  Иначе образец на добродетел би било мулето /вариант - оседланият мъж/ . А силната и постоянна връзка с висшия кармичен егрегор включва толкова силен енергиен поток, че човек не може да не се труди.

 Общата и частната етики

Децата са малки екзистенциални философи.  За тях общите разсъждения са безсмислени,  тъй като те винаги извършват конкретен избор и изработват конкретни нравствени оценки.  В същото време възпитателите са склонни към общи

разсъждения от типа  "трябва да бъдете добри",  които са трудно приложими към даден конкретен случай. И у детето се изработва отношение към етиката като към демагогия или безсмислена дрънканица. В такива случаи етичният канал се затваря.

Затова с децата трябва да се обсъжда само частната етика. Трябва добре да помним, че няма добри и лоши деца. Има добри и лоши постъпки и непостъпки, които трябва

да получават нравствени оценки.  Непостъпката е съзнателно или несъзнателно отхвърляне на реалността,  стесняване на съзнанието.  Ако бабичка помоли дете да я преведе през улицата до другия тротоар, а то откаже - това е постъпка; но ако детето види, че бабката се спъне и падне, и я отмине -това е непостъпка.  

Разширяване на съзнанието

Един от главните проблеми на възпитанието е разширяване на същностното детско съзнание.  Детското същностно съзнание е онова,  което детето познава от своя личен опит, а не само от думите на възрастните. То е онова, което ръководи неговите постъпки.

 Как изглежда справедливостта в следните ситуации: силен - слаб, съобразителен - 

глупав, талантлив - бездарен? Как може да бъде утешено дете, у което започват да се оформя комплекс за малоценност? Съмнителни компенсации от рода на превключване на вниманието  "забрави за това,  ето ти бонбонче!" -  не решават проблема. Този проблем има само едно решение -  да бъде разширено същностното съзнание.  Нека детето се убеди, че всички могат да се ползват от плодовете на таланта, само неговия "собственик" няма това право. Неговата съдба са мъчителни колебания и съмнения, раздразнение и постоянен труд. То трябва да знае, че умният е умен само в тесни граници. Че славата е дим, че завистта е мъчителна отрова, и че най-доброто възнаграждение винаги идва отвътре, от висшето  "аз" и е достъпно за всеки, независимо от равнището на таланта и развитието му.

Наистина не е добре, когато родителите проектират върху детето си своите комплекси и фрустрации. "Нека детето ми да постигне всичко,  което аз не успях!" -  няма нищо по-ужасно и по-безнравствено от това. Детето притежава своя душа, която най-добре знае към какво да се стреми.

Светът не е устроен справедливо или поточно,  той е справедлив,  но на много по-висше равнище от онова, което виждат родителите и техните деца. И единственият начин да помогнем детето да не си състави лъжлива картина на света,  е разширяване на неговото съзнание.

Авесалом Подводни

Етично възпитание

Колко зло и колко добро има в детето? Този въпрос много дълбоко вълнува родителите, но е трудно да се даде определен отговор.  Повечето деца са добри или зли в съответствие с това какво ще им "хрумне", а какво и кога им хрумва -никому не е ясно.  Освен това неясно е на каква възраст равнището на егоцентризма е нормално и кога стават задължителни строгите мерки.

  Съществуват два вида обучение:  догматично и гъвкаво.  Догматичното обучение е процес на създаване в детската глава на определени ментални модели,  които не са

свързани нито с вътрешния му свят, нито с външния. Недостатъкът на догматичния начин е там, че целта на обучението не е включване към някакъв егрегор. Опасността е,  че в процеса на адаптация на построения ментален модел към психиката на ученика в него  /менталния модел/  настъпват големи изменения,  неподвластни на учителя и дори невидими за него.  Освен това,  неизвестен остава и егрегорът,  който е пожелал построяването на този ментален модел.

  Гъвкавото обучение в чист вид представлява процес на включване на детето към егрегора.  Тогава детето бива обучавано не само на език,  подходящ за общуване с

егрегора. По този начин бива обучавано на езика, като му се задават въпроси. Но него го обучават и да задава въпроси на егрегора. За учителя трудността е в това, че отговорите на егрегора може да бъдат напълно неочаквани и дори неразбираеми. Освен това възниква и тенденция към хаос,  за чието преодоляване се изисква известна дисциплина от детето. А тя, както добре знаем, обикновено не достига.

Ето защо всяко обучение фaктически включва както елементи от догматическия начин, така и елементи от гъвкавия начин.

  Догматическото нравствено възпитание винаги представлява обучение в поведенчески норми.  Невъзможно е човек да бъде заставен в дадена ситуация да изпитва определени чувства. Човек може само да бъде накаран да се държи по определен начин. Както е казала една млада жена: "съвестта е онова, което е длъжно да ни гризе,  когато вършим лоши работи". Тук в думата "длъжно" тя е отразила спецификата на своето нравствено възпитание.

  Ясно е, че съвременният човек рядко ползва съвестта си за ориентир в своя житейски път. Вината на възпитателите в случая с младата жена е твърде съществен.  И тя се заключава в това,  че не са включили нейната съвест към етичния канал за връзка с нейния висш кармичен егрегор, защото този канал се отваря само чрез гъвкавия начин на обучение.

  И тук идваме до един момент, твърде опасен за възпитателя. Ако възпитателят заяви:  "На твое място един добър човек не би постъпил така!", или пък запита: "Ти съвест имаш ли?" -той нищо не постига.  Детето ще наведе очи и ще замълчи.  Но ако се опита да отвори детските очи за това,  че у детето вече има и етика,  и нравствена система, той ще чуе гласа на егрегора и ще трябва да научи детето да го чува. А това е трудно и страшно.  За да направи това,  преподавателят трябва твърдо да вярва,  че в детската душа тази нравствена система наистина я има,  тоест -  не само доброто съществува в човешката душа, но то е и по-силно от заложеното там низше начало, 

тоест - от злото. При гъвкавото възпитание се изисква съгласието на самото дете. То трябва да осъзнае защо не му харесват тези или онези маниери, навици и изрази и защо не е добре да ги използва. Обикновено детето не съумява да се справи с този проблем и търси помощ от възпитателя.  При такава постановка на нещата наказанието не се възприема от подсъзнанието като нещо лично, а като част от световния ред - нещо като гръм след блясък на мълния.

  Вредата от догматичното възпитание е в това, че човек загубва контакт със своето висше  "аз"  и с онова неповторимо усещане,  когато висшето  "аз"  формира етиката и

подсказва избора във всяка конкретна ситуация. Човек загубва истинския подсъзнателен ориентир и вече като възрастен търси неговата ментална замяна с общи правила, религиозни закони и прочее. Някъде след двегодишна възраст детето може да се учи да различава висшето от низшето  "аз".  От тази възраст детето може да превръща подсъзнателния избор в съзнателен. При това върху него не трябва да се оказва влияние. 

  Най-правилно е схващането  "върши каквото искаш,  само си давай отчет кое  "аз"  те ръководи в момента - низшето или висшето".

  Резултатът от догматичното възпитание  -при догматично мислещия човек - в сложни ситуации изчезва. Всички морални ръководства свършват с думите: "И да знаеш, че за сложни ситуации рецепти няма, затова прави каквото знаеш". А какво наистина трябва да се прави?

  Попаднали в сложна ситуация, понякога ние усещаме, че трябва да вземем инициативата в свои ръце. Друг път, обратно, изобщо не се досещаме какво трябва да направим. И в двата случая догматично възпитаваният човек ще направи не онова,  което трябва.  Защото каналът за връзка с висшия кармичен егрегор се оказва затворен и той не може да прецени етично ситуацията и да възприеме указанията на висшето си "аз".

  Авторът не отрича нуждата от догматично обучение. За много хора това е начин да им бъдат дадени норми на поведение, присъщи на определени социални слоеве. Но трябва да знаем, че нравственото възпитание по принцип не може да бъде догматично: канал за връзка се открива,  само когато има взаимно желание и у човека,  и у егрегора.  И това никога не може да се случи само според желанието нa възпитателя! Развитието на детската психика е история на последователни конфликти, в които се борят различни сили. На детето трябва да му се помогне да ги различава, но без да се предрешава изходът от борбата. Понякога детето трябва да бъде оставено да се подчини на егото си и после да сърба кашата,  която е забъркало.  В случая е многo важно самоотстраняването на възпитателя. За да проговори съвестта на един човек, той трябва да остане насаме с нея.  Ако висшето  "аз"  смята,  че човек трябва да бъде наказан за някаква своя постъпка, то нека наказанието изпълни съвестта му. Ако наказанието дойде отвън,  например -  от възпитателя,  то вътрешното наказание няма да бъде понесено. 

  Съвестта не ще се включи и нравственият урок ще се превърне в поведенчески. 

Нравствените норми в съзнанието и подсъзнанието постепенно ще се превърнат в поведенчески.  Нравственото чувство напълно ще изчезне,  а нравствената интуиция ще бъде задушена от поведенческата.  Детето,  вече пораснало,  ще мисли не по оста "добро - зло", а по осите "ще одобрят - няма да одобрят", "полезно - вредно", "ефективно—  неефективно". Всяко влияние в момент на избор създава поведенчески стереотип и вместо етичната, включва поведенческата интуиция.

По-лесно е да се възпитава етика у така наречените  "трудни"  деца,  при които вътрешните конфликти се проявяват външно.  Много по-сложни са онези деца,  които наричаме  "удобни"  за възпитание.  При тях социалната адаптация в семейството и в

училището обикновено върви нормално.  Но съществува силна съблазън етичните проблеми да бъдат отхвърлени и заменени със социална адаптация.  Откриването на етичен канал към егрегора у подобни деца е голям и важен проблем, тъй като такъв канал сякаш не им е нужен.  Затова трябва изкуствено да им бъдат създавани конфликтни етични ситуации.

  Ето няколко проблема, върху които родителите може да се замислят: трябва ли детето да се учи добре по всички предмети?  Да подсказва?  А да доносничи?  Може ли да разказва на своите родители чужди тайни?  Колко дълго трябва да го мъчи съвестта? Какво представлява лъжливото превъзходство на умното дете над по-глупавичкото?  Трябва ли то да се гордее с родителите си?

Авесалом Подводни

Обучение. Възпитание на поведението

Обучение

Обучението представлява откриване на канал за връзка с егрегора. По този канал човек според желанието и нуждата може да получава или да предава информация и енергия на егрегора. Но за да може от егрегора към човека да постъпва разбираема информация,  човек трябва добре да изучи езика на дадения егрегор -  на религията,  на науката,  на изкуството.  Въпреки че общуването между човек и егрегор става на телепатично равнище.  Но познаването на езика на дадения егрегор все още не дава възможност за откриване на канал за връзка.  Нужно е и съгласието на егрегора,  тоест,  казано на всекидневен език - талант и способности.
 

Възпитание на поведението

Трябва ясно да се разграничава етиката на егрегорите на групите,  обкръжаващи детето  /семейството,  социалната прослойка,  нацията/  от етиката на неговия висш кармичен егрегор. Създаването на канали за връзка с егрегори от първия тип се нарича социална адаптация.  Създаването на канал за връзка с висшия кармичен егрегор представлява оформяне на лична етика. То е тясно свързано с еволюционното развитие на човека. За да не смесват двете понятия в детското съзнание, родителите са длъжни във всеки конкретен случай сами ясно да ги разграничават.

Социалните поведенчески норми представляват език, чрез който се определя груповата принадлежност на даден човек. Отивайки в тоалетната, човек се извинява за нарушаване на груповото поле,  и в зависимост от своя социален слой,  казва: "извинете ме за минутка",  или "  ша ида да пусна идна вуда".  И едното,  вместо другото,  представлява грубо нарушаване на етиката на съответната група. Тази символика се постига от детето чрез усвояване на езика. Детето бива обучавано да постъпва по определен начин.

"Защото така е прието,  така правят всички,  иначе хората няма да те приемат".  По-възрастните не трябва да бъдат прекъсвани.  Ако на улицата бабичка те помоли да я преведеш на другия тротоар,  ти си длъжен да го направиш.  Всичко това се нарича

социална адаптация и трябва да бъде изпълнявано рефлекторно:  включва се каналът "подсъзнание -  егрегор"  на даден социален слой.  Но дали ще преведеш бабичката на другия тротоар, или до нейния дом, и дали ще я запиташ как се справя с тежкия живот и ще продължиш да й помагаш и в бъдеше - това вече зависи от твоя висш кармичен егрегор.  А това означава,  че в момента,  когато възрастната жена бъде преведена до спасителния тротоар,  става превключване на егрегорите -  от социалния към висшия кармичен.  Това води и до превключване на етиката.  Внимателният наблюдател ще забележи това по промяната в изражението на лицето.

Но задачата по социална адаптация не се изчерпва само с изучаване на съответния език.  Тя изисква още и умения да смиряваме себе си,  вписвайки се в дадени рамки. 

Понякога ни се иска да унищожим врага си или поне да му пооскубем перушината, но това не трябва да се случва. Тук позоваването на житейските закони /"не трябва -  и точка!"  или  "не трябва,  защото така ще стане още по-лошо!"/  не е убедително.  Затова в такива случаи възпитателят интуитивно се обръща за помощ към висшия егрегор на възпитаника и по принцип претърпява неуспех. Но не защото се е обърнал към погрешен адрес, а защото това не е истина. "Къде е твоето благородство?"  или  "Прости му и той ще ти прости следващия път!" или  "Хайде сега се помирете и пак ще бъдете приятели, както преди!" - всички тези съвети увисват във въздуха. Ние не се сдобиваме лесно с умение да променяме гнева си в милост. Особено в наши дни, когато милосърдието не е най-тачената добродетел. 

И тук възниква типична ситуация:  психическата тежест от натиска на външния свят, 

провеждана чрез социалния егрегор,  е много силна.  Тя може да се облекчи само като частично се прехвърли върху висшия кармичен егрегор. Но възниква въпросът: как детето да бъде включено към него?

Най-напред трябва добре да помним,  че всеки кармичен егрегор дава указания чрез мисли и чувства във форма на вътрешни импулси и желания.  Схващането  "аз по-

добре знам какво иска детето ми"  в случая не е приемлива.  Ако у детето съвестта в момента не говори,  тогава външна корекция на поведението му може да се постигне,  само ако то в определени ситуации се държи така,  сякаш у него има нещо подобно на съвест. Лошото е, когато тези ситуации се отнасят към определени социални егрегори. 

Тогава съвестта, тоест — индивидуалната етика, не може да се прояви. Причината е, че е заработил канал за връзка с друг егрегор.

Второто съществено обстоятелство е в това, че каналът към егрегора се включва само тогава, когато човек сам поиска контакт с дадения егрегор. И ако на детето всичко му е ясно и то няма проблеми,  такъв канал просто не се открива.  Поставяйки детето пред проблем,  не трябва да се поддаваме на изкушение да направляваме мислите му в правилната, моралната посока. Защото това би означавало, че му затваряме канала към неговата индивидуална етика.

Но основната работа по възпитанието се извършва от семейният егрегор.  Разбира се,  известна роля играе и  "възпитателният процес".  И то такъв,  какъвто го разбират

родителите:  конско евангелие,  наказания,  поощрения и прочее.  По-съществена роля играе семейната среда,  в която детето расте.  Но главното е прякото енергийно и информационно въздействие на семейния егрегор.  Външно това се възприема така,  сякаш децата сами растат,  проявявайки различни -  положителни или отрицателни - качества.  Естествено,  семейният егрегор влияе и върху родителите,  но за детето той служи едновременно като бавачка и като главен духовен ръководител.  Прякото въздействие на собствения висш кармичен егрегор върху детето е все още слабо и се изразява чрез другите егрегори.

По този начин родителите в най-голяма степен възпитават детето тогава,  когато укрепват семейния егрегор.  Например,  обикновената молитва преди ядене.  Или за атеистите - мислената загриженост за проблемите на семейството могат да дадат много по-голям ефект върху детското възпитание,  отколкото прякото и продължително въздействие.  Но едно е сигурно:  децата са по-силни от родителите си.  Тяхната нервна система е по-млада и по-здрава, те по-бързо забравят неприятностите.

И точно в това се крие отговорът на загадката: как от толкова  "добри"  родители се раждат такива  "лоши"  деца? Двама добри родители,  тоест етични към своя социален егрегор,  могат да създадат  "лоши"  деца.  Което означава,  че те са създали семеен егрегор, не отговарящ на своята кармична задача. Често се случва млади хора, увлечени в кариера, да създадат семейство и да отгледат деца, но, както и преди брака, главно място в техния живот заема работата. Те се отнасят добре един към друг, поделят си справедливо задълженията, но в отношенията им цари отчуждение. Въпреки че липсват разправии и скандали, семейният егрегор е слаб. Но в същото време става така, че кармичният егрегор на това семейство е бил създаден за възпитанието на деца с висока енергетика и карма. 

От тези съблазни може да ги предпази само егрегорът на тяхното семейство, тъй като тяхното собствено самосъзнание е все още слабо и не е способно на това. И се получава така, че от социална гледна точка родителите са невинни пред децата си. А обществото казва:  на това семейство не му провървя.  В случая кармичните родители все пак са виновни пред децата си. Защото не са заздравили достатъчно семейния егрегор, като не са обръщали достатъчно внимание един на друг 

 

Авесалом Подводни

Възпитаване на детето. Защита

  Възпитаване на детето

  Както казва една индийска мъдрост,  детето е чужда душа,  която е дадена на родителите за възпитание.  Душата,  разбира се,  не е съвсем чужда,  тъй като между родителите и детето винаги има кармични връзки.  Но не е и тяхна собственост. 

Осъзнаването на кармичните задължения към детето зависи от еволюционното равнище на родителите. А степента на това осъзнаване влияе върху ефективността на възпитанието и качеството на семейния живот.  Егрегорът винаги изисква от родителите напълно определени действия и ако родителите не знаят какво се очаква от тях,  грешките им се заплащат твърде скъпо.

  Родителските задължения условно могат да бъдат разделени на две групи:  първата група включва осигуряване на защита от външния свят и поддържане на съществуването на детето. Втората се отнася до неговото обучение.

     Защита

  Всяко дете се ражда с определена кармична програма и в момента на зачеването за него се открива канал за връзка с виещия му кармичен егрегор, който ще му осигурява защита - понякога с помощта на родителите, понякога без тях. В живота на всеки човек /и не само в детството/ този егрегор осигурява определено равнище на безопасност. И старанията на прекалено загрижените родители да повдигнат това равнище над предвиденото от егрегора винаги са обречени на неуспех.  Има случаи,  когато родителската бдителност угасва за момент и въпреки това детето сякаш по чудо избягва смъртна опасност.

Натрапчивото майчино безпокойство за детето, намиращо се временно извън сферата на контрола й,  пречи на егрегора да следи неговите действия.  Много по-правилно е майката да изпраща към детето си само позитивни мисли и да остави останалото на егрегора.

Тук е особено важно, че освен неговият висш кармичен егрегор, в защита на детето се включва и семейният егрегор. И колкото той е по-енергичен, толкова по-висока ще бъде неговата устойчивост и толкова по-рядко ще се случват нещастни случаи.

Друг важен момент е,  че детето трябва да се научи само да включва канала за връзка със своите егрегори, за да получава от тях помощ и защита. Ако постоянната и прекомерна родителска защита му е напълно достатъчна, то никога няма да развие тези умения. С други думи - майчината пола откъсва детето от Бога.

 

Авесалом Подводни

Под властта на изкуствения интелект

   Накъде върви човечеството ? Какво ни очаква ? Тези въпроси винаги са вълнували хората. Повечето съвременни футуролози гледат с оптимизъм към бъдещето.
   В предсказанията на футуролозите значително място заема всеобщата компютъризация. В недалечно бъдеще компютрите ще поемат върху себе си практически целия бит на хората, включително приготвянето на храна, следене на здравословното състояние, управление на транспорта, извършване на финансови операции, обучение, развлечения и др. Сроковете на настъпването на “компютърния рай”, които дават разумните прогносисти, не се различават значително – повечето са единодушни, че в страните от т.нар. “златен милиард” това ще настъпи приблизително към 2030 г. (Според концепцията за златния милиард ресурсите не стигат за всички, следователно трябва да се създаде световно правителство, което да се заеме с реконфигурация на глобалната производствена и пазарна система и да осигури откритост на природните ресурси на отделните страни в този световен пазар. А ресурсите на цялата Земя ще бъдат предоставени в разпореждане на 20 високо развити страни. Създава се “златен триъгълник” на свободната търговия : САЩ – Западна Европа – Япония, а на останалото, на бедното население на Земята ще се осигурят условия, при които потреблението на ресурси няма да се увеличава). Предсказва се също, че след 40 години благодарение на прогреса в нанотехнологиите ще се лекуват всички болести.
   Известният американски футуролог Раймонд Курцвайл заявил, че към 2035 г. лекарите ще започнат да отглеждат в човешкото тяло нови органи вместо неработещите и да ремонтират повредените. Ремонтът ще се извършва с помощта на микроскопични нанороботи, внедрени в кръвоносната система. Те ще се придвижват самостоятелно по артериите и капилярите и ще изчистват организма от ракови клетки, микроби и холестеринови плаки.
   Всички компютъризирани процеси на планетата с времето ще се обединят. Цялото “домакинство” на човешката цивилизация, в това число и самите хора, в чиито мозъци ще бъдат вградени електронни микрочипове, в крайна сметка ще се контролират и управляват от единен суперкомпютър, притежаващ свръхмощен изкуствен интелект. Той ще следи за здравето на всички хора. Всеки жител на планетата периодично ще преминава медицинско изследване, в резултат на което суперкомпютърът ще определя каква операция или манипулация трябва да се направи с конкретния индивид. Операциите ще са леки и безболезнени и ще се извършват от нанороботи.
   Курцвайл смята, че постепенното превръщане на Земята в суперкомпютър ще започне още от средата на 21-ви век.

   Някои футуролози смятат, че увредените органи в човешкия организъм няма да се “отглеждат”, а ще се заменят с изкуствени. Вече има съобщения от водещи лаборатории в света за обнадеждаващи опити за създаване на електронни очи, нос, ухо. Същото се отнася за мозъка – с амортизирането му в главата на човека ще се вграждат миниатюрни компютърни устройства, които ще образуват изкуствен мозък, притежаващ интелект, идентичен с интелекта на дадения човек и с пълно запазване на паметта му. Този вграден суперкомпютър ще се превърне в нов мозък. Остава да се доусъвършенства системата за дешифриране на сигналите, постъпващи към него от другите изкуствени органи, но вграденият компютър лесно ще се справи с тази задача.
   В крайна сметка човекът ще се състои от изкуствени органи – ще се превърне в нещо като андроид. Според прогнозите на учени това ще стане към края на 21-ви век. Технологиите на бъдещето ще позволят не само да се забави, но и напълно да се премахне стареенето, с други думи – хората ще станат безсмъртни. При това мнозина от нашите съвременници ще доживеят епохата, когато ще се появят изкуствените вътрешни органи и лекуващите ги нанороботи. Тоест вече са родени онези, които в перспектива ще станат безсмъртни. А след някакви си 40 години безсмъртно ще стане по-голямата част от човечеството.
   Всичко ще се прави от мръсотия. Прогнозите на футуролозите се основават на изчислението на темповете на ускорение на световния научно-технически прогрес. Съществува т.нар. закон на Мур, или закон за удвояването, който гласи, че скоростта на работа на компютърните процеси се удвоява на всеки 18 месеца. Ако този закон действа още няколко десетилетия, ще се появят компютри, които по своята изчислителна мощ превъзхождат многократно човешкия мозък.
   Демонстрираният в САЩ първи в света квантов компютър в близко време ще извърши революция в техниката. За разлика от съвременните кремниеви компютри, квантовият е изграден на съвършено различен принцип. Дистанцията между квантовия и кремниевия компютър е както между ноутбук и счетоводно сметало. Причината е, че фотонът – носител на информация в квантовия компютър – е едновременно и частица, и вълна. Много специалисти в областта на компютрите твърдят, че към 2035 г. квантовият компютър ще може да обработва повече потоци данни, отколкото са частиците в Космоса. Квантовият компютър е прекият път към създаването на изкуствен интелект. При това не особено дълъг.
   От другите прогнози може да се отбележи появата през 2040 г. на технологии по производство на молекулярни копия на всякакви вещества и предмети. От всичко – дори от уличната мръсотия, ще се правят (с помощта на компютри, разбира се), хранителни продукти, коли, къщи, дрехи, изкуствени човешки органи, злато, диаманти, компютри. Селското стопанство и промишлеността ще загубят смисъл. Човек ще се занимава с изкуство, наука и развлечения.
   Нанотехнологиите ще направят хората по-умни, смятат футуролозите. Така всеки от нас след несложна процедура по прочистване на капилярите на мозъка за няколко часа ще може да напише цял роман.
   Съвременният секс “ще остарее”.Ако, разбира се, удоволствие ни доставят не механичните манипулации, а сигналите, въздействащи върху определени участъци в кората на главния мозък. Само след 25-30 години хората ще могат да получават сексуално удоволствие при насоченото въздействие върху тези участъци от страна на нанороботи. Въздействието ще се извършва по желание на човека по всяко време, при което в мозъка му ще се пораждат напълно зрими и почти физически осезаеми еротични картини, които ще превърнат удоволствието от този “изкуствен секс” многократно по-силно от обикновено. Естествено, в този случай присъствието на партньор не е задължително. Що се отнася до децата, те ще се зачеват в епруветки.
   През 2050 г. ще започне масово замразяване на онези, които искат да се отправят в недалечното бъдеще в състояние на киогенен сън, контролиран от компютър. За замразените това пътешествие във времето ще продължи само няколко мига.
  
   Всеобща чипизация на населението. Курцвайл и други футуролози ни рисуват рай на Земята. А в същото време можем да погледнем бъдещето и под друг ъгъл.
   Както вече стана ясно, за връзка на човека със суперкомпютъра в главния мозък на всеки земен жител ще бъде вграден специален микрочип, снабден с миниатюрно предавателно устройство. Благодарение на този чип глобалният суперкомпютър ще получи възможност непосредствено да сваля от мозъка всякаква информация, дори мислите на човека. С други думи, действията на всички земляни ще бъдат под постоянно наблюдение и следене, както и управление чрез изпращане на необходимите сигнали до мозъка.
   Разбира се, отначало от подобна “чипизация” хората ще получат някои “изгоди” : контрол над здравето (установяване на заболяванията в ранен стадии), рязко ускоряване на процеса на обучение, пресичане на престъпленията и терористичните актове в зародиш, контрол над финансите и т.н.
   Но тоталният контрол на суперкомпютъра над хората таи в себе си немалко опасности. Изкуственият интелект, както и природният (човешкият) е способен да се самоусъвършенства т.е. от определен момент хората могат да изгубят контрол над него. Той ще стане много по-умен от нас, следователно не само ще се освободи от опеката ни, но и ще има власт над нас. Най-вероятно хората сами ще му я дадат заради собствения си комфорт, здраве и благополучие. А как ще се разпореди той с тази власт, можем само да гадаем. Не е изключено да създаде на Земята такова обществено устройство, при което зомбираните от него индивиди ще се занимават само с неговото обслужване.
   Другата, още по-голяма опасност се крие в извънземния фактор, който повечето футуролози по някаква причина пренебрегват.
Пришълците отдавна и внимателно наблюдават случващото се на Земята. Съществуват напълно достоверни данни за това, че правителствата на водещи страни поддържат редовни контакти с космитите. В началото на 2009 г. английското списание “Инкаунтърс” публикува статията на уфолога Ричард Лайнхем за връзките на пришълците с властите на САЩ. Според неговите сведения именно от извънземните през 20-ти век американците са получили някои свои авангардни технологии и в частност – компютрите. Пришълците оказали решаваща помощ и в тяхната “лунна програма”. Всичко това навежда на мисълта, че прогреса на нашата цивилизация се “подбутва”, при това в посока, нужна на нашите “братя по разум”.
   Компютъризацията, изкуственият интелект, нанотехнологиите – всичко това са звена от един план, насочен към това хората сами да попаднат под управлението на чужд разум. А глобалният суперкомпютър, за който говорят Курцвайл и останалите футуролози, очевидно е главният капан, подготвен за земляните.
Когато суперкомпютърът бъде създаден и човечеството, в преследване на комфорта и безсмъртието доброволно се остави под неговата опека, космитите ще въведат в него собствена програма, след което ще бъде сложен край на развитието на земната цивилизация. Съдейки по някои признаци, които вече се наблюдават (обезкървяване на добитъка, отвличане на хора и др.), може да се каже, че Земята се е превърнала в своеобразна ферма за изработване на необходимия за пришълците генетичен материал.
   Компютър или душа ? Пришълците играят на тънката струна на присъщия за хората животински страх от смъртта, на стремежа към лично безсмъртие. Този страх води земната цивилизация в задънена улица.
   Под управлението на глобалния суперкомпютър, контролиран от извънземен разум, лишен от какъвто и да било морал, хората неизбежно ще се превърнат в зомбита – може би в безсмъртни зомбита, а най-вероятно в изкуствено размножаващи се зомбита, предназначени за извличане на кръвна плазма и садистични опити по производството на мутанти.
   Упоритият стремеж на хората към безсмъртие с помощта на технологичния прогрес не им позволява да достигнат до разбирането, че те и така са безсмъртни – без помощта на компютри и нанотехнологии. Хората притежават това, от което със сигурност са лишени пришълците – безсмъртна душа.
   Разбира се, изучаването на човека върви и в тази насока, но има още прекалено много неясни, неподчиняващи се на логиката и научните закони неща. Изучаването на духовната основа на човека изостава много от бурно развиващия се прогрес в областта на компютъризацията, нанотехнологиите и т.н.
   Напоследък сред уфолозите и специалистите по аномални явления расте разбирането, че работата по изучаването на телекинезата, телепатията, хипнозата, излизането от тялото и други свръхспособности на човека се забавя умишлено. Някой не иска търсещата човешка мисъл да навлиза в области, които обещават на хората много повече от всички нанотехнологии и компютри, взети заедно. Най-вероятно препятствията се поставят от пришълците. За тях, разбира се, е по-добре хората като зомбирано стадо да пасат, наблюдавани от изкуствен интелект, отколкото да владеят своята духовна същност и превръщайки се в истински безсмъртни и свободни, да се измъкнат в своите “тънки” тела в Космоса и в паралелни светове.
   Иска ни се да се надяваме, че в последния момент, когато на Земята започне поголовна чипизация и преминаване на населението под управлението на суперкомпютъра, хората да се замислят, да се стреснат и да кажат “не” на собственото си зомбиране. И че квантовият свръхмозък и стоящите “зад гърба” му пришълци ще получат решителен отказ...



   По материали от "Феномен"